№ 230
гр. Варна, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110204929 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от Р. МЛ. Б. от гр.Неделино, обл.Смолян срещу
Наказателно постановление № 23-0001097/07.07.2021г. на директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на
лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 200,00
лева, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Привежда доводи за наличие на
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да
бъде оставена без уважение и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално
претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в редакцията към
момента на подаване на жалбата), срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и
пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
1
неоснователна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 26.04.2021г. Б. управлявал товарен
автомобил марка „Ман“ от кат. N2, с рег.№ СМ 4619 ВА, по ул.“Девня“ в
гр.Варна, в посока кръстовището с бул.“Република“, като превозвал резервни
корабни части от Гърция за гр.Варна. Автомобилът бил оборудван с
дигитален тахограф „VDO“, тип 1381.**********, с №**********, който
обаче не функционирал правилно. Около 11,30ч., срещу магазин „Аветисян“
на посочената улица той бил спрян за проверка от св.СТ. ХР. СТ. –инспектор
към РД „АА“. Свидетелят извършил проверка на информацията в дигиталната
карта на тахографа, при което било установено, че в паметта на картата са
записани данни, които е невъзможно да отговарят на действителността. В
момента на проверката автомобилът бил в движение, но в паметта на картата
било отбелязано, че водачът почива, а действително извършваното в този
момент управление не било регистрирано. Била извършена проверка и за дата
22.04.2021г. и било установено, че в картата е регистрирано непрекъснато
управление за период от 13ч. и 10 мин. Свидетелят счел, че е невъзможно
тези данни да отговарят на действителността, поради което на същата дата
съставил акт за установяване на административно нарушение на
жалбоподателя за това, че извършва международен превоз, попадащ в
обхвата на Регламент 561 (2006г.), като монтираният в автомобила тахограф
не функционира правилно и тази техническа неизправност се квалифицира
като значителна. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил
предявен и подписан с обяснения, че не знае за проблема. Писмени
възражения не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения акт на 07.07.2021г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на Р.Б. била наложена глоба в размер на 200,00 лв., за
извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1, вр.чл.101, ал.4 от ЗДвП и във вр. с
Приложение 5, част I, т.7.9, б.“б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля СТ.
ХР. СТ., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като по
делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната
достоверност.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено
значение за изясняването на делото са: разпечатка от паметта на дигитален
тахограф, както и CMR (установяващ извършването от жалбоподателя на
процесния обществен превоз на товари). Съдържащата се в посочените
документи информация кореспондира изцяло на показанията на свидетеля и
подкрепя извода за тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
2
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-08-
30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като
позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво
нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Действително, в НП не е посочено в какво се изразява неправилното
функциониране на тахографа. Конкретизация обаче не е била възможна
предвид естеството на констатираната неизправност. В практиката си ВАдмС
също така приема, че нарушението е описано конкретно и водачът очевидно е
разбрал в какво е обвинен, когато в НП ясно е записано, че управлява МПС,
оборудвано с дигитален тахограф, който не функционира съгласно
изискванията. (В този смисъл е Решение № 962 от 9.07.2021 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 1221/2021 г., постановено по сходен случай). От
показанията на свидетеля се установява също, че водачът е разбрал каква
неизправност е установена и е изразил съгласие с констатациите на
актосъставителя. При това положение липсват основания да се счете, че Б. е
бил затруднен да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП установява задължение
движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически
3
изправни.
По силата на чл. 101, ал.4 от ЗДП неизправностите и тяхната
класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно-Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства издадена от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията. Понятието
„неизправности“ е дефинирано в §1, т.13 от ДР на Наредбата като
„технически дефекти или други случаи на несъответствия с
експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство“.
Нормата на чл.37, ал.1 от Наредбата категоризира неизправностите в три
отделни групи, в зависимост от въздействието им върху безопасността на
превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който
пораждат за участниците в движението, а именно: незначителни
неизправности; значителни неизправности и опасни неизправности. Според
третата алинея на цитираната разпоредба значителни са неизправностите,
които оказват отрицателно въздействие върху безопасността на превозното
средство или оказват въздействие върху околната среда, или пораждат риск
за участниците в движението, както и по-значителните несъответствия с
експлоатационните характеристики и конструкцията на превозното средство.
Аналогична по смисъл дефиниция на понятието „значителни неизправности“
се съдържа и в §6, т. 72 от ДР на ЗДвП, според която такива са откритите по
време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други
по-значителни несъответствия.
Отделните видове неизправности са описани в таблица към
Приложение 5, Част І, т.2 („Съдържание и методи на проверка. Оценка на
неизправностите на превозните средства“) на Наредбата. Според т.7.9 , б.“б“
от таблицата към Приложение 5, Част І, т.2 от Наредбата случаите, когато
монтиран в автомобила тахограф не функционира, се класифицират като
значителна неизправност. От събраните по делото доказателства се
установява, че процесният тахограф не е функционирал правилно и
регистрираната от него информация е необективна. Тази неизправност следва
да бъде приравнена на нефункциониране на тахографа, тъй като
регистрираните от него данни не отговарят на действителността и
следователно апаратът, така функциониращ, не отговаря на предназначението
си. Следователно в наказателното постановление правилно е констатирано
наличието от обективна страна на процесното административно нарушение.
Съдът намира и че нарушението е извършено виновно.
Неизправността е съществувала и на 22.04.2021г., при което е следвало да
бъде констатирана от водача, който е следвало да премине към друг метод на
регистриране на необходимата информация. Като не е направил това, Б. е
проявил най-малкото небрежност, а по силата на чл.7, ал.1 от ЗАНН на
санкция подлежат и нарушенията, извършени по непредпазливост. Поради
4
това съдът приема, че нарушението е осъществено и от субективна страна.
Санкцията е определена надлежно, във фиксирания размер,
предвиден в закона, на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП, предвиждащ
специално наказание за лице, което управлява технически неизправно пътно
превозно средство, при констатирани значителни неизправности, какъвто е и
разглежданият случай.
Принципно нарушения от вида на процесното се квалифицират като
такива по чл.93в, ал.1 от ЗАвПр, предвиждащ специално наказание за водач,
който управлява моторно превозно средство, оборудвано с тахограф, който не
функционира съгласно изискванията. Посочената норма обаче предвижда
наказание в значително по-висок размер и е по-неблагоприятна за
нарушителя. В практиката си ВАдмС приема, че не е налице колизия между
различни нормативни актове, предвиждащи аналогичен състав на
административно нарушение. В Решение № 2005 от 6.10.2015 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 2434/2015 г. се посочва, че след като са налице изрични
норми, установени с даден нормативен акт, техните предписания са
задължителни и евентуално друго разрешение в различни нормативни актове
не може да бъде аргумент за тяхната незаконосъобразност. Поради това
следва да се приеме, че наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест
от обичайните нарушения от този вид. За формирането на извод за
маловажност на случая при нарушения, несвързани с настъпването на
конкретен резултат, е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства, обусловили извършването им, а такива в случая
не са налице. Напротив, от данните по делото се установява, че тахографът не
е функционирал правилно не само на процесната дата, но и в предходни дни.
Поради това и при липсата на обстоятелства, обуславящи по-малката тежест
на разглежданото нарушение от типичните такива от този вид, приложението
на чл.28 от ЗАНН следва да бъде отказано.
При така установеното искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено като законосъобразно, а жалбата- да бъде оставена без
уважение.
Независимо от изхода на делото не следва да се уважава искането на
въззиваемата страна за присъждане на разноски за процесуално
представителство. В случая разглеждането на делото е протекло в едно
съдебно заседание, в което не е участвал юрисконсулт, а депозираното
писмено становище е подписано от директора на РД „АА“-Варна и
следователно не се дължи възнаграждение за процесуално представителство.
5
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава изцяло Наказателно постановление № 23-
0001097/07.07.2021г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на Р. МЛ. Б. от гр.Неделино, обл.Смолян, с
ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр. с чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП,
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200.00 лева,
като законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6