№ 81
гр. Велики Преслав, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря М.на П. Василева
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20233610100217 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. С. Д. срещу М. К. А.
положителен установителен иск, с пр. осн. чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, вр. чл. 228, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3802.09 лева, от която 2940.00
лева - дължими месечни наемни вноски /до момента на разваляне на договора за наем/ и
обезщетение за ползване на недвижим имот /от момента на разваляне на договора за наем до
освобождаване на имота за периода от 03.10.2021 год. до 05.04.2022г. - общо 6 месеца с
дължимо месечно плащане в размер на 490 лева; 99.00 лева - незаплатени от длъжника
такси към етажна собственост за периода на ползване на недвижимия имот; 478.86 лева -
консумирана от длъжника електрическа енергия в наетия от същата недвижим имот; 284.23
лева - консумирана от длъжника вода в наетия от същата недвижим имот, ведно със
законова лихва върху вземането от датата на депозиране на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл.410 от ГПК по Частно гражданско
дело №20223610100687/2022г. по описа на Районен съд Велики Преслав. Ищецът излага, че
по силата на Договор за наем на недвижим имот от 03.09.2021 год. в качеството си на
наемодател предоставил на ответника в качеството му на наемател за временно и възмездно
ползване следния свой собствен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор №83510.671.211.1.14 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Ш., община Ш., област Ш., одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с площ от 60.46 кв.метра, с предназначение: жилище-
апартамент №13, на етаж 4, находящ се в град Ш., улица „С.” №21, заедно с
принадлежащото към апартамента избено помещение №15 с площ, от 9.43 кв.м., срещу
наемна цена в размер на 490 лева, без включени консумативи за електрическа енергия и
вода, като твърди, че на същата дата - 03.09.2021г. наемателят получил държането на наетия
недвижим имот, видно от приложения към процесния договор за наем приемо- предавателен
1
протокол, съдържащ и детайлизирано описание на наличното в наетия имот обзавеждане и
оборудване.
Ищецът сочи, че уговорената наемна цена следвало да се заплаща на 15-то число на
текущия месец, за който се отнася плащането, съгласно чл. 3.1 от Договора. Акцентира, че
наемателят е заплатил само една единствена наемна вноска при подписване на договора и
отнасяща се за периода 03.09.2021 год. - 03.10.2021 год. Твърди, че на 15.10.2021 год. не
било получено заплащане на следващата наемна вноска като ответницата обещала, че ще
изпълни задълженията си спрямо наемодателя. Независимо от горното други плащания не
били постъпили, а ответницата дори заплашила ищцата, че ще пусне жалба срещу нея за
осъществяван от последната тормоз. Допълва, че на 01.11.2021 г. изпратила до К.
нотариална покана, с която я известила, че прекратява действието на облигационното
отношение помежду им едностранно със седемдневно предизвестие, считано от датата на
получаване на нотариалната покана, поради забава в плащането на дължима наемна вноска.
Заявява, че нотариалната покана била надлежно връчена на длъжника на 12.01.2022г. от
страна на нотариуса- връчител. Ищцовата страна релевира, че инициирала гражданско дело
пред Районен съд - гр.Велики Преслав с предмет опразване на наето помещение /ГД
№25/2022г./, както и депозирала жалба пред Районна прокуратура Ш. за действията на
ответника. Въпреки предприетите от ищцата действия, ответницата дори след прекратяване
на договора за наем продължила да ползва имота без правно основание и без да заплаща
наем.
Ищцата навежда твърдение, че на 05.04.2022г. получила пратка, изпратена от
ответницата по куриер, съдържаща ключовете за отдаденото под наем жилище, подробно
описано в обстоятелствената част на исковата молба.
Предвид изложеното моли исковата претенция да бъде уважена изцяло като претендира
и сторените съдебно деловодни разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В последното по делото открито съдебно заседание ищцата се представлява от
процесуалния си представител, който поддържа претенциите и моли същите да бъдат
уважени.
В законоустановения срок ответникът, чрез назначения особен представител, депозира
писмен отговор, с който признава исковата претенция частично – само за сумата 2 940 лева.
Относно останалите претенции не е изразил становище по същество.
В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от назначения му особен
представител, който поддържа отговора на исковата молба, с който признава дължимостта
на горепосочената парична сума и настоява исковата претенция да бъде отхвърлена по
отношение на останалите парични претенции.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Няма разногласия между страните, а и е видно от приложения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 116, том II, рег. № 2934, дело № 241 от 2016 год. по
описа на нотариус Г.В.Ц. рег. № 702 на НК, с район на действие Районен съд – гр. Ш., че
ищцата е придобила право на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ
ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ №13, намиращ се на етаж №4 от сграда, находяща се в град Ш.,
община Ш., улица „С. ” №21, като съгласно карта и кадастралните регистри на град Ш.,
община Ш., област Ш., одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005г. на Изпълнителен
директор на АГКК, имотът представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор №83510.671.211.1.14, с адрес на имота: град Ш., община Ш., област Ш.,
улица „С.” №21, етаж №4, с предназначение: жилище, апартамент, с площ 60.46 кв.м., при
2
съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: №83510.671.211.1.15; Под
обекта: №83510.671.211.1.11; №83510.671.211.1.13 и №83510.671.211.1.12; Над обекта:
няма; заедно с принадлежащото към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №15 с площ от
9.43 кв.м., разположено на сутеренния етаж на сградата, като самостоятелният обект е
разположен в сграда с идентификатор №83510.671.211.1 с предназначение: Жилищна
сграда-многофамилна, а сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
№83510.671.211.
Между страните няма разногласия, а и от представения договор за наем на недвижим
имот от 03.09.2021 год., се установява, че ищцата е предоставила на ответницата ползването
на гореописаното жилище, срещу заплащането на наемна цена в размер на 490 лева на
месец, платима на 15-то число на текущия месец (по аргумент от чл. 2. 1 и чл. 3.1 от
договора). В чл. 2.2 страните са договорили, че при подписване на договора наемателят
заплаща на наемодателя наемната сума за месец септември в размер на 490 лева, както и
депозит в размер на 1 месечен наем, като 370 лева се заплащат при подписване на договора,
а останалите 120 лева – до 15.10.2021 год. В чл. 5.1 от контракта страните са се съгласил
срокът на договора да е 13 месеца, като е предвидена възможност действието на договора да
бъде продължено. Страните са се уговорили, че предаването на владението на имота следва
да се извърши с подписване на приемо-предавателен протокол, в който се описват
намиращите се в имота мебели. В чл. 3.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на
задължението на наемателя да заплати дължимата наемна вноска в продължение на 10 дни
след падежа, наемодателят може да развали едностранно договора с 1-седмично
предизвестие. В договора е предвидено задължение за наемателя при прекратяване на
договора за наем да върне имота на наемодателя в състоянието, в което му е бил предаден.
Не е спорно, а и от представения приемо-предавателен протокол от 03.09.2021 год. става
ясно, че фактическата власт върху имота е била предадена от наемодателя на наемателя. В
приемо-предавателния протокол са описани находящите се в апартамента мебели.
От съдържанието на приобщената към материалите по делото нотариална покана от
ищцата до ответницата, връчена на последната на 12.01.2022 год. по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК е видно, че ищцата е упражнила правото си да развали договора едностранно с 1-
седмично предизвестие.
От приложената кореспонденция по вайбър между ответната страна и нотариуса –
връчител се установява, че действително ответницата към 10 ноември 2021 год. е била с
положителен тест за Ковид – 19.
Към материалите по делото е приобщен протокол от 05.04.2022 год. ведно с направени
снимки от жилището, съставен от Д.В. - помощник-нотариус по заместване на нотариус
Г.В.Ц. рег. № 702 на НК, с район на действие – Районен съд Ш., в който е отразено
състоянието на имота след прекратяване на договора и отключване на жилището от ищцата.
На настоящия съдебен състав е служебно известно, че с решение № 135/ 11.07.2022 год.,
постановено по гр.д. № 25/2022 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав, потвърдено
с Решение № 272/29.11.20522 год., постановено по в.гр.д. № 336/2022 год. по описа на
Окръжен съд – Ш. и недопуснато до касационно обжалване с Определение №2981/
11.10.2023 год., постановено по гр.д. № 1113/2023 год. по описа на ВКС, ответницата в
настоящото производство е била осъдена да опразни и предаде на ищцата владението върху
процесния предоставен под наем недвижим имот, на осн. чл. 233, ал. 1 от ЗЗД и е била
осъдена да й заплати сторените съдебно-деловодни разноски.
По делото е представена разписка № 0400015733032134 от 23.05.2022 год., от която е
видно, че в полза на „К.Д.“ ЕООД е заплатена такса в размер на 99 лева за имот, находящ се
на ул. „С.“ № 21, ап. 13 за месец май 2022 год.
Представена е разписка за сумата от 478,86 лева, заплатена от ищцата в полза на „Е.П.П“
3
АД, с посочено основание за плащането „фактури, кл. № **********, абонатен №
**********“.
От приложеното платежно нареждане за сумата от 377,81 лева се установява, че ищцата е
заплатила посочената сума в полза на „ВиК – Ш.“ ООД, посочено е основание за плащането
„такса вода“. Представена е и справка, изд. от „ВиК – Ш.“ ООД на 07.03.2022 год., в която
са отразени издадените и неплатени фактури за потребена вода за периода 27.10.2021 год. –
28.02.2022 год. за абонат 031090 на обща стойност 284,23 лева, за имот находящ се на ул.
„С.“ № 21, ап. 13.
Приложена е справка за консумация на вода на абонат 831080 за периода септември 2021
год. – април 2022 год. за адрес: гр. Ш., ул. „С.“ № 21, бл. Ателие, ап. 13. Посочени са
номерата на издадените фактури за горепосочения период.
От приобщената по делото пълна справка от „Е.П.П“ АД е видно, че за процесния период
са били издадени 4 бр. фактури и една фактура за сумата от 19 лева. Първата фактура е с №
ФП ********** за сумата от 210,56 лева за период на консумация 04.02.2022 год. –
03.03.2022 год. Втората фактура е № ФП ********** за сумата от 234,04 лева за период на
консумация 04.03.2022 год. – 03.04.2022 год. Третата фактура е с № ЛП ********** от
06.04.2022 год. за сумата от 0,58 лева. Четвъртата фактура е с № ФП ********** от дата
16.05.2022 год. за сумата от 14.68 лева за период на консумация 04.04.2022 год. – 03.05.2022
год. Сумите са платени на 18.05.2022 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 228, вр. чл.79 от ЗЗД.
По допустимостта на исковата претенция:
Депозираната в настоящото производство положителна установителна искова претенция
е предявена от М. С. Д. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по нейно заявление в качеството й на кредитор срещу ответника
М. К. А., в качеството й на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 2/ 04.01.2023 год. по ч. гр. д. № 687/2022 г. на ВПРС. Заповедта за изпълнение е
била връчена на длъжника, който в законоустановения срок е депозирал възражение по чл.
414 от ГПК, поради което съдът с разпореждане № 280/31.03.2023 год., постановено по ч. гр.
д. № 687/2022 г. на ВПРС е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането срещу длъжника в законоустановения 1-месечен срок от съобщаването. Ищецът е
предявил исковата си претенция в законоустановения срок. Налице е идентичност на
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване
на вземания, които изцяло съответстват на задължението, посочено в заповедта за
изпълнение. Настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното
производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковата претенция:
Съгласно чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая с отговора на исковата молба назначеният на ответника особен представител е
направил признание на исковата претенция досежно сумата от 2940 лева, представляваща
дължими месечни наемни вноски до момента на разваляне на договора за наем и
обезщетение за ползване на недвижим имот в момента на разваляне на договора за наем до
освобождаване на имота за периода от 03.10.2021 г. до 05.04.2022 г., с дължимо месечно
плащане в размер на 490 лева. Съгласно нормата на чл. 29, ал. 5 от ГПК особеният
4
представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно каквото
е и признание на искова претенция само с одобрението на съдът пред който се води делото.
В първото по делото открито съдебно заседание, настоящият съдебен състав, съобразявайки
направеното с отговора на исковата молба признание на иска за сумата от 2940 лева от
особения представител на ответната страна М. К. А., преценявайки представените писмени
доказателства по делото и вземайки предвид нормата на чл. 237 от ГПК и обстоятелството,
че така признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, е одобрил така
извършеното частично признание на иска от особения представител на ответницата М. К. А.
- за сумата от 2940 лева, на осн. чл. 29, ал. 5 от ГПК, доколкото признание на само един от
обективно съединените искове, какъвто е настоящият случай е процесуално допустимо (в
този смисъл е Определение №900/25.11.2014 г. от ТД№697/2014 на I-во ТО на ВКС).
Предвид изложеното по-горе, съдът като взе предвид, заявеното от ответника чрез
назначения му особен представител частично признание на предявената срещу него искова
претенция за сумата от 2940 лева, одобрено от съда и релевираното от ищеца искане за
постановяване на съдебно решение при признание на иска относно тази парична сума, и
като съобрази липсата на предвидените в нормата на чл.237, ал.3 ГПК отрицателни
предпоставки, а именно: че признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави и че ответникът не се е разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира,
че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 от ГПК.
С оглед направеното частично признание съдът намира, че предявеният положителен
установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищцата сумата от 2940 лева, представляваща дължими месечни
наемни вноски до момента на разваляне на договора за наем и обезщетение за ползване на
недвижим имот в момента на разваляне на договора за наем до освобождаване на имота за
периода от 03.10.2021 г. до 05.04.2022 г., с дължимо месечно плащане в размер на 490 лева,
е основателен и следва да се уважи.
Спор между страните е налице по въпроса дали ответницата дължи на ищцата и сумата
от 862,09 лева, включваща 99.00 лева - незаплатени от длъжника такси към етажна
собственост за периода на ползване на недвижимия имот; 478.86 лева - консумирана от
длъжника електрическа енергия в наетия от същата недвижим имот; 284.23 лева -
консумирана от длъжника вода в наетия от същата недвижим имот.
От ангажираните писмени доказателства се установи, че такса за етажна собственост в
размер на 99 лева, е била заплатена от ищцата. Видно от отразените в разписката данни,
обаче, същата е била дължима и платена за месец май 2022 год., след като ответницата е
освободила имота, поради което не се дължи от последната.
Касателно сумата от 478.86 лева - консумирана от ответницата електрическа енергия в
наетия от същата недвижим имот, претенцията е частично основателна и доказана до сумата
от 464,18 лева, видно от представените писмени доказателства, в частност справки,
изданени от „Е.П.П“, в които е видно, че сумите са начислени за периода на ползване на
имота от ответницата. От приложените писмени доказателства безспорно се установява, че
не ответната страна, а ищцата е заплатила дължимите сметки за потребена ел. енергия в
претендирания размер. Сумата от 14.68 лева, отразена във фактура с № ФП ********** от
дата 16.05.2022 год. е за период на консумация 04.04.2022 год. – 03.05.2022 год., когато
ответницата вече не е пребивавала в имота, доколкото в предходно, водено между същите
страни дело, решението по което е влязло в законна сила, е прието за установено в мотивите,
че ответницата е освободила имота на 01.04.2022 год., въпреки че на практика ключът за
имота е бил предаден чрез куриер на ищцата на 05.04.2022 год.
Основателна се явява претенцията за сумата от 284.23 лева - консумирана от ответницата
вода в наетия от същата недвижим имот. Видно от справката за неплатени фактури,
5
издадени за процесния отдаден под наем имот, предоставена от ВиК – Ш., за периода
29.10.2021 год. – 28.02.2022 год., през който ответницата безспорно е обитавала имота са
издадени 5 фактури на обща стойност 284.23 лева, с включени лихви, които не са били
заплатени от ответната страна. Същите са заплатени от ищцата, видно от представените
доказателства в тази насока.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски
в размер на 444.30 лева, съобразно уважената част от претенцията, както и сторените в
исковото производство разноски, възлизащи на 1076,80 лева и включващи заплатена
държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител на
ответника, съобразно отправеното искане, своевременно представения списък на разноските
и доказателствата за направата им и с оглед уважената част от иска.
На ответната страна не се следват разноски, съобразно изхода на делото, на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК, тъй като същата не е направила такива.
Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. К. А., ЕГН: **********, с пост.
адрес: гр. В., общ. В., обл. Ш., ул. „В.З.“ № 8, че същата ДЪЛЖИ на М. С. Д., ЕГН:
**********, с пост. адрес: гр. Ш., общ. Ш., обл. Ш., ул. „М.К.“ № 18, вх. 2, ет. 3, ап. 9 сумата
от 3688,41 лева, от която 2940 лева - главница за незаплатени наемни вноски (до момента на
разваляне на договор за наем на недвижим имот от 03.09.2021 год., сключен между М. С. Д.,
от една страна, в качеството й на наемодател и М. К. А., от друга страна, в качеството й на
наемател) и обезщетение за ползване на недвижим имот (след разваляне на договора за наем
на същия до освобождаване на имота) за периода 03.10.2021 год. – 05.04.2022 год. – общо 6
месеца с дължимо месечно плащане в размер на 490 лева; 464,18 лева - незаплатени такси за
разходвана електрическа енергия в наетия недвижим имот; 284,23 лева – консумирана и
незаплатена от длъжника вода в наетия недвижим имот, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на заявлението - 29.12.2022г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед № 2/04.01.2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 687/2022 год. по описа на ВПРС, на основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 228, вр. чл.79 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над присъдените 3688,41 лева до пълния предявен размер от 3802,09
лева (т.е. за сумата от 99 лева, представляваща платена от ищцата такса към етажна
собственост и за сумата от 14.68 лева, отразена във фактура с № ФП ********** от дата
16.05.2022 год., изд. от „Е.П.П.“ АД), като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Д., ЕГН: **********
сумата от 1076,80 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
настоящото гр.д. № 217/2023 год. по описа на РС- Велики Преслав, съобразно уважената
част от исковата претенция, включваща заплатена държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за особен представител на ответника, както и сумата от
444,30 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 687/2022 год. по описа на Районен съд- Велики Преслав,
съобразно уважената част от исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
6
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от същото да се връчи на страните по делото чрез процесуалните им
представители, на осн. чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7