Р
Е Ш Е Н И Е
№………
/ 21.10.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на трети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 790 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от Т.И.С., ЕГН **********, чрез адвокати П.Н. и Й. Ц.,
против „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 3976.21лева,
представляваща стойност на ел. енергия по фактура № **********/15.04.2019 г.,
начислена по корекционна процедура за периода 19.01.2017 г. – 18.01.2018 г., за
обект на потребление, находящ се в *************, с абонатен № ********** и
клиентски № **********.
Ищецът посочва, че с писма с изх. № 52176_КП1104184_1
от 15.04.2019 г. на „Електроразпределение
Север" АД и с изх. № 52176_КП1104184_2 от 15.04.2019 г. на „Енерго - Про
Продажби" АД е уведомен, че на 18.01.2018 г. е извършена проверка на обект
в *************, за клиентски № ********** и абонатен № ********** и че тази
проверка е констатирала неточно измерване на електрическата енергия за обекта,
вследствие на което са преизчислени количествата електрическа енергия за период
от 1 година назад и е издадена фактура № **********/15.04.2019 г. от
„Енерго-Про Продажби" АД на стойност 3976,21 лева. Твърди, че за
извършената проверка на адреса на 18.01.2018 г. никой не го е уведомил, за да
може той да присъства лично. Излага, че от Констативен протокол №
965/08.04.2019 г. на проведеното изследване в „Български институт по
метрология" - гр. Варна е видно, че върху изследваното СТИ няма външно
посегателство и същото е с налични пломби. Установено е, че електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия. При софтуерно четене е установена намеса
в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на преминала ел. енергия
върху невизуализирана на дисплея на устройството Т3, в размер на 023424 kWh. Посочва също, че в резултат на
преизчисляване на количествата енергия му е нечислено допълнително количество
ел. енергия в размер на 23 424 квтч, която е разпределена, както следва: 5 006
квтч за период от 19.01.2017 г. до 06.04.2017 г.; 5 455 квтч за период от
07.04.2017 г. до 30.06.2017 г и 12 963 квтч за период от 01.07.2017 г. до
18.01.2018 г., на обща стойност 3976,21 лева с ДДС. Твърди, че липсва посочено
основание, на база на което е извършена корекционната процедура. Изразява
несъгласие с извършената корекция и с начислената му служебно ел. енергия и твърди,
че тази ел.енергия не му е доставена и не я е потребил. Излага, че съгласно
Закона за енергетиката (ЗЕ) Комисията за енергийно и водно регулиране определя
цените на електрическата енергия за битовите клиенти с обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа. Цената е за две скали /тарифи/ - дневна и нощна.
Твърди, че съобразно протокола третата тарифа на демонтиранното средство за
отчитане на ел. енергия не е активна. Липсват доказателства, към момента на
поставяне на електромера какви са били данните по тази тарифа. Изразява
предположение, че е възможно това да са стари показания, останали преди монтажа
на електромера и да не са засечени, тъй като не е предвидено търговско
измерване на тази скала. Счита, че отчетът на ел. енергия по скрит и недостъпен
за потребителя регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 10 от ПИКЕЕ,
задължаваща дружеството доставчик да осигурява на страната, която купува или
продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на
средствата за търговско измерване. Посочва, че след като невизуализираната
тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само
неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, то възможността
на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. Счита също, че отчетът
по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл. 11 от ПИКЕЕ
и чл. 120, ал. 4 от ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието
измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в
случая. Сочи, че от фактурата не става ясно в кой часови диапазон са
действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели, няма яснота
и от кой точно момент процесното СТИ, настроено за двутарифен отчет, е
започнало да отчита енергия в трета тарифа и каква ел. енергия се отчита по
невизуализираната тарифа. По тези съображения моли искът да бъде уважен.
Претендира разноски.
В съдебно
заседание ищецът, чрез своя процесуален представител поддържа иска и моли за неговото
уважаване. Претендира разноски. Представя списък на разноските, договор за
правна защита и съдействие и движение по банкова сметка. ***ендираното от
ответника адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника „Енерго – Про Продажби” АД, чрез адвокат М.Л., в
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди, че претендираната сума се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, във
вр. с 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Не оспорва факта, че между ищеца и ответното
дружество съществува валидно договорно правоотношение. Потвърждава
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол. Сочи, че извършената на 18.01.2018 г. техническа проверка
от служители на „Електроразпределение Север“ АД е станало в присъствието на член
на домакинството на ищеца и един независим свидетел. Твърди, че
„Електроразпределение Север“ АД следи за техническото състояние на
измервателните уреди. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1104184. При
проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено,
че в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания. В регистър 1.8.1. са
отчетени 3222 квтч., в регистър 1.8.2. - 8535 квтч., в регистър 1.8.3. - 23424
квтч и в регистър 1.8.0 -35182 квтч. Процесният електромер е демонтиран,
подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба
№ 482281 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Експертизата е извършена от Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Варна.
За извършената експертиза е съставен Констативен протокол № 965/08.04.2019 г.
При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера.
Констатирано е наличие на преминала
енергия по тарифа 1.8.3 – 23424.0 квтч, която не е визуализирана на дисплея.
На 04.04.2019 г. е изготвено становище на „Електроразпределение Север” АД за
начисляване на електрическа енергия и е конкретизиран размера на оспореното
вземане. Установено е точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 -
23424 квтч. На 15.04.2019 г. е издадена фактура № ********** от
„Енерго-Про Продажби” АД, с което е определена цената на реално консумираната
електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 3976.21лева. Посочва,
че с писмата от „Електроразпределение Север“ АД и „Енерго – Про Продажби“ АД от
15.04.2019 г. са приложени констативния протокол от техническата проверка и
фактурата. Позовава
се на Решение № 21 от 01.03.2017 г. на ВКС по гр.д. № 50417/2016 г., I г.о.,
ГК. Според ответника, въпреки че е извършена корекция на основание чл. 50 от
ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и
потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него. Твърди, че процесната сума
се дължи от ищеца на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, във вр. чл. 200, ал.
1. предл. 1-во от ЗЗД. Моли съда, в случай че приеме, че е налице неприложимост
на чл. 50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, да отхвърли иска на основание чл.
183 от ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно количество реално
потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена
между страните облигация по покупко – продажба на ел. енергия, в който смисъл е
и решение № 150/26.06.2019 г. по г. д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. Моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът, чрез неговия
процесуален представител, поддържа отговора. Моли за отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан. Представя договор за правна защита и съдействие,
фактура, платежно нареждане и списък на разноските. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и
моли за неговото намаляване, в случай че то е прекомерно.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че между страните, е налице твърдяната договорна връзка по
повод доставка на електроенергия, че е извършена проверка на изправността на
СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол.
От представения по делото
Констативен протокол № 1104184/18.01.2018 г. се установява, че на
посочената дата е извършена техническа проверка на СТИ за обекта на потребление
на ищеца, находящ се в **********, при
която са установени показания за нощна тарифа – 003222 и дневна тарифа – 008535,
и че тарифният превключвател е вграден точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано
и предадено за експертиза в БИМ при следните показатели: 1.8.1 – 003222,
1.8.2 – 008535, 1.8.3 – 023424, 1.8.4 – 000000, 1.8.0 – 035182. Електромерът е
запечатан в индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 482281. Протоколът е
подписан от служителите, извършили проверката, член на домакинството на абоната
и един свидетел.
От Констативен протокол № 965/08.04.2019
г. на БИМ се установява, че статичен еднофазен двутарифен електромер Тип: МЕ
162, производител „ISKRA”, е представен за
проверка, запечатан в найлонов плик, пломбиран с пломба № 482281. При проверка
на точността му е установено, че при кратковременно включване с отчитане
импулсите на изхода за проверка, както и при продължително включване с отчитане
по показващото устройство грешката е в рамките на допустимата. При
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за
типа електромер ISKRA МЕ 162 трябва да се
състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и
върху невизуализираната тарифа: Т3-023424,0 квтч. Не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера. Отразено е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на ел. енергия.
Въз основа на Констативния протокол
на БИМ е изготвено становище от 10.04.2019 г. на „Електроразпределение Север”
АД, с което е одобрено за начисляване допълнително общо количество ел. енергия
в размер 23424 квтч. за периода от 19.01.2017 г. до 18.01.2018 г.,
представляващо корекция, извършена след софтуерен прочит на паметта на СТИ.
С фактура № **********/15.04.2019 г.
за клиентския номер на ищеца е начислена сумата 3976.21лева,
представляваща цена на ел. енергия за периода от 19.01.2017 г. до 18.01.2018 г.
От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36
месеца се установява, че за периода от 19.01.2017 г. до 18.01.2018 г. по
партидата на ищеца са начислени 23424 квтч ел. енергия, а от извлечение за
фактури и плащания към 19.06.2019 г. се установява, че същата не е заплатена.
С писмо изх. № 52176/15.04.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е
изпратено копие от констативния протокол на ищеца с уведомление за извършената
корекция, получено от ищеца на 16.04.2019 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне.
С писмо изх. № 52176/15.04.2019 г. от „Енерго –
Про Продажби” АД е изпратена на ищеца фактура за корекция на сметката № **********/15.04.2019
г., получено от същия на 18.04.2019 г., видно от приложеното по делото известие
за доставяне.
По делото е
приложен Протокол за монтаж № 1057535 от 04.02.2016
г., от който се установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са монтирали
на обекта с абонатен № ********** електромер с фабр. № 1114021566120341 с
отразяване, че показанията за дневна и нощна тарифа към датата на монтирането
му са нулеви.
От приетото по делото заключение на вещо лице С.П., се
установява, че процесният електромер е преминал първоначална и последваща
метрологични проверки и че срокът на метрологичната му годност е шест години.
Според вещото лице налице са били техническите предпоставки за извършване на
допълнително начисляване на ел. енергия, определени в чл. 50 от ПИКЕЕ.
Електрическата енергия, натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 23424 квтч е
преминала през електромера. Съществуват данни за неправомерно вмешателство
върху СТИ, което се изразява в това, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера. Отбелязва, че неправомерното
вмешателство цели укриване на част от потребената от абоната ел. енергия.
Стойността на количеството ел. енергия по процесната фактура на стойност
3976.21 е аритметично точно изчислена, съобразно одобрените от КЕВР цени на ел.
енергия за процесния период. Прави заключение, че технически не е възможно
показанията в регистър 1.8.3 на процесния електромер да са различни от нулеви
към датата на монтажа. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че от общото количество ел. енергия,
натрупано в скирития регистър, не е възможно да се разграничи какво количество
от него е нощна и какво количество – дневна. Софтуерното вмешателство се
извършва чрез някакъв вид устройство, което прави така, че консумираната ел.
енергия се прехвърля в скрития регистър 1.8.3, т. е. софтуерната външна намеса
не е физическа. Фабрично всеки електромер се произвежда с нулеви показатели,
като по принцип , а и в конкретния случай от фабричния номер, който е
индивидуален, може да се съди за това, че електромерът е нов и не е употребяван.
Вещото лице обяснява, че когато дневната и нощната тарифи са нулеви, то третата
тарифа също е нула. Посочва, че в протокола за монтаж на процесния електромер
не е отразено измерване на скрития регистър.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Основният спорен въпрос в
отношенията между страните е доколко са били налице предпоставките за
едностранно извършената корекция на сметката на ищеца за потребена
електроенергия за релевирания период и в частност - извършена ли е реална
доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребено ли е то от
абоната.
Съществуващите договорни
отношения между ответника и ищеца се регламентират от действащите Закон за
енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени
с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от
разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, брой 98 от 12.11.2013
г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500
от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на
ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48 – чл. 51, като решението
е обнародвано в „Държавен вестник“, брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195,
ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т. е. няма обратно действие. Според чл.
195, ал. 2 от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган
/в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение.
Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените
ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно
извършената на 18.01.2018 г. проверка на средството за търговско измерване
отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане
на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не
са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание.
Като извод се налага, че едностранната
корекцията на оператора е допустима при наличието на следните
предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се
установява обаче наличието на първата и третата предпоставки.
Не е налице основание за
прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, поради това че преизчислението в случая е
направено въз основа на данни, които не се визуализират при редовен отчет,
изведени от ответника по скрит и недостъпен за потребителя начин, без да е
установено реалното преминало количество ел. енергия за времето от допускане на
грешката до установяването й. В изготвеното становище за начисляване на ел.
енергия е посочено, че допълнителното количество ел. енергия е начислено след
софтуерно прочитане на паметта на СТИ, но резултатите от този прочит не са
представени по делото. Така начисленото за доплащане количество ел. енергия не е
отчитано, което според вещото лице е резултат на намеса в тарифната схема на СТИ. Последният извод е базиран единствено на разчитането на
констатациите на БИМ и техническите познания на вещото лице, т. е. без да е
изследвано от него самото СТИ. Дори да се
приеме, че е налице такава намеса, то липсват доказателства относно момента на
извършването ѝ, а още по - малко такива, от които да следва извод, че тя
е резултат на виновни действия на потребителя.
За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството, че към датата на
монтажа на процесния електромер /04.02.2016 г./ същият е бил с нулеви показания
за дневна и нощна тарифи, не може да обуслови извод, че начисленото количество
ел. енергия е реално потребено от абоната, тъй като не е налице яснота какво е било
показанието в регистър 1.8.3 при монтиране на електромера. Дори да се приеме,
че начисленото в регистър 1.8.3 количество ел. енергия е потребено, по делото
не е установено в кой часови диапазон то е доставяно и потребявано, респ. за
какъв период от време. Липсата на техническа възможност да се определи реално
консумираното количество ел. енергия през различните времеви периоди за една
година назад от датата на демонтажа на процесното СТИ, води до невъзможността
правилно да се остойности допълнително начисленото количество ел.енергия.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ е собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на оператора
на съответната електро-разпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от
ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са
защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа
измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищцата - потребител.
При липса на доказателства за виновно поведение на потребителя,
неоснователно се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от
установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо
измерване. Дори да се касае за реално доставено количество, то дружеството
е начислило процесното количество ел. енергия с цел да компенсира неточното
отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от време,
който не е ясно как е определен. ОУ вменяват като задължение периодични проверки
и отчитане на СТИ, като периодът на доставката е част от основанието, въз
основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи
цената. Начисляването, извършено на основание отчетените показания на СТИ,
обхваща период от една година и изчисления по цена за технологични разходи,
което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото количество
ел. енергия.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ,
към които да препраща чл. 83 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно
начисляване на допълнително количество електроенергия по партида на абонат не
би могло да се осъществи. Общите правила за доказване на определени факти в
случая са неприложими, поради спецификата на отношенията между доставчик и
потребител, които се регулират от специални закони и в която регулация
задължително участва Държавата чрез неин орган – КЕВР, каквото участие не е
предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би
било регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено
на специален закон и орган, да се осъществява смесено - както в специалния
закон, така и в общите граждански закони.
Законовата възможност за едностранна
корекция на сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично
начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо
само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са
установени.
Предвид
изложеното, съдът намира, че ответното дружество не проведе пълно и главно
доказване относно основанието, въз основа което е извършило начисляване на
допълнително количество ел. енергия за периода от 19.01.2017 г. до 18.01.2018
г. в размер на 23424 квтч, което води до извод, че искът е основателен и следва да се
уважи.
С оглед изхода на делото ищецът
има право на разноски. Искането е направено своевременно и е представен списък
по чл. 80 от ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена държавна
такса в размер на 168.50лева за завеждане на делото и издаване на съдебно
удостоверение и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 650лева с ДДС.
Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно. В случая, с
оглед заявения материален интерес от 3976.21лева, минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 508.34лева без ДДС, съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и 610.02лева с ДДС, съгласно § 2а от ДР на
същата Наредба, тъй като АД „Н. и Ко” е регистрирано по ДДС. Ищецът е заплатил
възнаграждение за един адвокат в размер на 650лева с ДДС, която сума съдът
намира, че, предвид фактическата и правна сложност на делото, не е прекомерно
завишена, а е в размер близък до минималния. Ето защо и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на
818.50лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **********, сумата 3976.21лева /три хиляди деветстотин седемдесет и шест
лева и двадесет и една ст./, представляваща стойност на ел. енергия
по фактура № **********/15.04.2019 г., начислена след корекция на сметката за
периода от 19.01.2017 г. до 18.01.2018 г., за обект на потребление, находящ се
в *************, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго –
Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **********, да заплати на Т.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 818.50лева /осемстотин и осемнадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща
разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: