№ 312
гр. П., 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720105758 по описа за 2022 година
Предявения иск е с правно основание чл.124, от ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства М. Д. М. с ЕГН: **********, с
адрес; град П.,, кв. „Д.М.“ ** ** ** *** моли да бъде постановено решение, с което да бъде
установено по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П." - АД, гр.П., ЕИК: *********, че
ищецът - М. Д. М., не дължи по отношение на ответника следното вземане, установено е
влязло в сила съдебно решение по ч. гр. дело №****г., по описа на PC - П., въз основа на
което е издаден изпълнителен лист от 14.05.2014год., а именно: сумата в размер на 2328,23
лева - главница за топлинна енергия за периода 22,04,2010г. до 30.04.2012г., ведно със
законната лихва за забава за периода от 23.04.2013г., до изплащане на вземането, сумата в
размер на 661,10 лева - обезщетение за забава за периода 22,04.2010г. - 19.03.2013г.,. както и
119,78 лева - сторени съдебни разноски, поради погасяване на вземането по давност и
невъзможност за неговото принудително изпълнение, като му се присъдят и направените
разноски по делото.
Ответното дружество “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., чрез процесуалния си
представител в съдебно заседание, оспорва така предявените искове, като моли същите да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното копие от изпълнително дело №****, по описа на ЧСИ - А. В.
за 2014г., се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя -
1
„Топлофикация П.“ АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.05.2014г. по ч. гр.
дело №****г. по описа на PC - П., по силата на който М. Д. М. е осъден да заплати на
„Топлофикация П.“ АД следните суми, а именно: 2328.23 лева - главница за топлинна
енергия за периода 22,04.2010г. - 30,04.2012г., ведно със законната лихва за забава за
периода от 23.04.2013г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 661,10 лева -
обезщетение за забава за периода 22.04.2010г. до 19.03.2013г., както и 119.78 лева - сторени
съдебни разноски. На 09.06.2014г. е изпратено запорно съобщение до НОИ с цел
налагане на запор върху вземането за пенсия на длъжника. Вследствие така наложения запор
суми по принудителен ред не са постъпили. С молби от 29.02.2016г., 21.12.2016г.,
11.05.2018г., дружеството взискател е искало проучване имуществото на ищеца и налагане
на запор ако се открият вземания от ЧСИ. Последния с постановление от 04.08.2020г. на
осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК., е посочил, че изпълнителното дело е перимирано на посоченото
правно основание.
След прекратяване на изп. дело №**** по описа на ЧСИ- А. В., взискателят за
събиране на вземането си, е образувал ново изпълнително дело № **** по описа за ****г.
отново на ЧСИ- А. В. на 01.07.**** г. с нарочна молба, с приложен процесния изп. лист.
Съдът не споделя, доводите на ищцовата страна, че тъй като по молбите на
взискателя от 29.02.2016г., 21.12.2016г., 11.05.2018г., и цитирани по горе, доколкото ЧСИ
не е предприел ефективни действия по принудително събиране на вземането, то същите
немогат да се считат за правно релевантен факт прекъсващ давностния срок .
На първо място в случая безспорно е било налице производство по реда на чл.410
ГПК и сл., като изпълнителния лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение. В мотивите на т.14. ТР № 2 от 02.06.2015 год. на ВКС е застъпено
становището, че едностранните производства без участието на длъжника не прекъсват
давностния срок по смисъла на чл.116 ЗЗД, като самото тълкуватлено решение касае
производство за издаване на изп. лист на извънсъдебно основание по отменения ГПК. В
случая в произдството по чл.410 и сл. от ГПК, неподаването на възражение от длъжника от
една страна е признание на вземането на кредитора, което по смисъла на чл.116, б.”а” от
ЗЗД, също прекъсва давностния срок, като връчването на заповедта на длъжника и
възможността за оспорване на вземането правят производството двустранно. С
неподаването на възражение също така възпрепятства образуването на исково производство,
поради липса на правен интерес, доколкото заповедта за изпълнение влиза в сила.
Последната получава стабилитет, към момента на издаването и, и длъжника в последствие
може оспорва вземането, само като се позовава на факти настъпили след издаването и. След
като за вземането за е издадена заповед за изпълнение, то последното също следва да се
погасява с общата петгодишна давност, така както ако делото се беше развило в исков
процес и имаше постановено съдебно решение. Посоченият извод следва от
обстоятелството, че по същността си правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото
последната има установително действие в отношенията между страните. Заедно с това
2
влязлата в сила заповед за изпълнение съставлява пречка за оспорването на процесните
вземания въз основа на обстоятелства, които са били известни на длъжника или на
доказателства, с които е разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за
възражение по чл. 414 от ГПК. Предвид така съществуващата закона уредба следва да се
приеме, че законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характер на
влязло в сила решение относно вземането, доколкото атакуването на същата е ограничено
аналогично спрямо атакуването на влезли в сила решения ( така възприетото становище
кореспондира и с трайна съдебна практика – напр. Определение № 214 от 15.05.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. №
1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК).
Съответно бездействието на ЧСИ, не следва да се тълкува във вреда на взискателя,
доколкото по представеното копие от изпълнителното дело няма данни, ЧСИ по повод
постъпилите молби за предприемане на изпълнителни действия да е давал указания на
взискателя за отстраняване нередности по молбите и последния да не ги е изпълнил. Повече
от ясно е че взискателя периодично през около две години е молил ЧСИ да проучи
имуществото на длъжника и да предприеме принудителни действия за събиране на
вземането си, което сочи, че същия не се е дезаинтересирал от събирането му а липса на
имущество за удовлетворяването му. В този случай съдебния изпълнител е бил длъжен,
съобразно правилата на ГПК, да укаже на взискателя, че следва да заплати съответните
държавни такси, като посочи техния размер и определи срок за внасянето им. Както бе
посочено, по цитираното изпълнително дело по описа на ЧСИ А.В., няма данни това да е
било сторено от съдебния изпълнител. Даването на указания и неизпълнението им в срок от
взискателя биха довели да неуважение на молбата за проучване имуществото и налагане на
запари, което може да се счете за бездействие на взискателя което не прекъсва давностния
срок. Следва да се има предвид, че съдебния изпълнител може за своя сметка да осъществи
исканите действия, като в последствие възложи всички разноски на длъжника, доколкото в
ГПК е посочено, че всички разноски са за него, без да иска предварително внасяне на
дължимите се държавни такси. Поради това и взискателя не можа да отговаря за
бездействие и незаконосъобразно поведение на съответния съдебен изпълнител, което да се
тълкува в негова вреда, като следва да бъде отбелязано, че самия съдебен изпълнител е
приел, че последното действие по принудително изпълнение е било предприето след
образуване на повторно изпълнително производство на 01.07.****г.
Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия не са
погасени по давност, тъй като не е изтекъл 5 годишен срок от последното действие по
принудително събиране на вземането, към настоящия момент.
С оглед на изложеното така предявените искове като неоснователни и недоказани
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
3
Предвид изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответното
дружество 153.00 лева разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение,
съобразно редставия списък с разноските по реда на чл.80 ГПК.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОТХВРЪЛЯ предявените искове от М. Д. М. с ЕГН: **********, с адрес; град П.,,
кв. „Д.М.“ ** ** ** *** моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено по
отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П." - АД, гр.П., ЕИК: ********* с адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино", че ищецът - М. Д. М., не дължи по отношение на ответника следното
вземане, установено е влязло в сила съдебно решение по ч. гр. дело №****г., по описа на PC
- П., въз основа на което е издаден изпълнителен лист от 14.05.2014год., а именно: сумата в
размер на 2328,23 лева - главница за топлинна енергия за периода 22,04,2010г. до
30.04.2012г., ведно със законната лихва за забава за периода от 23.04.2013г., до изплащане на
вземането, сумата в размер на 661,10 лева - обезщетение за забава за периода 22,04.2010г. -
19.03.2013г.,. както и 119,78 лева - сторени съдебни разноски, поради погасяване на
вземането по давност и невъзможност за неговото принудително изпълнение, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М. Д. М. с ЕГН: **********, с адрес; град П.,, кв. „Д.М.“ ** ** ** *** да
заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД – гр. П., ЕИК ********* с адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино", сумата от 153.00 лева, разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4