РЕШЕНИЕ
Номер 176 Година 2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд VІІІ граждански
състав
На 15.01
Година 2019
В публично заседание на 18.12.2018 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: ВЕРА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 4852 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД - гр. Пловдив моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата,
че последният му дължи сумата 406, 11 лева - главница,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия и цената на услугата
дялово разпределение за периода 01.10.2015 г. - 30.04.2017 г.; сумата 48, 37
лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода 02.12.2015 г. - 29.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 30.11.2017
г. до окончателното погасяване, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 11913/07.12.2017 г.,
издадена по ч. гр. дело № 18971/2017 г. по описа на ПРС - ІІІ бр. състав, по изложените в
исковата молба съображения. Претендира направените по делото и в заповедното
производство разноски - включително и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на определения депозит за
възнаграждение на особения представител на ответницата.
Ответницата М.К.Д.
***, чрез особения си представител адв. М.Н.-.,
оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по
изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между
страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
11913/07.12.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 18971/2017 г. по описа на ПРС - ІІІ бр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 406, 11 лева - главница, представляваща стойността на
топлинната енергия, доставена за периода 01.10.2015 г. - 30.04.2017 г., по
партидата на ответницата с клиентски № *** за обект на потребление с ИТН ***, находящ се в гр. ***, ЖК „***“, бл.***, вх.***, ет.***, ап.***;
сумата 48, 37 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода 02.12.2015 г. - 29.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпването на заявлението в съда
- 23.03.2018 г., до окончателното й погасяване, както и разноските по делото, от
които 25 лева – държавна такса и 50 лева
- юрисконсултско възнаграждение. Тъй
като Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК, на
ищцата са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на
вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.
Както се
установява от събраните по делото писмени доказателства, включително и тези,
представени от третото неучастващо по делото лице, ответницата е собственик на
имота, до който е била доставяна неплатената топлинна енергия. Както се
установява от заключенията от 26.09.2018 г. на вещото лице по СТЕ *** и от 12.11.2018
г. на вещото лице по ССЕ ***, действително през посочения в Заповедта период на
ответницата е била доставяна топлинна енергия в имота й – като начинът на
разпределение и начисляване на потребената топлинна
енергия съответства на специалната методика от нормативни актове, и общо за
периода ответницата дължи на ищеца за доставената топлинна енергия 406, 27 лева
с ДДС, а обезщетението за забава върху тази сума за посочения в Заповедта
период е в размер общо на 48, 37 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по
основание по размер (доколкото претендираните от
ищеца размери съвпадат с установените от СТЕ и ССЕ действително дължими, а
претенцията за неплатените топлинна енергия и услуги дори е в по-нисък от
действително дължимия размер), поради което следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода от
спора, и на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП ответницата
следва да заплати на ищеца направените разноски за производството – включително
и в заповедното производство, в размер общо на 495 лева – платени ДТ, депозити
за СТЕ и ССЕ и депозит за възнаграждение на особения представител на ответника,
и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед
фактическата и правна сложност на спора, и предвид обстоятелството, че
определеният размер на възнаграждението на особения представител на ответницата
е минималният нормативно определен размер, съдът намира, че направеното от
ищеца възражение за прекомерност на определения размер на депозита за възнаграждение
на особения представител на ответницата е неоснователно и следва да се остави
без уважение.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.К.Д., ЕГН **********, представлявана от особения представител адвокат ***.,***, ЧЕ ТЯ
ДЪЛЖИ НА “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, сумата 406, 11 лева - главница, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение за периода
01.10.2015 г. - 30.04.2017 г.; сумата 48, 37 лева - обезщетение за забавено
плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.12.2015 г. -
29.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда - 30.11.2017 г. до окончателното погасяване, които
суми е било разпоредено ответницата да заплати на
ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
11913/07.12.2017 г., издадена по ч. гр. дело № 18971/2017 г. по описа на ПРС - ІІІ бр. състав.
ОСЪЖДА М.К., с посочените ЕГН, особен представител и служебен
адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, с посочените ЕИК и
седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по
делото – ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО ч. гр. дело № 18971/2017 г. по описа на ПРС – ІІІ бр.
състав, В РАЗМЕР НА 495 лева И 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ направеното от ищеца възражение за прекомерност на определения размер
на депозита за възнаграждение на особения представител на ответницата.
Решението може да
се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане в
сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ІІІ бр. състав ч. гр. дело № 18971/2017
г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
НА особения представител на ответницата – адвокат ***-. РКО за внесения от
ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В
РАЗМЕР НА 150 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Вярно с оригинала!
В.Т.