№ 11010
гр. София, 22.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско
дело № 20231110103201 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 417 от ГПК и е образувано по заявление на ЮЛ
срещу длъжника Е. Т. К. с ЕГН: **********.
Постъпила е „частна жалба“ с вх. №76205/20.03.2023, която по съществото си
представлява молба,с което е направено искане за спиране на изпълнението по
изпълнително дело №20238380400903 по описа на ЧСИ М.Б..
Молителят не оспорва, че дължи сумата от 9779 (девет хиляди седем стотин
седемдесет и девет) лева представляваща главница за задължение за заплащане на втори
транш от продажната цена на недвижим имот – апартамент с идентификатор
68134.302.326.1.14
Възразява се относно дължимостта на претендираната лихва за периода 04.08.2021г.
- 17.01.2023г. в размер на 1445.12 лева.
Изложени са съображения, че до длъжника Е. Т. К. е изпратена Нотариална покана
от 21.11.2022г. с която ЮЛ го кани да подпише Акт 15 и Приемо-предавателен протокол, от
който е видно, че други собственици на голяма част от самостоятелните обекти в сградата са
подписали Акт 15 на 22.11.2022г.
Сочи се, че и към настоящия момент заявителят не е представил на длъжника препис
от Акт 15, съответно той не го е представил на банката.
Сочи се, че своевременно след получаването на поканата за доброволно изпълнение
от ЧСИ М.Б. на 06.03.2023г. се провел разговор с „ЮЛ, в който банката изразила позиция,
че ЮЛ не е представил на банката копие от Акт 15 и това е единствената причина поради,
която не му е платена претендираната сума
Поддържа се, че представеният от дружеството Констативен акт по реда на чл. 176 от
ЗУТ (Акт 15) с заявлението по чл. 417 ГПК е датиран некоректно, като посочената в него
дата 04.08.2021г., не отговаря на обективната истина. Сочи се, че в началото на 2023 г.
всички собственици са разписали Акт 15.
1
Заповедта е връчена на длъжника на 06.03.2023 г., а депозираното възражение от
длъжника е с дата 20.03.2022 г . поради което е спазен срока по чл. 414, ал.2 ГПК.
Искането е допустимо – изхожда от надлежна страна, депозирано е с възражение
срещу вземанията по заповедта, в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Законодателят е предвидил две хипотези на спиране на принудителното изпълнение
при издадена заповед за незабавно изпълнение – според ал. 1 принудителното изпълнение се
спира, когато заповедта е издадена въз основа на менителничен ефект и длъжникът е подал
възражение или когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на
чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, а ал. 2 урежда възможността съдът, постановил незабавното
изпълнение, да спре изпълнението, ако в срока за възражение е направено искане за
спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства.
За да бъде подкрепено искането за спиране на изпълнението по заповед за
изпълнение с убедителни писмени доказателства, трябва представените доказателства по
делото да са такива, въз основа на които да може да се приеме, че посочената в заповедта
сума не се дължи. /Определение № 453 от 25.06.2010 г. по ч.т.д. № 478/2010 г. на Върховен
касационен съд, Търговска колегия, II т. о./
В процесния случай не е спорно, че страните са били обвързани от Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 164, том V, рег. № 6720, нот. дело № 773 от
14.08.2020 г. по отношение на недвижим имот – апартамент с идентификатор
68134.302.326.1.14.
В същият нотариален акт е уговорено, че част от продажната цена – втори транш в
размер на 9779 лева се дължи след представяне на кредитора на Акт -15. В процесния
случай кредитор се явява ЮЛ, като задължение на ЮЛ е било да представи на
кредидотдателя- ЮЛ копие от Акт 15.
Настоящият съдебен състав счита, че на са представени убедителни писмени
доказателства във връзка с твърденията на длъжника, че към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК заявителят не е уведомил банката за
изготвяне на Акт 15, като твърдението не е подкрепено с писмени доказателства.
В допълнение не се оборва и датата на Акт 15 -04.08.2021г доколкото от
представените доказателства се установява единствено, че инвеститорът е поканил
длъжника да подпише приемо-предавателен протокол и да получи фактическата власт върху
имота на една по-късна дата. Косвено въведените твърдения за евентуални недостатъци на
строителството или недобросъвестно поведение на инвеститора в рамките на строителния
процес не са относими към спора.
За да съставлява убедително писмено доказателство водещо до спиране на
изпълнението по реда на чл. 420 ГПК, това доказателство следва да е допустимо, относимо и
необходимо за провежданото производство. /Определение № 440 от 17.07.2009 г. по ч. пр. д.
№ 353 / 2009 г. на Върховен касационен съд/.
Не е налице е хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 1, а именно, че съдът, постановил
2
незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1,
когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането не
се дължи.
Не е налице и интерес от спирането на изп. производство кастелно сумата от 9779
лева доколкото не се оспорва дължимостта на същата.
Молителят не е представил и надлежно обезпечение съгласно чл. 180 ЗЗД
Ето защо, на основание чл.415 чл. 420, ал.1 и ал.2 от ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Т. К. с ЕГН: ********** за спиране на
принудителното изпълнение на заповед от 26.01.2023 год., издадена по ч.гр.д. № 3201/2023
год. на СРС, въз основа на която е образувано изпълнително дело №20238380400903 по
описа на ЧСИ М.Б..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, с частна жалба, в
едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3