Р Е
Ш Е Н И Е
№ 18/16.01.2020год. град Перник
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на 10.10.2019год. /десети октомври през две хиляди и деветнадесета
година/ следния състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Рени Ковачка
Кристиан
Петров
Секретар Златка Стоянова
Като разгледа докладваното от съдия
Ковачка въззивно гр.дело № 483 по описа за 2019год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С Решение № 42/07.02.2019год., постановено по гр.дело № 3141/2018год.,
поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение от 19.06.2019год., постановено по
същото дело „Спортно училище „Олимпиец“ гр.Перник е осъдено да заплати на С.С. ***
на основание чл.200 от КТ сумата от 18 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди –болки и страдания, настъпили в резултат от трудова
злополука на ***, установена с Разпореждане
от ТП на НОИ гр. Перник № ***, ведно със законна лихва върху двете
главници, считано от *** до окончателното им изплащане като е отхвърлил иска по
чл.200, ал.1 от КТ за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над
18 000 лева до пълния предявен размер от 45 000 лева като
неоснователен.
Със същото решение Спортно училище „Олимпиец“ гр. Перник е осъдено да
заплати по сметка на ПРС държавна такса в размер на 856.25лева и разноски за вещи
лица в размер на 228.47лева, на С.К. - да заплати сумата от 1 258.28лева
разноски по делото, а на адв. Р.П.- адвокатски хонорар за оказана безплатна
правна помощ в размер на 1472.19лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в
първоинстанционното производство, която го обжалва в частта, в която е уважен предявения против него иск по
чл.200, ал.1 от КТ, както и в частта, в която е осъден да заплати държавна
такса и разноски по делото. В жалбата се
твърди, че решението на районния съд в обжалваните му части е
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните
правила и на материалния закон. Поддържа се, че
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено и не
кореспондира с действително претърпените от ищцата при злополуката болки и
страдания. Твърди се, че е присъдено обезщетение за душевни страдания, каквито
ищцата не е търпяла, както и такава за настъпили усложнения в процеса на
лечение, който не са в причинна връзка със злополуката, а се дължат на
физиологични особености на организма на ищцата. Счита се, че ищцата е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което са налице
законовите основания за намаляване на присъденото обезщетение на основание
чл.201, ал.1 от КТ. Определянето на размера на обезщетението за неимуществени
вреди според жалбоподателя било направено при неправилна преценка на събраните
по делото гласни и писмени доказателства относно характера, вида и интензитета
на претърпените от злополуката болки и страдания, а извода за липса на проявена от ищцата груба
небрежност- при игнориране на част от свидетелските показания. По така изложените
доводи жалбоподателят моли решението на районния съд, в обжалваните му части,
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
присъдено обезщетение в намален размер. При уважаване на жалбата, изцяло или
частично, се прави искане за присъждане на разноски по делото, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата С.Й. е подала писмен отговор, в който са изложени доводи за
неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че присъденият с
обжалваното решение размер на обезщетението за неимуществени вреди не е завишен
като правилно и законосъобразно районния съд е приел, че не е налице проявена от
ищцата груба небрежност, с което да е допринесла до настъпване на злополуката и
правилно не е уважил направеното възражение по чл.201 от КТ. По изложените
съображения въззиваемата моли подадената от работодателя въззивна жалба да не
се уважава, а да се отхвърли като неоснователна с присъждане на направените по
делото разноски и адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ДА.
В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от С. К. против
решението на районния съд, но в частта му, в която е отхвърлен предявения от
нея иск по чл.200, ал.1 от ГПК. Твърди, че в нарушение на чл.52 от ЗЗД районния съд е определил
обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер, поради което моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част, като
предявеният иск бъде уважен до пълния предявен размер от 50 000 лева, ведно
с произтичащите от това последици.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор по насрещната въззивна жалба, с доводи за нейната неоснователност и с искане
да бъде отхвърлена.
При извършената служебна проверка по
реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде извършена проверка
относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова молба,
подадена от С. К. против Спортно училище „Олимпиец“ гр.Перник. Ищцата е
претендирала присъждане на обезщетение неимуществени вреди, претърпени в
резултат на трудова злополука, станала на ***
Ответникът е оспорил исковете, като е направил възражение по чл.201 от КТ. Поддържа, че претендираният
размер обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен, както и че не
са доказани претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд е уважил така предявения иск като е приел че ищцата
е претърпяла трудова злополука на ***, при която е пострадала, че сумата от 18
000лева е достатъчна да я репарира за претърпените от нея болки и страдания, както
и че не е проявила груба небрежност, с което да е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат.
Изводът на районния съд за
основателност на исковата претенция,
основана на чл.200, ал.1 от КТ е направен в съответствие на събраните по делото
доказателства и материалния закон.
Установено е по категоричен начин, че ищцата е работила по трудов договор в
ответното училище на длъжност „***“ като по време на работа –в час по *** е
претърпяла злополука, призната за трудова по надлежния ред- с влязло в сила
Разпореждане № *** на ТП на НОИ гр.Перник. Относно ангажиране отговорността на
ответното училище за претърпените от ищцата неимуществени вреди от злополуката
по чл.200 от КТ, районният съд е изложил мотиви, към които въззивната инстанция
препраща на основание чл.272 от ГПК. В допълнение и предвид изричното
възражение на ответника следва да се отбележи, че станалата с ищцата трудова
злополука е установена по надлежния ред. Настъпилото с ищцата увреждане е
декларирано от работодателя на основание чл. 57, ал.2 от КСО с Декларация № ***
като след приключване на разследването е издадено Разпореждане № *** на ТП на НОИ, с което увреждането е признато за трудова
злополука. Разпореждането е издадено на основание чл.60, ал.1 от КСО и е
връчено на работодателя на 01.04.2016год., а на работника на 04.04.2016год. При
тези данни и при липсата на твърдения, а и на представени от доказателства за
обжалване на издаденото разпореждане в предвидения в КСО 14 дневен срок, респ. за
неговата отмяна, то следва да се приеме, че разпореждането не е обжалвано и е
влязло в сила на 19.04.2016год.
Като спорни моменти, чрез оплакванията в жалбата, се очертава наличието на принос
от страна на ищеца в настъпването на вредоносния резултат, вида на претърпените
от ищеца неимуществени вреди и размера на обезщетението, което се дължи за тях.
Неоснователно работодателят твърди,
че ищцата е проявила груба небрежност и е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Грубата небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ
представлява виновно допринасяне на пострадалия за настъпването на увреждането,
определено като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният човек
би положил при подобни обстоятелства. Преценката за проявена небрежност от
работника се прави въз основа на установения по делото механизъм на настъпване
на злополуката, респ. въз основа на извършени конкретни действия от
пострадалия. В тежест на работодателя е да установи приноса на работника в
настъпването на злополуката, което предпоставя установяване на негови конкретни
действия, довели до същата.
Няма спор по делото, че на *** ищцата била на работа в ответното училище
като по време на учебен час по ***, ставайки от стола и насочвайки се към
вратата на класната стая, паднала и получила счупване на левия крак.
По делото не са разпитани очевидци
на злополуката.
Като свидетел е разпитан С.К.-съпруг
на ищцата, който е извикан в училището непосредствено след инцидента. Свидетелят
сочи, че пристигайки в училището е намерил съпругата си „на пода“ на класната
стая с „неестествено стоящ крак“. Посочва също така, че заедно с *** С. са я
извели от класната стая и транспортирали до спешната помощ в МБАЛ „Р.Ангелова“
гр.Перник.
Като свидетел е разпитана и В.П. – ***, която е видяла ищцата при излизането й от класната
стая след злополуката. Установява, че при поставен от нейна страна въпрос и било отговорено, че ищцата е паднала и пострадала.
При тези данни настоящият състав намира, че не се установява по категоричен
и несъмнен начин ищцата да е проявила груба небрежност. Дори и ищцата да е нарушила задълженията си в ПВТР, то това нарушение,
само по себе си, не може да мотивира извод за извършена от нея груба
небрежност. Както вече се посочи, преценката за съпричиняване изисква да е
установено конкретно поведение на работника и то такова, което да бъде
определено като пренебрегващо основни технологични правила и правила за
безопасност и което да не съответства на дължимата грижа, каквото и
най-небрежният би положил в подобна ситуация. За да е налице груба небрежност
следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат,
но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го
предотврати. Това не се установява по делото, поради което съдът счита за
несъстоятелни доводите на училището - работодател за наличие на съпричиняване.
Ищцата
е паднала, ставайки от стола и тръгвайки към вратата на класната стая. При такова действие, подобен риск съществува за всеки и дори да се приеме, че ищцата не е
проявила нужното внимание при ставането от стола и
последвалите стъпки в посока вратата на класната стая, то това би могло да се квалифицира като обикновена,
но не и като груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.1 от КТ. Както се посочи по-горе, за да е налице груба небрежност,
следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат,
но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го
предотврати.
Ищцата твърди, че е станала от
стола за да отвори вратата, тъй като същата била повредена и трудно се
отваряла, което обстоятелство се оспорва от ответната страна. Настоящият състав
намира, че причината за ставането на ищцата от стола и насочването й към
вратата на класната стая е ирелевантно относно преценката за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат. Както правилно е отбелязал районния съд,
ищцата би могла да падне и получи увреждане, отивайки към вратата и без същата
да е била повредена, а просто за да я отвори и тази причина не би могла да й се
вмени в нейна вина. Предвид на гореизложеното настоящият състав не обсъжда
събраните по делото гласни доказателства във връзка с наличието на повреда във
вратата на кабинета по *** и наличието или липсата на предприети от ищцата
действия за уведомяване на ръководството на училището за това и респ. действия
за отстраняване на повредата. По същите съображения счита, че дори и районния
съд да не е обсъдил в пълнота всички, събрани в тази връзка доказателства, то
това не е довело до неправилни изводи относно съпричиняването от страна на
ищцата на вредоносния резултат.
Предвид на гореизложеното съдът
намира, че ответникът не е доказал възражението си по чл.201, ал.1 от КТ, поради
което оплакванията в жалбата на работодателя, че е ищцата е проявила груба
небрежност и това обстоятелство не е отчетено от районния съд, се явяват
несъстоятелни.
Целта на обезщетението по чл.200,
ал.1 от КТ е да репарира работника или служителя за причинените му в резултат
на претърпяната трудова злополука неимуществени и имуществени вреди.
Следователно, предмет на обезвреда са само тези вреди, които са в причинно
следствена връзка с претърпяната трудова злополука.
От изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на падането на *** ищцата
е получила травма в областта на лява глезенна става. След оказаната й
първа помощ, ищцата е постъпила в отделение „Ортопедия и травматология“ на МБАЛ
„Р.Ангелова“ гр. Перник, където е предприето оперативно лечение, изразяващо се
в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове
от външната страна на глезенната става и винт и шайба от вътрешната страна.
Поставена е гипсова имобилизация, като
следоперативния период е протекъл с усложнения. Получило се възпаление на
оперативните рани, което наложило преждевременно сваляне на конците. При
превръзките ищцата получила алергия към Йодасепт. Образували се мъртви тъкани в
раните, което наложило многократни превръзки, като три месеца след операцията
ищцата провела курс по физиотерапия и рехабилитация. От експертизата се
установява също така, че на *** ищцата е постъпила в МБАЛ „***„ ЕООД, отделение
по ортопедия и травматология за планово отстраняване на металната остеосинтеза
от външна страна на лява глезенна става,
а на *** –за планово отстраняване на метална остеосинтеза на вътрешната страна
на лява глезенна става. Последвала е и трета оперативна интервенция на *** за
отстраняване на останалата шайба от вътрешната страна на лява глезенна става. Следоперативно
ищцата е имала усложнено протичане на лечението на постоперативните рани, като
е провеждала неколкотратно амбулаторно и санаториално физиотерапевтично и
рехабилитационно лечение.
При извършения личен преглед на ищцата от вещото лице е констатирано наличието
на надлъжен оперативен белег по външната страна на лява глезенна става с
дължина 13 см. и ширина в горния му край, както и дъговиден белег с
дължина 7 см. от вършната страна на
глезенна става. Констатиран е оток на лява подбедрица и глезенна става-обемна
разлика от 2 см. на 10 см. над медиалния глезен,както и наличието на ограничен
обем движение в лява глезенна става от 10 градуса при норма 30 градуса за
повдигане на ходилото нагоре и от 20 градуса при норма 50 градуса, при
навеждане на ходилото надолу. Според вещото лице непосредствено след инцидента,
през първите три месеца след първата
оперативна интервенция и 30 дни след оперативните интервенции за отстраняване
на металната остеосинтеза ищцата е тълпяла болки и страдания с висок интензитет.
През периода на лечение е изпитвала неудобства и затруднения в битово и
хигиенно естество като през първите три месеца се е придвижвала с помощта на
патерици. Според вещото лице
ограничението на функциите на крака на ищцата възлиза на 1 /3 или 30
процента от функционалната ефективност на ставата като счита, че налице опасност обема на движение на глезена
да не се възстанови на 100 процента. Счита, че възникналите при ищцата
усложнения след операциите и през възстановителния период се дължат на специфики
на нейния организъм като сочи, че констатираната локална остеопороза е в
причинна връзка със счупването.
По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза, от която се
установява, че на *** ищцата е потърсила специализирана помощ при специалист-
психиатър като и е назначено лечение по повод интензивна тревожност и
вегетативни симптоми с фобийно естество. Поставена и е диагноза: ***, като е
провела лечение с антидепресанти, транквиланти и мек невролептик. Установява се
също така, че ищцата не страда от психично заболяване, но с най-голяма
вероятност има форма на разстройство в адаптацията. Според вещото лице е налице
причинна връзка между претърпяната трудова злополука и проведеното лечение при
лекар психиатър. Счита обаче, че поставената й при прегледа на *** диагноза е
неточна и посочва че при ищцата са налице данни за негативни преживявания, които
се изразяват с голяма степен на вероятност в лека форма на разстройство в
адаптацията. Касае се за психиатрично заболяване от сферата на неврозите, проявяващо
се чрез тревожност и лек депресивитет, провокирано от продължителното лечение
на травмата, съпроводено с негативни тежки стресогенни събития. Вещото лице
изключва възможността психиатричното
заболяване на ищцата да е следствие от друго, преживяно от ищцата
животозастрашаващо събитие.
От показанията на свидетеля К., преценени по реда на чл. 172 от ГПК, се
установява, че след първата операция и гипсирането ищцата е престояла в
болничното заведение около 10 дни като след завръщането в къщи не е била в
състояние сама да се обслужва и грижи за себе си. Сочи, че ищцата изпитвала
болки и страхове дали ще се възстанови и
да не изгуби крака си. Раздвижването вървяло бавно, раните не зараствали поради
специфики на организма й, което довело до усложнения. Свидетелят сочи, че
раните зараснали година и половина след последната операция и то не добре,
което я депресирало. Рехабилитацията продължила два месеца, но от
обездвижването наддала на тегло, което също се отразило негативно на
психическото й състояние. Свидетелят установява, че ищцата се предвижвала с
помощни средства в продължение на девет месеца, в резултат на което получила
изтръпване на ръцете и болки в гърба. Сочи, че
ищцата се завърнала на работа през лятото на 2017год., но вратата на
кабинета по биология й напомняла за преживяното и я депресирало. Свидетелят
сочи, че и към настоящия момент ищцата не се чувства стабилно физически и има
болки, но психически е стабилна.
По делото е разпитана като свидетел Е.П., близка приятелка на ищцата, която
я посетила непосредствено след първата
операция. Свидетелката установява, че след операцията ищцата била с гипсиран
крак, който бил с два отвора в гипса и дренажи, като се предвижвала с количка.
По нейна молба закупила и й занесла болкоуспокояващи, тъй като изпитвала силни
болки. Свидетелката установява, че след изписването от болничното заведение за
ищцата се грижил нейния мъж, както и че при извършването на превръзките
получила алергична реакция. Състоянието на ищцата, според свидетелката, се
влошило и зарастването било продължително. раната загноила и нещата се
усложнили. Свидетелката установява, че ищцата изпитвала неудобства от носенето
на гипса като около 4-6 месеца за нея се грижил съпруга й. Установява, че
обездвижването довело до напълняване на ищцата и до депресивни състояние у нея
по тази причина. Преживявала тежко травмата, а след връщането си на работа
избягвала кабинета, където станала злополуката. Наложило й се да ходи на
психолог и психиатър, както и да приема медикаменти. Към настоящия момент
според свидетелката ищцата се движи пеша на кратки разстояния, уморява се
бързо, като движенията на пострадалия крак са ограничени. Страда и изпитва
дисконфорт от увеличеното си тегло.
По делото е разпитана като свидетел и В.П., която сочи, че ищцата се е
върнала на работа през лятото на ***. Установява че между ищцата и директора на
училището е имало разговори за смяна на кабинета, но не е присъствала на
отправено искане за това. Определя ищцата като сложен човек, който все от нещо
е недоволен, като е категорична, че злополуката я е направила по-агресивна.
При тези данни за обективните последици от злополуката, за предприетите
медицински интервенции, за продължителността на лечението и възстановителния
период, както и за негативните изживявания на пострадалата съдът намира, че
размерът на присъденото от районния съд обезщетение е занижен, поради което
оплакванията за това, изложени във въззвната жалба на С. К. се явяват
основателни. Настоящият състав намира, че присъдената сума от 18 000 лева
не е достатъчна да обезщети ищцата за
претърпените от нея неимуществени вреди, поради което обезщетението
следва да се увеличи на 21 000 лева. Това е размерът според настоящия
състав, който най-адекватно ще репарира ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди като при определянето му е отчетена възрастта на ищцата, обстоятелството, че е претърпяла четири
операции, продължителността на лечението и възстановителния период, както и възникналите в периода на лечението
усложнения. Съобразен е с принципа за справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД,
със съдебната практика при определяне на обезщетения при сходни увреждания, както
и с перспективите за възстановяване на ищцата. В резултат на травмата ищцата
има 30 процентно намаление на функционалността на лявата глезена става като са
налице неблагоприятни прогнози за преодоляване на това ограничение в движението
на глезената става.
Неоснователно се поддържа в жалбата от работодателя, че ищцата не е
доказала в резултат на злополуката да е търпяла душевни терзания, поради което
не й се дължи обезщетение за тях и присъждането му от районния съд е неправилно
и необосновано. От показанията на цитираните по-горе свидетели, разгледани в
съвкупност и взаимовръзка помежду им и с изготвената по делото
съдебно-психиатрична експертиза по категоричен начин се установява, че претърпяната
трудова злополука се е отразила негативно и върху психиката на ищцата. Изживяла
е психични терзания и душевен дисконфорт, които подлежат на обезщетяване
съгласно чл. 200, ал.1 от КТ.
При определяне размера на обезщетението по чл.200, ал.1 от КТ се съобразява
и продължителността на оздравителния период и търпените през това време болки и
страдания. Този период не е еднакъв за всички, а е строго индивидуален и зависи
от биологичните особености на организма на отделния човек. Наличието на
индивидуални биологични особености /в случая трудно зарастване на раните и
алергични реакции към някои медикаменти/, обуславящи продължителността и
интензитета на болките, по никакъв начин не променят обстоятелството, че такива
несъмнено са търпени. Предвид на това и доколкото са резултат от трудовата
злополука подлежат на обезщетяване, респ. следва да бъдат съобразени при
определяне на размера на обезщетението.
Предвид на гореизложеното, настоящият въззивен състав намира, подадената от
Спортно училище „Олимпиец“ гр. Перник въззивна жалба за неоснователна, поради
което същата следва да се остави без уважение. Частично основателна се явява
въззивната жалба на С. К., поради което първоинстанционното решение следва да
бъде отменено, в частта му, в която е отхвърлен иска по чл.200, ал.1 от КТ за присъждане
на сумата от 3 000лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от трудова злополука, станала на ***/разликата между присъдените й
18 000 лева и действително дължащите й се 21 000 лева/ и бъде постановено ново, с което да й бъдат
присъдени още 3 000 лева обезщетение, ведно със законната лихва, считано
от *** до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на делото и направеното в тази връзка искане, на адв. Р.П. ***
следва да й бъде присъден адвокатски хонорар за оказана безплатна правна помощ
в първата инстанция в размер на още 245.37 лева. Същият е дължим от Спортно
училище „Олимпиец“ гр.Перник, който следва да бъде осъден да заплати и по
сметка на ПОС държавна такса в размер на още 142.71лева и още 38.08лева, възнаграждения
за вещи лица.
Предвид изхода от обжалването, Спортно училище „Олимпиец“ гр.Перник следва
да заплати на адв. Р.П. *** и сумата от 440 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 / 2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода от обжалването С. К.
следва да заплати на Спортно
училище „Олимпиец“ гр. Перник сумата от
1 318.59лева, разноски във въззивното производство.
Водим от горното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 42/07.02.2019 год., постановено по гр.дело
№ 3141/2018 год. по описа на Пернишкия районен съд, поправено по реда на чл.247 от ГПК с
Решение от 19.06.2019год., В ЧАСТТА МУ,
в която е отхвърлен предявения от С.С. К. против Спортно училище „Олимпиец“ гр.
Перник иск по чл.200, ал.1 от КТ за сумата от 3 000 лева /горницата над
18 000 лева до 21 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди –болки и страдания, претърпени в резултат на трудова злополука, станала
на *** и установена с Разпореждане от ТП на НОИ гр.Перник № ***, ведно със законната лихва, считано от ***
до окончателното й изплащане като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Спортно училище „Олимпиец“
гр. Перник ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ж.к.“
Изток“, ул.“ Клемент Готвалд“ № 2 да заплати на С.С. К. с ЕГН ********** ***
сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
–болки и страдания, претърпени в резултат на трудова злополука, станала на ***
и установена с Разпореждане от ТП на НОИ гр.Перник № *** , ведно със законната лихва, считано от
*** до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Спортно училище „Олимпиец“ гр. Перник ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Перник, ж.к.“ Изток“, ул.“ Клемент Готвалд“ № 2 да
заплати на адв. Р.П. *** сумата от 245.37лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в първоинстанционното
производство и 440 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ във въззивното производство.
ОСЪЖДА Спортно училище „Олимпиец“
гр. Перник ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ж.к.“
Изток“, ул.“ Клемент Готвалд“ № 2 да заплати по сметка на Окръжен съд- Перник
държавна такса в размер на 142.71лева и още 38.08лева, възнаграждения за вещи лица.
ОСЪЖДА С.С.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на Спортно училище „Олимпиец“
гр. Перник ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Перник, ж.к.“
Изток“, ул.“ Клемент Готвалд“ № 2 сумата от 1 318.59лева, разноски във
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: