РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 763 / 27.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и
първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА и участието на
прокурора ПАУН САВОВ, като разгледа докладваното от съдия Петров к.н.а. дело №774
по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от ЗАНН.
2. Патентно ведомство на Република България,
София, бул. „Г. М. Димитров“ № 52б, срещу Решение № 328 от 26.05.2021 г.,
постановено по а.н. дело № 1558 по описа
на Районен съд Пазарджик за 2020г., с което е
отменено Наказателно постановление № 27 от 20.02.2020 г., издадено от
Председателя на Патентно ведомство на Република България, с което на „Темакс
Юг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
„Младост“, ж. к. „Възраждане“, ул. „Блян“ №2-партер, представлявано от
управителя Д.С. Б., за нарушение на чл. 65 ал.1 от Закон за промишления дизайн
е наложена имуществена санкция в размер на 2 200,00 лева и на основание
чл.65 ал. 4 от ЗПД, предмета на нарушението - два броя интериорни врати са
отнети в полза на държавата и са предадени за унищожаване.
Възражения се субсумират в извода, че
атакуваният съдебен акт е постановен при неправилно приложение на материалния
закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, т.е. касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Поддържа се, че извода на първоинстанционния съд
за това, че административно наказващият
орган не е връчил надлежно акта за установяване на административно нарушение на
неговия адресат, с което е нарушил правото на защита на санкционираното лице е
неправилен с оглед установените по делото данни.
Счита се, че в акта за установяване на
административно нарушение е посочена конкретно нарушената правна норма, като в
случая това е чл. 19, ал. 2 от Закона за промишления дизайн.
За неоснователно се приема становището на съда,
обосновало постановяването на обжалвания в настоящото производство резултат, че
процесиите два дизайна са в процедура по заличаване. Счита се, че тези
административни актове, бидейки в процес на обжалване, не могат да обосноват
наличие на процесуални пречки за установяване на нарушение на цитираната
законова норма от страна на санкционираното лице. Според административния
орган, спирането или прекратяването на административно наказателното
производство преди издаване на АУАН не би било законосъобразно, тъй като би
нарушило интереса на притежателя на промишления дизайн.
На съмнение се подлага преценката на
първоинстанционния съд, относно разликите между предлаганите врати и
регистрирания дизайн, доколкото съдът не е имал възможност да се запознае с
иззетите врати като веществени доказателства, а от друга - не притежава
специални знания за установяване на факта на копиране на промишлен дизайн
Иска се обжалваното съдебно решение да бъде
отменено, а наказателното постановление потвърдено. Възразява се относно
искането на ответника по касация за присъждане на разноски по производството.
3. Ответника „Темакс Юг“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, район „Младост“, ж. к.
„Възраждане“, ул. „Блян“ №2-партер, чрез представено по делото писмено
становище от управителя Б. - П. е на становище, че касационната жалба е
неоснователна.
Поддържат се фактическите констатации и правните
съображения изложени в първоинстанционното съдебно решение. Твърди се, че в
случая не са били налице предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне
на акта за установяване на административно нарушение в отсъствие на нарушителя,
нито пък тези по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Поддържа се също така, че описанието на
процесното нарушение съдържащо се в акта и наказателното постановление е неясно
и непълно, като липсват твърдения в какво конкретно се изразява копирането на
промишления дизайн.
Идентични съображения са развити и в писмената
молба, заявена от процесуалния представител на дружеството адв. Г..
Иска се първоинстанционното съдебно решение да
бъде оставено в сила, като се присъдят сторените разноски по производството.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че в случая извода на
първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон
е правилен. Счита се, че касационната жалба е неоснователна.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Районен съд Пазарджик е бил сезиран с жалба, предявена от „Темакс
Юг“ ЕООД, срещу НП № 27 от 20.02.2020 г., на Председателя на Патентно ведомство,
с което нему, за нарушение по чл. 19,
ал. 2 от ЗПД, на основание 65 ал.1 от ЗПД е наложена имуществена санкция в
размер на 2 200,00 лева и на основание чл.65 ал. 4 от ЗПД, предмета на
нарушението - два броя интериорни врати са отнети в полза на държавата и са
предадени за унищожаване.
Същото е издадено въз основа на Акт за
установяване на административно нарушение № 47 от 30.08.2019г., съставен от Л.
З. И., на длъжност главен експерт в Патентно ведомство. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
На 30.08.2019 г. И. и Б., двамата експерти от
Патентно ведомство са извършили проверка в търговски обект: магазин „ТЕ МАКС“, намиращ
се в гр. Пазарджик, на бул. „Пловдивско шосе“ № 115, стопанисван от дружество
„ТЕМАКС ЮГ“ ЕООД гр. Варна. Проверката била извършена в присъствието на управителя
на търговския обект Б. М.. Били установени два продукта - интериорни врати, които били
изработени чрез копиране на дизайн, попадащ в обхвата на закрила на Закона за
промишления дизайн. Експертите установили, че едната интериорна, представлява
крило на врата без каса и без брава, централно на което бил разположен плътен
хоризонтален елемент в рамка, странично на която от двете страни били
разположени вертикални стъклени елементи. Крилото било изпълнено в плътен тъмен
цвят, посочен като цвят „орех“. По отношение на този продукт е посочено, че в
Патентно ведомство бил регистриран по национален ред промишлен дизайн с per. №
8809 множествена заявка от 7 поддизайна, заявен на 23.01.2019 г., публикуван в
официалния бюлетин на 15.03.2019г., със срок на закрила до 23.01.2029г., регистриран
за продукти врати с притежател „Банско Интериор Доорс“ ООД. Регистрираният
дизайн с рег. № 8809-004 представлявал дизайн на врата с каса и брава,
централно на крилото на която е разположен вертикално плътен елемент, съставен
от правоъгълни форми, разположени на равни стъпки една от друга. Същият бил
обграден от рамка, странично, на която били разположени от двете страни
вертикални стъклени елементи. От експертите бил извършен сравнителния анализ
между дизайна на намерената в обекта врата и промишлен дизайн с рег.№ 8809-004,
при който било установено, че са налице различия в част от орнаментите, а
именно: при намерения дизайн плътният участък не бил разделен от правоъгълни
форми, докато при регистрираният дизайн имало такива. Въпреки тези несъществени
различия, двата дизайна създавали еднакво цялостно възприятие у информирания
потребител. Поради тази причина, експертите счели, че намереният продукт бил
изработен чрез копирането на дизайн попадащ в обхвата на закрила по смисъла на
чл.18 от ЗПД на дизайн с рег.№ 8809-004.
Другият открит в търговския обект продукт, също
интериорна врата, представлявала крило на врата без каса и без брава с плътна
рамка, централно на която били разположени хоризонтални плътни елементи на
равни стъпки един от друг, редуващи се е хоризонтални стъклени елементи. Относно
този продукт е посочено, че в Патентно ведомство бил регистриран по национален
ред промишлен дизайн с рег. № 8810-002, заявен на 23.01.2019г., публикуван в
Официалния бюлетин на 15.03.2019г. със срок на закрила до 23.01.2029г., приложен
към продукти - врати с притежател „Банско Интериор Доорс“ ООД. Регистрираният
дизайн представлявал крило на врата с каса и брава, централно на която били
разположени хоризонтално плътни правоъгълни елементи, на равни стъпки един от
друг, редуващи се с хоризонтални стъклени елементи. При извършения от
проверяващите експерти сравнителен анализ между дизайна на въпросната врата и
дизайн с рег.№ 8810-002, било установено, че имало несъществени различия, а именно:
при регистрирания дизайн плътните правоъгълни централно разположени на вратата
елементи били по-широки от тези на намерения продукт като при него липсвал и
каса, и брава, докато при регистрирания дизайн били включени и тези елементи.
Въпреки тези различия експертите счели, че дизайните създавали еднакво цялостно
възприятие у информирания потребител и приели, че намереният продукт – врата,
бил изработен чрез копирането на дизайн, попадащ в обхвата на закрила по
смисъла на чл.18 от ЗПД на дизайн с рег.№ 8810-002.
Установено било, че две описани интериорни врати
били изложени на видно място в търговския обект с обявени продажни цени за брой
врата от 284,99 лв. При проверката не били представени документи, указващи
връзката на намерените продукти с притежателя на промишлените дизайни „Банско
Интериор Доорс“ ООД.
Деянието е квалифицирано, като нарушение на чл. 19,
ал. 2 от ЗПД, като е посочено, че дружеството при осъществяване на търговската
си дейност, предлага на пазара два броя интериорни врати, изработени чрез
копиране на дизайн, попадащ в обхвата на закрила по смисъла на чл. 18 от ЗПД с
рег. № 8809-004 и рег. № 8810-002, без съгласието на притежателя „Банско
Интериор Доорс“ ООД
Посочено е, че акта е връчен на трето лице - Т.
И. Г., в качеството ѝ на
пълномощник на дружеството, на адрес гр. Варна, ул. „Македония“ , № 29а, без да
е посочена датата когато това е сторено. В тази насока по административната
преписка е приложено копие на пълномощно от 17.11.2019 г.(л.63 по а.н.д. № 1558), по силата на което
адв. Т. И. Г. е упълномощен от управителя на „Темакс ЮГ“ ЕООД да представлява
дружеството, включително пред Патентното ведомство.
Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна
квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия административен
орган, като на основание чл. 65 ал.1 от ЗПД е наложена имуществена санкция в
размер на 2 200,00 лева и на основание чл.65 ал. 4 от ЗПД, предмета на
нарушението - два броя интериорни врати са отнети в полза на държавата и са
предадени за унищожаване.
7. В хода на първоинстанционното съдебното производство,
като доказателства са били приобщени :
- Решение
№ 269 от 24.08.2020 г. на
Председателя на Патентното ведомство с което е заличена регистрацията на
промишлен дизайн рег. № 8809-0004 „врата“ с притежател „Банско Интериор Доорс“
ООД и Решение № 271 от 24.08.2020 г. на Председателя на
Патентното ведомство с което е заличена регистрацията на промишлен дизайн рег.
№ 8810-0002 „врата“ с притежател „Банско Интериор Доорс“ ООД;
-Писмо № 92-00-936 от 04.09.2019 г. (л.68 по а.н.д. № 1558) от Патентното ведомство
до Община Варна, относно връчване на акт за установяване на административно
нарушение № 47 от 30.08.2019 г., по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.
В съдебно заседание е бил разпитан съставителя
на акта за административно нарушение, който е пояснил обстоятелствата при които
е било установено нарушението. И. е заявил, че акта за установяване на
административно нарушение е бил съставен на мястото на проверката в отсъствието
на управителя на дружеството. На място не е предявявал и връчвал акта, като след това той бил изпратен с писмо
до Община Варна за връчване. Заявил е още „…
Не виждам дата на връчване на АУАН, но не виждам пречка, че няма дата, аз няма
какво да направя…“.
8. За да отмени наказателното постановление,
районния съд е приел, че акта за установяване на административно нарушение, неправилно е съставен в отсъствието на
нарушителя, без да са налице предвидените в закона предпоставки за това.
Констатирано в тази насока е, че дружеството не е било надлежно поканено чрез
неговия законен представител, управителя Д.Б. за съставянето на акта. Пояснено
в тази насока е, че твърдението за проведен телефонен разговор с управителя на
дружеството не може да бъде прието, като надлежна покана от страна на
контролните органи за съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. Констатирано от съда е, че липсват доказателства и за това, че
управителят на проверявания търговски обект е надлежно упълномощен от
управителя на дружеството да представлява същото, в това число да участва в
проверката и при съставянето на АУАН, респ. неговото предявяване, както и да
получи екземпляр от него. Счетено при това положение е, че направеният от
управителя на обекта отказ да получи АУАН е основателен, като удостоверяването
му с подпис от свидетел, направено в АУАН, също не може да се приеме за спазена
процедура по чл.43 ал.2 от ЗАНН, тъй като това лице не е упълномощено да
представлява нарушителя и да защитава правата и законните му интереси.
Формираният при тези данни извод е бил, че не са били налице предпоставките на
чл.40 ал,2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, нито тези по
чл.43 ал.2 от ЗАНН, за предявяване и връчване на АУАН при отказ на нарушителя
да го подпише. Според решаващия съд, допуснатото нарушение на административно
производствените правила, не би било съществено, т.е. такова което да засяга
правото на защита на жалбоподателя, ако впоследствие съставеният в отсъствие на
дружеството-жалбоподател АУАН му бе връчен надлежно. Такова връчване не е
налице. В случая акта е връчен на Т. И. Г., в качеството му на пълномощник на
дружеството, като в документа не е отразено датата на която е сторено това.
Констатирано в тази насока е, че Г.
разполага с правомощия да представлява дружеството, но считано от 17.11.2019
г., която дата е изписана на пълномощното. Според писмените документи по делото
обаче, връчването на акта е било извършено през м. септември, когато Г. не е
бил пълномощник на юридическото лице. В тази насока първоинстанционния съд е
извършил подробен анализ на документите по делото и развил конкретни
съображения за това, че процесния акт за
установяване на административно нарушение не е бил надлежно връчен на неговия
адресат.
Счетено от съда е още, че в случая е допуснато нарушение
на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като
направеното в акта и в наказателното постановление описание на нарушението е
непълно и неясно, а в акта не е посочена и нарушената законова разпоредба.
Посочено от съда е, че като краен резултат
процесните промишлени дизайни са със заличена регистрация с решения на
Патентното ведомство, което подлага на съмнение извода, че при осъществяване на
търговската дейност на „Темакс Юг“ ЕООД въобще е извършено нарушение на
правилата установени в Закона за промишления дизайн. Счетено при това положение
от съда е, че конкретния казус следва да бъде квалифициран като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е извършено за първи път,
доколкото доказателства в противната насока не са ангажирани ; предмет на
нарушението са две врати, като промишленият дизайн, за който се твърди че е бил
копиран и използван в търговската дейност на дружеството е с прекратена
регистрация с решение на Патентното ведомство ; не се твърди и не се установява
да са настъпили вредни последици от твърдяното нарушение.
ІV. За правото :
9. Според императивното
правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са
присъствали при извършване или установяване на нарушението, а според чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.
Съобразно чл. 43, ал. 2
от ЗАНН, когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез
подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.
Съобразно, чл. 43, ал. 5
от ЗАНН(действащата
редакция ДВ, бр. 105 от 1991 г.), при подписване на акта на нарушителя се връчва
препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото
подписване.
Според чл. 28, б. „а“ от ЗАНН(действащата
редакция ДВ, бр. 105 от 1991 г.), за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може: да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание.
10. В рамките на тази материална и административно
наказателна правна уредба, по съществото на правния спор, районният съд е
изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и
събраните гласни доказателства по делото.
Въз основа на правилно и еднозначно установените
факти, са направени обосновани изводи относно приложението на материалната и
административно наказателната разпоредби.
Както фактическите констатации, така правните
изводи, формирани от първостепенния съд в тази насока, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
11. По отношение на поддържаните касационни
доводи, трябва да се отбележи следното :
Възражението на администрацията, че
констатацията на районния съд за това че в акта за установяване на
административно нарушение не е посочена нарушената материално права норма е
неправилна, следва да бъде споделена. Действително това не е сторено с изрично
волеизявление в края на акта, но в началото на същия, ясно са посочени като
нарушени разпоредбите на чл. 19, ал. 2, във връзка с чл. 18 от Закона за
промишления дизайн.
На следващо място, фактите и обстоятелствата
свързани със съставянето и връчването на акта за установяване на
административно нарушение са подробно, точно и коректно описани от
първоинстанционния съд. Тяхното правно интерпретиране е съответно на
процесуалните правила.
Задълженията възведени в цитираните е чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, чл. 43, ал. 2 и ал. 5
от ЗАНН, са ясни, конкретни, императивни и безусловни. Те са възведени в закона
за да създадат достатъчно и ефективни гаранции за упражняване правото на защита
на нарушителя в момента в който се слага началото на административно
наказателното производство. Именно, връчването на препис от акта, дава пълната
възможност на нарушителя да разбере фактическите и правни основание на
нарушението, което се твърди да е извършено от него и във връзка с което се
слага в ход производство за осъществяване на неговата административно
наказателна отговорност. Тоест, с връчването на акта, нарушителя е несъмнено
известе́н за фактите и
обстоятелствата въз основа на които контролния административен орган е приел,
че е извършено административно нарушение и конкретното материално правило за
поведение, което се счита че е нарушено.
В този контекст, „връчването“ на акта позволява на правния субект, който е
„обвинен“ в извършването на конкретно административно нарушение посредством
неговото „предявяване“ по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, да организира защита
си срещу това „обвинение“, като събере или посочи необходимите доказателства, направи
съответните възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и съответно ангажира квалифицирана юридическа помощ. Неизпълнението
на задължението за връчване на акта за установяване на административно
нарушение лишава нарушителя от възможността да предприеме всички тези действия
и съответно в твърде съществена степен нарушава неговото право на участие и
защита в административно наказателното производство. Поради тази причина,
надлежното връчване на акта, независимо дали той е подписан или не е подписан
от нарушителя е абсолютна предпоставка за законосъобразност на производството,
нарушаването на която, само по себе си
има за последица незаконосъобразност на постановеното при тези условия
наказателно постановление.
Най-сетне, съвкупния анализ на приобщените по
делото доказателства, налага формирания от първоинстанционния съд извод за
значително по-ниска обществена опасност на конкретно извършеното нарушение,
спрямо други нарушения от същия вид, което обосновава квалификацията му като
маловажен случай при който, посредством прилагането на правилото на чл.28 от ЗАНН биха били постигнати целите на специалната превенция, предвидени в чл.12
от ЗАНН.
За маловажен случай на административно нарушение
по смисъла на чл.28 от ЗАНН, следва да се приеме това деяние, което с оглед
липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (аргумент от чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). Настоящият случай е именно такъв, като макар
и да се приеме, че формално е осъществен състава на административно нарушение,
с оглед описаните в предходния раздел факти и обстоятелства, деянието разкрива
по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция
дори в минимално предвидения в нормативния акт размер, се явява несъразмерно
тежко наказание, спрямо степента на обществената опасност на деянието.
V. За разноските :
12. Констатираната неоснователност на касационната
жалба, налага на дружеството да бъдат присъдени сторените разноски по
производството. Те съобразно представения списък се констатираха в размер на 380,00лв.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 328 от 26.05.2021 г., постановено по
а.н. дело № 1558 по описа на Районен съд Пазарджик за 2020г.
ОСЪЖДА Патентно ведомство на
Република България, София, бул. „Г. М. Димитров“ № 52б, да заплати на „Темакс
Юг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
„Младост“, ж. к. „Възраждане“, ул. „Блян“ №2-партер, сумата от 380,00(триста и
осемдесет)лв., представляваща направени от последното разноски по
производството.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : (П)
ЧЛЕНОВЕ : 1. (П)
2. (П)