№ 870
гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20211110211608 по описа за 2021 година
По направеното възражение за изтеклата погасителна давност СЪДЪТ,
намира следното: същото се явява основателно по следните съображения: в
НП на страница 4 и следващите, е посочено че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение е извършено на 02.08.2019 г., член 11 от ЗАНН
препраща за неуредените въпроси към НК, като един от тях е за абсолютната
погасителна давност за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на лицето. В този смисъл и на основание препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН субсидиарно приложение намират правилата
на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Съобразно цитираните норми
абсолютната погасителна давност за налагането на административно
наказание е с продължителност на четири години и половина, след
изтичането на който е налице абсолютна материалноправна пречка за
реализиране на административнонаказателна отговорност на лицето.
Ето защо, СЪДЪТ намира, че от една страна предвид служебното
начало, а от друга страна и предвид изрично направеното възражение, на
което се позовават процесуалните представители на жалбоподателя, следва да
упражни правомощието си да прекрати образуваното
административнонаказателно производство пред съда, поради изтичането на
абсолютната погасителна давност за наказателно преследване.
1
По направените разноски СЪДЪТ ще се произнесе по реда на чл. 248,
ал. 1 от ГПК, което намира също субсидиарно приложение, съобразно
разпоредбата на чл. 144 от АПК.
Предвид изложените съображения СЪДЪТ, намира че не следва да
събира доказателства, съответно да извършва доказателноправни анализи има
ли, или няма административно нарушение, а именно изтеклата абсолютна
погасителна давност се явява и абсолютна предпоставка за прекратяване на
образуваното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 7/05.07.2021 г., на Главен директор на Главна
дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към
Министерство на културата, с което на „ФИРМА“ АД с ЕИК НОМЕР са
наложени следните имуществени санкции: имуществена санкция в
размер на 18 000,00 лева за нарушение на чл. 200, ал. 1, предл. първо от
Закона за културното наследство, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗКН за
извършено в периода от 21.12.2018 г. до 02.08.2019 г. и санкция в размер
на 18 000,00 за нарушение на чл. 200, ал. 1, предл. първо от ЗКН, вр. чл. 83,
ал. 1, т. 1, б.“а“ от ЗКН за извършено нарушение в периода от 12.07.2019 г.
до 02.08.2019 г.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок по реда на глава 12 от
АПК, който тече от днес пред АССГ за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2