РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Бяла, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и шести март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивелина Ил. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20234510100186 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от „НЮ ПРОДЖЕКТС
КОНСУЛТ“ ЕООД, гр.София с ЕИК *********, против ДГ „СВ.СВ.КИРИЛ И
МЕТОДИЙ“ гр.Две могили с ЕИК *********, с която е предявен установителен
иск за сумата от 1720.78 лева, от които 1313.57 лева главница, представляваща
равностойността на получени плодове за месец ноември и декември 2018г.,ведно
със законната лихва за забава,начислена за периода от 22.10.2019г. до
28.11.2022г. в размер на 407.21лв.,както и законна лихва върху
главницата,считано от 29.11.2022г. до окончателното й изплащане.
Претендират се разноските от заповедното и настоящото производство. В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника, в Районен съд - Бяла било образувано
ч.гр.д.№ 921 по описа на съда за 2022 г., но срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение било подадено писмено възражение, че
длъжника не дължи сумата. В законоустановения срок и на основание чл.422 от
ГПК ищецът предявил настоящия иск за установяване на съществуващо и
изискуемо вземане срещу ответника в настоящото производство. Поддържа,че
през м.ноември 2018 г. и месец декември 2018г.типовото дружество доставило
плодове на ответника, посочени подробно по вид и количество, за което бил
съставен приемо- предавателен протокол и декларация от директора за
действително получени количества. Сочи,че между ДГ „Св.Св.Кирил и
Методий“ и „Ню Проджект Консулт“ЕООД няма сключен както
1
формален,така и неформален договор за доставка на плодове, поради което
длъжника се е обогатил неоснователно с получените плодове за сметка на
дружеството и дължи връщане на това,с което неоснователно се е обогатил до
размера на обедняването ,т.е. плодовете по вид , количество,качество или
тяхната равностойност по данните на издадените фактури.
С разпореждане на съда № № 417/ 05.05.2023 г. исковата молба е оставена
без движение и дадени следните указания на ищеца:
1. Да изложи подробни обстоятелства относно заявеното в
обстоятелствената част на ИМ свое вземане, описано като „длъжникът се е
обогатил неоснователно с получените плодове за сметка на дружеството ищец,
и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването,
т.е. плодовете по вид, количество и качество или тяхната равностойност по
данните на издадените фактури“, като конкретизира извършените на
посочените в ИМ дати доставки на плодове инцидентни ли са били, по каква
причина са извършени, респ. са доставени, съществуват ли други доставки на
плодове, извършени от ищеца към ответника, ако да - на кои дати и на какво
основание са извършени същите и кой е платеца по тях?
2. Твърди ли ищеца да е имал сключен договор за обществена поръчка по
програма „Училищен плод“ с ДФ „Земеделие“, по който ответника да се явява
бенефициент, ако да - да представи доказателства за това, с цел да се установи
кой дължи цената на доставените плодове и кой е извършвал плащания на други
предходни или последващи периода в ИМ доставки на плодове до ответника?
В допълнителната молба-уточнение, ищецът конкретизира исковата
претенция като посочва ,че между „Ню Проджектс Консулт“ЕООД и ДГ „Св.
Св. Кирил и Методий” са налице търговски взаимоотношения за продажба на
плодове. Правоотношенията са възникнали по силата на акт за одобрение,
издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на „Ню Проджектс
Консулт“ ЕООД за изпълнител по схема „Училищен плод“,
финансирана от Европейския фонд за гарантиране в земеделието и
националния бюджет в ДГ „Св. Св. Кирил и Методий”. В процесния период от
време, „Ню Проджектс Консулт“ЕООД е изпълнил 14 доставки на плодове,
които са били предадени в детската градина без възражения. Независимо от
това, ДФ „Земеделие“ не е възстановил разходите за извършените доставки на
плодове, респ. не е заплатил издадените Фактура №********** от 01.12.2018г.
на обща стойност 799,92лв. с ДДС и Фактура №********** от 21.12.2018г. на
обща стойност 513,65лв. с ДДС, издадени на името на ответника.
Съдът е констатирал несъответствие между посоченото в т.12 от
заявлението основание-извъндоговорно и това в поправената искова молба-
договорно, т.е. липса на идентитет, поради което е приел, че искът е
недопустим, оставил го е без разглеждане, прекратил е производството по
делото и е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д. №921/2022г. по описа на БРС.
С определение 928/ 06.10.2023 г.,постановено по В.частно гражданско дело
№ 20234500500606 по описа за 2023 година,ОС Русе:
„ОТМЕНЯ определение №384 от 26.06.2023г., постановено по гр.д.
2
№186/2023г. по описа на Районен съд Бяла, с което е оставен без разглеждане
предявеният от „НЮ ПРОДЖЕКТС КОНСУЛТ“ООД София против Детска
градина „Св.Св. Кирил и Методий“ гр.Две могили, иск за установяване вземане за
сумата 1720.78лв., производството по делото е прекратено и е обезсилена
заповед за изпълнение на парично задължение №344/30.11.2022г., постановена по
ч.гр.д.№921/2022г. по описа на БРС, като НЕПРАВИЛНО.
ВРЪЩА делото на БРС за продължаване на процесуалните действия по
разглеждане на делото.“
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответната
страна, с който се заема становище за неоснователност на исковата
претенция. Твърди липса на подписван договор с ищеца. Признава, че е получил от
ищеца плодове, които е разходвал чрез предаването им на децата. Признава
съществуването на приемо-предавателните протоколи, но завява, че същите са
задължителна част от документацията за доставени плодове по схема
„Училищен плод“, каквито са и издадените фактури. Сочи, че ответникът е
участваща по схема „Училищен плод“ детска градина и макар фактурите да са
издадени с получател детската градина, същите обслужват единствено
плащанията по схемата, които се извършват само от ДФ „Земеделие“ със
средства от европейска схема. Твърди, че получаването на процесните плодове е
с правно основание, а именно участието на детската градина в схемата
„Училищен плод“. Отрича да се е обогатил, спестявайки разходи, с процесните
доставки, като изтъква, че ответникът е единствено трета страна,
осигуряваща техническите действия, за да могат плодовете да достигнат до
децата. Сочи съществуването на отворено писмо на ищеца до медиите, в което
се съдържа признание, че между ищеца и ДФ „Земеделие“ съществуват
правоотношения, по които ищецът е одобрен заявител и твърди неизпълнение.
Твърди, че фактурите са издадени в изпълнение на чл.18 на Наредбата за
условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и
на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема „Училищен плод“ и
Схема „Училищно мляко“, редакция към 23.11.2018 г., както и че отношенията
по същите са между доставчика по фактурите /ищецът/ и ДФ „Земеделие“.
Твърди се, че издадените фактури са за периодични плащания и навежда
възражение за изтекла давност.
Съдът след като взе предвид доводите на страните и представените по
делото писмени доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от приобщеното към доказателствения материал ч.гр.дело №
921/2022 г. по описа на Районен съд - Бяла, въз основа на постъпило в съда на
29.11.2022 г. от „Ню Проджекст Консулт“ ЕООД заявление срещу Детска
градина „Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Две могили е издадена Заповед №
344/30.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за
сумата 1313.57 лв. - главница, ведно със законната лихва считано от 29.11.2022
г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата 407.21 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода от 22.10.2019 г. до 28.11.2022 г.
Вземането си заявителят е обосновал с твърдения за наличие на облигационни
отношения с длъжника за доставени плодове през м.ноември и месец декември
3
2018г.,въз основа на двустранно подписани приемо –предавателни протоколи с
издадени фактури №**********/01.12.2018г. на стойност 799.92 лв.с ДДС и
фактура №**********/21.12.2018г. на стойност513.65лв.
Препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в
едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение срещу
заповедта за изпълнение, поради което заявителят е уведомен за възможността
да предяви иск за вземането си,който в срока по чл.415 от ГПК е предявил такъв.
Предвид изложеното, предявените искове съдът намира за допустими -
същите изхождат от лице с правен интерес, подадени са в срока по чл.415, ал.4
от ГПК и са обусловени от наличието на предпоставките на чл.415, ал.1, т.1 от
ГПК - подадено от длъжника възражение в едномесечен срок от връчване на
издадена в полза на заявителя (ищец по исковете) заповед за изпълнение, като
исковете са насочени срещу ответник (длъжника в заповедното производство),
който е пасивно легитимиран да отговоря по претенцията.
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415,
ал.1 вр. чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно
договорно отношение с ответника, както и наличието на възникнало за
последния задължение по този договор, дължимостта на претендираните суми,
редовността при издаването на приложените към исковата молба фактури,
размера на задължението, посочено в тях, начина му на формиране, периода на
дължимост и съответствието на задължението с реално използваните от
ответника услуги. В тежест на ищеца е да докаже, че извършената от него на
ответника доставка на плодове е при съществуване на валидно правоотношение-
договор за продажба,съобразно направеното уточнение в молба вх.
№3524/03.05.2023г., което да съдържа задължение за извършването ù ; вида и
количеството на доставените плодове,както и пазарната левова равностойност
на плодовете към момента на предаването им.
По акцесорната претенция за заплащане на лихва ищецът следва да
установени наличието на главен дълг и настъпила забава за изпълнение.
Ответникът следва да ангажира доказателства в насока, че дължимите
суми са заплатени или, че не са били изпълнени условията за изискуемост на
вземането или други обстоятелства, които го освобождават от задължение за
плащане. По отношение на направеното възражение за погасителна давност
ответникът следва да установи период на изтекла погасителната давност, а
ищецът следва да докаже, че в периода давността е била спирана или
прекъсвана.
На основание чл. 20 т. 2 и т. 3, чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП и чл. 10 т.2 и
т. 7 от УП на ДФ „Земеделие“, чл. 15 ал. 1 от Наредба за условията и реда за
прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни
продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно
мляко“, във връзка с чл. 6 пар 1 и пар. 2 от Делегиран регламент ЕС 2017/40 за
допълване на регламент ЕС 1308/2013г. на ЕП и за изменение на делегиран
регламент ЕС 907/2014г., е издаден на 16.10.2018г. от изп. директор на ДФ
„Земеделие“ Акт за одобрение по отношение на ищеца „Ню проджектс
консулт“ ЕООД, гр. София за изпълнител по схема „Училищен плод“ за
4
доставяне на пресни плодове и зеленчуци в учебни заведения съгласно
приложение, в което фигурира ответната детска градина – която съответно е
била заявила участие в схемата „Училищен плод“.
Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на
плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема
„Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“, приета с ПМС № 251/27.09.2016 г.
(по-надолу наричана Наредбата), урежда условията и редът за прилагане на
схемите и определя правата и задълженията на участниците. Тези схеми се
прилагат за постигане определени цели, разписани в чл.1, ал.2 от Наредбата -
подобряване хранителните навици на децата в дългосрочен план; повишаване
информираността на децата, на техните родители и учители относно
принципите на здравословно хранене, подпомагане реализацията на плодове,
зеленчуци, мляко и млечни продукти в Европейския съюз. Съобразно
разпоредбите на Наредбата, доставките на плодове и зеленчуци и мляко и
млечни продукти в учебните заведения се финансира от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието и от държавния бюджет (чл.2, ал.1 от
Наредбата), продуктите по схемите се предоставят на деца, отговарящи на
изискванията на Наредбата (чл.8, ал.1 от Наредбата). Съгласно Наредбата,
Държавен фонд „Земеделие“ е органът, пред който се заявява участието в
безплатните за учебните заведения схеми, като наред с това фондът одобрява и
оттегля одобрението на заявителите и изплаща помощ по схемите. За
прилагането на схемите Наредбата предвижда редица задължения за
директорите на учебните заведения, участници в схемата, сред които и
организация приемането и проверката на продуктите, чрез съставяне на
приемателно-предавателни протоколи по образец (чл.4, ал.5, т.2 от Наредбата в
редакцията към 2018 г.).Плащанията на изпълнителите се извършва със
средства от европейската схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и
млечни продукти, само от ДФ „Земеделие“, който е единствената
разплащателна агенция за управление на средства от ЕС, срещу представяне на
първичен счетоводен документ – фактура, с която реалният доставчик
документира продажбата на продукти към получател – образователна
институция, с отразена в нея цена.
В настоящия случай безспорно между страните по делото е, че през месец
ноември и месец декември 2018 г. ищецът е доставил на ответника плодове. В
тази насока са и представените от страна на ищеца приемо- предавателни
протоколи, видно от които същите са с доставчик „Ню Проджектс Консулт“
ЕООД и получател ДГ „Св.Св.Кирил и Методий“ гр.Две могили и удостоверяват
предадени различни по вид и количество плодове, както следва: на 05.11.2018 г. –
26.400 кг. грозде, на 09.11.2018 г. – 26.400 кг. грозде, на 12.11.2018 г. – 29.400 кг.
ябълки, на 16.11.2018 г. – 26.400 кг. грозде, на 19.11.2018 г. – 26.400 кг. грозде,
на 23.11.2018 г. – 29.040 кг. круши, 26.11.2018 г. – 26.400 кг. грозде, на 30.11.2018
г. – 29.040 кг. банани, на 03.12.2018 г. – 26.400 кг. грозде, на 07.12.2018 г. – 29.040
кг. круши, на 10.12.2018 г. – 27.720 кг. мандарини, на 14.12.2018 г. – 29.040 кг.
банани, на 17.12.2018 г. – 29.040 кг. ябълки и на 21.12.2018 г. – 29.040 кг. круши.
Протоколите са подпечатани и двустранно подписани за предал и приел за всяка
една от посочените дати, като е посочено, че същите касаят
5
приемане/предаване на продукти по Схема „Училищен плод“.
За извършените доставки ищецът е издал фактури №№
**********/01.12.2018г. на стойност 799.92 лв. и **********/ 21.12.2018 г. на
стойност 513.65 лв., с получател ответникът, с които доставените количества
плодове са остойностени, като изрично е отбелязано, че сумите по фактурите
ще се платят до размер, одобрен от ДФ „Земеделие“ - Разплащателна агенция.
Стойността на фактурите не е изплатена.
От горното се налага изводът, че е налице договор в полза на трето лице,
който макар да не е представен в изрична единна писмена форма /каквато не е
необходима за неговата действителност/, се обективира в няколко отделни
документи и административни актове на държавни органи – разгласена схема,
съдържаща правата и задълженията на страните, заявка за участие на ищеца
като изпълнител и акт за одобрение № FVS 03287, както и заявление на
третото лице, че желае да бъде бенефициент,видно от приложеното по
делото/-л.138/ удостоверение,с посочен код по НЕИСПУО.
При този вид договори, включващи уговорка в полза на третото лице,
същата е част от съдържанието на договора, съгласието на лицето не е част
от него, а е юридически факт, лежащ извън съдържанието на сделката, черпи
основание от нея и обуславя правните последици на договора. От момента на
постигането на съгласието между уговарящия и обещателя правото се
транслира в патримониума на третото лице. По съгласието на страните
възниква правна връзка между обещателя и третото лице и това е отличителен
белег на този договор – че разпростира действието си в патримониума на лице,
което не е страна по съглашението, без дори знанието, участието или
волеизявлението на това лице да е необходимо. То не е страна по договора, за
сключването му неговото
съгласие е ирелевантно, но по силата му в негова полза се поражда
потестативното право, което му дава възможността да приеме престацията,
за която се е задължил обещателят спрямо уговарящия.
От казаното следва, че в случая ответната детска градина е
бенефициент, упражнил правото си да приеме уговореното между ищцовото
дружество като промитент и ДФ „Земеделие“ като стипулант,тоест – е
придобил стипулираното право да получава според съответната схема и акта за
одобрение с приложенията към него, съответните количества и видове плодове.
Това право е притезателно, тъй като съдържа възможността на бенефициера
да иска изпълнението на уговорената престация и задължението на промитента
да изпълни.
Договорът в полза на трето лице се характеризира с няколко линии на
правоотношения, като в случая от значение са тази на „външното отношение“
– обхващаща правоотношенията между обещателя и бенефициента и тази на
„отношението на покритие“ – касаещо правоотношенията между уговарящия и
обещателя.
В този смисъл ответната детска градина, като трето лице-
бенефициент, може да иска изпълнение от обещателя, може да го поставя в
6
забава и да търси обезщетение за вреди поради неизпълнение, но пък след като
не е страна по договора, не разполага с правата, които са характерни за
страните по него. От своя страна, тъй като процесният договор е двустранен –
възмезден - и ищцовото дружество-обещател и ДФ „Земеделие“-уговарящ, са
едновременно кредитори и длъжници, като страни по него единствено те
разполагат с всички права по този договор.
Освен, че всяка от страните разполага с преобразуващите права, може да
иска унищожаване, разваляне или прекратяване на договора, техните основни
права се изразяват в това, че уговарящият може да иска изпълнение само от
обещателя на третото лице като за себе си, а обещателят може да иска
изпълнение само от уговарящия заплащане на уговореното възнаграждение,
както е в случая.
Предвид казаното дотук, въпросът относно задължението за плащане–
дали ищецът разполага с притезание, дали има правопогасяващи или
правоизключващи факти и дали претенцията му би била основателна, е
неотносим към настоящия спор, доколкото касае правоотношенията му с
насрещната по договора страна-ДФЗ, която не е страна в това производство.
На последно място следва да се отбележи, по повод възражението за
изтекла погасителна давност, направено от ответната страна, че то по
принцип е основателно с оглед това, че се търси плащане за периодични
доставки и предвиденият 3 годишен срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД е изтекъл
преди подаване на заявлението, но доколкото се установи, че такова вземане
ищецът изобщо няма, то и възражението не може да бъде уважено.
По изложените съображения съдът счита, че претенцията като
неоснователна следва да бъде отхвърлена изцяло, като липсата на вземане по
главния иск влече неоснователност и на акцесорната претенция за заплащане на
законна лихва.
С оглед изхода на спора, право на разноски в производството има
ответникът. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
същите, както в исковото, така и в заповедното производство. Съобразно
представените доказателства в тази насока /договори за правна защита и
съдействие и платежни нареждания за плащане на суми/ ответникът е сторил
разноски за адвокатски хонорар в размер на 200 лв. за заповедното производство
и в размер на 300 лв. за исковото производство, чието заплащане следва да се
постави в тежест на ищеца на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Направеното възражение на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника е неоснователно, предвид факта, че размерът на
възнагражденията е съобразен с чл.7, ал.2, т.1 и ал.7 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран така, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Изгрев“,
ул.“Самоков“, № 28, „З“, ет.1, срещу Детска градина „Св.Св.Кирил и Методий“,
БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление: с.гр.Две могили, обл.Русе,
ул.“Пловдив“ № 8, да се приеме за установено по реда на чл.422 от ГПК
съществуването на вземания на ищеца от ответника за сумата 1313.57 лв. -
главница, представляваща стойността на доставени за месец ноември и месец
декември 2018 г. плодове по фактури №№ **********/01.12.2018г. и **********/
21.12.2018 г.,ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. върху главницата до
окончателното изплащане, както и за сумата 407.21 лв. - лихва за забава за
периода 22.10.2019 г. - 28.11.2022 г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение № 344/30.11.2022 г., издадена по ч.гр.дело № 921/2022 г. по описа на
Районен съд - Бяла.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Изгрев“, ул.“Самоков“, № 28, „З“, ет.1, да
заплати на Детска градина „Св.Св.Кирил и Методий“, БУЛСТАТ *********,
седалище и адрес на управление: с.гр.Две могили, обл.Русе, ул.“Пловдив“ № 8,
сумата 300 лв. /триста лева/ - разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за производството по гр.дело № 186/2023 г. по описа на Районен
съд - Бяла, както и сумата 200 лв. /двеста лева/ - разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за производството по ч.гр.дело № 921/2022 г. по
описа на Районен съд - Бяла.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
8