Р Е Ш Е Н И Е
260082/12.2.2021г.
12.02.2021
год.
Номер . . . . . . . Година 2021 Град Шумен
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
11 (единадесети) февруари Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Елена ПЕ.а,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 315
по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 330
от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50
от СК.
В
молбата си до съда (допълнена и конкретизирана в съдебно заседание) молителите М.Ц.Е.
и Р.И.Е. излагат, че са съпрузи от 08.07.2000 г. По време на брака си имали
родено едно дете, понастоящем пълнолетно. Твърдят, че са постигнали сериозно и
непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл.
51, ал. 1 от СК, в което
излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят
съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без
да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното
споразумение.
В
съдебно заседание молителите се явяват лично, като всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК,
потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 08.07.2000 г.,
когато с акт №***/08.07.2000 г., съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние в Община Шумен сключват граждански брак. От брака си имат родено едно
дете – София М.Ц., родена на *** г. (видно от служебно изисканите справки от
Регистър „НБД“).
Предвид
изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира,
че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50
от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите
споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на
закона, поради което следва да бъде утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по
делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер
на 40,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
гражданския брак, сключен на 08.07.2000 г. с акт за граждански брак №*** от 08.07.2000 г., съставен от длъжностното
лице по гражданското състояние в Община Шумен, между М.Ц.Е. с
ЕГН **********,*** и Р.И.Е. с ЕГН **********,***, ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между М.Ц.Е. и Р.И.Е. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния
кодекс, както следва:
1. Р.И.Е. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име –
И.
2. Молителите не си дължат издръжка взаимно след
прекратяването на брака.
3. Семейното жилище, представляващо апартамент,
находящ се в гр. Шумен, ж.к. „Х“ бл. 2, вх. 4, ап. 28, собственост на трети
лица ще се ползва съвместно от двамата молители след прекратяване на брака.
4. Молителите
приемат в отношенията помежду си, че разноските по делото остават така, както
са направени.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер
на 40,00 лв. (четиридесет лева), като ОСЪЖДА М.Ц.Е. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева и Р.И.И.
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер
на 20,00 лева.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите.
Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи
на обжалване.
Районен съдия: