Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1642
23.12.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
V-ти наказателен състав
на трети декември през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ СТЕФАНОВА
Секретар: Райна Жекова
като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 4986 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.59
и следващите от ЗАНН.
Образувано по повод жалбата на А.Й.О. с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № 19-0769-004957/16.10.2019г, издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което за извършени нарушения по чл.40 ал.2 и по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183 ал.2 т.11 е наложена глоба в размер на 20 (двадесет)
лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са наложени наказания
глоба от 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един)
месец.
С жалбата се моли за отмяна
на НП като неправилно и издадено при неизяснена
фактическа обстановка. Сочи се че, при съставянето на акта
и издаването на наказателното постановление са нарушени правилата на чл.40 ал.3 от ЗАНН от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят-редовно призован, не се явява. ЗНе се
представлява. Не се сочат нови доказателства.
В
качеството на свидетели по делото
бяха разпитан актосъставителят
Х.К. и свидетеля С.Р.
За наказващия орган, редовно уведомен, не се
явява представител и не се взема становище по жалбата. Ангажират се писмени доказателствени средства и гласни доказателства.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
На 15.09.2019 г., около 19,00 часа,
свидетелите Р. и К. застъпвали смяната си
когато били изпратени от дежурния по ОДЧ на паркинга зад бл.77 (К.) в гр.Б. На място
заварили потърпевши от ПТП собственици на два автомобила. Те показали поражения
по техните автомобили от охлузване и посочили, че имат записи от видеонаблюдение, което могат да представят на полицаите. От
пострадалите свидетелите узнали, че пораженията били установени в 18 часа в
същия ден - 15.09.2019 г., когато паркирали зад блок № ... в
град Б. ПТП обаче настъпило рано сутринта в 07,30 часа, на ул.“П.“
в посока дискотека „П.“ в близост до капаните на плажа. От записите свидетелите
извели информация за случилото се на 15.09.2019 г. в 07,30 часа, а именно водач
на лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № ..., собственост на К. Т. О., с ЕГН ********** *** в
посока дискотека „П.“, при което извършил пътнотранспортно
произшествие с паркирания лек автомобил марка БМВ, модел 320Д с рег.№ ..., след което напуснал мястото, без да спре и да установи
последиците от ПТП. Свидетелите полицаи издирили собственика на лекия автомобил
и впоследствие установили, че водач на автомобила в посочения по-горе час и дата
бил жалбоподателят А.О. с ЕГН **********.
Потърсили водача и същият се явил на паркинга зад бл. № ... в гр.Б., където пред него бил съставен протокол за ПТП (лист 7 от делото).
Пред свидетелите жалбоподателят потвърдил, че на 15.09.2019г, в 07,30 часа
управлявал МПС – лек автомобил марка Ауди с рег. № ..., собственост на К. Т. О.,
с ЕГН **********. Не попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП. Актосъставителят К. на
19.09.2019 г. съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
срещу жалбоподателя като в него вписал, че на 15.09.2019г, в 07,30 часа в гр.Б.,
по ул.“П.“ в посока дискотека
„П.“ при управление на лек автомобил марка Ауди с рег.
№ ..., собственост на К. Т. О., с ЕГН
********** извършил неубедена маневра на заден
ход като не наблюдавал пътя зад автомобила и допуснал ПТП с паркирания лек
автомобил марка БМВ, модел 320 Д с рег. № ..., след
което напуснал мястото на ПТП – правна квалификация на нарушението по чл.40
ал.2 и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Кат свидетел били посочен свидетелят Р.
Актът бил прочетен и връчен на жалбоподателя, за да се
запознае и да го подпише. Същият го подписал без възражения. Получил екземпляр
от акта.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не направил писмени възражения.
Като взел предвид акта и събраните писмени доказателства административнонаказващият орган издал обжалваното
понастоящем Наказателно постановление
№ 19-0769-004957/16.10.2019 г., в което при
пълна идентичност с фактическата обстановка в акта и правните квалификации на
нарушенията, на жалбоподателя на основание чл.183 ал.2 т.11 вр. ал.1 е
наложена глоба в размер на 20 лева и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП били наложени две наказания –глоба в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена с оглед събрания доказателствен материал по делото: акт за
установяване на административно нарушение серия АА и бланков № 332080 от 19.09.2019 г., Наказателно
постановление № 19-0769-004957 от 16.10.2019 г., справка за нарушител/водач,
протокол за ПТП и показанията на свидетелите
Р. и К., заповедта на министъра на вътрешните
работи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. и К. като
ги намира за последователни, логични и безпристрастни.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (лист 3 и 5 от делото),
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт и пред
родово и местно компетентен съд, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав след извършена проверка за
законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № 8121з-515 от 14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи на лист 11 и 12 от делото), в срока по чл.
34, ал. ал.1 и ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от
полицейски служител заемащ длъжността младши автоконтрольор и съгласно чл. 189,
ал.1 от ЗДвП е компетентен да
осъществява посоченото.От формална страна
са спазени императивните норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
За осъществяването на
първото вменено на жалбоподателя нарушение – това по чл.40
ал.2 от ЗДвП, съдът съобрази следното:
Съгласно нормата на чл.40 ал.2 по време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Правилно и законосъобразно
е избрана нарушената правна норма както и правилно е избрана и административнонаказващата разпоредба на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, в която законодателят е определил единствено
наказание глоба във фиксиран размер от 20 лева за водач, който нарушава
правилата за движение назад. По несъмнен начин се доказа осъщественото от
обективна и от субективна страна административно нарушение по чл.40 ал.2 от ЗДвП от жалбоподателя
О.
Относно другото
нарушение – това по чл.123 ал.1 т.1
от ЗДвП:
От доказателствата по
делото явства, че жалбоподателят не е спрял след като
е реализирал ПТП.
Видно от изложеното по–горе и по мнение на настоящата
инстанция на жалбоподателя може да се вмени във вина нарушаване нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като
видно от доказателствената съвкупност такова поведение е налице. Съгласно правилото на чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП, водач на ППС, който е участник в
пътно транспортно произшествие е длъжен без да създава опасност да спре и да
установи какви са последици от произшествието. На първо място е налице ПТП
съгласно дефиницията на §6 т.30 от ДР на ЗДвП, тъй
като вследствие на настъпило събитие на пътя, по време на управление на ППС, по
автомобила управляван от жалбоподателя и на този на паркирания зад него лек
автомобил са били нанесени материални щети. Тези по щети са описани в
изготвения протокол за ПТП.
Водачът О. е участник в ПТП съгласно дефиницията на §6 т. 27 от
ДР на ЗДвП, тъй като с поведението е допринесъл за настъпването на ПТП. При
тези обстоятелства жалбоподателят е имал възможност да спре и да установи нанесените
по другото МПС материални щети, но не го е направил, потеглил е в неизвестна
посока и само случайността, че потърпевшият се е снабдил с видеоматериал и е
запаметил регистрационния номер, което спомогнало да бъде установен нарушителят.
За това нарушение съгласно нормата на чл.175 ал.1 т.5
от ЗДвП наказанията са две: лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до
6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Административнонаказващият
орган е съобразил обществената опасност на дееца О. (съгласно справката за нарушител
той е с осем нарушения от 2011 г до този момент) и е съобразил обществената
опасност на деянието и му е наложил наказанията в минималните предвидени в
закона размери - 50 лева глоба и 1 месец лишаване от право да управлява МПС,
които съдът намира да справедливи.
В хода на административнонаказателното
производство не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. Съдът не
констатира описаните в жалбата пороци в процеса на констатиране на нарушението
и издаването на обжалваното наказателно постановление.
Наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде безусловно потвърдено.
Предвид гореизложеното на основание чл. 63, ал. 1 предложение
първо от ЗАНН, Бургаският районен
съд, V
наказателен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0769-004957/16.10.2019 г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което на А.Й.О. с ЕГН ********** *** за извършени нарушения по чл.40 ал.2 и по чл.123 ал.1 т.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 183 ал.2 т.11 е наложена глоба в размер на 20
(двадесет) лева и на основание чл.175 ал.1
т.5 от ЗДвП са наложени наказания глоба от 50 (петдесет) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.