№ 13620
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следН. състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА СТ. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110155844 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по предявен от Е. М. М. срещу В. Н. Н. иск с правно основание чл.
127а, ал. 2 от СемейН. кодекс вр чл. 76 т. 9 от Закона за българските лични документи за
заместване съгласието на бащата за пътуване на детето Н. В. Н. в страните-членки на
Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна МакедоН., Република Турция,
Обединеното кралство ВеликобритаН., Швейцарска конфедерация заедно с неговата майка
и законен представител или упълномощено от нея пълнолетно лице без ограничение на броя
на пътуваН.та на детето, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват до
навършването му на 18 години.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на малолетната Н. В. Н., родена
по време на брака им, който е прекратен с влязло в сила решение на 09.11.2017 г. на
Софийски районен съд, 91 с-в по гр.д. № 35168/2017 г. С постановеното бракоразводно
решение упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на
майката Цветелина Иванова Драгнева. Ищцата сочи, че от април 2019 г. нейната майка
Мария Христова, която е практикуващ лекар онколог, се е преместила във Франция, като
към настоящия момент живее в самостоятелна къща в гр. Сент Годен. Братът на ищцата
също е лекар и живее в Република ГермаН. повече от 19 години, женен е за германка и имат
две деца – Том, роден през 2016 г. и Хайди, родена през 2019 г. Посочено е, че семейството
на брат й живее в гр. Хойерсверда в ГермаН.. Ищцата твърди, че тя и дъщеря й са
изключително близки и привързани към разширеното си семейство. При всички възможни
случаи се събират заедно, ходят им на гости и пътуват. Навежда доводи, че пътуваН.та в
чужбина разширяват мирогледа на Н., доколкото винаги при пътуваН.та си отделят време за
1
посещеН. на културни, архитектурни и природни забележителности. Сочи, че от 2020 г. Н.
изучава френски език във Френския културен институт и пътуваН.та до Франция
представляват възможност за нея да упражнява умеН.та си. Твърди още, че детето има
спортни амбиции, посещава тренировки по спортна гимнастика и му предстои да участва
състезаН. в България и чужбина. Ищцата твърди, че след прекратяването на брака изцяло е
поела грижите за детето си, тя инициирала срещи и контакти между детето и бащата с
идеята, че в негов интерес е да общува активно и с двамата си родители. Сочи, че след
развода до септември 2022 г. ответникът В. Н. Н. постоянно възпрепятствал пътуваН.та на
детето в чужбина, като всички издадени декларации с разрешение за пътуването на Н. били
плод на множество усилия и молби от страна на майката. Тя била принудена да изпълнява
условия на бащата само и само той да се съгласи да даде разрешение на Н. да пътува. Сочи,
че на 15.09.2022 г. получила имейл от ответника, в който той й заявил, че до навършване на
18 години детето повече няма да пътува в чужбина. Ищцата счита, че по този начин бащата
на дъщеря й възпрепятствал развитието на Н. и ограничавал правата й, поради което иска
съдът да разреши спора между родителите на малолетното дете и да уважи искането й за
безусловно пътуване на детето в чужбина до навършване на пълнолетие.
В допълнително становище от Е. М. М. е посочено, че поради несвоевременното
даване на декларация от страна на бащата се наложило Н. и майка й да пътуват до
Барселона, ИспаН., от където бабата по майчина лиН. ги взела с кола под наем, тъй като
цените на самолетните билети се увеличили многократно. Твърди се, че никога не е
нарушаван режимът на лични контакти между ответника и детето. Според ищцата бащата за
първи път е поискал издаване на декларация за пътуване с детето в чужбина след завеждане
на настоящото дело и майката не е възразила, а е издала такава. Ищцата поддържа, че
издадените от ответника декларации са в резултат на изпълнени от него условия. Твърди, че
към момента от нея е поискано да оттегли настоящия иск и да бъде намалена с 200 лв.
плащаната издръжка, за да разреши бащата детето да пътува в чужбина
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Н. Н. е подал отговор на исковата молба.
Оспорил е твърдеН.та на ищцата, като е посочил, че същите не отговарят на обективната
истина. Твърди, че в принципен план не възразява детето да пътува в чужбина, за да развива
културата и светогледа ли си, както и във връзка със спортните си амбиции, но иска
предварително да бъде уведомяван за предприетите пътуваН. и дестинации. Твърди, че се е
случвало майката да му каже, че ще се пътува до едно място, а впоследствие да се
установява, че детето е било на друго място. Твърди, че връзката между баща и дъщеря била
силна и между тях съществували емоционални отношеН.. Сочи, че между него и майката
има устна уговорка, според която когато предстои пътуване в чужбина на детето, майката
следва да извести бащата къде ще се пътува, с кого и за какъв период, но ищцата невинаги го
е уведомявала своевременно. Освен това се е случвало заради дългите периоди на пътуваН.
на ишцата и на детето да не може да осъществи режима си на лични контакти с дъщеря си.
Сочи, че не е поставял условия за пътуването на детето с изключение на искането за
предварителна информация относно дестинациите и оспорва твърдеН.та на ищцата. Твърди,
2
че майката се домогва чрез издаването на разрешение за неограничено пътуване на Н. в
чужбина да ограничи контактите на ответника с детето и да прекъсне връзката между баща и
дъщеря. Сочи още, че самата ищца не е предоставяла декларации на бащата да пътува с
детето в чужбина, въпреки че той винаги предоставял такива. Оспорва искането на ищцата
за неограничено пътуване с детето в чужбина.
В допълнително становище ответникът оспорва твърдеН.та на ищцата в подаденото
от нея становище
В открито съдебно заседание ищцата Е. М. М. поддържа претенцията си.
Ответникът В. Н. Н. оспорва иска.
Двете страни са представили и писмени бележки.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Между страните не се спори, а и от представеното по делото удостоверение за
раждане се установява, че Н. В. Н., родена на 21.09.2019 г., е тяхна дъщеря. От приетото
като доказателство по делото решение № 263567 от 09.11.2017 г. се установява, че бракът
сключен между Е. М. М. и В. Н. Н. е прекратен по реда на чл. 50 СК на 09.11.2017 г., а
родителските права върху роденото от брака дете са предоставени на майката, при нея е
определено местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношеН. между
бащата и детето и бащата е задължен да заплаща издръжка на дъщеря си. Според
утвърденото споразумение бащата има право да взема детето при него с преспиване всяка
втора и четвърта събота и неделя на месеца от 09.30 часа на съботН. ден до 19.30 часа на
неделН. ден и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платеН. годишен отпуск на майката.
Приети като доказателства са декларации с нотариална заверка от 27.08.2018 г., от
10.06.2019 г., от 18.06.2020 г., от 17.12.2020 г., от 19.07.2021 г., от 29.03.2022 г., от
29.06.2022 г, от 26.01.2023 г. на подписа на В. Н. Н., от които се установява, че бащата дава
съгласие детето му Н. В. Н. да пътува в чужбина, придружено от майка си съответно до
31.12.2018 г., до 30.04.2020 г., до 31.12.2020 г., до 31.12.2021 г., до 22.02.2022 г., до
01.06.2022 г., до 15.09.2022 г., за периода 10.04.2023 – 23.04.2023 г., както и декларация от
20.01.2023 г. с нотариална заверка на подписа на Е. М. М., от която се установява, че
майката дава съгласие детето да пътува в чужбина с бащата за периода от 27.01.2023 г. до
05.02.2023 г.
Приета като доказателство е и служебна бележка от 11.10.2022 г., видно от която
детето Н. В. Н. посещава редовно курсовете по френски език във Френския културен
институт от 03.10.2020 г. и към момента на издаване на бележката е записана за курсовете за
учебната 2022/2023 г. От приетата като доказателство по делото Служебна бележка от
21.07.2022 г. от Спортен клуб „А-ГИМ“ НСА се установява, че Н. В. Николва посещава
занимаН.та по спорна гимнастика на НСА „Васил Левски“ - София, считано от 10.09.2021 г.
и е картотекирана за участие в състезаН.та, обявени в националН. Спортен календар.
По делото са приложени разпечатки от имейли, изпратени между страните във връзка
3
с водени между тях разговори относно пътуването на детето Н. в чужбина. В имейл от
22.09.2022 г. бащата е заявил, че детето повече няма да пътува в чужбина, но видно от
издадените декларации е дал разрешение детето да пътува отново през 2023 г.
По делото е приложен социален доклад от 24.04.2023 г., изготвен от ДСП- Лозенец, в
който е посочено, че за малолетното дете Н. се грижи майката, връзката между баща и
дъщеря не е прекъсната. Според социалните служители следва да се даде възможност на
детето да пътува извън страната заедно с майка си, както и да се спазва режимът на лични
контакти с бащата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, доведени
от страните.
От показаН.та на свидетеля Румен Н. Райков – управител на фирмата, в която работи
ищцата Е. М., се установява, че ищцата е искала разрешение от свидетеля да отсъства от
работа, за да осъществи планирани пътуваН. в чужбина. Свидетелят знае, че майката на
ищцата живее във Франция, а брат й е семеен и живее в ГермаН.. Знае, че Е. поддържа топла
връзка със семейството си, защото е чувал техни разговори. Сочи, че Е. заявява отпуските си
да пътува в чужбина по график, но си спомня, че се е случвало да променя графика, тъй като
бащата на детето й не давал декларации на Е. детето да пътува в чужбина. Последно си
спомня, че тази Коледа се наложило промяна в графика по тази причина, тъй като тя искала
да пътува, но не могла да осъществи. Била си планувала по-голям отпуск, за да може да
пътува около официалните празници.
От показаН.та на свидетелката Людмила Димитрова, която живее при условията на
фактическо съжителство с ответника В. Н. Н., се установя, че откакто познава Н. - година и
половина, детето постоянно пътува с майка си в чужбина, а Н. не е отказвал да дава
декларации. Знае, че споровете между страните са затова, че майката отказва да предоставя
информация къде ще ходи с детето, а само показва самолетни билети. Скоро разбрали, че Н.
е била на корида в ИспаН., а дори не знаели, че тя е пътувала до ИспаН.. Твърди, че бащата
на Н. се притеснява, защото майка преди е работила в сирийското посолство и общувала с
много араби, т.е. бащата се притеснява от хората, с които майката има контакт. Споделя, че
пътували в Австрия тя, В.а Н. Н., нейната дъщеря и Н.. Знае, че Н. е ходила в чужбина при
баба си, също и на екскурзии в Турция, ГермаН. и ИспаН.. Знае за държавите, които Н. е
посещавала от нейни разкази, както и от разкази на баба й по бащина лиН., пред която Н. е
споделяла впечатлеН.. Свидетелката сочи, че на всички национални празници детето пътува
до Франция с майка си, освен това ходи и на екскурзии. Пътува в чужбина около 7-8 пъти
годишно. За тази година си спомня, че детето е било с тях в Австрия, а на Великден е било
при баба си във Франция. Знае, че В. също е завършил арабистика. Сочи, че Коледите
празници тази година прекарали заедно с бабата и дядото на Н. по бащина лиН. в Боровец,
тази почивка съвпадала с режима на В. на лични контакти с Н. и била организирана
предварително. Свидетелства, че се е случвало В. Н. Н. да изпусне режима си на лични
контакти с Н. защото детето е било в чужбина, но майката не го е компенсирала. Случвало
се е бащата да е искал да прекара час повече с детето, но майката не е разрешавала, също
4
според свидетелката се е случвало майката да поиска декларации за едни дати, а
впоследствие да ги промени. Свидетелката сочи, че не е запозната с режима на лични
отношеН. между В. и Н..
Съдът кредитира с доверие показаН.та на свидетеля Райков в частта, в която същият
дава показаН. относно отсъствията на ищцата от работа поради планирани пътуваН. в
чужбина, както и относно обстоятелствата, че се е случвало графикът да бъде променян, тъй
като ищцата е задавала едни дати за отпуск, а впоследствие ги е променяла. ПоказаН.та
относно причините за отлагане на отпуска и в частност неразрешаването на пътуване в
чужбина на детето на ищцата от страна на бащата, съдът не кредитира с доверие, доколкото
това не са негови непосредствени впечатлеН.. Самият свидетел казва, че не е присъствал на
разговор между Е. М. и В. Н. на тази тема, макар че познава ответникът и пред него
ответникът не е заявявал, че не разрешава детето му да пътува, съответно в тази част
показаН.та на свидетеля представляват преразказ на това, което ищцата му е разказала и
споделила.
По отношение на показаН.та свидетелката Димитрова, съдът съобрази разпоредбата
на чл. 172 ГПК и евентуалната заинтересованост на свидетелката предвид обстоятелството,
че същата живее с ответника. Въпреки това обаче Димитрова дава обективни и
безпротиворечиви сведеН. за нейни непосредствени впечатлеН. относно пътуваН.та на
детето Н. в чужбина, както и относно личните притеснеН. на ответника, които той е
споделил пред нея. От показаН.та на свидетелката се установява, че тя и В. не са знаели, че
Н. е посетила ИспаН., а са разбрали случайно за това. Съдът не кредитира с доверие
показаН.та на свидетелката относно нарушаването на режима на лични контакти между
баща и дъщеря, доколкото самата свидетелка сочи, че не знае какъв е той.
При тези данни, съдът намира от правната страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 127а СК решеН.та, свързани с пътуване на малолетно
или непълнолетно дете в чужбина и издаване на паспорт на негово име, се вземат по общо
съгласие на родителите. Идеята на законодателя е, че общото решение на родителите по
въпроса осигурява най-голямата гаранция, че интересите на детето са защитени. В този
смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК (Решение № 295 от
04.12.2015 г. по гр. д. № 3212/2015 г. на ВКС, 3-то гр. отделение, Решение № 86 от
13.09.2016 г. по гр. д. № 4685/2015 г.на ВКС, 4-то гр. отделение). В случаите, когато
родителите не могат да постигнат съгласие относно пътуването на детето в чужбина,
районН.т съд по местоживеене на детето се произнася по искане на едиН. от родителите– чл.
127а, ал. 2 СК. Производството пред съда представлява спорна съдебна администрация на
граждански правоотношеН. и съдът решава по целесъобразност.
В случая страните не могат да постигнат съгласие не относно интереса и
положителните аспекти от пътуването на детето в чужбина, а относно периодите,
времетраенето, интензитета, както и по отношение на конкретизиране на пътуваН.та. Видно
от събраните доказателства роднините от близкия кръг на майката живеят в чужбина и
разбираемо тя желае да поддържа връзка си с тях, като заедно с Н. ги посещават и им ходят
5
на гости. Страните не спорят, че пътуваН.та на детето в чужбина, в случая предимно във
Франция и ГермаН. я обогатяват като личност и разширяват мирогледа й. Съществуващото
напрежение между страните е поради желанието на бащата да получава ясна, точна,
конкретна и своевременна информация за пътуването на детето от страна на майката и
нежеланието на майката всеки път преди пътуване да търси контакт с бащата, да споделя
информация и да го „увещава“ да го разреши. Обстоятелството, че роднини от близкия
роднински кръг на детето живеят в чужбина и пътуването до техните домове не
представлява организационна трудност за родител и дете, а от друга страна носи много
положителни емоции, не е предвидено в закона като изключващо необходимостта от даване
на сведеН. от страна на родителя, който иска да пътува заедно с детето в чужбина или за
изключване на необходимостта от даване на съгласие на другия родител детето да пътува в
чужбина. Вероятно постоянните разговори и преговори между страните по делото ги
изморяват и затрудняват при организирането на пътуваН.та, почивките и работН. им процес,
но в случая липсват доказателства за спор относно пътуването на детето в чужбина, а
единствено са налице твърдеН. и доказателства, че преговорите между родителите за
напускането на страната от Н. са проблемни. Поради това и най-целесъобразно за тях би
било да потърсят професионална помощ по медиация, за да подобрят ефективността на
общуването си. По настоящото дело се доказа само, че бащата не се е съгласил детето да
пътува с майката в чужбина по Коледа, но това време е съвпадало с режима на личните му
контакти с детето, а от друга страна той и семейството му също са били организирали
почивка в Боровец, на която са искали Н. да присъства. Други доказателства за
неоснователен или основателен отказ на бащата детето да почива не са събрани.
При това положение съдът не може да направи извод, че е налице спор между
страните, който да бъде разрешен по реда на съдебната администрация на гражданските
правоотношеН.. Бащата не отрича правото на детето на пътува, но иска да провежда
своевременни разговори и да получава нужната информация, което негово право в
качеството му на родител не следва да бъде отричано, само защото представлява трудност за
майката.
Въз основа на изложените съображеН. настоящият състав намира, че искането на
майката на Н. В. Н. Е. М. М. за заместване на съгласието на бащата на детето В. Н. Н. за за
пътуване на детето Н. В. Н. до навършването му на 18 години, в страните-членки на
Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна МакедоН., Република Турция,
Обединеното кралство ВеликобритаН., Швейцарска конфедерация заедно с неговата майка
и законен представител или упълномощено от нея пълнолетно лице без ограничение на броя
на пътуваН.та на детето, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват
следва да бъде оставено без уважение.
Относно разноските:
Разноски при спорна съдебна администрация, каквото е настоящото производство, не
се дължат. Ето защо, съдът не следва да присъжда разноски на страните по правилото на чл.
78 ГПК. В този смисъл е и Определение № 385/25.08.2015 по дело № 3423/2015 на ВКС, ГК,
6
I г. о.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО ЗА ЗАМЕСТВАНЕ СЪГЛАСИЕТО на В. Н. Н. с ЕГН
********** на основание чл. 127а, ал. 2 СК вр чл. 76 т. 9. ЗБЛД ЗА ПЪТУВАНЕ В
ЧУЖБИНА на малолетното дете Н. В. Н. с ЕГН ********** до навършването му на 18
години, в страните-членки на Европейския съюз, Република Сърбия, Република Северна
МакедоН., Република Турция, Обединеното кралство ВеликобритаН., Швейцарска
конфедерация заедно с неговата майка и законен представител Е. М. М. с ЕГН **********
или упълномощено от нея пълнолетно лице без ограничение на броя на пътуваН.та на
детето, тяхната продължителност и времето, през което се осъществяват.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.а
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7