Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 22.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на шестнадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева като разгледа
докладваното съдия Станимира Иванова въззивно
гр. дело № 6699 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 402804/09.05.2018г. по гр.д. № 49166 по описа за 2017г. на
Софийски районен съд, 153-ти състав е
признато за установено, че Р.Л.С., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на
управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД заплащане на сумите, както
следва: сумата от 202,29лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението -11.11.2016г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент № 54 в гр.
София, ж.к. „*******за периода от
01.11.2013г. до 30.04.2016г.; сумата
от 16,08лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -11.11.2016г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 54 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г; сумата
от 9,39лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 202,29лв. за периода от
31.12.2013г. до 12.10.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 64477/2016г. на Софийски районен съд, като Р.Л.С., ЕГН ********** с адрес: *** е
осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******
разноски по заповедно дело в размер на 69,46лв. и разноски по исково дело в
размер на 300,99лв., отхвърлени са като
неоснователни са исковете за горница над 2020,29лв. до предявен размер от
202,91лв.; за горница над 9,39лв. до предявен размер от 24,24лв., както и иска
за 2,70лв. като лихва за забава на плащането на главницата от 16,08лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5097866/11.06.2018г.
по регистъра на СРС от ответника по исковете Р.Л.С., ЕГН ********** в
частта, в която исковете са уважени.
Изложила съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при
нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочила е че е
собственик на имота от 15.09.1997г., но от закупуването му не го ползвала ,
защото имало обир и то станало неизползваемо, в момента в имота имало ІІІ-то лице-А.В.Х., което не
било допуснато от нея в имота и тя не носела отговорност за плащане на потребените
в имота суми. Не била поискала доставка на енергия в имота от ответника
приложими били разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Не било
установено в имота да е доставена енергия в количества и на стойност, за които
е уважен иска, към крилото на блока в което бил имотът не се подавала топлинна
енергия. Не била подала молба декларация
за откриване на партида за имота на нейно име. Не било установено, че уреди за
измерване на потреблението били изправни, че има основание за служебно
начислени суми. Не дължала суми за възнаграждение за дялово разпределение.
Въззиваемият- ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* е оспорило жалбата. Претендирало е разноски,
Третото лице помагач на страната на ищец – „Б.Б.”ООД , ЕИК ******** не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2015524/20.07.2017г.,
уточнена с молба от 14.08.2017г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******* срещу Р.Л.С., ЕГН **********,
с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150
и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае
за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите, както следва: сумата
от 202,91лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -11.11.2016г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 54 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г.; сумата от 16,08лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -11.11.2016г. до
изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 54 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г; сумата
от 24,24лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 202,91лв. за периода от
31.12.2013г. до 12.10.2016г., сумата от 2,70лв.
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 16,08лв. за
периода от 31.12.2013г. до 12.10.2016г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 64477/2016г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят разноски по делото. Навело е твърдения, че
ответникът е собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия,
потребил енергия в имота за процесния
период в количества и на стойност, за които са предявени исковете, страните
били обвързани от договор при Общи условия, дължал и възнаграждение за дяловото
разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането на сумите.
Ответникът Р.Л.С., ЕГН ********** е оспорил исковете. Навел е твърдения, че в
сградата била въведена експериментално
инсталация, с която топлоподаването било подово и било до входа на
апартамента, процесният имот бил оборудван с всички необходими съоръжения за
ефективната му експлоатация, но няколко месеца след като го закупила имотът бил
обран, липсвали 3 батерии, 4 водомера, жилищно топлоразпределително и измерващо
устройство, уведомила Бруната за същото но нито Бруната, нито Топлофикация съобразили
твърденията й. Посочила е, че след това
напуснала имота, следвало потреблението да се разпредели само за онези
собственици, които ползвали имотите си в сградата.
Третото лице помагач на страната на ищеца - Б.Б.”ООД ,
ЕИК ******** е подкрепило исковете. Посочило е, че в сградата ежемесечно се
отчитат уредите и начислени ежемесечно суми са за реално потребление, в процесния
апартамент не се потребявала енергия за БГВ, в имота нямало отоплителни тела.
По делото е приложено заповедно
дело № 64477/2016г. на СРС, съгласно което същото е образувано по заявление по
чл. 410 от ГПК вх. № 3075362/11.11.2016г. , със заповед от 18.11.2016г. районният
съд е разпоредил Р.Л.С., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* сумата от 202,91лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението -11.11.2016г.
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 54 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г.;
сумата от 16,08лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението -11.11.2016г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 54 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г; сумата
от 24,24лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата от 202,91лв. за периода от
31.12.2013г. до 12.10.2016г., сумата от 2,70лв.
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата от 16,08лв. за
периода от 31.12.2013г. до 12.10.2016г., както и и съдебни разноски от 75лв.,
за така издадената заповед длъжникът е уведомена на 21.02.2017г., на
27.02.2017г. по пощата е подала възражение срещу заповедта , сочейки че договор с ищеца няма, на 26.06.2017г. заявителят е уведомен за необходимостта да
представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и
на 20.07.2017г. заявителят е
представил такива.
По делото е приет неоспорен от
страните договор от 31.07.1997г.
съгласно който Столична община е продала на Р.Л.С. ***.
По делото е приета
молба-декларация от 26.06.1999г. съгласно която Р.Л.С. е поискала от ищеца да
открие на нейно име партида за Р.Л.С., като е посочила, че енергията за БГВ
следва да се определя на база брой ползватели-1бр.
По делото са приети Протокол от
22.10.1999г., договор от 16.10.2000г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр.
София, ж.к. „*******са избрали и възложили на Б.Б.”ООД срещу възнаграждение извършва дялово
разпределение на енергията в сградата.
Прието е извлечение от сметки на
ищеца, съгласно което на ответника са начислени като дължими процесните суми.
По делото е прието заключение по съдебно-техническата експертиза, с което вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител
е посочило, че за процесния период в сградата, в
която е процесния имот, се потребява енергия за отопление и за горещо битово
водоснабдяване, ежемесечно са
снемани отчети от общия топломер и от
уредите за отопление в отделните имоти, отчитани са технологичните загуби. Посочило
е, че в процесния имот няма уреди за отопление и енергия за такова не е
начислявана. В имота не се потребявала и енергия за горещо битово
водоснабдяване и такава не била начислена. За имота била начислена само сума за
сградна инсталация, дяловото разпределение на същата било направено съобразно
правилата на Наредбата за топлоснабдяване, реално потребената енергия била на
стойност от 202,29лв. за процесния
период. Общият топломер бил преминавал през метрологични проверки през 2
години.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен
от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./,
поради което и за ответника да е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото,
като е изпаднал и в забава за изпълнението му, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение на енергията.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е
осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия и за
възнаграждение за дялово разпределение в процесния имот за процесния
период и за лихва за
забава в размери не по-малки от процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като
заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото
производство.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че през процесния период ответникът е бил
потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ(отм) и чл. 153 от
ЗЕ в апартамент № 54 в гр. София, ж.к. „Люлин”, бл. ********Приетият по делото
договор за продажба на недвижим имот установява, че ответникът е придобил собствеността
върху имота на 31.07.1997г. Не се твърди
и не се установява в последствие ответникът да е загубил това право. Напротив,
последователно ответникът в хода на делото е твърдял, че той е собственик на
имота. Отделно, от приетата по делото молба-декларация от 26.06.1999г. и
извлечения от сметки на ищеца се установява, че ответникът на 26.06.1999г. е
поискал от ищеца да открие партида за имота на негово име и това искане е
удовлетворено от ищеца. При така установеното съдът приема, че по делото е
установено, че между страните е възникнало валидно правоотношение за доставка
на топлинна енергия в имота. Неоснователни са доводите на ответника, че ІІІ-то
лице ползвало имота през процесния период, поради което и не отговарял пред
ищеца за плащане на стойността на потребената
в него топлинна енергия. Доказателства за твърдените от въззивника факти
не са ангажирани по делото. Отделно по делото не се твърди и не е установено
между ищеца и ІІІ-то лице да е възникнало облигационно правоотношение за
доставка на топлинна енергия в имота за процесния период. При така възприето
съдът приема, че обстоятелства, които да
освобождават ответника от отговорност пред ищеца за плащане на стойността на потребена
топлинна енергия в имота не са установени по делото.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната енергия
до съоръженията на потребителите и следи за спазването им.
Съдът приема, че при така установените
нормативни изисквания са разписани качествените параметри на доставената
услуга. Въведено е определено изискване за конкретната температура на водата на
битово горещо водоснабдяване на изхода от подгревателя към сградната
инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на
топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно
и ясно, респ. са определяеми, като е
посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени
критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергана от другите събрани по делото
доказателства, по делото е установено, че за периода от 01.11.2013г.
до 30.04.2016г. за имота потребената енергия е на стойност от общо е 202,29лв., поради което и съдът
приема, че за тази сума е установено валидно възникнало задължение на ответника за заплащането й на ищеца. Вещото
лица е работило по приетите по делото неоспорени от страните документи, при
съобразяване на обстоятелството, че ежемесечно са снемани показания на уреди в
абонатна станция и в отделните имоти, че в имота няма отоплителни тела, не
се потребява енергия за горещо битово водоснабдяване., като единствено дължима
е сумата за сградна инсталация. Вещото лице по техническата експертиза
е направило самостоятелни изчисления за реално потребената енергия в имота по
показанията на уредите и при съобразяване на обем на имота и на правилата на Наредбата
за топлоснабдяване. Последната през процесния период урежда определянето на сградната инсталация с
оглед на обем на имота и без оглед заявено от етажните собственици количество
енергия, която да се разпределя за сградна инсталация.
По делото не са ангажирани
доказателства от ответника за погасяване на тези задължения, поради което и
съдът приема, че правилно районният съд е е уважил иска за 202,29лв.
С въззивната жалба не са въведени
конкретни оплаквания срещу изводите на районния съд по иска за забава, поради
което и при съобразяване на разпоредбата на чл. 269 от ГПК то съдът приема, че
правилно районният съд е уважил и иска за забава за сумата от 9,39лв.
По иска за възнаграждение за дялово разпределение на енергията:
По делото не се спори, а и се
установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2000г., заключение по
техническата експретиза, че за процесния период разпределението на дяловото
разпределение на енергията в сградата е
извършено от третото лице-помагач срещу възнаграждение по договор,
сключен с етажните собственици на сградата. При така установеното съдът приема,
че правото за получи възнаграждение за
това разпределение принадлежи на третото лице –помагач. Същото е изрично
уговорено в договора , като това съответства и на общите принципи на правото.
По делото не е установено ищецът да е
придобил това вземане по предвидени от закона способи, поради което и съдът
приема че иск за плащане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията
и за обезщетение за забава на плащането му е неоснователен. Разпоредбата на
чл.26 от ГПК не допуска предявяване на чуждо право. Тази разпоредба е императивна
и за приложението й съдът следи служебно без да е нужно нарочно оплакване във въззивната жалба. Уговорки в договор по
който ответникът, съответно ІІІ-то лице помагач не е страна, не могат да ги
обвържат. Те не са от естество да обосноват извод за принадлежност на вземането
за възнаграждение за дялово разпределение на енергията в патримониума на ищеца,
нито негово право да предяви това
вземане като свое и да търси плащането му от ответника. С оглед гореизложеното
решението на СРС в частта, в която е уважил иска за главница от
16,08лв. следва да се отмени и иск за тази сума следва да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
отговорността за разноски следва да се разпредели между страните съобразно
уважената част от исковете.
При така възприето решението на
СРС в частта в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по
заповедно дело от 4,90лв. и разноски по исково дело от 21,25лв. следва да се
отмени.
На ответника по исковете следва
да се присъдят разноски за държавна
такса в производство пред СГС в размер от 1,77лв. Други разноски в производство
пред СРС и СГС ответникът по исковете не е направил и такива не му се следват.
На въззиваемия не се следват
разноски за производство пред СГС. Претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не е основателна. Това е така, защото процесуално
представителство от юрисконсулт в производство пред СГС, което да обоснове
извод, че на въззиваемия се следва присъждане на възнаграждение за юрисконсулт
не е осъществено. Депозирана е само молба от 15.07.2020г., която е бланкетна и
не може да обоснове такъв извод.
На третото лице помагач не се
следват разноски съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 402804/09.05.2018г. по гр.д. № 49166 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 153-ти състав в частта, с която е признато за установено, че Р.Л.С.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК
*******, с адрес на управление:*** на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД заплащане на
сумата от 16,08лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 11.11.2016г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 54 в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г; за
която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
64477/2016г. на Софийски районен съд, и в частта, с която Р.Л.С., ЕГН ********** с адрес: *** е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* разноски по
заповедно дело в размер на 4,90лв. и
разноски по исково дело в размер на 21,25лв.
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* срещу Р.Л.С., ЕГН **********
с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК
вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката
вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Р.Л.С., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане
на сумата от 16,08лв., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението - 11.11.2016г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия в
апартамент № 54 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 64477/2016г. на Софийски
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 402804/09.05.2018г. по гр.д. № 49166 по описа за
2017г. на
Софийски районен съд, 153-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** да заплати на Р.Л.С., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1,77лв.
( един лева и 0,77лв), представляващи съдебни разноски за производството
пред СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„ Б.Б.”ООД , ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.