№ 15886
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110160763 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е от /фирма/, ЕИК ********* срещу /фирма/ , ЕИК *********, иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3072,47 лв.- главница,
представляваща регресно взе***е в размер на ½ от стойността на изплатено
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите във връзка с ПТП, настъпило на 18.06.2018 г. в Република Г. с
участието на влекач марка „***“, модел „*********“, с рег. № ********, с прикрепено
към него ремарке с рег. № *******, в резултат на което са причинени материални
вреди за лек автомобил „**********“, рег. № *******, ведно със законната лихва от
09.08.2023 г. до окончателното изплащане на взе***ето, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2023 г. по ч. гр.
д. № 44877/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът /фирма/, ЕИК *********, твърди, че е бил застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за влекач марка „***“, модел
„*********“, с рег. № ********, а ответникът- за ремарке с рег. № *******,
прикрепено към влекача. Посочва, че на 18.06.2018 г. в Република Г. водачът на
товарния автомобил причинил виновно ПТП, в резултат на което били причинени
вреди за лек автомобил „**********“, рег. № *******, с левова равностойност 6144,95
лв., които ищецът изплатил изцяло на увреденото лице с *******. Счита, че
половината от тях следвало да бъдат заплатени от ответника, в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за тегленото от влекача
ремарке, тъй като застрахователното събитие е възникнало на територията на
Федерална Република Г. и приложим материален закон следвало да е гер***ският. В
тази връзка се позовава на съдебна практика на Федералния съд на Република Г. и на
разпоредби от немския закон, съгласно които товарният автомобил и ремаркето
образуват единна композиция, като при настъпване на застрахователно събитие
1
застрахователите спрямо всеки елемент от композицията отговарят така, че всяка
страна да понесе половината от отговорността спрямо увреденото лице. Твърди да е
поканил ответната страна да заплати половината от обезщетението, но получил отказ.
Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът /фирма/ , ЕИК ********* депозира отговор
на исковата молба, чрез юрк. С. П., с който оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Оспорва да са възникнали предпоставките за суброгиране на ищеца в
правата на застрахования срещу застрахователя на причинителя на вредата. Поддържа,
че приложимото материално право е българското, а не немското, като съгласно чл. 479,
ал. 1 КЗ вредите, нанесени от ремарке, което е функционално зависимо от МПС по
време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, свързана с ползването на теглещото
моторно превозно средство. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на
разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:
По отношение на международната компетентност на българския съд:
В разглеждания случай, приложим за определянето на международната
компетентност е Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета
от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по граждански и търговски дела, "******** / чл. 66, § 1/,
доколкото настоящият спор попада в обхвата на чл. 1, § 1 и не представлява някое от
изключенията по чл. 1, § 2 от същия. Съгласно чл. 11, § 1, б. „а“ от регламента срещу
застраховател с местоживеене в държава-членка може да бъде предявен иск в
съдилищата на държавата членка, където той има местоживеене и доколкото
вписаното в ТРРЮЛНЦ седалище и адрес на управление на ответника е в Република
България, по аргумент от чл. 63, § 1 от регламента българският съд е международно
компетентен да разгледа делото.
Съгласно мотивите към т.10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, "правото на иск за установяване на взе***е, за
което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието освен на общите,
но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. По
силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е
ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на
указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на подаденото от
длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. В разглеждания случай,
исковете са допустими, подадени в срока по чл. 422, ал. 1 ГПК.
За уважаване на исковете по чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е
докаже валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по
отношение на товарния автомобил и ремаркето към него, в срока на застрахователното
покритие по които и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на
влекач марка „***“, модел „*********“, с рег. № ********, с прикрепено към него
ремарке с рег. № *******, застраховано от ответника, е настъпило застрахователно
събитие, за което ищецът и ответникът носят отговорност по 1/2 от риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на увреденото лице
застрахователно обезщетение в пълния размер до действителните вреди. В тежест на
ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по
2
делото и заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което
при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че
на 18.06.2018 г., около 10:55 ч., на територията на Федерална Република Г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил "*** ***" с рег. №
******** с ремарке с рег. № ******* и лек автомобил марка "********** транспортер"
с рег. № ****14, като водачът на товарния автомобил, движейки се в дясна пътна лента
на автомагистрала № 6, с посока към гр. К. и в района на км. ***+*** предприема
***евра за смяна на пътните ленти – отдясно на ляво, не пропуска и реализира ПТП с
попътно движещия се отляво лек автомобил „********** Транспортер“. Установява се
също така според заключението на САТЕ, че всички увреждания по лек автомобил
********** Транспортер , отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и
причинно следствена връзка с механизма на процесното събитие, а стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „********** Транспортер“, изчислена
на база средни пазарни цени в Република България към датата на ПТП е 3192,61 лева,
а на база средни пазарни цени във Федерална Република Г. е в размер на 4394,55 лева.
Установява се от писмените доказателства: писмо от Гер***ското Бюро на
зелена карта до /фирма/ от 25.06.2018 г., искане за възстановяване на суми от Бюро за
регулиране на европейски искове, доклад от регулиращото бюро Г. - Гер***ско бюро
от 21.07.2018 г., доклад по щета № *********************** от 16.11.2018 г.,
платежно нареждане от 09.01.2019 г., че във връзка с процесната преписка по щета,
ищецът е заплатил на Гер***ското бюро на зелена карта сумата в размер на 3613,09
евро – обезщетение по щета. С писмо /фирма/ е поканил /фирма/ да заплати
половината от заплатената сума, но /фирма/ е отказал удовлетворяване на регресните
претенции на /фирма/ с писмо от 18.05.2020 г.
Не се спори между страните, а и се установява от писмените доказателства по
делото наличието на застрахователни правоотношения по задължителни застраховки
"Гражданска отговорност", по силата на които ищецът покрива отговорността за
вредите, причинени при управление на влекача - товарен автомобил "*** ***“ с рег. №
******** съгласно застрахователна полица № ***************/28.05.2018 г., а
ответникът покрива отговорността за вредите, причинени от ремарке с рег. № *******,
към датата на процесното ПТП съгласно застрахователна полица № БГ
**************, както и че съгласно немското право и по-конкретно според
Застрахователния кодекс на Г., застрахователят на влекача и застрахователят на
ремаркето поделят половината от сумите за обезщетение за причинени от виновното
поведение на водача щети.
Спорният въпрос по делото е свързан с приложимото материално право спрямо
отговорността на двете застрахователни дружества по сключените договори за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на товарния автомобил и
ремаркето за вредите, настъпили в друга държава-членка на ЕС при управление на
товарния автомобил, теглещ ремарке. С Решение на Съда на ЕС от 21.01.2016 г. по
съединени дела С-359/14 и С-475/14 е прието, че при пътнотранспортно произшествие,
причинено от теглещо превозно средство, снабдено с ремарке, приложимото право
спрямо регресния иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е
изплатил обезщетение на пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на
това превозно средство, срещу застрахователя на тегленото при произшествието
ремарке, се определя съгласно чл. 7 от Регламент № 593/2008 /Регламент "Рим І"/, ако
правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо това произшествие по
силата на чл. 4 и следващите от Регламент № 864/2007 /Регламент "Рим ІІ"/
предвиждат разделяне на задължението за поправяне на вредите, т.е. предвиждат
отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с отговорността на
собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за възстановяване на
3
вредите на пострадалото лице. Следователно член 7 от Регламент "Рим І" се прилага в
случаите, в които правилата на деликтната отговорност, приложими спрямо
произшествието по силата на чл. 4 и следващите от Регламент "Рим ІІ", предвиждат
разделяне на задължението за поправяне на вредата. Настоящият случай е именно
такъв - приложимото материално право в отношенията между пострадалия и
застрахователя е това на Федерална Република Г., което предвижда разделяне на
отговорността между застрахователя на влекача и застрахователя на ремаркето, поради
което и приложимото материално право в отношенията между застрахователите на
влекача и на тегленото от него ремарке следва да се определи по реда на чл. 7 от
Регламент "Рим І". Доколкото по делото няма данни страните да са избрали
приложимо право и няма съмнение, че двамата застрахователи имат обичайно
местопребиваване на територията на Република България / видно от вписванията в
ТРРЮЛНЦ/, както и че влекачът и ремаркето са регистрирани в Република България,
то приложимо материално право се явява българското право, а отделно от това следва
да се посочи, че и двете застраховки са задължителни по смисъла на чл. 7, § 4 от
Регламент "Рим І", като именно Кодекса за Застраховането на Република България
регламентира в чл. 483 КЗ задължението за сключване на застраховките и в чл. 479 КЗ
обемът на застрахователното покритие по тях, в т.ч. покритите рискове при
застраховки "гражданска отговорност" от притежаване и използване на ремарке. Така
Решение № 685 от 30.03.2022 г. по в.гр. д. № 10877/2021 г. по описа на СГС, III-B
въззивен състав. В този смисъл и Решение № 292 от 04.05.2022 година по т.д. №
202210001000061 от 2022 г. по описа на Софийски апелативен съд - ТО, V състав,
Решение № 261552 от 29.11.2021 г. по т.д. № 873/2020 г. по описа на Софийски градски
съд-ТО VI-15 състав. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 7, § 4, б.“а“ от "Рим I",
когато правото на държавата-членка, в която е разположен рискът, и правото на
държавата-членка, налагаща задължението за сключване на застраховка, си
противоречат взаимно, предимство има последното право. В случая и ремаркето, и
влекачът са регистрирани в Република България, а съгласно член 13, точка 13, буква б)
от Директива 2009/138 „държава членка, в която е разположен рискът“ означава
„държавата членка по регистрация, когато застраховката се отнася до превозни
средства от всякакъв вид“./ т. 12 от решение на съда от 15.04.2021 г. по дело С-
786/2019 г. на СЕС/. Следователно, несъмнено в разглеждания случай приложимо се
явява българското материално право.
Съгласно чл. 479, ал. 1 КЗ, вреди, нанесени от ремарке, което е свързано с
моторно превозно средство и е функционално зависимо от това моторно превозно
средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение,
се покриват от застрахователя по задължителната застраховка "гражданска
отговорност" на автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на
теглещото моторно превозно средство. Следователно отговорността на ответника по
процесния договор за застраховка "гражданска отговорност" не включва задължение за
обезщетяване на вреди, нанесени при движение на ремаркето от теглещо превозно
средство, поради което и исковата претенция се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, т. 12, съдът следва
да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. Исковете са отхвърлени изцяло, поради което на основание чл.
78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК ответникът има право на сторените от него
разноски в пълен размер. С възражението по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното
производство /ответник в настоящото производство/ не е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство ответникът своевременно е
поискал присъждане на разноски с отговора на исковата молба. Съдът определя
размера на юрисконсултското възнаграждение съгласно чл. 37 от Закона за правната
помощ във вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 100лв.
4
за исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ срещу /фирма/ , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/ иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 411 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД да бъде признато за установено, че /фирма/ дължи на /фирма/ сумата от
3072,47 лв., представляваща регресно взе***е в размер на ½ от стойността на
изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите във връзка с ПТП, настъпило на 18.06.2018 г. в
Република Г. с участието на влекач марка „***“, модел „*********“, с рег. №
********, с прикрепено към него ремарке с рег. № *******, в резултат на което са
причинени материални вреди за лек автомобил „**********“, рег. № *******, ведно
със законната лихва от 09.08.2023 г. до окончателното изплащане на взе***ето, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 22.08.2023 г. по ч. гр. д. № 44877/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на /фирма/, ЕИК ********* на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лева - разноски по делото, сторени пред
СРС .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5