РЕШЕНИЕ
№ 611
гр. Плевен, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20234430201437 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-3391-000273 от 20.02.2023г. *** на
Второ РУ при ОД на МВР – Плевен е наложил на основание чл.175, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗДвП; чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП
на Р. П. Ц. от гр.Тетевен, ул. *** административни наказания глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, глоба в размер
на 10лв и глоба в размер на 10лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Р. П. Ц., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. Д. П., който изразява становище, че при съставяне на акта за
установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него
1
наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
процесното наказателно постановление. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
За въззиваемата страна *** Второ РУ при ОД на МВР - Плевен, не се
явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
Серия АД бл. №016856 от 07.12.2022г. за установяване на административно
нарушение, от който е видно, че на същата дата около 11:35 часа в с.Къшин,
обл.Плевен, ул. „Ю. А. Г.“ до номер ** с посока на движение гр.Плевен,
жалбоподателят Ц. е управлявал товарен автомобил, зелен на цвят, натоварен
с дървесина, като на определените за поставяне на регистрационни табели
отпред и отзад, няма такива. От извършения визуален оглед по целия товарен
автомобил никъде не бил установен идентификационен номер на рама /както
щампован, така и отделна метална пластина/. На предния капак бил установен
надпис „Зил“. Водачът не представил СУМПС. Не представил контролен
талон.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на
актосъставителя С. В. С. и свидетелите Б. С. Ч., П. Д. П., С. М. С., А. В. В. и
И. М. Р., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната
последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и
съответствие с приложените по делото писмени доказателства – договор
№394 от 11.11.2022г. за възлагане на дейността „Добив на дървесина до
временен склад от общински горски територии“, предавателно-приемателен
протокол от 11.11.2022г., постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 15.02.2023г., постановено по преписка №7636/2022г. на
Районна прокуратура – Плевен, писмо изх.№РПГ-10711 от 19.10.2023г. на ***
на РДГ-Ловеч, превозни билети за транспорт на дървесина
7436/00705/07122022/110730 - 07L165P; 7436/00706/07122022/111203 -
2
CPKZ40B; 7436/00707/07122022/111743 - 579F4EE и
7436/00708/07122022/112222 - F9D5V2E, заверено копие на прокурорска
преписка №7636/2022г. на Районна прокуратура – Плевен. От приобщените
като писмени доказателства по делото договор №394 от 11.11.2022г. за
възлагане на дейността „Добив на дървесина до временен склад от общински
горски територии“, предавателно-приемателен протокол от 11.11.2022г., и
постановление за отказ да се образува наказателно производство от
15.02.2023г., постановено по преписка №7636/2022г. на Районна прокуратура
– Плевен, се установява, че на 11.11.2022г. е сключен договор между
ОП“Управление на общински земи и гори“ и ***ЕООД, по силата на който
дружеството се е задължило да отсече, извози и рампира на временен склад
дървесина от обект №19-1/2022г., включващ насаждения в землищата на
с.Тодорово и с.Къшин, общ.Плевен, с общо прогнозно количество 66 пл.куб.м
дърва за огрев и прогнозна стойност на изпълнение на поръчката - 1518 лева
без ДДС. От приобщените като писмени доказателства по делото писмо изх.
№РПГ-10711 от 19.10.2023г. на *** на РДГ-Ловеч и превозни билети за
транспорт на дървесина 7436/00705/07122022/110730 - 07L165P;
7436/00706/07122022/111203 - CPKZ40B; 7436/00707/07122022/111743 -
579F4EE и 7436/00708/07122022/112222 - F9D5V2E, се установява, че за
2022г. на ***ЕООД са издадени три броя позволителни за сеч – две за имоти
общински горски територии в землището на с.Къшин и един за имот
общинска горска територия в землището на с.Тодорово, като на 7.12.2023г.
дружеството е извършвало дейност – транспорт на дървесина от имот с
идентификатор 41037.27.35 в землището на с.Къшин до с.Къшин. Според
същите писмени доказателства на 7.12.2022г. на ***ЕООД не били издавани
превозни билети за транспорт на дървесина, но били издадени 4 броя
превозни билети за транспорт на дървесина от обект за добив на дървесина в
землището на с.Къшин, в който дружеството е изпълнител, а именно -
7436/00705/07122022/110730 - 07L165P; 7436/00706/07122022/111203 -
CPKZ40B; 7436/00707/07122022/111743 - 579F4EE и
7436/00708/07122022/112222 - F9D5V2E, за общо количество 4 пр.куб.м дърва
за огрев, натоварени на един курс на автомобил без регистрационни номера,
като четирите превозни билета са издадени на физическото лице Р. П. Ц.,
който бил посочен като шофьор на курса. В тази насока са и показанията на
свидетеля С. М. С. – *** в Общинско предприятие „Управление на общински
3
земи и гори“, според които показания същият по предварително направен
списък от кмета на с.Къшин е издавал превозни билети. Свидетелят С.
потвърждава, че е издал превозни билети на жалбоподателя Р. Ц. за
землището в с.Къшин, като на билета в графа „регистрационен номер“ е
вписал „без номер“, тъй като товарният автомобил не е имал такъв. Според
показанията на свидетелите А. В. В. и И. М. Р. – ***и в РДГ-Ловеч, същите,
след направена проверка в електронната система на Изпълнителна агенция по
горите, установили, че за общинското сечище в землището на с.Къшин се
издават превозни билети на превозно средство, което е без регистрационни
номера. Според свидетелите В. и Р. същите установили, че това товарно
превозно средство, за което са издадени превозните билети, не било снабдено
с GPS устройство за позициониране и проследяване на движението. От
показанията на свидетеля В. се установява, че същият се обадил на
полицейски служители от Второ РУ на МВР-Плевен, тъй като при
предварителната проверка в информационната система на ИАГ били
констатирали липсата на регистрационни табели на превозното средство. От
показанията на актосъставителя С. и свидетелите Ч., В. и Р. се установява, че
същите, като съвместен екип на МВР-Плевен и РДГ-Ловеч, на 7.12.2022г. в
с.Къшин спрели за проверка процесния товарен автомобил на път, отворен за
обществено ползване, и констатирали, че МПС-то е без регистрационни
табели, и че не е снабдено с GPS устройство за позициониране и
проследяване на движението, за които нарушения били съставени актове на
водача на процесния автомобил – Р. Ц.. И актосъставителят С. и свидетелите
Б. С. Ч., П. Д. П., А. В. В. и И. М. Р. са категорични, че на 07.12.2022г. около
11:35 часа в с.Къшин, обл.Плевен, ул. „Ю. А. Г.“ до *** с посока на движение
гр.Плевен, жалбоподателят Ц. е управлявал товарен автомобил, зелен на цвят,
натоварен с дървесина, като не е имал поставени регистрационни табели на
определените за това места. Според показанията на актосъставителя С. и
свидетеля Ч. въпреки извършения визуален оглед по целия товарен
автомобил никъде не бил установен идентификационен номер на рама – нито
щампован, нито на отделна метална пластина/. От показанията на
актосъставителя С. и свидетеля Ч. се установява, че същите установили
надпис „Зил“ на предния капак на товарния автомобил. В същата насока са и
показанията на свидетеля С. М. С., според които той издал превозните билети
на жалбоподателя Ц., като на билета в графа „регистрационен номер“ е
4
вписал „без номер“, тъй като товарният автомобил не е имал такъв.
Обстоятелство, че товарният автомобил не е имал регистрация и
регистрационни табели, се потвърждава и от показанията на свидетеля П. Д.
П. – *** на с.Къшин, и не се оспорва от жалбоподателя Ц., видно от
изложените в жалбата твърдения. Съдът кредитира напълно показанията на
актосъставителя С. и свидетелите Б. С. Ч., П. Д. П., С. М. С., А. В. В. и И. М.
Р., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни,
изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото
от тях управление на товарния автомобил без поставени регистрационни
табели от жалбоподателя. Също така няма данни по делото, които да създават
съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или
да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което
не е извършил. Освен това съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят Р. П. Ц. не е
доказал, че управляваното от него товарно моторно превозно средство е било
с поставени регистрационни табели. Според показанията на свидетеля Г. Р. М.
същият е управител на фирма, регистрирана като пътна помощ на територия
на Република България. Свидетелят М. твърди, че познава Р. Ц. във връзка с
работата си като пътна помощ и многократно е извършвал транспорт на
автомобили на жалбоподателя, които са без регистрация. От показанията на
свидетелят М. се установява, че същият записва всички свои курсове в
тефтер, като последният извършен курс за жалбоподателя Ц. е бил на
02.12.2022г. от път след с.Тодорово до с.Къшин, когато е превозвал товарен
автомобил. От показанията на свидетеля П. Д. П. се установява, че същият от
12 години е *** в с.Къшин и във връзка с работата си се е запознал с
жалбоподателя Ц.. Според свидетеля П. до месец декември 2022г. никой не е
докарал на дърва на хората от селото, независимо че са били платени
предварително. От показанията на свидетеля П. се установява, че същият е
свикал и провел общоселско събрание поради недоволството на жителите на
с.Къшин заради забавените доставки на заплатените дърва за огрев. Според
свидетеля П. на това общоселско събрание са присъствали директора на
общинското предприятие „Земеделие и гори“ и жалбоподателят, като
последният се е съгласил да превози дървата за огрев на жителите на с.Къшин
от общинските сечища в с.Тодорово и с.Къшин. Свидетелят П. е категоричен,
5
че дървата за огрев са били превозени от жалбоподателя с товарен камион с
регистрационни номера и GPS устройство за позициониране и проследяване
на движението. Според показанията на свидетеля П. 3-4 дни преди
7.12.20223г. жалбоподателят Ц. му казал, че камионът му е развален и не
може да транспортира останалото количество дърва за огрев. От показанията
на свидетеля П. се установява, че били останали 7-8 пр.куб.м дърва за огрев,
които трябвало да бъдат превозени, по един пр.куб.м за къща, и затова
помолил жалбоподателя да транспортира тези дърва от землището до края на
селото. Свидетелят П. е категоричен, че по никакъв начин не е разпореждал
или разрешавал, а както и самият той заяви, че няма такива права,
жалбоподателят Ц. да превози дървата с товарния автомобил без регистрация
и без регистрационни табели. От показанията на свидетеля П. се установява,
че 07.12.2022г. около 11:35 часа в с.Къшин, обл.Плевен, ул. „Ю. А. Г.“ до ***
с посока на движение гр.Плевен, жалбоподателят Ц. е управлявал товарен
автомобил поставени регистрационни табели на определените за това
места.Свидетелят П. е категоричен, че мястото, на което е спрян
жалбоподателя, представлява път, отворен за обществено ползване. Съдът
кредитира напълно показанията на свидетеля П., тъй като показанията му са
последователно и логически изложени, кореспондират си напълно както с
показанията на свидетелите С., Ч., С., В. и Р., така и с приобщените по делото
писмени доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят Р. П. Ц. е извършил нарушения по чл.140 ал.1 от ЗДвП и по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и законосъобразно му е наложил административни
наказания на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от
ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1, 2 и 3 от ЗДвП водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за управление на
моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него; свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява, и за тегленото от него ремарке; документ за сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него
ремарке. Както бе посочено по-горе от всички събрани по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят Ц. не е носил свидетелство за
6
регистрация на автомобила, който управлявал, и контролен талон към
свидетелството за управление на моторно превозно средство.
Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е
наложил на чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП на
жалбоподателя Р. П. Ц. административни наказания глоба в размер на 10лв и
глоба в размер на 10лв.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани...”. В случаите, когато са нарушени правилата на посочената
разпоредба, в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се предвиждат кумулативно
следните наказания: „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 до 12 месеца“ и „глоба“ от 200 до 500 лв., за водач,
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от събраните по
делото доказателства е установено, че жалбоподателят Ц. е управлявал на
път, отворен за обществено ползване, товарния автомобил, който не е
регистриран по надлежния ред и е без регистрационни. От субективна страна
нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от
жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят като
правоспособен водач напълно съзнателно е нарушил правилата за движение
по пътищата - разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и пряко е целял реализирането на същите,
доколкото много добре е знаел, че управлява нерегистрирано МПС, което
няма изобщо издадени и поставени регистрационни табели.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Ц. не е
ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за управление на
нерегистрирано МПС без регистрационни табели, а на основание чл.175 ал.1
т.1 пр.1 от ЗДвП за управление на МПС, на което табелите с регистрационния
номер не са поставени на определените за това места. Съобразно
константната и непротиворечива съдебна практика разпоредбата на чл.175
ал.1 т.1 от ЗДвП намира приложение в случаите, когато моторното превозно
средство е регистрирано, има регистрационни табели, но същите или някоя от
тях не са поставени на определените за това места. В този смисъл е
7
буквалното и систематично тълкуване на правната норма на чл.175 ал.1 т.1 от
ЗДвП. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички
събрани по делото доказателства е установено, че жалбоподателят Ц. е
управлявал нерегистриран товарен автомобил без регистрационни табели, т.е.
отговорността на жалбоподателя е следвало да бъде ангажирана на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. След като отговорността на жалбоподателя Ц. е
ангажирана на чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП, т.е. на несъответно правно основание,
обжалваното наказателно постановление в тази му част е незаконосъобразно.
Въззивният съд може да преквалифицира деянието, описано в наказателното
постановление когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В този смисъл е задължителното за съдилищата Тълкувателно
решение №8 от 16.09.2021г. по тълк.д.№1/2020г. на ВАС. В конкретния
случай районният съд не може да преквалифицира описаното в наказателното
постановление деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти, под друга нарушена законова
разпоредба, защото трябва да приложи закон за по-тежко наказуемо
нарушение. Съответната правна норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
предвижда наказания: „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 6 до 12 месеца“ и „глоба“ от 200 до 500 лв, а
приложената несъответна правна норма на чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП ЗДвП
предвижда наказания: „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 1 до 6 месеца“ и „глоба“ от 50 до 200 лв, т.е. правната
норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП се явява закон за по-тежко наказуемо
нарушение от приложената норма на чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП.
За пълнота следва да се отбележи, че съдът не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на
АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в
настоящото производство. Административнонаказателното производство
срещу жалбоподателя Ц. за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е образувано
по общия ред предвиден в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на АУАН с бл.
№ 016856 от 7.12.2022 г . Този акт е бил изпратен по компетентност на РП-
Плевен, което се установява категорично както от писмо рег. № 339100-9843
от 20.12.20222г. на ***а на Второ РУ-Плевен до Районна прокуратура-
8
Плевен, така и от Постановление на прокурор при РП - Плевен за отказ да се
образува досъдебно производство по преписката и е изпратил същата на
административнонаказващия орган за произнасяне по компетентност.
Административнонаказващият орган не е прекратявал с резолюция висящото
пред него административнонаказателно производство, образувано по
изпратения на прокуратурата АУАН. Поради това не е налице допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. В случая за
констатираното нарушение е бил съставен АУАН в законовия 3-месечен срок
по чл. 34, ал.1 от ЗАНН, след установяването му, като след преценката на
полицейските органи, че деянието разкрива признаци на извършено
престъпление актът е изпратен, ведно с материалите на прокурора по
компетентност във връзка с воденото досъдебно производство. При
изпращането на преписката административнонаказателното производство не е
било изрично прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но това
процесуално нарушение /пропуск/ не може да бъде счетено за съществено, с
оглед предвидената в закона последваща възможност за реализиране на
административнонаказателната отговорност в приложение на чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, като ефектът от липсата на прекратяване е единствено, че срокът за
издаване на наказателното постановление не е спрял да тече, но в случая той е
спазен с издаването на процесното постановление в шестмесечния срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, а именно - обжалваното наказателно постановление е
издадено на 20.02.2023 г. от компетентен административнонаказващ орган.
Изцяло в този смисъл е константната и непротиворечива съдебна практика,
като напр. Решение № 118 от 25.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 86 / 2021 г. на
Административен съд – Кюстендил. В същото е направен извод, че
административнонаказателното производство не е прекратено по АУАН, по
смисъла на чл. 33 ал. 2 от ЗАНН, поради което няма пречка след
постановлението на прокурора да се издаде наказателно постановление. След
като с постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, са
отпаднали изцяло и обективно пречките за реализиране на
административнонаказателната отговорност и вече не е бил налице признака
"idem", описан в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д.№
3/2015г., ОСНК. Последното е така, защото процесното наказателно
постановление е издадено на дата след постановяване на постановлението за
отказ за образуване на досъдебното производство – 20.02.2022 г., т.е. налице
9
са били основанията, визирани в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и не
съществува дори хипотетична възможност за двукратно санкциониране на
дееца за едно и също деяние, каквато е и целта на законовата разпоредба. За
да бъде едно нарушение на административно-процесуалните правила,
основание за отмяна на наказателното постонавление, същото задължително
трябва да е съществено. Доколкото в ЗАНН не е посочено, кога едно
процесуално нарушение е съществено, то на основание чл. 84 от ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намерят разпоредбите на НПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т.1 от НПК, съществено е това процесуално
нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните права на страните
в процеса. В случая такива права не са били ограничени.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.183
ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП, като законосъобразно и
обосновано.
Съдът счита, че следва да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление относно наложените административни наказания по чл.175,
ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Съдът като съобрази изхода на делото, и на основание чл. 63д от ЗАНН,
намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за
основателно. Поради това и съобразявайки се с приложените по делото
доказателства съдът намира, че следва да бъде присъдена сума в размер на
500 лева, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение. Така
претендираният размер не е прекомерен и е съобразен с действителната
фактическа и правна сложност на делото, както и с разпоредбите на чл. 63д,
ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 36 от ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо за тази
сума следва да бъде осъден административният орган, в чиято структура е
административнонаказващият орган.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-3391-000273 от
10
20.02.2023г. в ЧАСТТА, с която *** на Второ РУ при ОД на МВР – Плевен е
наложил на основание, чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП на Р. П. Ц. от гр.Тетевен, ул. *** административни наказания глоба в
размер на 10лв и глоба в размер на 10лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
ОБОСНОВАНО.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-3391-000273 от 20.02.2023г.
в ЧАСТТА, с която *** на Второ РУ при ОД на МВР – Плевен е наложил на
основание чл.175 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП на Р. П. Ц. от гр.Тетевен, ул. ***
административни наказания глоба в размер на 200лв и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Второ РУ на МВР-Плевен да запрати на основание чл.63д от
ЗАНН на Р. П. Ц. разноски за адвокат в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11