№ 41
град Първомай, 30.03.2020
година
Районен съд- Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
като
разгледа докладваното от Председателя АНД № 163 по описа на Съда за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № НП - 123 / 30.04.2019 година на министъра на земеделието, храните и горите, с
което на ЕТ „***“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, с управител М.Н.А., ЕГН **********, за
нарушение по чл. 33б, ал. 1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) на основание чл. 49а от същия Закон е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 800 (осемстотин) лева.
Едноличният търговец М.Н.А. чрез процесуалния си представител адвокат Ф.Е.М.
*** моли Съдът да отмени атакуваното Наказателно постановление по съображения,
изложени в Жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция; представя
писмени бележки по същество; претендира разноски по депозирана Сметка / фактура.
Въззиваемата страна Министерство на
земеделието, храните и горите чрез процесуалния си представител Б.С.Д. – старши
юрисконсулт в Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и
човешки ресурси“ в Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив – моли Наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а Жалбата да
се отхвърли като неоснователна.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна
инстанция да провери изцяло правилността на обжалваното наказателно
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима,
а разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа
страна:
Въз основа на Доклад изх. № 93-9267 / 12.12.2018
година от заместника си от министъра на земеделието, храните и горите е издадена
Заповед № РД 46-503 / 12.12.2018 година, с която е разпоредено директорите на областните
дирекции „Земеделие“ и началниците на общинските служби по земеделие да
извършат на място теренни проверки на имотите, попадащи в специализирания слой
„Постоянно затревени площи“ по чл. 33а от ЗПЗП, и при констатиране на разораване
или преобразуването им от постоянно затревени площи в друг вид начин на трайно
ползване, да се съставят актове за установяване на административно нарушение.
Към Заповедта са приложени разпечатка
в табличен вид (excel
формат) на двеста деветдесет и пет земеделски имота с посочване на данни за код
по ЕКАТТЕ и номер на имота, площта, местонахождението по община в област и
собствеността му (Приложение 1) и типови бланки на акт за установяване на
административно нарушение и наказателни постановления за налагане на глоба или
на имуществена санкция (Приложения 2, 3, 3а).
След получаване на административния
акт на министъра в Общинска служба по земеделие - Първомай началникът й Р.Ф.С.
(актосъставител) и двама старши експерти от Службата започват проверки на място
на постоянно затревените земеделски площи в община Първомай, посочени в
Приложение 1 към Заповедта. На 22.01.2019 година и 23.01.2019 година са
посетени тридесет и пет имота в землищата на село Бяла река, село Виница, село
Градина, село Дълбок извор, село Православен и град Първомай, като за целта на
проверката и в съответствие с указанията от Министерството на земеделието, храните
и горите е използвано джипиес устройство за извършване на измерванията и
заснемане на площите. Констатирано е, че тридесет и два от имотите са
обработени – разорани са, а някои са засети и с култури, и само три имота са затревени.
По случая от Р.С. до директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив е
изготвен доклад (вх. № РД-101-7 / 19.02.2019 година).
Един от проверените обекти е имот
№ *** в местността Летището в землището на *** (кадастрален имот ЕКАТТЕ ***), с площ от 7,504 дка по
скица (0,7509 ха), с начин на трайно ползване по КВС / КККР пасище, мера, собственост на ЕТ „***“***
по силата на нотариален акт за продажба от 14.02.2009 година.
Така при посещението на терен на 23.01.2019 година от служителите на Общинска служба по
земеделие - Първомай е констатирано, че е проведена
агротехническа дейност (дълбока оран) и още на същата дата е съставен Акт
за установяване на административно нарушение № 27 / 23.01.2019 година, въз
основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание
на въззивната инстанция актосъставител в качеството на свидетел, които се
кредитират като обективни и логични, от приетите по надлежния ред писмени
доказателства и от приложената административнонаказателна преписка.
От правна
страна:
На жалбоподателя е вменено в
отговорност нарушение по чл. 33б, ал. 1 от ЗПЗП, който забранява на
собствениците и ползвателите да преобразуват и разорават площите си, включени в
слой „Постоянно затревени площи“, като няма спор, че към инкриминираната дата
процесната земя е разорана, а санкционната норма за нарушението – по чл. 49а от
ЗПЗП – визира, че който наруши
забраната по чл. 33б, ал. 1 се наказва с глоба или имуществена
санкция от 500 лева до 10000 лева.
Но с оглед на доказателствената
съвкупност Наказателно постановление № НП - 123 / 30.04.2019 година е
незаконосъобразно и необосновано.
Още при започване на производство е
допуснато съществено нарушаване на процедурните правила – Акт за установяване
на административно нарушение № 27 / 23.01.2019 година е съставен без спазване
на императива на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН да бъде поканен нарушителят,
когато е известен, и документът да бъде съставен в негово присъствие и ако не
може да бъде намерен или не се яви, тогава актът да се състави в негово отсъствие.
От
показанията на Р.С. се разбира, че жалбоподателят е известен, защото по думите
му той, както всички други ползватели и собственици на имотите, подлежащи на
проверка, са предупредени от служители на Общинската служба за проверката и те
знаят, че ще бъде извършена такава и при нарушение ще им бъдат съставяни
актове, но същевременно актосъставителят заявява, че не може да потвърди
едноличният търговец да е специално извикан за съставянето на Акта и това да е
станало в негово присъствие, а видно от отбелязванията върху документа, даващ
на основание чл. 36, ал. 1 от ЗАНН начало на производството, той е изготвен на 23.01.2019
година, а е връчен на М.А. на 14.02.2019 година.
Административнонаказателното
производство въвежда строги предписания за осъществяването му, свързани с
гаранция за правото на защита на лицата, чиято административнонаказателна
отговорност се ангажира, и нарушаването на което и да е от тези правила е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, с което се
санкционира субектът.
Фактът, че собственият на ЕТ „***“ в
местността Летището в землището на *** имот № *** се обработва от лицето се
констатира от вписаното от М.А. в Акт № 27 / 23.01.2019 година при връчването
му на 14.02.2019 година: „…ние обработваме земите и произвеждаме земеделска
продукция на горе описания имот“. Само че Р.С. свидетелства, че в деня на
проверката е констатирано единствено фактическото положение за проведена
агротехническа дейност – дълбока оран, и липсват данни на 23.01.2019 година
едноличният търговец или негов служител да оре.
Датата на извършване на
административното нарушение е от съществено значение, както за индивидуализация
на деянието, така за съдебния контрол по спазването на давностните срокове по
чл. 34 от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, и при и
при неустановена дата на извършване на нарушението е невъзможно да се извърши
преценка с оглед съблюдаване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, а правоприлагането
не може да почива на предположения, само на конкретни факти.
По
разпоредбата на чл. 33а, ал. 3 от ЗПЗП в правомощията на Министерството на
земеделието, храните и горите е да създава слой „Постоянно затревени площи“ с
цел запазване на постоянно затревените площи, който се одобрява и изменя със
заповед на министъра на земеделието, храните и горите. В тази връзка на
основание чл. 107, ал. 2, предложение 2. от НПК по препращащата норма на чл. 84
от ЗАНН от въззиваемата страна е изискано представяне на информация с доказателства,
че кадастралният имот ЕКАТТЕ *** е включен в слой „Постоянно затревени площи“
към посочената дата на деянието – 23.01.2019 година, и начина на свеждане на
това обстоятелство до знанието на жалбоподателя.
По
делото е представено Писмо изх. № 93-6709 / 09.10.2019 година от директора на
Дирекция „Директни плащания и идентификация на земеделски парцели“ до директора
на Дирекция „Правна“ в Министерство на земеделието,
храните и горите, в който документ е отбелязано, че процесният имот фигурира
в обхвата на Заповед № РД 46-140 / 01.03.2018 година, като географският обхват
и слоят „Постоянно затревени площи“, както и съобщение до заинтересованите лица
са публикувани на страницата на МЗХГ и се сочи линк https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2018/03/15/zapoved_rd46-140_01_03_2018_postoyanno-zatreveni-ploshti.pdf.
При
поставяне на посочения линк чрез интернет търсачка се констатира публикуването
на Заповед № РД 46-140 / 01.03.2018 година на министъра на земеделието, храните
и горите с приложения по т. І и т. ІІ. Съгласно т. І от Заповедта се одобрява
окончателен за 2018 година слой „Постоянно затревени площи“, подробно описани в
Приложението. Само че Приложение по т. І е за изключване на имоти от слой „Постоянно затревени площи“ и никъде в него не фигурира
такъв в землище на община Първомай; същевременно Приложение по т. ІІ е за площи
и имоти за включване / замяна в слой „Постоянно затревени площи“ и по него също
няма земя, попадаща в община Първомай – т.е. липсват доказателства изобщо за
попадане по силата чл. 33а, ал. 3 от ЗПЗП в слой „Постоянно затревени площи“ на
кадастрален имот ЕКАТТЕ ***, както и за евентуалното му изключван впоследствие.
В
административнонаказателното производство при обжалване на наказателното
постановление пред съда тежестта на доказване лежи единствено и само върху
административнонаказващия орган, който с предвидените по закон процесуални
способи и средства следва да докаже: 1) че е установено извършване на
административно нарушение; 2) че нарушението е извършено от лицето, посочено
като нарушител (лично или чрез негов представител, когато се касае за ЮЛ или
ЕТ); 3) че нарушителят го е извършил виновно. Когато административнонаказващият
орган не докаже някоя и от трите кумулативно посочени предпоставки, това е
основание за отмяна на наказателното постановление.
Предвид
изхода на спора, в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и
съгласно чл. 143 от АПК въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, което в случая е
съобразено с Наредба № 1 / 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Мотивиран
от всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд -
Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
Отменя
Наказателно постановление № НП - 123 / 30.04.2019 година на министъра на
земеделието, храните и горите, с което на ЕТ „***“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, с управител М.Н.А., ЕГН **********, за нарушение по чл.
33б, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители на основание чл.
49а от Закона за подпомагане на земеделските производители е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 800 (осемстотин) лева.
Осъжда Министерство на земеделието, храните и горите да заплати на ЕТ „***“***, сумата от 300
(триста) лева разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му.
Районен
съдия: (п)
СЗ / МИ