РЕШЕНИЕ
№ 1396
гр.
Пловдив, 18.07.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на седми
юли през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря М.Г., като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело №
1427 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано по жалбата на И.Н.З., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв.К. - Д.,***, офис 207, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000632/03.05.2022г.,
издадена от Началник сектор към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която
на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача И.Н.З., до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Според жалбоподателя заповедта е неправилна и
незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизовдствените правила и в противоречие с материалния закон.
Иска се отмяна за заповедта. Претендират се разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа, че за същото деяние, за което е издадена заповедта,
вече е ангажирана наказателната отговорност на З., и то преди издаване на
заповедта, както и че ОД на МВР е уведомена за това. В постъпила по делото
писмена защита се поддържа, че не е спазен принципът non bis in idem, като е
направено позоваване на практика на СЕС. Твърди се, че съотношението между
наказателната и административнонаказателната отговорност е изяснено от
разпоредбите на чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, вкл. и чл.33, ал.1 и ал.2.
Ответникът - началник сектор към ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, в писмена молба-становище поддържа неоснователност на жалбата.
Посочва, че към настоящия момент в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР
Пловдив не е получен препис от съдебен акт, с който да има произнасяне по
въпроса за отговорността на жалбоподателя. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата.
За
допустимостта:
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.05.2022г., за
което в самата заповед е направено нарочно отбелязване (лист 12-гръб), а
жалбата е подадена директно в Административен съд Пловдив на 31.05.2022 г. т.е.
в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес (от
адресат на акта), поради което жалбата се явява ДОПУСТИМА.
От фактическа
страна е установено, следното:
Приобщени по делото са Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 616038/21.04.2022 г., талон за медицинско изследване № 122916, Докладна записка от
26.04.2022г., Протокол *********-10000 и Справка за нарушител водач.
Според констатациите, изложени в акта, на 21.04.2022г. в
16:45 часа, в гр.Пловдив, бул.“България“ до автомивка BOWASH, И.Н.З., управлява
лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ *** лична собственост, като: Управлява МПС след употреба на
наркотични вещества. В 18:55 часа в сградата на 03 РУ Пловдив, ул."Брезовска"
№
33 водача е изпробван с техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабричен
номер ARKF – 0023, който е отчел положителна проба - опиати. Изрично е
отбелязано издаването на талон за медицинско изследване, според който лицето
следва да се яви до 45 мин. от връчването на талона в УМБАЛ „Свети Георги“,
като талонът е връчен на 21.04.2022г. в 19:35 часа. Актът е подписан без
възражения от И.Н.З..
Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него
нарушение е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки, с която на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1,
б."б" от ЗДвП е постановено временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водача И.Н.З. до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
От страна на ответника по делото са представени още: заповед
№
317з – 3162 от 15.04.2022г. на директора на ОД на МВР – гр. Пловдив относно
оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с
мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП (лист 21); заповед № 8121з – 1524 от 09.12.2016г. (лист
22) на министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол
по Закона за движение по пътищата; заповед № 8121К-12530/17.12.2021г. за преназначаване на Й.П.М.на
ръководна длъжност Началник на сектор "Пътна полиция" към отдел
"Охранителна полиция" към ОД на МВР-Пловдив (лист 23).
От страна на жалбоподателя са представени: протоколно
определение №
2990/29.04.2022г. по НОХД № 20225330202475/2022г. по описа на РС - Пловдив за вписване
на Споразумение; писмо на РП Пловдив за внасяне на обвинителен акт, ведно с
материалите по Бързо производство № 233/2022г.; Обвинителен акт по Бързо производство № 233/2022г.; Писмо на Трето РУ -
Пловдив до РП Пловдив и ОСО при ОП-Пловдив за започнато бързо производство № 233/2022г. по описа на Трето РУ -
Пловдив; Докладна записка относно задържано лице; писмо изх.№ 15149 от 29.04.2022г. на РС -
Пловдив до ОДМВР - Пловдив, с което е изпратен препис от протоколно определение
№
2990/29.04.2022г. по НОХД № 20225330202475/2022г., влязло в законна сила от
29.04.2022г. По делото няма данни дали и на коя дата последното писмо е
входирано в ОДМВР - Пловдив.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните
административни мерки, предвидени в закона, включително от категорията на
процесната такава, се налагат за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения.
Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл.21 ал.1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.
Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по
различните състави на чл.171 от ЗДвП, е извършено от водач на МПС
административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от
компетентните длъжностни лица.
Оспорената заповед за прилагане на принудителната
административна мярка /ПАМ/, е издадена от компетентен орган -Началник сектор
"Пътна полиция" Пловдив към ОД на МВР – Пловдив, съобразно нормата на
чл.172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 317з - 3162 от 15.04.2022г. на Директора на ОД на МВР – гр.
Пловдив, с която началниците на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Пловдив са оправомощени да издават заповеди за прилагане
на принудителни административни марки. Пак във връзка с компетентността на
органа, издал оспорените заповеди по делото е представена и Заповед № 8121К-12530/17.12.2021г. за
преназначаване на Й.П.М.на ръководна длъжност Началник на сектор "Пътна
полиция" към отдел "Охранителна полиция" към ОД на МВР-Пловдив.
Заповедта е издадена и в предвидена от закона писмена форма
и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2
от АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и
същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението
по пътищата.
С оглед разпоредбата на чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП, принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство" се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както
и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му,
но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените
стойности са определящи. Следователно необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е водачът да е управлявал МПС след употреба
на наркотични вещества или техни аналози. От граматическото тълкуване на
чл.171, т.1 б.“б“от ЗДвП е видно, че законът предвижда два начина за проверка
дали водачът на МПС е употребил наркотични вещества – чрез тест за установяване
употребата на наркотични вещества и чрез химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози. В случая употребата на наркотични вещества - опиати е установена със
тест, като на водача е издаден и талон за медицинско изследване, но по делото
няма данни такова изследване да е направено.
Възражението на жалбоподателя, че оспорената заповед е
незаконосъобразна поради факта, че вече е ангажирана наказателната му
отговорност е неоснователно. Следва да се прави разлика между наложена ПАМ и
налагане на наказание, тъй като по своето правно естество заповедта за налагане
на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на
АПК. От друга страна, съотношението между наказателната и административнонаказателната
отговорност е изяснено от разпоредбите на чл. 32, ал.
1 и ал. 2, чл.
33, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН. В случаите,
когато с едно деяние се нарушава едновременно наказателна
и административнонаказателна норми с един и същи обект на защита, по-тежката наказателна отговорност поглъща
административно-наказателната. Когато деянието засяга един и същи кръг
обществени отношения, правилното и точно прилагане на закона предпоставя
реализация на отговорност или за административно нарушение, или за
престъпление, но не и за двете едновременно, като административнонаказателната
отговорност следва да се ангажира, само ако деянието не представлява
престъпление. Това положение изключва и опасността от нарушение на правилото ne
bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол № 7 КЗПЧОС поради отсъствието на дублиращи се процеси. При конкуренция на
двата вида отговорности, деецът следва да понесе само едната - за
правонарушението (административно нарушение или престъпление), за което
съответното производство е приключило първо по време с влязъл в сила акт, в
който смисъл е и цитираното от жалбоподателя Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015 г., ОСНК (мотивите към т. 3). Но следва да се
отбележи, че налагането на ПАМ е
независимо от ангажирането на наказателна/административна наказателна
отговорност на жалбоподателя. Касае се за различни производства като
принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез
която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените
от закона случаи. Целта на принудителните административни мерки, налагани по
реда на чл. 171 от ЗДвП е да се осигури
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Налагането на ПАМ не е наказание и се реализира
самостоятелно от ангажирането на административнонаказателната или наказателната
отговорност на жалбоподателя.
На следващо място съгласно чл. 171, ал. 1, т. 1, б.
"б" от ЗДвП, действието на ПАМ - временно отнемане на свидетелството
за управление на МПС е "до решаване на въпроса за отговорността му, но за
не повече от 18 месеца". Съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието
"Лишаване от право да се управлява МПС тече от датата на изземване на
свидетелството за управление. Съгласно чл. 20 от Наредба № I-157 от
1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на
моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, основанията
за отнемане на СУМПС са: влезли в сила НП, решения или присъди, с които е
наложено наказание "Лишаване от право да се управлява МПС"; заповед
за прилагане на принудителна административна мярка; съставен АУАН в
предвидените от закона случаи, респективно основанията за връщане на отнетите
свидетелства са регламентирани в чл. 24 от Наредбата, като едно от тях е
изминаване на 18-месечен срок от отнемането на свидетелството от водач, за
който е установено, че е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество -
до решаване на въпроса за отговорността му.
Следователно СУМПС фактически се изземва при установяване на
нарушението, превантивно, на основание на наложената ПАМ, до влизане в сила на
издаденото НП, присъда, споразумение, но за не повече от 18 месеца, като след
влизане в сила на НП/присъда, споразумение, отнемането на свидетелството
продължава във връзка с изпълнението вече на наложеното наказание - лишаване от
право на правоуправление. Крайният момент, до който отнемането може да продължи
по аргумент от разпоредбите на чл. 24 от Наредбата, е изтичане срока на
наложеното наказание, в случай, че НП/присъда/споразумение влезе в сила в
рамките на 18-месечния срок от отнемането или
изтичането на 18-месечния срок от отнемането, ако в рамките на този срок
НП/присъда/споразумение не влезе в сила. Следователно, под израза "до
решаване на въпроса за отговорността му", употребен в чл. 171, ал. 1, т.
1, б. "б" от ЗДвП, законодателят е имал предвид до влизане в сила на
НП, с което е наложено наказанието или отмяната на НП с влязло в сила съдебно
решение, или влизане в сила на присъда/споразумение,
или изтичане на срока на наложено с присъда/споразумение наказание
"лишаване от правоуправление".
От приложеното към делото протоколно определение № 2990/
29.04.2022 г. постановено по НОХД № 20225330202475/2022г. по описа на
РС – Пловдив е видно, че с влязъл в сила съдебен акт /одобрено споразумение,
имащо силата на влязла в сила присъда/ оспорващият И.Н.З., е признат за виновен
в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като са му наложени
съответни наказания по НК – "лишаване от свобода", „глоба“ и "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 6 месеца, считано от 21.04.2022 г., с оглед на което ПАМ
следва да се счита за отпаднала на датата на настъпването прекратителното
условие, с което е обвързано действието й - влизане в сила на определението на
РС - Пловдив, но следва да се отбележи, че решаването на въпроса за отговорността
на водача в административнонаказателно/наказателно производство с влязъл в сила
акт не прави издадената заповед за прилагане на ПАМ незаконосъобразна, а само е
основание за отпадане на наложената принудителна мярка. Още повече и предвид
нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, която изисква преценка за съответствие на
издавания акт с материалния закон към момента на издаването на акта, което
както се посочи в случая е налице.
Недоказано остана твърдението на жалбоподателя, че към
датата на издаване на процесната заповед ОДМВР е било уведомено за одобреното
споразумение. В действителност по делото е представено писмо на РС- Пловдив
адресирано до ОДМВР, но същото е само с изходящ номер на РС- Пловдив и няма
данни да е било входирано в ОДМВР - Пловдив.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема,
че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, същата е в съответствие с приложимите
материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде
потвърдена, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и такива не му се
дължат.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.З.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000632/03.05.2022г.,
издадена от Началник сектор към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която
на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на И.Н.З., до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/