№ 102
гр. Каварна, 23.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Д. Панчева
при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова
като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело №
20213240100111 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от „К.” АД с ЕИК
****, срещу Г. Д. Т., иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, с искане ответникът
да бъде осъден да му заплати 3250,00 лева, представляваща неоснователно
получена сума за обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, с която ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца. Претендира се и законна лихва считано от
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се излага, че ответникът е бил в трудовоправни
отношения с ищцовото дружество, прекратени със Заповед № 3/17.05.2017 г.,
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По
молба на ответника в РС Каварна било образувано гр.д. № 234/2020 г. с
предявен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ. Твърди се, че
съобщението по чл. 131 от ГПК било връчено на „К.” АД при условията на
чл. 50, ал. 2 ГПК. Поради несвоевременното узнаване за образуваното
производство от представляващия ищцовото дружество са пропуснати
предвидените в закона срокове за депозиране на отговор, въвеждане на
възражения и представяне на доказателства. По делото има влязло в сила
решение, с което „К.” АД е осъдено да заплати на ответника сумата от
3 389,28 лв. на основание чл. 222, ал. 3 от КТ.
Ищецът твърди, че поради наличието на изпълнителни дела и запориране
на сметките на дружеството е било невъзможно извършването на преводи по
банков път, поради което част от дължимите суми съгласно Заповед №
1
3/17.05.2017 г., в общ размер на 2 200,00 лв. били изплатени на ответника в
брой, срещу подписан от него разходен касов ордер. Също така ответника
получил на ръка, без подписване на разписка суми в общ размер на 1 050,00
лв.
С оглед така описаните плащания ищецът твърди, че след влизане в сила
на решението по гр.д. № 234/2020 г. ответникът неоснователно е получил от
дружеството сумата от 3 250,00 лв., с която се е обогатил за сметка на ищеца.
Поради наличието на всички предпоставки визирани в нормата на чл. 59 ЗЗД,
моли за осъждане на ответника да му заплати сумата 3250,00 лв., с която
неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху дължимата
главница, считано от подаване на исковата молба до окончателно изплащане
на вземането.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 131 ГПК
е депозирал отговор на исковата молба. В същия изразява становище за
недопустимост на предявения иск, а в условията на алтернативност за
неговата неоснователност.
Твърди, че с предявяването на настоящия иск ищецът цели да постигне
пререшаване на спора относно дължимостта на обезщетението по чл. 222, ал.
3 КТ, по който спор има влязло в законна сила решение. С оглед забраната на
чл. 299 ГПК се явяват преклудирани всички факти и основаните на тях права,
осъществени преди постановяване на решението, независимо дали те са били
известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици.
В условията на алтернативност оспорва иска като неоснователен, с
твърдението, че не е получавал суми за изплащане на дължимото му
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Оспорва да е получавал суми „на ръка”, без
да е полагал подпис на ведомост или ордер. Твърди, че след прекратяване на
трудовия договор е получавал средства от ищеца само за извършвани от него
услуги в полза на ищеца, за които услуги последният се е подписвал. Оспорва
получаването на сумите по представените от ищеца касови ордери и
полагането от него на подписи в тях. С изложените мотиви моли за
прекратяване на производството, като недопустимо, а в условията на
алтернативност за отхвърляне на иска, като неоснователен.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Не е спорно между страните, а и от представената Заповед №
3/17.05.2017 г. изд. от „К.” АД гр. Каварна, се установява, че на 17.05.2017 г. е
прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника Г. Д. Т., на
осн. чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ - поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Със заповедта е разпоредено на осн. чл. 222, ал.
3 от КТ на работника да се изплати обезщетение равняващо се на брутното му
трудово възнаграждение за срок от шест месеца.
Установява се от представените решение № 260003/07.01.2021 г. и
допълнително решение № 260015/12.02.2021 г. постановени по гр.д. №
234/2020 г. по описа на КРС, че след развило се производство по чл. 222, ал. 3
от КТ, „К.” АД с ЕИК *********, представлявано от В. ИВ. П. е осъдено да
заплати на Г. Д. Т. с ЕГН **********, сумата от 3389,28 лв. представляваща
неплатено обезщетение при придобиване право на пенсия, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното погасяване на задължението. От изложените в
решението мотиви се установява, че ответникът „К.” АД в срока по чл. 131
от ГПК не е представил писмен отговор. В съдебно заседание
представляващият дружеството В.П. е оспорил исковете с възражение за
изтекла давност и твърдения, че към датата на издаване на заповедта чл. 228,
ал. 3 от КТ не бил съществувал в правния мир. Съдът е приел за
неоснователно възражението на ответника за изтекла погасителна давност. С
оглед събраните доказателства в процеса е стигнал до извода, че са налице
всички предпоставки на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ за уважаване на
ищцовата претенция и е осъдил ответника да заплати на Г. Д. Т. сумата от
3389,28 лв. Няма данни решението да е обжалвано, а от твърденията на двете
страни се установява, че същото е влязло в сила.
По делото от ищеца са представени пет броя разходни касови ордери за
броени суми на Г.Т. в размер на 350.00 лв. всеки, с дати 19.05.2017 г.,
30.06.2017 г., 25.08.2017 г., 21.09.2017 г. и 27.04.2018 г. за изплатено трудово
възнаграждение съгл. Заповед № 03/17.05.2017 г. и един касов ордер за
изплатена сума от 450.00 лв. на същото основание с дата 26.07.2017 г.
Във връзка с направеното оспорване на касовите ордери е допусната СГЕ,
изготвена от вещото лице М.Н., заключението по която като компетентно и
неоспорена от страните се кредитира от съда изцяло. Съгласно заключението
3
на вещото лице при спектралното изследване на мастилата, с които са
изпълнени ръкописните текстове в изследваните РКО е установено, че във
всички РКО текстовете (датите, „Г.Т.”, „гр.Каварна, ул. **** 29”, ЕГН
**********, изпл.тр.възнаграждение съгл. зап. № 3.17.05.2017) са изпълнени
с цвят на мастилената паста, различен от цвета на мастилената паста с който
са изпълнени текстовете (сумите цифром и словом). Всички текстове (цифром
и словом) в изследваните РКО са изпълнени преди да бъде изписан текста
(датите, „Г.Т.”, „гр.Каварна, ул. **** 29”, ЕГН **********,
изпл.тр.възнаграждение съгл. зап. № 3.17.05.2017).
От проведеното видеоспектрално изследване на мастилените пасти е
установена идентичност на мастилата, като следва: Подпис в графа „броил
сумата” в РКО от 27.04.2018 г.; 21.09.2017 г.; 25.08.2017 г.; 26.07.2017;
30.06.2017. Подпис в графа „получил сумата” в РКО от 21.09.2017 г. и
25.08.2017. Установените спектрални качества на мастила в посочените две
групи са еднакви, т.е подписите са положени с една и съща мастилена паста.
При проведеното видео-спектрално изследване на мастилата, с които са
изпълнени останалите текстове и подписи в изследваните РКО, идентичност
на е установена. Установено е от вещото лице, че подписите положени в поле
„Получил сумата” и над него в 6 бр. РКО от дати 19.05.2017 г., 30.06.2017 г.,
06.07.2017, 25.08.2017 г., 21.09.2017 г. и 27.04.2018 г. са положени от Г. Д. Т..
Във връзка с представените от ответника три страници от тефтерче с
вписани дати и положени подписи, и оспорването на последните, вещото лице
по изготвената СГЕ е дало заключение, че подписите не са положени от В.
ИВ. П..
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предявеният в настоящото производство иск с правно основание чл. 59
ЗЗД е заведен след приключило с влязло в сила решение между същите
страни друго гражданско дело № 234/2020 г. по което настоящият ищец е
осъден да заплати на ответника сума в размер на 3389,28 лв., дължима на осн.
чл. 222, ал. 3 от КТ.
От ответника е въведено възражение за недопустимост на предявения иск
поради наличието на сила на присъдено нещо, с оглед разрешения между
същите страни спор за дължимостта на процесните суми.
4
Съдът намира възражението на ответника за основателно по следните
съображения:
Установява се по безспорен начин, че сумите с които ищецът твърди
ответникът да се е обогатил неоснователно за негова сметка, са същите които
са били предмет на изследване и преценка от съда разглеждащ гр.д. №
234/2020 г. При разглеждане на делото представляващият ищцовото
дружество /тогава ответник/ при явяването си в съдебно заседание не е
изложил твърдения за заплащане на претендираните суми и не е представил
разходните касови ордери депозирани в настоящото производство, въпреки
твърдението за тяхното съществуване - същите са издадени през 2017-2018 г.,
а исковото производство се е развило през 2020 г. Не е обжалвал и
постановеното решение, с твърдения за недължимост на сумите за
обезщетение, поради тяхното изплащане. По въпроса относно дължимостта
на сумата от 3389,28 лева, представляваща обезщетение при придобиване на
право на пенсия, е налице сила на присъдено нещо.
По същността си СПН представлява задължение за преустановяване на
спора и забрана за неговата пререшаемост, които са необходими правни
последици, осигуряващи стабилност и, в които се изразява
правоустановяващото и регулиращо действие на СПН в противовес на
опасността от постановяване на противоречиви решения. Обективните
предели на силата на присъдено нещо са тези - очертани като предмет на
делото и подлежащи на доказване в производството. Със сила на присъдено
нещо се ползват конкретните юридически факти, въз основа на които се
претендира субективното материално право – в случая това са фактите
относно правото на обезщетение на ответника и дължимостта на същото от
ищеца, поради неизплащането му.
В този смисъл е и задължителната практика по чл. 290 ГПК - постановена
с Решение № 89 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 716/2010 г., I т. о., ТК,
съгласно което "...Предмет на силата на присъдено нещо не е само
субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт,
въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват
всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на,
която се поражда претендираното материално право. Следователно
установените с решението по предявения иск общи правопораждащи факти
5
на спорното право се ползват със сила на присъдено нещо. Със сила на
присъдено нещо се ползват съдебно установените правопораждащи факти,
доколкото индивидуализират спорното право, чрез основанието и петитума
на иска..." Съдът е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно
решение без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на
присъдено нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последащ
правен спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, влязлото в сила съдебно
решение е задължително за участвалите в производството страни и то за
разрешеното с него основание. Освен това, съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК спор
разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен ако
законът разпорежда друго, като по-късно заведеното дело се прекратява
служебно от съда. Непререшаемостта е абсолютна отрицателна процесуална
предпоставка. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и
регулиращото действие на СПН срещу опасността от противоречиво решение
по същия спор между същите страни, предизвикано от нов иск. Законът
забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен спор.
Забраната за пререшаемост по чл. 299 ГПК е приложима за всяко отделно
правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и
същи страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ
правопораждащ факт, и по някои от споровете има вече влязло в сила
решение, следва да се приеме, че относно правопораждащия факт съд се е
произнесъл окончателно (В този смисъл Решение № 49 от 14.04.2011 г. по т.
д. № 561 по описа за 2010 г. на ВКС, ТК, І-во отд., постановено по реда на чл.
290 ГПК).
С решение 260003/07.01.2021 г., постановено по гр. д. № 234/2020 г. по
описа на PC К., съдът е приел, че „К.” АД, дължи на Г.Т. сумата от 3389,28
лв., представляваща неплатено обезщетение при придобиване право на
пенсия.
Следователно, последващо заведеният иск за нейната недължимост се
явява недопустим. С предявеният иск се цели пререшаване на спор разрешен
с влязло в сила съдебно решение, поради което следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 299, ал. 2 от ГПК и производството по настоящото дело
да бъде прекратено.
6
За пълнота следва да се отбележи, че както разпоредбата на чл. 298, ал. 1
ГПК, така и разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК не правят разлика за
конкретното качество в което страната е участвала в първоначалното
производство и това й качество по повторното производство. Ето защо, е без
значение дали в първоначалното производство страната е участвала като
ответник, а в повторното като ищец. Без значение е и видът на предявените
искове, тъй като от силата на присъдено нещо се обхваща разрешеното с
решението материално право и тази сила не е поставена в зависимост от
разликата във вида на първоначалния и вида на повторния иск, а от вида на
спорното материално право.
Предвид констатацията на съда за недопустимост на предявения иск,
производството по делото следва да бъде прекратено. Тъй като съдът е дал
ход на делото по същество, следва да отмени определението за даване ход на
устните състезания, както и да прекрати производството по делото.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на ответника,
ищецът, следва да бъде осъден да му заплати, на основание член 78, ал. 4 от
ГПК, направените по делото разноски в размер на 967.00 лева, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК.
С определение от открито съдебно заседание проведено на 01.02.2022 г.
съдът е приел заключението на вещото лице, по поисканата от ответника СГЕ,
като е задължил последния в едноседмичен срок да внесе по сметка на съда
разликата между първоначално определения депозит и окончателния размер
на възнаграждението на вещото определено на сумата от 296,10 лв.
Ответникът не е възразил срещу размера на определеното възнаграждение
при приемане на заключението. До настоящия момент по делото не са
представени доказателства, удостоверяващи заплащането на дължимата сума
от 146,10 лв.
Съгласно чл. 76 ГПК, всяка страна предварително внася в съда
разноските по действията, които е поискала. Поначало възнаграждението за
вещите лица също следва да бъде внесено предварително, доколкото е от
кръга на визираните в чл. 76 ГПК разноски. В случая обаче, размерът на
дължимото възнаграждение е бил определен от съда при приемане на
заключението, каквато възможност съществува с оглед предвиденото в
7
Наредба № 2 от 29.06.2015 г. за вписването, квалификацията и
възнагражденията на вещите лица и ответникът, като страна която е поискала
назначаването на експертизата е бил длъжна да внесе възнаграждението в
определения от съда 7-дневен срок. С невнасянето на сумата, същият е
останал задължен за разноски, поради което е осъществен съставът на чл. 77
ГПК, предвиждащ постановяване на определение за принудително събиране
на разноски, които страната не е заплатила. Предвидената с разпоредбата на
чл. 77 ГПК възможност за присъждане на разноски, касае случаи при които
страната не е внесла предварително или въобще не е внесла дължими такси за
производството или възнаграждения за вещи лица и свидетели. Разпоредбата
не изисква нарочно сезиране на съда, нито пък предвижда размяна на книжа
между страните и това е така, защото се касае за правоотношение между съда
и съответната дължаща разноски страна.
Следователно ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 77 от
ГПК да заплати по сметката за вещите лица при РС Каварна, сумата от 146,10
лева представляваща неизплатено възнаграждение за изготвена по делото
експертиза, която сума след постъпването й да бъде изплатена на вещото
лице.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение постановено в открито съдебно заседание
проведено на 01.02.2022 год., с което е даден хода на устните състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 111 по описа за
2021 г. на РС – Каварна, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК „К.” АД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Каварна, ул.”****” № 5, представлявано
от В. ИВ. П. да заплати на Г. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. Каварна, ул.
„****” № 29, вх. В, ет. 5, ап. 13, направените по делото разноски в размер на
967.00 лв. (деветстотин шестдесет и седем лева).
ОСЪЖДА Г. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. Каварна, ул. „****” №
29, вх. В, ет. 5, ап. 13, да заплати по депозитна сметка на Каварненски
районен съд за вещи лица, в ЦКБ гр. Каварна IBAN: BG28 CECB 9790 33E8
8
4583 00, сумата 146.10 лева, неизплатено възнаграждение на вещото лице
М.Н. – от списъка на вещите лица при ОС Добрич, за извършена и приета по
делото съдебно-графическа експертиза, както и сумата от 5,00 лв. в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Определението подлежи на обжалва от страните в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му, пред ОС - Добрич.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
9