№ 842
гр. С., 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.А
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110169860 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „К. Т.“ ЕООД срещу „С. С. К.“
ЕООД частичен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266 ЗЗД за
сумата от 1250 лв. при глобално заявена претенция от 9600 лв.
Ищецът твърди, че с ответника са в търговски отношения по силата на
многократно възлагани му фактически поръчки в периода от 22.08.2019 г. до
30.09.2019 г. за извършване на СМР за строителен обект „С., О. К.“ – доставки на
скална маса и транспорт на скална маса, баластра, земя, както и дренаж и услуги с
верижен багер. Тези дейности били извършени съобразно геодезическо заснемане и
планировка за обекта, изработени от инж. А. Г. към 13.09.2019 г. Извършените СМР
били на обща стойност 21 000 лв. без ДДС, от които 13 000 лв. без ДДС били
изплатени авансово. Въпреки надлежното извършване на възложените СМР обаче,
остатъчното възнаграждение в размер на 9600 лв. с ДДС не било заплатено от
ответника. При тези твърдения ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 1250 лв. като част от цялото му вземане на стойност 9600 лв. с ДДС.
Претендира съдебни разноски.
Ответникът в депозирания в законоустановения едномесечен срок отговор на
исковата молба оспорва предявения иск. Възразява срещу твърдението, че между
страните са налице договорни отношения, а в условия на евентуалност поддържа, че е
заплатил всички свои задължения по договора. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира съдебни разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото са приложени фактура № 0000000***/22.08.2019 г. на стойност
13 000 лв. без ДДС или 15 600 лв. с ДДС и фактура № **********/30.09.2019 г. на
стойност 8000 лв. без ДДС (посочени като разлика от 21 000 лв. и 13 000 лв.) или 9600
лв. с ДДС, и двете с доставчик „К. Т.“ ЕООД и получател „С. С. К.“ ЕООД. Като
1
основание в първата фактура е посочено авансово плащане обект „О. К.“, а във втората
– извършени СМР услуги обект „О. К.“ с изваден аванс по фактура №
0000000***/22.08.2019 г., както и посочена мярка – кубик, и количество – 2625 с
единична цена 8 лв.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
фактура № 0000000***/22.08.2019 г. на стойност 15 600 лв. е осчетоводена в
счетоводството на ответното дружество за м. август 2019 г. Същата е включена в
Дневника за покупки за м. август 2019 г. и по нея е ползван данъчен кредит в размер на
2600 лв. Видно от счетоводна справка 402 „Доставчици по аванси“ – партида „К. Т.“
ЕООД се води салдо в размер на 13 000 лв. по фактура № ***/22.08.2019 г., т.е.
операцията не е завършена. Няма данни другата фактура - № **********/30.09.2019 г.
на стойност 9600 лв. да е осчетоводена в счетоводството на ответника. Въз основа на
проверяваните документи в счетоводството на ответника вещото лице е дало
заключение, че последното е редовно водено. В съдебно заседание, проведено на
22.03.2022 г. вещото лице обяснява, че платената фактура № 0000000***/22.08.2019 г.
не е процесната, но въпреки, че е платена, същата е отразена в сметка 402 „Доставчици
по аванси“ като неприключена, като – за да се приключи същата, операцията трябва да
се завърши с отразяване срещу отразения аванс на резултат – извършено СМР.
По делото са събрани и гласни доказателства. От разпита на св. А. Б., работник
при ищцовото дружество, се установява, че същият е участвал при извършване на
изкопна дейност на обект на „К. Т.“ ЕООД във връзка с построяване на жилищна
сграда в ж.кк. „О. К.“ на адрес ул. „К.“ № 24. Свидетелят обяснява хронологията на
необходимите действия при извършване на изкопни дейности: първо се уточняват
строително-монтажните работи с техник, след което се прави геодезическо заснемане
на терена, при което се взимат координатите. След това се извършва реалната изкопна
дейност, а след нея се прави второ геодезическо заснемане, от което се вижда обемът
на действително извършената изкопна работа, при което данните от двете заснемания
се сравняват и се установява разликата, ако такава е налице. Свидетелят сочи, че в
случая има издадени две фактури – една за авансовото плащане, договорено с цел
осигуряване на средства за гориво, възнаграждения на работниците и др., и втора –
изготвена на база реално извършената работа, след като е осъществено и второто
заснемане на терена. Свидетелят Б. твърди, че не е заплатено възнаграждението само
по втората фактура, като не е имало възражения при приемане на работата, а такива
били направени едва при отправено от „К. Т.“ ЕООД искане за заплащане на сумата по
втората фактура. Свидетелят сочи, че работата била извършена в периода м. август –
септември 2019 г., като при извършването на изкопните дейности не е имало друг
изпълнител на обекта, като изкопът бил изцяло осъществено от „К. Т.“ ЕООД. В случая
освен типичната изкопна дейност, се наложило и извършване на допълнителна работа
с използване на комбиниран багер поради свлачище на пътя, което наложило да бъде
извършено укрепването му, във връзка с което на 30.08.2019 г. на обекта е карана
скална маса. Комбинираният багер е използван, за да извози и вкара скална маса в
обекта и при прехвърляне на земна маса за спиране на свлачището. Свидетелят Б. сочи,
че това, което е фактурирано, е съобразно уговорената между страните цена. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като възпроизвеждащи личните му възприятия и
отличаващи се с логичност, последователност и достоверност, но при преценката им
има предвид негова евентуална заинтересованост, предвид обстоятелството, че работи
за ищцовото дружество.
Показанията на втория разпитан по делото свидетел – А. Г., геодизист,
съвпадат с тези на св. Б. по отношение на извършени две замервания на обекта – преди
и след извършване на изкопа, като въз основа на втория е установено количеството
извадена от изкопа земя. Същият сочи, че като геодезист участвал при заснемането на
2
обекта на в ж.к. „О. К.“, ул. „Кукурак“ № 24, при което първият изкоп бил извършен на
06.08.2019 г., а вторият – на 13.09.2019 г. Твърди, че при второто заснемане било
установено изкопаване на земна маса в обем на 5399,23 куб. м. (за което свидетелят си
служи със записки). Свидетелят сочи, че по време на извършване на изкопната работа
на този обект, той имал още няколко обекта в района и често минавал покрай
процесния. Винаги когато минавал, виждал багерите на Антоан, ръководител на обекта
на „К. Т.“ ЕООД, не знае друг освен „К. Т.“ ЕООД да е извършвал изкопна работа на
този строеж. Показанията на този свидетел също следва да бъдат кредитирани като
логични, последователни и потвърждаващи тези на св. Б., като наред с това същите са
и незаинтересовани, предвид липсата на служебна зависимост с дружеството ищец.
По делото е разпитан и свидетел на ответното дружество – Р. П., представител
на дружеството „С. С. И.“ ЕООД, което е възложител на строежа и е наело като
изпълнител „С. С. К.“ ЕООД. Същият сочи, че като възложител, има интерес да намери
най-изгодните цени за осъществяване на строителството. Спрели се на дружеството „К.
Т.“ ЕООД, тъй като те предложили най-ниска цена, обосновано с твърдението, че
искали авансово плащане на цялата сума, както и поради това, че щели да ползват
изкопаната земна маса за обратен насип на друг обект, вместо да я извозват на
регламентирано за това място. Уговорката била цялата сума да се плати
предварително, като не било коментирано доплащане. Съдът намира, че показанията
на този свидетел е необходимо да бъдат преценявани по реда на чл. 172 ГПК като
такива, дадени от лице, което е евентуално заинтересовано от изхода на спора. Това е
така, въпреки че свидетелят П. е представител на дружество, различно от ответното,
като пряка връзка между двете дружества не може да се установи от справка в
Търговски регистър нито по отношение на собствеността в капитала, нито спрямо
лица, които го представляват, то за връзката между дружествата „С. С. И.“ ЕООД и „С.
С. К.“ ЕООД сочи самият свидетел. В тази част показанията му се отличават с
достоверност, като се има предвид и честата практика в строителството дружества
възложител и изпълнител да са свързани такива. Отделно от това обаче показанията на
този свидетел не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото. В
несъответствие с тях стои и счетоводното отразяване на заплащането на сумата, за
която свидетелят сочи като да е уговорена и платена в пълен размер за цялата
извършена дейност, предвид констатацията на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, според което операцията стои като незавършена. При преценката на
достоверността на показанията на този свидетел не без значение се явява и
обстоятелството, че същият е разпитан в съдебно заседание следващо по врече това, в
което са били изслушани свидетелите на ищеца, въпреки че допускането на свидетели
на ищеца и на ответника е извършено едновременно – с определението за насрочване,
при това страните са били поставени в положение на равнопоставеност, доколкото са
им допуснати по равен брой свидетели. Като взе предвид тези обстоятелства, съдът
намира, че показанията на св. П. не са в състояние в тяхната цялост да служат като
достоверна основа за изграждане на доказателствените изводи на съда, поради което не
ги кредитира в частта, в която се твърди да е била договорена еднократно и
предварително платима сума за цялата работа в размер на платената вече такава от
13 000 лв. без ДДС.
От изготвената въз основа на данните, получени от разпита на св. Б. и св.
Генов, съдебно-техническа експертиза, се установява средната пазарна цена на
изкопните работи да възлиза на сумата от 36 375,39 лв. без ДДС. При изслушването в
съдебно заседание, проведено на 18.10.2022 г., вещото лице обяснява, че за изготвяне
на заключението освен цените от други търговци, като сравнителна база е ползвало и
цени по справочник с цел, ако се установи някоя от цените, предлагани от други
стопански субекти да е значително по-ниска от тази в справочника, последната да бъде
3
изключена от тези, въз основа на които се извежда средната пазарна стойност. Вещото
лице изрично сочи, че в цената не е включена сумата за извозване на изкопаната земна
маса. Съдът кредитира заключението на вещото лице като добросъвестно, изготвено от
специалист с необходимата компетентност и отговарящо пълно на поставените задачи.
Действително адекватният стойностен еквивалент на дължимото въз основа на
процесния договор за изработка представляват средните пазарни цени към момента на
извършване на работата. Посочената от експерта сума (36 375,39 лв.) значително
надхвърля (близо два пъти) претендираното от ищеца (в общ размер от 21 000 лв.
(13 000 лв. без ДДС – вече платени, и претендираните за доплащане 8000 лв. без ДДС),
пресметната към момента на приключване на дейността.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е бил в облигационно отношение с ответника по
силата на сключен с него договор за извършване на СМР – изкопни дейности, по който
ищецът е изпълнил съобразно уговореното и работата е била приета без възражения,
както и че в тежест на възложителя е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията или наличие на
обстоятелства, изключващи отговорността му.
По първия спорен по делото въпрос относно наличието на облигационни
правоотношения между страните по силата на договор за извършване на СМР за обект
„О. К.“ безпротиворечиво и еднозначно се установява такива да са били налице.
Неоснователно е възражението на ответника, че не се доказват договорните отношения
предвид липсата на представен писмен договор. От ограничението за гласните
доказателства за установяване на договори на стойност на 5000 лв. (чл. 164, ал. 1, т.3
ГПК) не следва, че вземането може да бъде установено единствено с диспозитивния
документ, който материализира договора. Допустими са всички писмени
доказателства, от които може да се установи сключването му и неговото съдържание.
Писмено доказателство за договора е не само писменият текст на съглашението, но и
всеки документ, който отразява, както сключването му. В процесния случай се
претендира вземане по договор за СМР, представляващ по своята правна същност
договор за услуга, който е разновидност на договора за изработка. Договорът за
изработка е неформален такъв и когато е на стойност над 5000 лв., може да се доказва с
писмени доказателства, различни от диспозитивния документ, който го материализира,
които могат да се преценят в съвкупност и с експертиза. По делото са приложени 2 бр.
фактури, а наличието на договор за СМР за обект „О. К.“, се установява предвид
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която фактура №
0000000***/22.08.2019 г. е осчетоводена при ответното дружество, включена е в
дневника за продажби и по нея е ползван данъчен кредит. Фактурите отразяват
възникналото между страните правоотношение и фактът на отразяване на фактурата,
съдържаща индивидуализиращите облигационното правоотношение елементи в
счетоводството на длъжника, осчетоводяваното от ответното дружество,
включването в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен
кредит, представляват недвусмислено признание на задължението по фактурата. Дори
неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба или от
възложителя по договор за изработка, може да послужи като доказателство за
възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените
елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни,
както и е ползван данъчен кредит по нея.
4
Договора за изработка се регулира от правилата по чл. 258 и сл. ЗЗД. Съгласно
разпоредбите на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да
приеме извършената съгласно договора работа и трябва да заплати възнаграждение за
приетата работа. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, ако
възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при
приемане на работата. Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1
ЗЗД е налице, както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита
изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с
конклудентни действия. Приемане с конклудентни действия е налице например с
подписването на издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването й,
включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен
кредит.
В процесния случай, доколкото липсва осчетоводяване в дружеството на
ответника на втората представена по делото фактура, не може да се обоснове извод за
приемане на работата на база осчетоводяване и на втората фактура, което обаче не
изключва работата да е била приета. Впрочем, предвид показанията на свидетеля на
ответника – св. П., се установява работата да е била реално приета. Спорният въпрос е
обаче дали окончателната сума се дължи при приемане на работата, респективно дали
същата е уговорена по единични цени (както е посочено по втората фактура) или е
платима изцяло авансово, в каквато насока са показанията на св. П..
Доколкото показанията на този свидетел не бяха кредитирани в тази част,
съдът намира за неустановено по делото цената да е била уговорена като платима
изцяло предварително. Нещо повече, дори цената действително да е била уговорена
като платима еднократно във връзка с изкопната работа, предвид установяване
необходимостта от допълнителни дейности, свързани с укрепление на терена,
наложено от възникналото в хода на строителството свлачище на терена, цената за
извършване на същата следва да се поеме от възложителя на работата, доколкото
същата се предприема в негов интерес и е част от процеса по постигане на резултата, за
който е сключен договорът за изработка. Не само не се установява цената да е била
уговорена като платима изцяло авансово, но от показанията на св. Б. се следва
работата да е била договорена по единични цени, при което окончателната сума се
определя след извършване на второто геодезично заснемане, което установява обемът
на извършената работа. В тази връзка необходимо е да се посочи, че ограничението по
чл. 164, ал. 1, т. 3 е предвидено единствено досежно неформалните договори, за
действителността на които не е необходим писмен акт. Същото не е приложимо,
когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла
на постигнатите договорености. В този случай, когато страните спорят за значението
на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски
показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен,
както и каква е била действителната обща воля на страните – Решение № 666 от
06.12.2007 г. по т .д. № 387/2007 г., І т. о. на ВКС; Решение № 1167 от 19.12.2008 г. по
гр. д. № 3484 / 2007 г., ІІІ г. о. на ВКС; Решение № 72 / 28.04.2015 г., т. д. № 2628 / 13
г., ІІ т. о.; Решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856 / 2009 г., ІV г. о. на ВКС;
Решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. д. № 167 / 2011 г., І г. о. на ВКС. Освен това
ограничението не се прилага и при установяване на преддоговорни отношения -
Решение № 115 от 04.03.2009 г. по гр. д. № 5922 / 2007 г., ІІІ г. о. на ВКС. В тази
връзка констатираното разминаване между посоченото във фактура №
**********/30.09.2019 г. количество на работата – 2625 (куб.м., б.с.), и това, посочено
от св. Генов, не се отразява на изводите на съда за основателност на претенцията в
посочения размер. Вещото лице е изчислило средната пазарна цена, но във фактурата е
отразена договорена цена, която е допустимо да надхвърля средната пазарна цена.
5
Изводът, че посочената във фактурата сума е действително договорената такава се
установява именно при съвкупната преценка на това доказателство с изслушаните по
делото свидетелски показания, доколкото св. Б. заявява „това, което е фактурирано, е
цената на уговорката“ (л. 40). Ако се приеме обемът на извършената работа да възлиза
на този, посочен от св. Генов, дължимото възнаграждение дори би било на по-висока
стойност от претендираната такава от ищеца.
Предвид изложеното, съдът намира, че в полза на дружеството ищец е
възникнало вземането по фактура № **********/30.09.2019 г. на стойност 8000 лв. без
ДДС (посочени като разлика от 21 000 лв. и 13 000 лв.) или 9600 лв. с ДДС. Доколкото
не доказва плащане на претендираното вземане, то главният иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1250 лв., предявен като
частичен от иск за сумата от 9600 лв., се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК.
Доказаните по делото като извършени от ищеца разноски възлизат на обща стойност от
1050 лв., от които 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение, 50 лв. държавна такса
и 600 лв. за депозити за експертизи. Ето защо предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 1050
лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С. С. К.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „К. Т.“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 266 ЗЗД сумата от 1250 лв.,
предявена като частичен иск от такъв за сумата от 9600 лв. с ДДС, представляваща
дължимо възнаграждение по договор за извършване на СМР за строителен обект „С.,
О. К.“, ул. „К.“ № 24, обективирано във фактура № **********/30.09.2019 г.
ОСЪЖДА С. С. К.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „К. Т.“ ЕООД, ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1050 лв., представляваща разноски
по производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6