ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 608
гр. Плевен, 26.04.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. ПЛЕВЕН, ТРИЧЛЕНЕН
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛКА БРАТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. СНЕЖИНА ИВАНОВА
2. РАЛИЦА
МАРИНСКА
като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА ч. к. адм. дело №311/2021г. по описа на
Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящето ч.к.а.д.№311/2021г.
по описа на АдмС- Плевен, е образувано въз основа на частна касационна жалба от
ГД „ИН“, чрез юрк. Н. У., против определение
№345/04.03.2021г. по адм. дело №753/2019г. по описа на АдмС- Плевен. Твърди се,
че определението е неправилно, тъй като липсва законова регламентация за
дължимост, от страна на получилия правна помощ ищец на направените разноски за
адв. възнаграждение, по предоставена правна помощ. Моли съда да отмени
обжалваното определение.
По делото, от страна на НБПП е депозирано становище,
за неоснователност на частната жалба, като се посочва, че определението е
постановено в съответствие с чл. 78,ал.7 от ГПК.
Настоящият касационен състав намира, че
депозираната частна касационна жалба е допустима, но разгледана по същество-
неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното определение №345/04.03.2021г.
по адм. дело №753/2019г. по описа на АдмС- Плевен, съдът е осъдил ответника по
адм. дело №753/2019г. – ГД „ИН“ –С., да заплати на НБПП, сумата от 16,67лв.-
разноски за осъществено процесуално представителство по делото на ищеца И.М.Б..
В мотивите на определението, съдът е приел, че приложение следва да намери
нормата на чл. 78, ал.7 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и изплатеното адв.
възнаграждение- по предоставената правна помощ на ищеца, следва да се присъди в
полза на НБПП, съразмерно на уважената част от иска, в тежест на ответника по
делото. Приел е също, че лицето, получило правна помощ не дължи разноски, с
оглед нормата на чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС.
Съобразно нормата на чл. 78, ал.7, изр.
първо от ГПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде
уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на
Националното бюро за правна помощ, съразмерно с уважената част от иска. В
случая, по делото, с определение №1628/30.08.2019г, е предоставена правна помощ
на ищеца И.Б., под формата на процесуално представителство, като с определение №11/03.01.2020г,
за процесуален представител на ищеца е назначен адв. Н. П.. Производството по делото
е приключило с решение №458/16.07.2020г, оставено в сила с Решение
№825/23.12.2020г. по к.а.д.№889/2020г. на АдмС- Плевен. С решението, ответникът
ГД „ИН“- С., е осъдена да заплати на ищеца Б., сумата от 250лв., обезщетение на
претърпени неимуществени вреди, като за разликата до пълния предявен на иска размер
от 4000лв., както и предявеният иск за заплащане на сумата от 500лв.- за
претърпени имуществени вреди, са отхвърлени като неоснователни. По делото е
постъпила молба от НБПП, ведно с решение №ПЛ-79314875/26.08.2020г., с което, на
адв. П. е определено за изплащане,
възнаграждение от 300лв. за предоставената правна помощ.
При така установеното и съобразно цитираната норма на
чл. 78, ал. 7, изр. 1 от ГПК, приложима по реда на чл. 144 от АПК, настоящият
състав приема, че при уважаване на предявеният, от страна на ищеца, на когото е предоставена правна помощ,
иск, за НБПП възниква вземане срещу изгубилата спора страна, за разноските за
адвокатско възнаграждение, на назначеният процесуален представител. В този
смисъл ответникът по делото- ГД “ИН“ дължи разноски, съразмерно на уважената
част от иска- или до размера на сумата от 250лв. Съдът приема, че тази
хипотеза, при наличие на искане от НБПП,
подкрепено с доказателства, че възнаграждението на служебния защитник е
изплатено от Бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, осъждайки
изгубилата спора страна за нея. В случая, по изключение, с ГПК е признато
директно вземане на НБПП, без Бюрото да е страна в процеса, срещу изгубилата
спора страна, която не е страната, на която е предоставена правна помощ. Това
негово вземане не го прави страна нито в процеса, нито страна по
материалноправната по своето естество безвиновна отговорност за разноски.
На основание гореизложеното, настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционният съд е постановил едно правилно и законосъобразно
определение, което следва да бъде оставен в сила, а депозираната частна
касационна жалба- оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна касационна жалба на Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията“- гр. С., чрез юрк. Н. У.., против Определение №345/04.03.2021г. по
адм. дело №753/2019г. по описа на АдмС- Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/