Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 18.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на осемнадесети
декември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Стела Цветкова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 4233 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно
съединени искове с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила
искова молба от ***, със седалище и
адрес на управление ***, в която се твърди, че на 04.08.2016г., в 17.30ч., в ***лек автомобил марка *** с ***,
собственост на Л.С.Ф., преминал през отводнителна ***шахта на пътното платно,
монтирана под нивото на пътя, вследствие на което били нанесени материални щети
по автомобила. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ***Твърди се, че във
връзка с настъпилите щети била образувана ликвидационна преписка по ***по
силата на сключен договор за имуществена застраховка ***и ***, валидна към
датата на събитието. Сочи се, че при извършения оглед на автомобила били
констатирани щети – пропаднало предно ляво окачване и преден ляв пневматичен
амортисьор. Излага се, че по силата на сключения договор за застраховка ищеца
изплатил на собственика на увредения автомобил сума в размер на 3318,61лв.,
като били реализирани и ликвидационни разноски в размер на 20лв. Размерът на
вредите бил изчислен на база опис, експертиза и оценка на щетите на увредения
автомобил по ***. Навеждат се доводи, че по силата на чл.410, ал.1 от КЗ, с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователя встъпвал в правата на
застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното
обезщетение. Сочи се, че ответника О.П.
стопанисвал пътя, на който настъпило произшествието и бил длъжен да го
поддържа, осигурявайки необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година. Твърди се, че на 30.12.2016г. ответника бил
поканен да заплати търсената от застрахователя главница, но плащане не
последвало. Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
3318,61лв., представляваща изплатено на собственика на увредения автомобил
обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата от 120,80лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 30.01.2017г. до
завеждане на исковата молба.
Ответникът О.П. е депозирал писмен отговор, с който на първо място
ангажира становище за недопустимост на иска, а на следващо място за неговата
неоснователност. Твърди, че водопреносната мрежа на територията на О.П. както и
всички прилежащи съоръжения по нея, в т.ч. шахтите, са собственост на ******и
задължение на същото било поддръжката на тези съоръжения. Не оспорва наличието
на валидно сключена имуществена застраховка по отношение на увредения автомобил
и изплащането на твърдяното застрахователно обезщетение. Оспорва механизма на
настъпване на процесното ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка
между произшествието и констатираните вреди по автомобила.
С Определение от 02.08.2017г. е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника О.П. ***, на основание чл.219, ал.1 от ГПК.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :
Не се спори между страните и това се установява от приложения препис на *** от 11.04.2016г., че по силата на ***, сключен между ищцовото дружество и св.Л.С.Ф. е бил застрахован ***с ***, със срок на действие на застраховката за периода от 12.04.2016 год. до 11.04.2017 год.
Безспорно е също така и това се установява от приложения препис на преписка по ***, че на 04.08.2016г. при ищцовото дружество е постъпило заявление от св.Л.Ф. за настъпило застрахователно събитие по договора за застраховка с твърдения, че на същата дата, в 17.00ч., при движение по ***, предно ляво колело на автомобила попаднало в шахта на пътното платно, вследствие на което пропаднало и опряло в калника. Към заявлението били приложени съответните документи, установяващи собствеността върху МПС.
Видно е от преписката, че застрахователят изготвил опис на претенцията след оглед на автомобила, при което установил, че било пропаднало предното ляво окачване и съответно увреден пневматичен преден ляв амортисьор. Видно е също така от представените преписи на възлагателно ***, клиентска ***и преводно нареждане от 20.09.2016г. (на л.127 – л.130), че на основание договор за извършване на автосервизни услуги между ***и *** ***, ищеца е възложил на соченото дружество ремонт на процесния автомобил и съответно е заплатило за отстраняване на повредите сума в размер на 3 318,61лв., включваща цена на пневматичен амортисьор 2 652,50лв., гайка – 2,20лв., гайка – 1,60лв., болт – 4,21лв., труд – 105лв. и 553,10лв. начислен ДДС.
От приложеното копие на покана с изх.№L/29.12.2016г. и известие за доставяне се установява, че на 30.12.2016г. застрахователят поканил ответната Община да му заплати сумата от 3 318,61лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по процесната щета.
Видно е от копие на покана, изходяща от ищцовото дружество *** и писмо от ***, че застрахователя е заявил претенция за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение и към третото лице помагач, но същото е отказало плащане с довод, че не отговаря за нивото на пътната настилка и това на шахтите.
По отношение на горните обстоятелства не е налице спор между страните.
Спорни са въпросите за механизма на настъпване на процесното ПТП, за наличието на причинно-следствената връзка между произшествието и вредите, налице ли е поведение на водача, довело до съпричиняване на резултата. За изясняване на тези въпроси са ангажирани писмени и гласни доказателства, както и е изслушано експертно заключение.
От приложения препис на Протокол за ***е видно, че съставилия го полицейски служител е установил при посещение на мястото на инцидента, че по процесния автомобил имало увреждане - пропадане на купето в предна лява част, а на пътното платно на ***имало шахта с диаметър 73см. и дълбочина на снижение на капака от 7 см. Така отбелязаните обстоятелства са били възприети лично от полицейския служител при извършения от него оглед. Обстоятелствата и причините за ПТП в същия протокол са били отразени по сведения, предоставени от св. Ф..
В о.с.з. на 06.11.2017г. е проведен разпит на свидетеля Л.Ф.. Същият излага в показанията си, че произшествието настъпило на 04.06.2008г. в светлата част на денонощието, при движение по ***. Сочи, че по цялото протежение на пътното платно имало спрени автомобили в лявата страна по посоката му на движение. Излага, че забелязал деца, които играели с топка пред блок в страни, поради което шофирал с повишено внимание и скорост не повече от 20-30км./ч. Твърди, че топката паднала на платното и той реагирал, като натиснал рязко спирачката и извил волана на ляво. При това усетил, че автомобила попаднал в дупка и рязко се наклонил на лявата страна. Спрял непосредствено след това и позвънил в полицията за съставяне на протокол за произшествието, както и се обадил на застрахователя. Излага също, че видял, че на пътното платно имало шахта с капак, но разположена под нивото на платното. Дошлите на място полицейски служители направили измервания и от тях чул, че капака бил на дълбочина 7см. под нивото на пътя. Твърди още, че ръбовете на настилката около шахтата били много остри. Сочи, че автомобила бил откаран в оторизиран *** и ремонтиран, след което му бил предаден. В подписан от него протокол видял, че била сменена предна лява въздушна възглавница, като му обяснили, че частта можела да бъде подменена само с оригинална, за да бъде дадена гаранция за извършените ремонтни дейности.
От изслушаното заключение по допуснатата съдебна автотехническа експертиза се установява, че при процесния автомобил окачването на предно ляво колело към носещата част и рамата на автомобила е с пневматичен амортисьор. При нарушаване херметичността на амортисьора, частта, която е над него пропада и се доближава до ходовото колело. Видно е от експертното заключение, че при преминаване на ходовото колело през шахта с посочените в Протокола за ПТП размери – 73см диаметър и снижен от нивото на пътното платно капак със 7 см., е възможно да възникне описаната повреда на пневматичния амортисьор. Вещото лице е посочило, че елементите от окачването на ходовите колела, в това число амортисьорите се ремонтират с оригинални части, произведени във фирмата производител на автомобила, като не се използват алтернативни или части втора употреба. Видно е от заключението, че пазарната стойност на подменената в случая част, според данни в магазини и компютърни сайтове е около 2 500лв., в зависимост от модела на автомобила, годината на производство и други показатели. В случая, при извършения в оторизиран сервиз ремонт, стойността му възлиза на 3 318,61лв. Според експертното заключение, стойността на обичайните ликвидационни разноски към момента на настъпване на ПТП се определя на 20лв. Видно е също така, че при огледа за целите на изготвяне на експертизата, вещото лице е установило, че към същия момент по ***имало поставени 5 броя капаци на ревизионни шахти, като всичките били на нивото на пътното платно. Експертът е установил, че рамката на шахтата пред ***имала замазка с цимент и била с надпис, различен от този върху останалите шахти. Вещото лице е посочило, че в посочения пътен участък не са налични знаци, указващи скорост на движение, различна от максимално допустимата за градски условия от 50 км./ч. Както пояснява вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, от данните по делото не може да се определи скоростта на движение на процесния автомобил към момента на настъпване на произшествието, но увреждането би се получило и при движение с допустимата скорост от 50 км./ч. в случай на преминаване през описаната в съставения Протокол за ПТП неравност.
Съдът изцяло възприема експертното заключение, като обективно, компетентно и неоспорено от страните.
По делото е представен препис на Договор за
стопанисване, поддържане и експлоатация на ***системите и съоръженията и
предоставяне на ***услуги ***, подписан между *** по ***на обособената
територия, обслужвана от ***от една страна и ***от друга страна, по силата на който стопанисването,
поддържането и експлоатацията на *** системите и съоръженията, както и
предоставянето на *** услуги на потребителите срещу заплащане е било
предоставено на ***, на основание чл.198п от Закона за водите. Приложен е и
Списък на активите, публична общинска собственост по смисъла на чл.19 от Закона
за водите с аналитични данни за счетоводно задбалансово завеждане от ***на
основание цитирания по-горе договор, в който е описан и вътрешен водопровод,
попадащ в отсечката на ***, където е настъпило процесното ПТП.
При установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
При предявен такъв иск следва да се
установи наличието на следните предпоставки: застрахователно правоотношение
между ищеца и увреденото лице, настъпването на вреда за застрахованото лице,
заплащането на застрахователно обезщетение, основанията за отговорност по чл.
49 от ЗЗД на ответника.
Съдът счита, че при съвкупната преценка на обсъдените по-горе доказателства, които бяха събрани в настоящото производство, се налага извод за наличие на сочените предпоставки.
Установи се наличието на застрахователно правоотношение между ищцовото дружество, в качеството на застраховател и св.Л.С.Ф. по ***, по което правоотношение е бил застрахован лек автомобил марка *** с *** със срок на действие на застраховката за периода от 12.04.2016г. до 11.04.2014г.
Установи се също така, че в срока на действие на застраховката – на 04.08.2016г., застрахованото лице е претърпяло щети по автомобила си, като се твърди, че са причинени от преминаване през шахта, разположена на пътното платно. Съдът приема, че описаното събитие представлява застрахователен риск, съгласно уговореното между страните по застрахователния договор, т.к. е възникнало в процеса на движение и е увредило автомобила.
Съдът приема, че по делото е доказан механизма на настъпване на ПТП. Същият се установи от представения по делото Протокол за ПТП и от показанията на изслушания свидетел Л.С.Ф.. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице в рамките на неговата компетентност, но по смисъла на чл.143 от ГПК има материална доказателствена сила само по отношение на фактите, непосредствно възприети от длъжностното лице, което го е съставило. От обсъдения Протокол за ПТП е видно, че е съставен след посещение на мястото на инцидента и скицата на пътния участък, в който е настъпило произшествието, е отразена въз основа на непосредствено възприети от полицейския служител обстоятелства. С оглед на това, съдът счита, че документът има обвързваща материална доказателствена сила относно обстоятелството, че на посоченото място на ***, към момента на настъпване на произшествието, е имало разположена ревизионна шахта с диаметър 73 см. и дълбочина на капака - 7см. под нивото на пътната настилка. Тези изложени факти от длъжностното лице в протокола за ПТП изцяло се потвърждават от показанията на свидетеля Л.Ф.. От последните се установи също така, че процесния автомобил е преминал през тази шахта и непосредствено при това е настъпило пропадане на купето в предната лява част. Изводът за наличие на причинна връзка между преминаването през шахтата и увреждането на амортисьора на автомобила следва и от заключението по допуснатата САТЕ. От последното стана ясно също така, че разходите по отстраняване повредата на автомобила в оторизиран сервиз на съответната марка автомобил възлизат на 3 318,61лв. Безспорно е между страните, че тази сума е била заплатена от застрахователя.
Относно материално-правната легитимация на ответника да отговаря за репариране на платеното от застрахователя обезщетение, съдът съобрази следното: Установи се, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на ***, т.е. на път публична общинска собственост, съгласно разпоредбата на чл. 8 ал.3 от Закона за пътищата. Съгласно нормата на чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Съдът счита, че в случая отговорността следва да се понесе именно от лицето, задължено да извършва необходимите ремонти и да поддържа пътя в състояние, безопасно за движението по него. Ирелевантно е дали третото лице помагач ***е било собственик или е стопанисвало ревизионните шахти, разположени по ***. Това е така, т.к. вредите са настъпили не вследствие на увредена шахта или липсващ капак на такава, а поради това, че пътната настилка в този участък е била изградена така, че разположената на нея ревизионна шахта, покрита и обезопасена с капак, е останала под нивото на пътя със 7см., при това с остри ръбове на образувалата се неравност. Именно това е създало предпоставки за увреждане на преминаващите през нея автомобили, дори движейки се със скорост, съответна на максимално разрешената за населеното място, както стана ясно от заключението на вещото лице по САТЕ.
Отговорността на ответната община е до размера на причинената вреда на собственика на автомобила, в чиито права се е суброгирал ищеца и обичайните разноски. Както се установи от изслушаното заключение по АТЕ, размера на причинената на автомобила вреда е 3318,61 лв., а размерът на обичайните разноски 20лв.
Не се събраха доказателства за противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, което да се намира в причинна връзка с настъпване на произшествието, поради което не са налице основания за намаляване размера на дължимото обезщетение.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен като такъв, респективно осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3 338,61лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съдът обсъди и заявената претенция по
чл.86, ал.1 от ЗЗД. Забавата на ответника като делинквент по отношение на
застрахователя настъпва от датата, на която застрахователят е удовлетворил
застрахования, респ. е възникнало регресното право на застрахователя. Това
следва от правилата за отговорността на ответника като делинквент към увредения
(забавата при непозволеното увреждане настъпва от датата на увреждането, арг.
от чл.84, ал.3 ЗЗД), като се съобрази, че застрахователят встъпва в правата на
увредения. Ищецът е претендирал мораторна лихва от по-късен момент и съдът
следва да се съобрази с това искане. Изчислена по реда на чл.162 от ГПК за претендирания
от ищеца период от 30.01.2017г. до 14.06.2017г., мораторната лихва се определя
от съда на 125,38лв. Поради това, исковата претенция по чл.86, ал.1 от ГПК
следва да се уважи изцяло в претендирания размер от 120,80лв.
При този изход на спора ответника следва да заплати на ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 183,54лв. за държавна такса, 200лв. за възнаграждение на вещо лице, 15лв. за депозит за свидетел и за юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв. или общо 498,54лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането, във вр. с чл.49, ал.1 от ЗЗД, О.П. ***, адрес: ***, ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 3 318,61 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по *** от 11.04.2016г. и *** и сумата от 20лв., представляваща ликвидационни разноски по същата щета, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД О.П. ***, адрес: ***, ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 120,80лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 3 318,61лв. за периода от 30.01.2017г. до 14.06.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК О.П. ***, адрес: ***, ***ДА ЗАПЛАТИ в полза на ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 498,54лв., представляваща деловодни разноски.
Решението е постановено при участието на „***” ***като трето лице помагач на ответника О.П.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :