РЕШЕНИЕ
№66/24.02.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова..................……………………………..и в
присъствието на прокурор…….......……………………………...........……………………………..като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 830 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на А.А.А. ***, с посочен съдебен адрес:***3, подадена чрез пълномощник, срещу Заповед №Н-171/02.07.2019г. на Кмета на Община Хасково, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката като наемател на общински жилищен имот.
Жалбоподателката счита оспорената заповед за незаконосъобразна, поради издаването ѝ при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че не е налице основанието, визирано в чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково (Наредбата), предвиждащо наемните отношения да се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище. В случая било прието, че жалбоподателката не отговаря на изискването на чл.5, ал.1, т.5 от Наредбата. Имотите по т.1 и т.2 на чл.5, ал.1 от Наредбата, които не следвало да бъдат прехвърляни на други лица през последните пет години, били следните: т.1 – жилище или вила, годни за постоянно обитаване, или идеална част от такива, които да задоволяват техните жилищни нужди, определени в чл.11, ал.1 от Наредбата; т.2 – жилищен или вилен поземлен имот, имоти в курортни зони и комплекси и във вилните зони към тях. От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №., том ., рег. №., дело №225 от 2018г. било видно, че на 09.05.2018г. жалбоподателката, заедно с останалите наследници, прехвърлила съсобствен недвижим имот, получен по наследство от Н. Н. Д.(Н. Н. Д.), б.ж. на град Хасково, а именно самостоятелен обект в сграда с идентификатор с №77195.709.39.12.10 по КККР на гр. Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК – София, с административен адрес на самостоятелния обект: гр.Х., с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент №10 с площ 63.39 кв. м., ведно с прилежащо избено помещение №10 със застроена площ от 6.62 кв. м. От удостоверение за наследници на Н. Н. Д.ставало ясно, че жалбоподателката А.А.А. придобила по наследство 1/5 идеална част от описания имот, които прехвърлила при посочената сделка. Очевидно било, че с придобитата по наследство 1/5 идеална част от жилище с площ от 63.39 кв. м. жалбоподателката не можела да задоволи жилищните нужди на семейството си, определени в чл.11, ал.1 от Наредбата. Със Заповед №Н-149/18.05.2018г. на Зам. Кмет на Община Хасково в общинското жилище били настанени освен жалбоподателката и още четирима от членовете на семейството (домакинството). Според установените в чл.11, ал.1, т.4 от Наредбата норми за задоволяване на жилищните нужди на петчленно семейство били необходими до 70 кв. м. жилищна площ. Административният орган не съобразил обстоятелството, че жалбоподателката към нито един момент не притежавала жилище, годно за постоянно обитаване, или идеална част от такова, което да задоволява жилищните нужди на семейството ѝ. Като не сторил това, а преценил сделката по прехвърляне на притежаваната от жалбоподателката 1/5 идеална част от жилище като правоизключваща, издателят на заповедта постановил прекратяване на наемното отношение в нарушение на материалния закон. Възприетото и посочено в оспорената заповед материалноправно основание за издаването ѝ – това на чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата, идентично с чл.46, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост, било неправилно приложено в случая.
Жалбоподателката излага и съображения, че административният орган в нарушение на чл.26, ал.1 от АПК не я уведомил за започнатото по негова инициатива производство по издаване на заповед за прекратяване на наемното правоотношение, като с това я лишил от възможността да вземе участие в производството и да се запознава с материалите по същото, като прави възражения и излага становище. Този пропуск на самостоятелно правно основание определял заповедта като незаконосъобразна, доколкото същият определил нейното съдържание, както и издаването ѝ при липса на пълно изясняване на всички относими и релевантни факти, което от своя страна представлявало нарушение и на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК. Преди да издаде оспорената заповед, административният орган изискал от жалбоподателката да представи документи по чл.8 от Наредбата, като не посочил, че ще бъде преценявано наличието на предпоставки за прекратяване на наемното отношение. Така жалбоподателката била въведена в заблуждение относно действителната воля на органа, доколкото изисканите документи били относими към преценка на жилищната ѝ нужда и наличието на възможност за продължаване на наемното отношение по силата на чл.17 ал.5 от Наредбата и чл.46, ал.4 от Закона за общинската собственост. Оспорващата твърди, че представила всички изискани документи, но въпреки това органът издал оспорената заповед, без да изложи мотиви относно наличието или липсата на жилищна нужда. Жалбоподателката не била запозната и със съдържанието на Протокол №9/25.06.2019г. на комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, посочен в оспорената заповед в основанията за прекратяване.
По изложените съображения моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № Н-149/18.05.2018г. на Зам. Кмет на Община Хасково, жалбоподателката А.А.А. и членовете на семейството (домакинството): Г.В.А.– снаха, А. С.С.– внучка, Т. С. А. – внучка и Ю. С. А.– внук, са настанени в общинско жилище от фонд „Продажби“, находящо се в гр. Х., състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с жилищна площ от 63,00 кв. м. и прилежащо избено помещение №12. За ползването на имота е определен месечен наем в размер на 47,88 лв. без ДДС, съгласно чл.21, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общинските жилища на територията на Община Хасково на Общински съвет – гр. Хасково. Посочени са следните мотиви: Изтекъл срок на настаняване и решение на комисията по жилищно настаняване при Община Хасково с протокол №9 от 03.05.2018г. Посочено е също, че настаняването е за срок от 1 (една) година, считано от 01.06.2018г.
На основание чл.15, ал.5 от Наредбата и Заповед №Н-149/18.05.2018г. за настаняване под наем в общинско жилище, между Община Хасково, като наемодател и А.А.А., като наемател, е сключен Договор за наем на общински жилищен имот рег. №ОС 266/03.07.2018г., с който наемодателят предоставя за ползване под наем общински жилищен имот, представляващ: Апартамент №12, *** в гр. Х., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с жилищна площ от 63,00 кв. м., с прилежащо избено помещение №12. Съгласно чл.3 от Договора, той се сключва за срок от 1 (една) година, считано от 01.06.2018г. В раздел VI, чл.10 от Договора са изброени обстоятелствата, при които същият се прекратява.
Под рег. индекс: 94 А-308-1/17.04.2019г. в Община Хасково е регистрирана декларация, адресирана до Кмет на Община Хасково, с която А.А.А. прилага изброени с номерата си документи, във връзка с изтичане на договора ѝ за наем на общинско жилище. Приложено е и Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице с изх. №792/2019, издадено на дата 16.04.2019г. от Служба по вписванията, гр. Хасково към Агенция по вписванията, от което е видно, че за лицето А.А.А. през периода от 01.01.2014г. до 16.04.2019г. има вписана покупко-продажба (прехвърляне) на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с площ 63.39 кв.м., представляващ жилище, апартамент, находящ се в гр.Х., ведно с избено помещение №10 с площ от 6.62 кв.м.
По делото е представен нотариалният акт за извършената покупко-продажба, а именно н.а. №., том ., рег. №., дело №225 от 2018г. Видно от същия А. Т. А., от името и за сметка на упълномощилите я Щ. В. А., Ш. Х. А., А. Х. А., А.А.А., З. М. Д., Г. В. Д., В. М. А., З. М. А. и А. В. Д., продава на А. Т. А. следния съсобствен недвижим имот, представляващ лична собственост, получен по наследство от Н. Н. Д./Н. Н. Д./, б.ж. на град Хасково, починала на 07.12.2006г. и който не е семейно жилище, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор с №77195.709.39.12.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Хасково, одобрени със Заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния Директор на АК – София, с административен адрес на самостоятелния обект: град Х.(Съгласно Удостоверение №ТС-280/03.05.2018г. на Община Хасково за идентичност на адреса, а по нот. акт – ул. „П.), с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент №10, на 1 ниво, с площ от 63,39 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, и който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор с №77195.709.39.12, разположена в поземлен имот с идентификатор с №77195.709.39, при посочени съседни самостоятелни обекти в сградата, ведно с прилежащото избено помещение №10 със застроена площ от 6.62 куб.м., при посочени граници и съседи, ведно със 1.470 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот, описан по-горе.
Приложено е и Удостоверение за наследници изх. №ГРАОН1-1713/05.07.2019г., на Н. Н. Д., починала на 07.12.2006г.
На 25.06.2019г. е проведено заседание на комисията по чл.9, ал.1 от Наредбата, назначена със Заповед №408/28.03.2019г. на Кмет на Община Хасково, резултатите от което са обективирани в протокол №9 от същата дата. В протокола е отразено, че по т. VIII от дневния ред – Разглеждане на документи, подадени от лицето А.А.А. във връзка с изтичане на срока на договора ѝ за наем на общинско жилище, находящо се в гр. Х., комисията е решила следното: Прекратява наемните правоотношения на лицето А. А.А., поради извършване на сделка за прехвърляне на имот. Предвид това и на основание чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата, договорът за наем се счита за прекратен и няма да бъде подновен.
С оспорената в настоящото производство Заповед №Н-171/02.07.2019г. на Кмета на Община Хасково, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.17, ал.2 във връзка с чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата, чл.10, т.9 от Договора за наем на общински жилищен имот и Протокол №9/25.06.2019г. на комисията по жилищно настаняване при Община Хасково, е прекратено наемното правоотношение с А.А.А. – наемател на недвижим имот, общинска собственост, представляващ апартамент №12, *** в гр. Х.. В мотивите на заповедта е отразено, че към момента жалбоподателката не отговаря на чл.5, ал.1, т.5 от Наредбата, а именно: „не са прехвърляли имоти по т.1 и т.2 на други лица през последните пет години, с изключение на прекратяване на съсобственост или дарение в полза на държавата или общината“.
Оспорената заповед е връчена лично на А.А.А. на 03.07.2019г. срещу подпис , а жалбата е подадена на 12.07.2019г. директно пред Административен съд – Хасково.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу
годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена
форма и е издадена от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. В случая няма спор, че се касае за жилищен имот -
общинска собственост, поради което компетентен да прекрати наемното
правоотношение е Кметът на Община Хасково.
Настоящият състав намира оспорения акт за
издаден в противоречие с материалния закон. За да достигне до горния извод, съдът взе предвид следното:
От събраните по делото доказателства не се установява наличието на посочената в заповедта предпоставка за прекратяване на наемното правоотношение.
Съгласно чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата, на чието правно основание, идентично с предвиденото в чл.46 ал.1 т.7 от Закона за общинската собственост, е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателката, наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище.
Условията за настаняване на наемател в общинско жилище са изброените в чл.5, ал.1, т.1 до т.11 от Наредбата, които съгласно ал.2 на разпоредбата се установяват с посочените в чл.8, ал.1 от същата наредба документи.
В процесния случай е прието, че жалбоподателката не отговаря на условието на чл.5, ал.1, т.5 от Наредбата, а именно да не е прехвърляла имоти по т.1 и т.2 на други лица през последните пет години с изключение на прекратяване на съсобственост или дарение в полза на държавата или общината. Имотите, които се визират в чл.5 ал.1 т.1 и т.2 от Наредбата са жилище или вила, годни за постоянно обитаване, или идеална част от такива, които да задоволяват жилищните нужди на лицето, определени в чл. 11, ал. 1 от Наредбата, съотв. жилищен или вилен поземлен имот, имоти в курортни зони и комплекси и във вилните зони към тях.
В случая не е спорно и се установява от представения нотариален акт, както и от Удостоверение с изх. №792/2019г., издадено от Служба по вписванията - гр. Хасково, че в периода 2014 – 2019 г. А.А.А., наред с останалите наследници на Н. Н. Д., б.ж. на гр.Хасково, посочени в Удостоверение изх. №ГРАОН1-1713/05.07.2019г., е осъществила сделка с недвижим жилищен имот. Независимо от последното, осъществената прехвърлителна сделка не обосновава извод, че А.А. е престанала да отговаря на условието по чл.5 ал.1 т.5 от Наредбата за настаняване в общинско жилище.
От административния орган не е било съобразено, че имотът – предмет на прехвърлителна сделка е бил съсобствен, респ. че жалбоподателката е прехвърлила идеална част от него и по никакъв начин не е изследван въпросът дали тази прехвърлена идеална част задоволява жилищните нужди на домакинството ѝ съобразно параметрите по чл. 11, ал. 1 от Наредбата. Видно е от издадената през 2018г. настанителна заповед, че домакинството на жалбоподателката е 5-членно. При това положение жилищната площ, съответстваща на прехвърлената идеална част от притежавания в съсобственост имот е далеч под нормите по чл.11 ал.1 т.4 от Наредбата т.е. не би могло да се приеме, че е прехвърлен имот по смисъла на чл.5 ал.1 т.1 от Наредбата, с което да се обоснове отпадане на условието по чл.5 ал.1 т.5 от същата за настаняване в общинско жилище. Следва да се отбележи, че видно от представените нотариален акт и удостоверение за наследници, жалбоподателката е придобила идеална част от прехвърления имот още през 2006г. (по силата на наследяване). Последното обстоятелство, при липса на твърдения за невярно декларирани данни при кандидатстване за настаняване в общинско жилище означава, че притежаването на идеална част от по-късно прехвърления имот не е било пречка за настаняването на жалбоподателката и членовете на домакинството ѝ в общинско жилище т.е., че последната е отговаряла на условието по чл.5 ал.1 т.1 от Наредбата. В тази връзка не може да се приеме, че с продажбата на имот (идеална част от него), който не задоволява жилищните нужди на жалбоподателката и нейното домакинство, последната е престанала да отговаря на условията за настаняване в общинско жилище и по-конкретно на това по чл.5 ал.1 т.5 от Наредбата. Като е преценил осъществената сделка като правоизключваща, административният орган е постановил прекратяването на наемното правоотношение в нарушение на материалния закон. Посочено в оспорената заповед материалноправно основание за издаването ѝ – това на чл.17, ал.1, т.7 от Наредбата, идентично с предвиденото в чл.46 ал.1 т.7 от Закон за общинската собственост, е неправилно приложено в случая.
Предвид горното се налага извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл.35 от АПК без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, а последното е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
По изложените съображения оспорената заповед е незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.3 и т.4 от АПК и следва да се отмени.
Предвид изхода на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК, основателна се явява претенцията на жалбоподателката за присъждане в нейна полза на направените по делото разноски – 10 лева внесена държавна такса, 30 лв – внесена държавна такса по частна жалба и 500 лева заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 05.07.2019г., платими от ответника.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Н-171 от 02.07.2019 г. на Кмет на Община Хасково.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на А.А.А., с адрес: ***, разноски по делото в размер на 540 (петстотин и четиридесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: