Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15.12.2014г. гр.Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на десети ноември през две хиляди и четиринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар В.Г.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева
гражданско
дело № 563 по описа за 2014г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.57 ал.2 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/.
В исковата молба ИЩЕЦЪТ – С.Г.П. ***, твърди, че била регистрирана като
земеделски производител и се занимавала основно с животновъдство, като била
подпомагана в работата си от роднините си. На 25.10.2006г. с ответника сключили
Договор за съвместна дейност, нотариално заверен, с който се споразумели двамата
като земеделски производители да отглеждат едър рогат добитък – говеда/крави и
телета/ в животновъден обект № 6437-0319-01, собственост на ответника и находящ се в с.Добрич, община Димитровград. С Нотариална
покана от 14.03.2011г., връчена на ищцата на 16.03.2011г., ответникът я
уведомил, че прекратява едностранно договора за съвместна дейност и забранил на
ищцата и сина й Д.П. като неин пълномощник достъпа до кравефермата в с.Добрич,
където останали животните на ищцата – 40 крави и едно теле. С поканата
определил седемдневен срок за извеждането на животните на ищцата, но в така
определения срок тя не успяла да намери свободен животновъден обект с
достатъчен капацитет, в който да прибере животните. На 31.03.2011г. между сина
на ищцата и ответника се провела среща, при която първият предложил дейността
да продължи, като млякото се взема както досега – един ден от него и един ден –
от ответника. Оттогава нямали достъп до кравефермата на ответника. Синът на
ищцата вземал мляко през ден, но не лично, а чрез работници, като това
продължило до около 09.04.2011г., когато ответникът забранил да се взема мляко.
На 05.07.2011г. синът на ищцата отишъл да прибере животните й, при което
ответникът му предал само 34 крави. Останалите седем животни с ушни марки – BG30273566, BG26090940, BG30273562, BG30226794,
BG26090935, BG30703760 и BG30273554, към момента на предаването не се намирали при
ответника. В тази връзка ищцата заявява, че същите са погинали или са отчуждени
след прекратяване на договора от ответника. С оглед на така изложеното моли
съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й изплати сумата от
8 000 лева(след допуснато изменение на предявената искова претенция чрез нейното
увеличение), представляваща
паричния еквивалент на собствените й шест крави – по 1 200 лева всяка от
тях, и едно теле, на стойност 800 лева, ведно със законната лихва и направените
по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок ОТВЕТНИКЪТ –
К.И.М. *** депозира писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание
и размер, като в тази връзка заявява, че действително с ищцата имали договор за съвместна
дейност, но тя самата
никога не участвала в дейността, а с всичко се занимавал нейният син. Нито
ищцата, нито синът й били отправяли към ответника покана за връщането на животните, тъй
като към 05.07.2011г. такива изобщо нямало в обекта. При това причина за
липсата на тези животни били виновните действия
на ищцата и сина й. След прекратяване на договора за
съвместна дейност ответникът предоставил
срок от седем дни за извеждане на животните, тъй като му отказвали субсидия. Ищцата обаче не предприела никакви действия. Животните гладували, а част от тях погинали от глад, като това било
известно на ищцата преди отправянето на поканата за прекратяване
на договора. Именно
безотговорното отношение на ищцата към
разходите по отглеждане на животните
и тяхното състояние били причината за прекратяване на съвместната им дейност. Ответникът оспорва твърденията, че от 31.03.2011г. ищцата и синът й нямали достъп до обекта. Достъпът им бил прекратен след самоволните действия на сина на
ищцата на 07.04.2011г., при които той извел
две от животните - едното на ищцата, а другото – на ответника. Това
животно било едно от посочените
в исковата молба. След
прекратяване на договора ищцата не се явила в обекта да изведе
животните си и отказала да присъства на
опис на наличните такива. Описът бил съставен в присъствието на свидетели, като от него се установявало, че още преди прекратяване на договора, тези животни на ищцата не били налични в обекта, поради което ответникът не следвало да носи
отговорност за тях.
Ответникът посочва още, че в анкетната карта, представена от ищцата като
нейна собственост,
не фигурирало нито едно теле, като теле имало само в подадената от нея
декларация. Синът на ищцата многократно
преди прекратяване на договора извеждал
животни от обекта и ги продавал. С оглед на така
изложеното ответникът заявява, че не се е обогатил със стойността на животните,
поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
Страните по делото – С.Г.П. и К.И.М. са
земеделски производители. На 25.10.2006г. те сключили договор за съвместна
дейност, с който се споразумели да отглеждат съвместно своите животни – едър
рогат добитък, в един животновъден обект № 6437-0319 ЕКАТТЕ 21539, находящ се в с.Добрич, собственост на ответника. Уговорили,
че всички разходи и приходи по отглеждането на животните ще се разделят по
равно между тях. Подписите на страните по договора били нотариално удостоверени
на 25.03.2008г.
С връчена й на 16.03.2011г. нотариална покана ищцата С.П.
била уведомена от ответника, че след като от година не участва в разходите за
отглеждане на животните, а предоставя символични суми, от момента на получаване
на поканата договорът следва да се счита за прекратен, като ответникът
предоставил на ищцата 7-дневен срок за организиране извеждането на животните.
Ищцата била поканена да заплати и половината от платената от ответника за фураж
сума в размер на 6 720 лева, както и да се яви в кантората на нотариуса на
31.03.2011г. за уреждане на отношенията им. Видно от приобщения към
доказателствата по делото констативен протокол на посочената дата в кантората
на нотариуса се явили пълномощник на К.М. и синът на ищцата - Д.П. П.. Доколкото последният обаче не представил пълномощно за
удостоверяване на представителната си власт, изявленията му не са взети предвид
в производството.
На 05.07.2011г. животните, собственост на
ищцата, били изведени от животновъдния обект, собственост на К.М.. На
извеждането присъствал синът й. По повод извеждането на животните частнопрактикуващият
ветеринарен лекар В.Б.Ж. съставила документ, в който декларирала, че животните
са изведени в нейно присъствие, като след извеждането им в обекта не са се
намирали животни, които да съответстват по ушна марка с тези, собственост на С.П..
Същата декларирала, че животните в момента на извеждането им са в добро
здравословно състояние, както и че за периода след прекратяване на съдружието
животните са отглеждани по всички правила и норми.
Видно от представената по делото Справка за
животни на собственик към 24.02.2011г. по данните от Интегрираната
информационна система на Националната ветеринарно-медицинска служба собствените
на ищцата животни са 41 – говеда с посочени в справката ушни марки, отглеждани
в обект № ********** в с.Добрич. Видно от декларацията, депозирана от ищцата,
от тези 41 броя говеда – 40 са крави и едното животно е теле.
На 05.07.2011г. ветеринарният лекар В.Ж.
съставила и ветеринарно-медицинско свидетелство за придвижване/транспортиране
на животни, в което отбелязала, че се транспортират 34 броя говеда с отбелязани
в свидетелството ушни марки. Същите са вписани в свидетелството като клинично
здрави, както и че ще се придвижат от животновъдния обект в с.Добрич до
с.Крепост на самоход.
С оглед цялостното изясняване на делото от
фактическа страна по същото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетели, посочени от страните.
Свид.П. П., внук на
ищцата, заяви в показанията си пред съда, че след като за период от около пет –
шест години страните отглеждали заедно животни, през лятото на 2011г. се
разделили. Баба му имала 41 животни, но когато ги прибрала от обекта,
собственост на ответника, те били 34. Липсвали шест крави и едно теле. Според
свидетеля, докато гледали заедно животните, се случвало да умират такива, както
и да бъдат заколвани, за да не умрат. Баща му продал две животни още в началото
на 2011г. - зимата, преди да се разделят. Свидетелят не бил сигурен, но може би
били от животните на баба му. Не знае дали при смъртта на едно животно, същото
се отписва от системата.
Свид.В.С.,
посочен от ищцата, заяви при разпита си в съдебно заседание, че познава ищцата
и сина й и знаел за животните, които отглеждали в селскостопанския двор в с.добрич. Свидетелят присъствал при извеждането им. Помнел,
че взели 34 животни и ги прекарали пеша
до с.Крепост. По пътя четири животни изчезнали, като едно от тях било намерено
по-късно. Трябвало да вземат 41 животни. Взели само крави, без телета, били в
нормално здравословно състояние – някои по-слаби, една крава била доста зле и
паднала, едва я вдигнали.
Свид.Д.П., син на
ищцата, заяви, че от 2006г. година заедно с ответника гледали животни в
с.Добрич. През 2011г. между тях възникнал спор по повод закупуването на
известно количество фураж и неговото плащане. Възникнали и неразбирателства за
постъпленията от млякото, както и за субсидиите, което довело до прекратяването
на съвместната им дейност. Дотогава се грижели заедно за животните, като
разделяли наполовина приходите и разходите. През м.март 2011г. ответникът им
забранил достъпа до обекта, а в началото на лятото свидетелят и майка му
трябвало да си вземат животните. Следвало да са налични 41 броя животни по
опис, но били изведени 34 с обяснението, че останалите са се изгубили. От
липсващите животни шест били дойни крави и едно мъжко теле. Животните се
придвижили на самоход от с.Добрич до с.Крепост. По
време на прехода четири се отделили и се върнали в обора. В обекта животните се
отглеждали общо. Според свидетеля, ако от м.ноември до извеждането имало умряло
животно, то следвало да е описано от ветеринарния лекар. Свидетелят отрича да е
колел животни. Извел действително такива през м.февруари месец 2011г., но със
знанието на ответника, който получил парите от продажбата им.
Свид.И. И., заявява,
че като ветеринарен техник много често посещавал фермата, където били
отглеждани животните. Знаел, че страните се разделили през пролетта на 2011г.,
тъй като кравите били недохранени, слаби, започнали да умират. Още през
м.септември 2010г. животните им не били подготвени за зимата и продължили да
слабеят. Някои били заколени, други умрели в периода от м.януари до м.април
2011г. Най-често кравите умирали след раждане, защото не можели да се
възстановят. Умрелите животни били слагани
вътре в изпражненията, където изгнивали.
Свид.И. С., заяви
в показанията си пред съда, че работел като гледач на крави при ответника от
2008г. до края на 2013г. Животните на С. и К. били отглеждани общо до
разделянето им през 2011г. Случвало се да умират животни от слабост – били
недохранени. Отделно синът на ищцата заколил няколко животни, за да не умрат. В
края на м.март същият извел заедно със сина си две крави.
Свид.Б.М.,
съпруга на ответника, заяви при разпита си в съдебно заседание, че от края на 2006г. до м.април 2011г. в обект,
собственост на съпруга й, той, заедно със сина на ищцата(с която бил
сключен договорът), отглеждали заедно крави и телета. Животните се
отглеждали общо, по един и същи начин, без да са отделени според собствениците
си. Свидетелката посещавала обекта почти ежедневно. В началото на зимния период
животните били прекалено слаби, боледували често, имало много крави, които
трябвало принудително да бъдат заколени и други, които погинали. Шест или седем
животни били заклани по необходимост, а поне десет умрели в края на м.февруари
и началото на м.март. Касаело се за недохранване поради липса на достатъчно и
качествена храна, а не за болести. Налагало се отелилите се крави да бъдат
вдигани със специално приспособление. Непосредствено преди да се разделят, Диян
извел от обекта две животни без знанието на съпруга на свидетелката. Когато
някое животно умирало, участъковият лекар не бил уведомяван и то не било
отписвано от системата. Заради субсидиите и таксите за екарисажа отписването
ставало едва в края на годината. Причина за разделянето на съвместната дейност
било несъгласието между страните по повод закупуването на фуража и плащането на
сумите за него.
Свид.В.Ж., заяви в
показанията си пред съда, че не познава ищцата, но знаела, че животните се
водят на нейно име. Познавала обаче сина й – Д., който гледал животните заедно
с ответника в стопанство в с.Добрич. Свидетелката като ветеринарен лекар
осъществявала в стопанството мероприятията по държавната профилактична
програма. Не се занимавала с лечението на животните. При посещенията в обекта,
свидетелката установила, че животните били твърде слаби, като причина за това
било недоброто изхранване в периода след 2010г. – 2011г. Свидетелката
присъствала на извеждането на животните от фермата. От наличните животни
съобразно данните по по
информационната система били изведени тези, собственост на ищцата, които били в
наличност. Шест или седем животни, които според регистъра следвало да са
налични, не се намирали в обекта. Самият транспорт се извършил на самоход. Свидетелката заявява, че не е била уведомявана в
периода от края на 2010г. и 2011г. за смърт на животни.
По делото бе назначена и съдебно-оценителна експертиза
със задача да даде заключение за действителната стойност на процесните
животни към м.март и м.юли 2011г. В депозираното в тази връзка заключение
вещото лице посочва, че действителната стойност на процесните
животни към посочения момент е 4 500 лева за кравите и 800 лева за телето.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че посочената цена от
700 лева за крава представлява средна цена за тегло на животното в диапазон от
350 до 500 кг., като било отчетено състоянието на животните съобразно
свидетелските показания и недохранването им.
Стойността на едно добре отглеждано животно била от порядъка на 1 200
лева.
Така изложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
От приобщения към
доказателствата по делото Договор за съвместна дейност от 25.03.2006г. се
налага изводът, че страните по делото са встъпили в договореност за създаване
на дружество по смисъла и с характеристиките на чл.357 и сл. от ЗЗД, а именно
обединили усилията си за постигане на една обща стопанска цел - отглеждането на
едър рогат добитък и реализирането на печалба от тази дейност. Касае се за
договор за извършване на обща стопанска дейност, при който всяка от страните
привнася своя дял за постигане на общата цел и съответно печалбата се
разпределя така, както е уговорено, в случая видно от договора за съвместна
дейност – по равно. Следва изрично да се отбележи, че при договора
за гражданско дружество страните не поемат помежду
си насрещни права и задължения, както при двустранните
договори. При двустранните договори
поемането на насрещни права и задължения е обусловено от различните цели
и интереси на съконтрахентите, докато при договора за
гражданско дружество страните обединяват дейността си за
постигане на обща стопанска цел. Специфичността на този договор се отразява и на правилата
за прекратяване на облигационната връзка, възникнала от него. В чл.363 от ЗЗД
са посочени основанията за прекратяване на договора за дружество, всяко от
които има обективен характер. Договорът за дружество не може да се разваля,
поради виновното му неизпълнение по реда на чл.87 от ЗЗД. И това е така, защото
страните по него не поемат насрещни задължения и защото в чл.87 от ЗЗД изрично
се сочи, че се развалят само двустранните договори. В случая по делото е
представена нотариална покана, с която ответникът е уведомил на ищцата, че
счита договора за прекратен. В същата нотариална покана са посочени и срок за
извеждането на животните, както и дата за окончателно уреждане на отношенията им,
произтекли от съдружието – в тази връзка съдът приема, че нотариалната покана
може да бъде третирана за предизвестие на единия от съдружниците,
направено добросъвестно и в подходящо време по смисъла на разпоредбата на
чл.363 б."г" от ЗЗД. Ето защо договорът следва да се счита прекратен,
считано от 31.03.2011г., когато е изтекъл срокът на „предизвестието”.
Уреждането на имуществените
отношения между съдружниците след прекратяването на
гражданското дружество се осъществява чрез разпределяне на паричните средства,
внесени за извършване на общата дейност, или придобити в резултат на
осъществяването, по реда на чл.359 ал.3 от ЗЗД и след цялостна рекапитулация на
печалбите и загубите от извършената съвместна дейност. В конкретния случай
обаче ищцата не претендира своя дял от общата собственост по реда
на чл.359 ал.3 от ЗЗД, а претендира заплащане на сумата от 8 000
лева, равностойността на седем животни рогат добитък, от които шест крави и
едно теле, позовавайки се на хипотезата на неоснователно обогатяване по реда на
чл.57 ал.2 изр.1 от ЗЗД. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че искът за
неоснователно обогатяване по този текст предполага установяването на следните предпоставки, чието наличие ищцата следваше
да докаже в хода на настоящото производство при условията на пълно и главно
доказване, а именно: фактическо предаване на вещта от
ищеца на ответника; липса на правно основание
за това разместване
или макар такова да е съществувало
към момента на предаването, съответно на получаването на вещта,
то да е отпаднало
или да не
се е осъществило; подлежащата на връщане вещ да
е погинала /физически унищожена или повредена
до степен да не може
да се използва
по предназначение/ или пък да
е отчуждена от получилото я без основание лице, или е изразходвана, употребена; липса на плащане от
страна на ответника на стойността
на вещта до момента на
предявяване на иска.
По този повод и с оглед
събраните по делото доказателства съдът приема,
че наличието на горепосочените предпоставки не бе установено в настоящото производство и предявеният иск за неоснователно обогатяване по чл.57 ал.2 от ЗЗД се явява
неоснователен поради недоказаност на предпоставките за уважаването му.
На първо място,
не бе установено процесните
животни с ушни марки – BG30273566,
BG26090940, BG30273562, BG30226794, BG26090935, BG30703760 и BG30273554, изобщо да са били
налични към момента на прекратяване на договора – 31.03.2011г. По данните от
Интегрираната информационна система на Националната ветеринарно-медицинска
служба към 24.02.2011г. собствените на ищцата животни са 41, включително и процесните. По делото обаче не бяха събрани доказателства,
които да установяват, че тези животни са били налични и месец по-късно. Предвид
събраните по делото еднопосочни и в голяма степен непротиворечиви гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите, посочени и от двете страни, че
животните са били твърде слаби и са умирали най-често след раждане поради
невъзможността да се възстановят с оглед системното им недохранване, е напълно
възможно същите да са или погинали след момента на депозиране на декларацията
от страна на ищцата, или да са били отчуждени(в подкрепа на което
са част от събраните по делото гласни доказателства, според които синът на
ищцата е извел от фермата две животни). Допълнителен довод в тази насока са и събраните по
делото гласни доказателства относно това, че при смърт на животно не е била
следвана установената процедура по отписването му от системата, нито
установяване на смъртта от компетентните органи, тоест смъртта на животните в процесния обект не е била удостоверявана, нито навременно
отразявана в официалните регистри.
В тази връзка съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установи дали тези
животни са били налични, дали са били отчуждени, съответно кой, кога и
по какъв начин се е разпоредил със същите - по чие нареждане и за чия сметка,
или са погинали. Изрично следва
да бъде отбелязано,
че основание на иска в случая
не е самото имуществено разместване, което се визира
от иска по
чл.55 ал.1 от ЗЗД, а противоправното
разпореждане, последващото недобросъвестно отчуждаване, при които обстоятелства
ищецът се явява в невъзможност да върне собствеността
на посочените вещи в патримониума си именно поради
липсата им, каквото противоправно разпореждане или недобросъвестно отчужаване в случая не бе установено.
В обобщение съдът приема, че от събрания по делото доказателствен материал не се установи по безспорен и категоричен начин какви животни е имало в стопанството към момента на
прекратяване на договора,
къде се намират тези животни и най-вече дали ответникът се е обогатил със
същите за сметка обедняването на ищцовата страна.
Не се установи и още една предпоставка от визираните в
съответния текст, а именно ищцата да е канила надлежно
ответната страна да й върне животните. В тази връзка следва да
бъде отбелязано, че, както вече бе посочено, в случая ищцата претендира
стойността на процесните животни не на договорно
основание, от което да произтича задължение за ответника за полагане
на квалифицирана грижа, а на база неоснователно обогатяване, в които случаи пределът
на отговорността е ограничен до случаите
на погИ.е, отчуждаване или изразходване на вещта.
С оглед на
това в правната теория и в съдебната практика се приема,
че до поканата
за връщане рискът се носи
от лицето, което е дало определената
вещ без основание. В случая, доколкото
липсват данни такава покана да е била отправена, рискът от погИ.е
на животните се е носил именно от ищцата.
Предвид така изложените
съображения поради недоказаност на предявения иск и наличието на предпоставките
за уважаването му, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.57
ал.2 от ЗЗД следва да бъде изцяло отхвърлен.
С оглед изхода на
производството ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
произтеклите от делото разноски, възлизащи на сума в размер на 550 лева –
адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.П. с ЕГН : **********
*** срещу К.И.М. с ЕГН : ********** ***
иск за сума в размер на 8 000/осем
хиляди/ лева – стойността на шест крави и едно теле с ушни марки BG30273566, BG26090940, BG30273562, BG30226794,
BG26090935, BG30703760 и BG30273554, с която К.М. неоснователно да се е обогатил, на основание чл.57 ал.2 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.Г.П. с ЕГН : ********** *** да заплати на К.И.М. с ЕГН : **********
***, сумата в размер на 550 лв./петстотин и петдесет лева/ - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: