Решение по дело №357/2023 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 269
гр. Велико Търново, 23.11.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Административен съдия: Евтим Банев                                                                                                     

при участието на секретаря М.Н.и прокурора Весела Кърчева, изслуша докладваното от съдия Банев Административно дело № 357 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК и чл. 125 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

 

 

Образувано е за разглеждане на искова молба, подадена от С.К.С. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Българска агенция по безопасност на храните, с ЕИК *********, адрес гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ № 15А. С.С. предявява иск с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, с който претендира заплащане от Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/ - гр. София, на обезщетение за времето, през което е останал без работа, след прекратяване на служебното му правоотношение за длъжността „Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново“, длъжностно ниво по КДА 6, Ръководно ниво 6А, код по НКПД - 123 7008, поради незаконосъобразността на това прекратяване, но не за повече от 6 месеца, а именно за периода от 02.04.2020 г. до 02.10.2020  година. Изтъква, че Заповед № НК-3/ 23.03.2020 г. и Заповед № ОСОС-14/ 23.03.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с първата от които му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а с втората е прекратено служебното му правоотношение, са отменени с Решение № 36/ 15.02.2021 г. по адм. дело № 260/ 2020  по описа на Административен съд – Велико Търново, обжалвано и оставено в сила с Решение № 8425/ 12.07.2021 г. по адм. дело № 5161/ 2021 г. на Върховен административен съд. По същество твърди, че при отмяната на незаконосъобразния акт на органа по назначаването, на основание чл. 104, ал. 1, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, за него е възникнало правото на обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването на служебното му правоотношение. Заявява, че след прекратяването, през една част от посочения 6-месечен период той не е заемал никаква държавна или общинска служба и не е получавал трудово възнаграждение за друга работа, а за периода от 06.04.2020 г. до 02.10.2020 г. е работил по трудово правоотношение с „Лабстандарт ВСЕ“ ООД – гр. Велико Търново като ветеринарен лекар, но е получавал трудово възнаграждение в брутен размер, по-нисък от заплатата му като държавен служител. Въз основа на така изложените факти, ищецът претендира заплащане от БАБХ - гр. София, на обезщетения за причинените му вреди, които оценява на 9 726,29 лв. - шестмесечната основна заплата за длъжността за посочения по-горе период, определена към 12.07.2021 г. - датата на признаването на уволнението за незаконно, след приспадане на трудовото възнаграждение, получавано от „Лабстандарт ВСЕ“ ООД – гр. Велико Търново, ведно със законната лихва върху посочената сума от 12.07.2021 г., до окончателното й изплащане. В хода на делото ищцата, чрез пълномощника си ***Е.Н. от АК – Стара Загора, поддържа иска по доводите изложени в исковата молба и в хода на устните състезания, като се позовава и на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, вкл. заключението на назначената експертиза. Претендира присъждане на направените в производството по настоящото дело разноски за възнаграждение на ***.

 

Ответникът – Българска агенция по безопасност на храните, чрез пълномощника си по делото *** П.П., оспорва предявения иск по основание и по размер, като моли да бъде отхвърлен. Становище за неговата недоказаност се поддържа в представено преди последното открито съдебно заседание писмено заявление. Ответникът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

           

Участващият в производството прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново, пледира основателност на иска. Намира за установени по делото кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за присъждане на претендираното от ищцата обезщетение. Счита претенцията е доказана и по размер, до сумата, посочена в заключението на назначената по делото съдебно-икономическата експертиза.

 

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които се основава претенцията му и формулирания петитум, определя предявеният иско, като такъв с правно основание чл. 104, ал. 1, вр. с чл. 125 от ЗДСл, който на основение чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, следва да бъде разгледан по реда на чл. 203 и сл. от същия кодекс /т. 6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. тълк. дело № 2 от 2014 г., ОСГК на ВКС, І и ІІ колегия на ВАС/. 

 

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

От наличните по делото писмени доказателства – представени от страните и налични в приобщеното адм. дело № 260/ 2020 г. на АСВТ се установява, че със Заповед № НК-3/ 23.03.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ, на С.К.С. с ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и със Заповед № ОСОС-14/ 23.03.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ, на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение между агенцията и С.С., към него момент заемащ длъжността „директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново“, с ранг I старши, код по НКПД - 1213 7008, длъжностно ниво по КДА 6, ръководно ниво 6А. След оспорването им по съдебен ред, Заповед № НК-3/ 23.03.2020 г. и Заповед № ОСОС-14/ 23.03.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ са отменени с Решение № 36/ 15.02.2021 г. по адм. дело № 260/ 2020 г. на АСВТ, оставено в сила с Решение № 8425/ 12.07.2021 г. по адм. дело № 5161/ 2021 г. на ВАС, Пето отделение.

В рамките на настоящото производство, във връзка с указаното разпределение на доказателствената тежест, от ищеца са представени Удостоверение изх. № 36/ 09.12.2021 г., издадено от „Лабстандарт ВСЕ“ ООД – гр. Велико Търново, Заповед № ВР 7/ 12.08.2021 г. на изпълнителния директор на БАБХ, за възстановяване на С.К.С. на длъжността „директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново“, считано от датата на връчване на заповедта /17.08.2021 година/. По негово искане към настоящото дело е приобщена преписката по адм. дело № 260/ 2020 г. на АСВТ и е назначена съдебна експертиза със задачи да установи какъв е бил размерът на основната заплата за заемана от ищеца длъжност към дата 12.07.2023 г. и какъв би бил размерът на обезщетение изчислено по реда на 104, ал.1 от ЗДСл за периода от 02.04.2020 г. до 02.10.2020 година. Изброените доказателства установяват, че след уволнението му като държавен служител, ищецът не е полагала труд по служебно или трудово правоотношение за периода от 02.04.2020 г. до 06.04.2020 г. включително, а в периода от 06.04.2020 г. до 17.08.2021 г., е работил ветеринарен лекар по трудово правоотношение с „Лабстандарт ВСЕ“ ООД – гр. Велико Търново, с ЕИК *********. Или през периода на претендираното обезщетение, С.С. не е полагал труд по служебно или трудово правоотношение за периода от 02.04.2020 г. до 05.04.2020 г., включително. В периода 06.04.2020 г. до 02.10.2020 г., включително, е работил по трудово правоотношение с посоченото по-горе търговско дружество, като за този период размерът на основното му трудово възнаграждение е бил 850,00 лв. /удостоверението на л. 6 от делото, заключението на ССЕ/. От ответника не са ангажирани доказателства.

Заявената претенция е за определяне на обезщетение съобразно размера на основната заплата за длъжността към момента на признаването на уволнението на ищеца за незаконно, поради което е без значение дали същият след отмяната на заповедта за прекратяване на служебното, се е явил да заеме длъжността.

Съгласно данните от проверката на ***в счетоводството на ОД „Безопасност на храните“ - гр. Велико Търново, размерът на основната заплата за  към момента на признаването на уволнението за незаконно /12.07.2021 г./, е 2 446,00 лева. При изготвяне на заключението са ползвани и данните от счетоводството на „Лабстандарт ВСЕ“ ООД за основното месечно възнаграждение на ищеца /еднакво с брутното му възнаграждение/ по трудовото му правоотношение на длъжност „ветеринарен лекар“ в посоченото дружество, за периода 06.04.2020 г. до 02.10.2020 г., включително. На база тези данни, ***е изчислило, че обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл би следвало да е в размер общо на 9 664,86 лв., изчислен като разлика между сбора от основните заплати за длъжността „директор на ОДБХ – Велико Търново“ за периода от 02.04.2020 г. до 02.10.2020 г., включително и сбора на основните трудови възнаграждение „Лабстандарт ВСЕ“ ООД, през периода от 06.04.2020 г. до 02.10.2020 г., включително.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

 

Предявен е иск за имуществени вреди, произтичащи от отменена като незаконосъобразна Заповед № ОСОС-14/ 23.03.2020 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, за прекратяване на служебното правоотношение на ищеца.

 

Искът е предявен в срока по чл. 125 от ЗДСл, изчислен съгласно указанията в Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, от лице с правен интерес, адресат на отменения административен акт и като такова носител на правото да заяви обезщетяване на претърпени от този акт вреди. Ответникът – Българската агенция по безопасност на храните, е юридическо лице, съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните. Искът е процесуално допустим, а разгледан по същество, е и частично основателен.

 

Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването. В случая е безспорно установено, че Заповед № ОСОС-14/ 23.03.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ, с която е прекратено служебното правоотношение със С.К.С., е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. 

Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл предвижда, че когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

В случая са налице кумулативно установените в цитираната норма, материалноправни предпоставки на ищеца да бъде присъдено обезщетение за имуществените вреди, причинени му от оставането без доходи, поради лишаване от възможността да заема държавната служба. Както се посочи по-горе, от представените и неоспорени от страните писмени доказателства и заключението на ССЕ, базирано на данните от счетоводните докумети в ОДБХ – гр. Велико Търново и „Лабстандарт ВСЕ“ ООД – гр. Велико Търново се установява, че ищецът не е заемал друга държавна служба, нито е получавал възнаграждение за друга работа през периода от 02.04.2020 г. до 06.04.2020 г., а през периода от 06.04.2020 г. до 02.10.2020 г., включително е получавал основно възнаграждение в месечен размер на 850,00 лв., по трудово правоотношение.

 

Относно размера на дължимото обезщетение. Като основа за определяне на същото законодателят е посочил изрично основното месечно възнаграждение на служителя към момента на признаването на уволнението му за незаконно или на неявяването му да заеме службата, отчитайки измененията, които биха могли да настъпят в размера на това възнаграждени както по време на оспорване на незаконното уволнение, така и в периода между отмяната на заповедта за същото и крайният допустим от закона срок за фактическото явяване на служителя за изпълнение на служба. При така цитираната уредба размерът на обезщетението практически е нормативно определен, в зависимост от размера на основната заплата към посочените за релевантни моменти. В конкретния случай от ищеца се претендира размер на обезщетението съобразно размера на основното му възнаграждение към датата на отмяна на заповедта за уволнение. Както се отбеляза, в случая през месец юли 2021 г. в общинската администрация в Свищов, месечният размерът на основната заплата за длъжността „Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново“ е бил 2 446,00 лева. Съобразно това настоящият състав приема, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на база така посоченото месечно възнаграждение за длъжността към релевантния момент по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и установеният размер на основното възнаграждение на ищеца по трудовото му правоотношение с „Лабстандарт ВСЕ“ ООД – гр. Велико Търново в периода от 06.04.2020 г. до 02.10.2020 година.

 

По тези мотиви съдът приема, че ищецът има право на обезщетение изчислено на база основно месечно възнаграждение към момента на признаването на уволнението за незаконно - 2 446,00 лева. Размерът на това обезщетение следва да бъде определен като сбор от основната заплата на С. като държавен служите за периода 02.04.2020 г. - 06.04.2020 г., и разликите между основното възнаграждение като държавен служител и основното възнаграждение в „Лабстандарт ВСЕ“ ООД – гр. Велико Търново, през периода 06.04.2020 г. - 02.10.2020 г., или общо 9 664,86  лв., съгласно заключението на ССЕ. До този размер искът по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за горницата до пълния претендиран размер от 9 726,29 лв. следва да бъде отхвърлен, като недоказан. Върху така определеното обезщетение следва да се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва, като съобразно т. 4 от ТР № 3/ 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и константната съдебна практика на ВАС, същото е дължимо от дата 12.07.2021 г. /датата на влизание в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт/, до окончателното изплащане на обезщетението.

 

С оглед на изхода от спора и своевременно заявеното искане ищецът има право на разноски в размер на 298,11 лв. /за възнаграждение за ВЛ/, съобразно уважената част от иска.

Ответникът също има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 0,60 лв. съобразно отхвърлената част от иска.

 

Водим от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Осъжда Българската агенция по безопасност на храните с ЕИК *********, адрес гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ № 15А, да заплати на С.К.С. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 9 664,86 лв. /девет хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 02.04.2020 г. до 02.10.2020 г., през който ищецът не е заемал държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед № ОСОС-14/ 23.03.2020 г. на изпълнителния директор на БАБХ, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 12.07.2021 г., до окончателното й изплащане.

 

Отхвърля предявеният иск на С.К.С. с ЕГН **********, против Българската агенция по безопасност на храните, за обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 02.04.2020 г. до 02.10.2020 г., в останалата му част, за разликата от 9 664,86 лв. до пълния предявен размер от 9 726,29 лв., ведно със законната лихва върху сумата 61,43 лв., считано от 12.07.2021 г., до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

 

Осъжда Българската агенция по безопасност на храните с ЕИК *********, адрес гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ № 15А, да заплати на С.К.С. с ЕГН **********, адрес ***, направени в настоящото производство разноски в размер на 298,11 лв. /двеста деветдесет и осем лева и единадесет стотинки/.

           

Осъжда С.К.С. с ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Българската агенция по безопасност на храните с ЕИК *********, адрес гр. София, бул. „Пенчо Славейков“ № 15А, направените в настоящото производство разноски в размер на 0,60 лв. /шестдесет стотинки/.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

          

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на ищеца да се извърши и чрез пълномощника му по делото ***Е.Н. от АК – Стара Загора, на посочения служебен адрес: ***.

           

 

 

 

 

                                                                        Административен съдия: