Р Е Ш
Е Н И Е
№ 296
гр.Габрово,12.12.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
: .....................................
.....................................
при секретаря ...В.Йосифова............
и в присъствието на прокурора .................................... като
разгледа докладваното от съдия Топалова т.д. № 5...... по описа за 2019... г. за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Х.И.Х. против „Дженерали застраховане” АД гр. София.
В исковата молба се твърди, че на
8.09.2018 г. около 18.50 часа, в гр.Габрово на кръстовище образувано от ул. А.
и Св.св. К.и М.А.С., управлявайки лекия си автомобил при извършване на ляв
завой, не пропусната насрещно движещия се велосипедист Х.И., при което
причинила ПТП.
На пострадалия била причинена контузия на мозъка с мозъчно сътресение,
контузия на гръден кош и открита
фрактура с костен откъс на
медиалната фаланга на втори пръст на дясната длан и лезия на дорзалната аноневроза, довели до силни болки и страдания и трайно затруднение движението на
десен горен крайник и до настоящяи момент. Пострадалият
бил строителен работник, десничар и до
настоящият момент не можел да работи пълноценно. Хоспитализиран за периода 08.09.2018г.- 11.09.201 9г., като след изписването му,
лечението продължило
при домашни условия общо 74 дни. Към настоящият момент болките не били отшумели.Изпитвал страх да не
бъде блъснат от
преминаващите превозни
средства при движение по улиците и при пресичане.
Виновният водач на автомобила имал задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество с период на действие от 04.04.2019г. до 03.04.2019г.
Поради това на 22.10.2018 г., ищецът подал молба за заплащане
на обезщетение до ответника. Дражеството едностранно определило сумата от
14 000 лв., а за имуществените вреди още нямало произнасяне.Ищецът не бил
съглрасен с така определеното обезщетение, тъй като го считал за недостатьчно да
обезвреди търпените от него вреди, болки и страдания.
Иска се да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 30 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 23.01.2019 г. до окончателното
изплащане, направените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар по
реда на чл. 38, ил. 1, т.2 от ЗА. В хода на производството е направено увеличение на иска в размер на
40 000 лв.
В срок е
постъпил писмен отговор, с който се заявява, че искът е допустим, но
неоснователен. Не били налице всички нужни предпоставки за
ангажиране отговорността на дружеството по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите /ЗГОА/ в така претендираните размери за
вредите, които ищеца твърдял да търпи.По делото не били ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено
противоправно деяние от страна на застрахован в дружеството водач, в пряка причинно следствена връзка,
с което ищеца да е претърпял
всички посочени в исковата молба вреди.Бил представен само препис от Протокол за ПТП, в който не били посочени обстоятелствата и
причините, поради които водача на МПС не е пропуснал насрещно движещият се
велосипедист. Оспорват се твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и
механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на същото
отговорност носи застрахован в дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, водач.
Искът за неимуществени вреди бил силно завишен и неотговарящ на
реално претърпените душевни болки и страдания, както и на утвърдената съдебна
практика в тази насока, относно присъжданите размери на обезщетения за
неимуществени вреди по сходни случаи. Считат, че не всички претендирани вреди са последица от процесното ПТП, поради
което се оспорва пряката
причинно следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба
последици.Изрично се оспорват твърденията за продължаващи боли и страдания, както и наличието на посттравматично стресово разстройство, изразяващо се в страх да не бъде
блъснат от МПС при движение по улиците и пресичане.
Прави се и възражение за съпричиняване от
страна на ищеца, твърдейки, че последният към момента на' ПТП, в качеството си
на участник в движението,също
нарушил правилата за движение по пътищата, като
управлявал велосипеда си без да се съобрази с разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от ЗДвП - Когато няма
специално предназначена за тях пътна лента или алея, водачите на велосипеди
може да използват за движение разположения отдясно по посоката на движението им
пътен банкет, ако той е годен за това и
ако това не пречи на другите участници в
движението, в разрез със
задължението по чл. 80, т. 2 от ЗДвП, да се движи възможно най-близо до дясната
граница на платното за движение, с незаконосъобразна скорост и без да се съобрази с конкретната усложнена
пътна обстановка - преминаване през кръстовище. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. МПС е с големи габарити и е било е видимо за ищеца
отдалеч. Ищецът следвало да
съобрази поведението си с останалите участници в движението така, че да не
създава предпоставки за ПТП, бил е без предпазна каска, което било индиция за немарливо отношение към
собствената безопасност;
В срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват изцяло наведените от ответника в
отговора на исковата молба твърдения, като неоснователни и необосновани. Оспорва се изцяло твърдението за
неоснователност на иска. След завеждане на настоящето дело и след депозиране на
отговора на исковата молба, от страна на ответника била заплатена на 30.04.2019г. по
банковата сметка на ищеца сумата от 14 000 лева. Тази сума била предложена от ответното
застрахователно дружество преди образуване на настоящето дело, но не била заплатена, тъй като ищецът отказал сключване на споразумение, с което
не бил съгласен. С поведението си, ответникът дал
повод за завеждането и воденето на настоящето дело. Претендира се законна лихва (от 23.01.2019г. -
датата, следваща деня, в който изтича 3 месечния законоопределен срок за
произнасяне от страна на ответното застрахователно дружество до датата на
плащането 30.04.2019г.), разноски и адвокастко възнаграждение, изчислени и
върху така заплатена в хода на процеса сума от 14 000 лева. Оспорват се и твърденията за противоправно поведение от
страна на пострадалия ищец Х.. Единствената причина за настъпване на процесното ПТП били противоправните действия на водача С.
на лек атомобил "Ф.", която при извършване завой на ляво отнела
предимството на велосипедиста - ищец в настоящето производство, който се движел направо. Оспорва се изцяло твърдението за съпричиняване
от страна на пострадалия Х.. Същото било бланкетно и
некореспондирало
с действителната фактическа обстановка. Ответникът не сочел в какво се изразява неправомерното
поведение на пострадалия, а изброявал всички възможни противоправни действия, които по принцип
могат да бъдат извършени от един велосипедист. Ударът бил неочакван и
непредотвартим за ищеца.
В срок е постъпил отговор на
допълнителната искова молба, с която ответното дружество потвърждава, че е
заплатило по сметката на ищеца обезщетение в размер на 14 000 лв.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните и доказателствата по делото приема следното от фактическа и правна
страна:
Предявени е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка за
допустимостта на иска е предявяване
на претенцията пред застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. В случая е
безспорно, че ищецът е предявил претенцията си пред ответното дружество
на 22.10.2018 г., а с писмо
от 12.11.2018 г. ответникът е определил обезщетение за неимуществени
вреди от
процесното ПТП в размер на 14 000
лв. Предложено е подписване на споразумение, уреждащо изплащане на
обезщетението, което ищецът отказал да подпише, тъй като считал определената
сума за занижена.
Застрахователният договор ангажира отговорността
на застрахователя да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност".
Отговорността на застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за
претърпените от увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и
непосредствен резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента.
Не се спори между страните в производството,
че за управлявания от А.С. лек автомобил
марка "Ф. с ДК № ***е имало валидно сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите при ответното
дружество към 8.09.2018 г.
В случая отговорността на ответното дружество
ще бъде ангажирана при наличие на предпоставките от фактическия състав на чл.
45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна връзка между получените от ищцата увреждания и
противоправното поведение на виновния водач.
От изслушаната по делото авто-техническа
експертиза се установява, че на 08.09.2018 г. в гр.
Габрово, лек автомобил"Ф. с ДК № ***спира на кръстовище на бул. В.А.” с ул. Св.св. К.и
М.в лявата лента на платното за движение в зона около средата на платното за
движение, като от тази позиция предприема маневра завиване на ляво ускорявайки
от състояние на покой. В същият момент в дясната лента на платното за движение
по бул. А. в посока центъра на града, се движи Х.И.Х., управлявайки велосипед с
работещ монтиран двигател с вътрешно горене. Автомобилът не пропуска движещият
се велосипедист и последва приплъзващ удар. Според експерта, водачът на лекия
автомобил е разполагал с възможност да възприеме движещият се направо
велосипедист и да предприеме завой на ляво след пропускане на велосипедиста, Х.И.
също е имал техническата възможност да предприеме аварийно спиране.
На база на така направените
изводи от вещото лице относно механизма на произшествието се установява, че
причината за произшествието е в действията на
водача на лекия автомобил, реализирал
противоправно поведение, нарушавайки правилата за движение по пътищата –
нормата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща го при път с предимство да
пропусне движещия се по него велосипедист. Като е
реализирал виновно и противоправно поведение, изразяващо се в нарушение на
правилата за движение по пътищата, налице са предпоставките за ангажиране на
отговорността на застрахователя.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия
размер следва да се съобразят характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Според вещото лице д-р Р., при ПТП на 08.09.2018 г. Х.Х. е получила травма на главата с мозъчно сътресение, лекуван
четири дни в болнично зеведение и издаден болничен за 24 дни домашно лечение;
открито счупване на средната фаланга на втори пръст на дясната ръка с
разкъсване на сухожилното влагалище на гърба на пръста. Пръста е зашит и
обездвижен за 25 дни. Контузията към настоящият момент е довела до невъзможност за свиване на ръката в юмрук и
намален захват. Поради тази травма са му издадени два болнични листа за 50 дни
домашно лечение. При настъпилото ПТП Х.И. е получил още травма на гръдния кош
без фрактура на ребрените дъги. Тези увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето, което не е
поставило животът му в опасност.
В показанията на свидетеля И.Д.се съдържат данни за състоянието на пострадалия непосредствено след произшествието, както и в последващия възстановителен период. Първоначално изпитвал много силни болки, телевизията
му пречила, много го боляла главата и увредения пръст. Налагало се да приема
болкоуспокояващи дълго време. Три месеца бил в болнични. Сега отново не
работел, тъй като бил заварчик и си служел с дясната ръка, която сега била
увредена. Това не му позволявало да изпълнява предишните си работни ангажименти
за които имал квалификация. Страхувал се да управлява велосипед, от
катастрофата не смеел да се качи, тъй като се страхувал от произшествие. И към
настоящият момент продължавал да изпитва болки при влошаване на времето. Здравословното му състояние не позволявало да води предишния си начин
на живот.
Така дадените от свидетеля показания съдът кредитира като обективни и
съответстващи на медицинската документация по делото.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Както вече се
посочи, управляващият лекия автомобил, предприел ляв завой, като отнел предимство и не пропуснал движещия се
направо в своята лента за движение велосипедист. Обстоятелството, че той е имал
техническа възможност да предприеме аварийно спиране, не обосновава наличие на
съпричиняване. Не са установени други конкретни противоправни действия или
бездействия, с които да е способствал за настъпване на вредите.
Като съобрази възрастта на пострадалия – 58 г.,
травматичните уреди, засегнали горен десен крайник, глава и гръден кош и свързания с тях
продължителен емоционален дискомфорт, негативните последици за качеството на
живот,
невъзможността да работи предишната си работа и значително ограничения
кръг на дейностите, които може да извършва, предвид нарушаване на захвата на
дясната ръка, съдът намира, че 25 000 лева е
справедлив размер на обезщетението.
Определеният размер на
обезщетението е и според лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди и конкретните икономически условия към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 08.09.2018 г., когато е настъпилото произшествието, от което са
произтекли вредите.
Ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с
искане за изплащане на застрахователно обезщетение на 22.10.2018 г. Допълнителни
доказателства не са изисквани. С писмо от 12.11.2018 г. ответното дружество
уведомява ищеца за определено обезщетение в размер на 14 000 лв., което той
не приема и не се сключва споразумение. В хода на производството – на
15.04.2019 г. по сметката на ищеца дружеството е превело сумата от 14 000
лв. С този размер следва да бъде намалено определеното обезщетение от
25 000 лв., като остана за заплащане сумата от 11 000 лв.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на
срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
ал. 3 или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. В
случая съдът намира, че лихвата се дължи в срока по чл.497 ал.1 т.1 от КЗ, но
тъй като ищецът е направил искане такава да бъде присъдена, считано от 23.01.2019
г., дата следваща деня, в който изтича тримесечния срок по чл.497 ал.1 т.2 КЗ,
лихвата се дължи от тази дата.
Ответното дружество следва да заплати законната лихва върху сумата от
14 000 лв., считано от 23.01.2019 г. до датата на плащането 15.04.2019 г.,
както и законната лихва върху останалата част от обезщетението в размер на 11 000
лв., считано от 23.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Тъй като ищецът е освободен от
държавна такса и разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от
иска да заплати по сметка на ГОС сумата от 1000 лева държавна такса и 156.25 лева депозит за експертизи по делото.
Претенции за присъждане на разноски са
направили и двете страни.
Ищецът е бил представляван от адвокат М. Д., която е оказала безплатна правна помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА, поради което й
се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1280 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
На ответника следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско
възнаграждение за отхвърлената част от съдебно предявената претенция в размер на 300 лв.
На
основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Княз Александър Дондуков” 68 да заплати на Х.И.Х. ЕГН **********, с адрес *** сумата 11 000 лева/
единадесет хиляди лв./, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 08.09.2018 г., заедно със законната лихва от 23.01.2019 г. до окончателното изплащане, както и
законна лихва върху сумата от 14 000 лв. за периода от 23.01.2019 г. до
15.04.2019 г., на основание чл. 432 ал.1 КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 25 000 лв. до 40 000 лева.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Княз Александър Дондуков” 68 да заплати по сметка на Окръжен съд Габрово сумата от 1000 лева държавна такса и 156.25 лева депозит за експертизи по делото.
ОСЪЖДА
ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”Княз
Александър Дондуков” 68 да заплати на адвокат М.И.Д. САК с адрес *** офис 215
адвокатско възнаграждение в размер на 1280 лв.
ОСЪЖДА, Х.И.Х. ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Княз Александър Дондуков” 68 сумата от 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд В.Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: