Р Е
Ш Е Н
И Е № 56
гр.Кюстендил,
22.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Административен съдия: ИВАН
ДЕМИРЕВСКИ
и секретар Лидия
Стоилова, като разгледа докладваното от съдия Демиревски адм.д. № 471/2020 г. по описа на КнАС, за да се произнесе взе предвид:
Д.Е.А. ***, със
съдебен адрес ***, чрез адвокат В. З., оспорва Решение № 19/23.09.2020 г. на Директора
на 2 СУ „Акад. Емилиян Станев“ – гр. София за предоставяне на достъп до
обществена информация. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта,
свързани с непълнота на неговото съдържание във връзка с разпоредбата на чл. 34
ал. 1 от ЗДОИ. Претендират се разноски по делото, съгласно приложен списък. В
писмени бележки жалбоподателката лично поддържа жалбата си.
Ответникът, чрез процесуалния
си представител, в о.с.з. и в писмени бележки в придружително писмо, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски, съгласно
приложен договор за правна защита и съдействие.
Кюстендилският административен
съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Производството по издаването на
оспорения акт е започнало по заявление за достъп до обществена информация вх. №
4571/11.09.2020 г. на Д.Е.А.. Иска се предоставяне на информация за: 1. Броя на лицата, придобили и
упражнили правото си на пенсия, но продължавали да работят във 2 - ро СУ,
София, ведно с причините за това – за
2018 г. или за времето от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г., т.е. за
цялата бюджетна и финансова 2018 г.; 2. Броя на лицата, придобили право на
пенсия във 2 - ро СУ, София, но неупражнили го, ведно с причините за това – за 2018
г. или за времето от 1 януари 2018 г. до 31 декември 2018 г., т.е. за цялата
бюджетна и финансова 2018 г.; 3. Броя на лицата без педагогическа
правоспособност във 2 - ро СУ, София за 2018 г. или за времето от 1 януари 2018
г. до 31 декември 2018 г., т.е. за цялата бюджетна и финансова 2018 г. Като
форма за предоставяне на обществената информация е посочена тази по чл. 26 ал. 1
т. 1 и т. 4 от ЗДОИ – преглед на оригиналите на документите, носители на
информацията и при нужда – предоставяне на част от документите на електронен
носител (без информация за плащания за финансови операции с гриф държавна тайна
или класифицирани по закона и без лични
данни на трети лица).
С оспореният
акт е разрешен достъп до обществената информация, съдържаща се в подаденото
заявление, като е посочено, че същата ще бъде предоставена след конкретизиране
на начина на предоставяне. Същевременно е изготвена и справка изх. № 120/25.09.2020 г. към решението, в
която в която има следните данни, относими към конкретното заявление: за 2018 г.
– 5 лица, които са пенсионирани и напуснали по желание; 3 лица, които са
придобили и упражнили правото на пенсия, но продължили да работят; няма лица,
които да са придобили и неупражнили правото на пенсия, но продължили да
работят, 1 лице, което работи в училището без педагогическа правоспособност,
поради липса на редовни кандидати.
Решението е изпратено на заявителя по пощата с
известие за доставяне и получено от А. на 01.10.2020 г.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима като подадена
срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок /жалбата е подадена на
15.10.2020 г./, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я
разгледа съд.
След
служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на
основанията по чл. 146 от АПК и по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира жалбата
за неоснователна, по следните съображения:
Разпоредбите на ЗДОИ уреждат
обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация.
Съгласно легалната дефиниция в чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ „обществена информация“ е
всяка информация, свързана с обществения живот в РБългария, която дава
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти по чл. 3. В обхвата на понятието попадат всички
данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални
носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от тези субекти.
Разпоредбите на закона не се
прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното
обслужване на гражданите и юридическите лица или се съхранява в Националния
архивен фонд на Р. България.
След анализа на сочените законови разпоредби относно
реализацията на обществените отношения, свързани с правото на достъп до
обществена информация, съдът приема, че заявлението на Д.А. е депозирано до
задължен субект по смисъла на чл. 3 ал. 1 от ЗДОИ. Исканата от жалбоподателя
информация е обществена – служебна по см. на чл. 11 от ЗДОИ, доколкото се
събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по
повод дейността на органа.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган – директорът на средно общинско
училище, който представлява училището, в писмена форма и при спазване на
изискването на чл. 28 ал. 2 от ЗДОИ. Решението е връчено на заявителя при
хипотезата на чл. 34 ал. 3 пр. 2 от ЗДОИ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34 ал. 1 от ЗДОИ компетентният административен орган се
произнася по искането за достъп до обществена информация с акт в писмена форма
- решение, което следва да съдържа определени реквизити. Видно от съдържанието
на Решение № 19/23.09.2020 г. е, че е разрешен исканият достъп до информацията,
предмет на заявление вх. № 4571/11.09.2020 г. Към решението е
издадена справка изх. № 120/25.09.2020
г., в която са посочени в табличен вид
данни, вкл. и такива относими към 2018 г. От същата се установява, че за
посочения период пет лица са пенсионирани и напуснали по желание; три лица,
които са придобили и упражнили правото
на пенсия, но продължили да работят, поради започнат випуск; няма лица, които да са придобили и неупражнили правото на
пенсия, но продължили да работят; едно лице
работи в училището без педагогическа правоспособност, поради липса на
редовни кандидати. Анализът на съдържанието на оспореното решение, ведно с
приложената справка, обуславя извод за предоставяне на достъп до исканата
обществена информация в пълен обем, независимо че не е във формата, посочена от
заявителя. Това е така, тъй като реално няма никакви други документи, които
следва да бъдат предоставени на А. по подаденото от нея заявление. На
жалбоподателката не е отказан достъп до исканата информация, като дори да се
приеме, че административният акт има пропуски, то същите не са от категорията
на съществените, които да засягат правото и на защита в конкретния случай.
Съществени са онези процесуални нарушения, които създават вероятност за
неистинност на фактите от значение за съществуването на разпореденото или
отказано субективно право и които органът е счел за установени, както и онези,
които се свързват с нарушаване правото на защита. В случая няма такова
нарушение на правото на защита на жалбоподателката. В този смисъл се явяват и
неоснователни релевираните възражения за незаконосъобразност на решението във
връзка със съдържанието му, досежно реквизитите по чл. 34 ал. 1, т. 2, т. 3, т.
4 и т. 5 от ЗДОИ. Изводът на съда за законосъобразност на оспорения акт се
подкрепя и от изведеното от практиката на ВАС определение за обществена
информация като съвкупност от данни, структурирани по определен критерий и с определена
цел и предназначение, както и всяко сведение за някое положение или за някаква
дейност, които са свързани с обществения живот в Р. България, които дават
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Достъпът се свежда до предоставяне на
информация, записана в каквато и да е форма, изготвена или получена и
същевременно кумулативно - съхранявана от публичните институции в съществуващ
документ.
Гореизложеното
води до извод за законосъобразност на Решение № 19/23.09.2020 г. на Директора
на 2 СУ „Акад. Емилиян Станев“ – гр. София за предоставяне на достъп до
обществена информация. Жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед
изхода от правния спор съдът ще присъди разноски на ответника, на основание чл.
143 ал. 1 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2
от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на Д.Е.А. *** срещу Решение № 19/23.09.2020 г. на Директора
на 2 СУ „Акад. Емилиян Станев“ – гр. София за предоставяне на достъп до
обществена информация.
ОСЪЖДА Д.Е.А. ***, да заплати на 2 СУ „Акад. Емилиян
Станев“ гр. София, с адрес: гр. София, ул. „Генерал Суворов“ № 36, съдебни
разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: