МОТИВИ
към присъда по НОХД № 234 по описа на Карловския
районен съд за 20.год.
Районна Прокуратура – Карлово е
повдигнала обвинение против подсъдимия А.М.М. за това, че на 21.01.20.г. в землището на с. Р...,
Пловдивска област, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи
постъпките си , е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило .-годишна възраст - Ф.М.И.,
ЕГН ********** ***- престъпление по чл. .9 ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 т. 3 от НК
Представителят
на Районна прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и
предлага на подсъдимия да се определи наказание за престъплението в размер на една
година лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено с тригодишен
изпитателен срок.
В
наказателния процес не бяха
конституирани граждански ищци и частни обвинители.
Подсъдимият
М. разбира, в какво е обвинен, дава обяснения, твърди, че не е извършил
престъпление, моли за оправдателна присъда. Защитникът му адв. М. счита, че
извършеното от подзащитния й деяние е несъставомерно от обективна и субективна
страна и предлага да бъде оправдан.
Съдът,
като обсъди на основание чл. . и чл. 18 от НПК, всички доказателства по делото –
обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, показанията на
свидетелите С.А.С., М. И. Д.,
Ф. М. И., депозирани пред съдебния състав,
приетите на основание чл. 282 от НПК съдебно- медицинска експертиза на живо лице, изготвена от вещото лице д-р Й.Ш., съдебно – медицинска експертиза на
веществени доказателства № 19/.г., изготвена от вещото лице Н.К., съдебно – медицинска експертиза на веществени
доказателства № 20/.г., изготвена от вещото лице Н.К., съдебно-психиатрична експертиза за подсъдимия
, изготвена от вещото лице д-р Р.Д., съдебно- психиатрична експертиза за
пострадалата И., изготвена от вещото лице д-р Р.Д., предявените на основание
чл. 284 от НПК веществени доказателства стерилен памучен
тампон — влагалищна
обтривка и жълта трикотажна риза с къс ръкав, прочетените и приети на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства заповед за задържане от 21.01.20.г.,
справка от УИС на Прокуратурата на Република България, протокол за доброволно
предаване от 21.01.20.г., удостоверение за раждане, справка за лице, два броя
педагогически характеристики, характеристична справка на подсъдимия, справка за
съдимост на подсъдимия, намери за установено следното:
Подсъдимият А.М.М. ЕГН ********** е роден на *** ***, Пловдивска област,
ул. „С. №.. **. С ****.
Подсъдимият А.М. и пострадалата Ф.И.
се познавали от много години, тъй като живеели на една улица в с. Р. и учели в
едно училище в същото село – пострадалата в ** клас, а подсъдимият– в С. клас.
От около една година отношенията им се задълбочили, започнали да излизат често
заедно, ежедневно се виждали в училище. Разговаряли на общи теми, отношенията
си и семействата си, като и двамата знаели за възрастта на другия с точност –
подсъдимият знаел от пострадалата, че е на . години, а тя от своя страна, че М.
е на . години и скоро ще навърши пълнолетие. С течение на времето двамата се
сближили още повече, влюбили се един в друг и решили да създадат семейство. Подсъдимият
уведомил за това родителите си, които посетили родителите на И., за да я
поискат за жена на сина си – подсъдимия М.. Родителите й – свидетелката М.Д. и
баща й се противопоставили на това желание на М. и родителите му, като изрично
изтъкнали за причина малолетието на дъщеря си, като в и хода на разговора
заявили и точната й възраст, а именно . години, имали желание тя да завърши и обучението
си в училище. Предвид културните особености на средата, в която и двамата
живеели, Д. предупредила дъщеря си да не „направи някоя беля“ – т.е. да не
избяга с М. или да установят интимни отношения. Въпреки това обаче двамата се
виждали ежедневно в училище и имали планове за общо бъдеще. До месец януари 20.г.
двамата нямали интимни контакти.
На 21.01.20.г. сутринта
подсъдимият М. и пострадалата отишли на
училище, като след първия час се видели и уговорили да избягат от къщи, като
разчитали по този начин да принудят родителите на Ф. да се съгласят да се
оженят, предвид обичайните за средата им разбирания в тази връзка. Смятали да съобщят на родителите си, че са
имали интимни отношения, въпреки че такива нямали и по този начин да склонят
родителите на малолетната да се съгласят да заживеят на семейни начала.
Отишли в местност близо до селото, където имало изоставена колиба. Там
двамата отново разговаряли, че имат желание да се оженят и да живеят заедно,
защото се обичат. Планът им бил да останат известно време заедно там, а след
разкриване на бягството им, да съобщят на родителите си, че са имали полов акт,
какъвто нямали намерение да осъществят в този момент, а в подкрепа на това да
представят и доказателство, като им покажат тениската на подсъдимия със следи
от кръв по нея. За тази цел М. имал намерение да пореже пръста на ръката си. Подсъдимият
много харесвал пострадалата и се чувствал привлечен от нея, което било
взаимно. Затова известно време след като
излезли извън село Р. М. започнал целува И. по устните и по врата, да я
прегръща, като я галел и опипвал по гърдите и гърба. На И. тези му действия не
били неприятни и затова отвръщала на целувките и прегръдките му. Докато били
извън селото подсъдимият целувал И. по устата, лицето, по шията, впоследствие и
по гърдите, както и я засмукал от двете
страни на врата, както и по дясната гърда. Вследствие това половият му орган
преминал във възбудено състояние. Тъй като възбудата му била силна И. се
уплашила да не стигнат по-далеч и да осъществят полов контакт, поради което се
отдръпнала от подсъдимия. След известно време
пострадалата станала и отишла да
уринира, при което установила, че кърви и разбрала, че започва редовния й
менструален цикъл. Върнала се при подсъдимия и му съобщила за това. След това
взела тениската на М. и се избърсала в нея, от което по същата останали кървави
следи и петна. Двамата решили да покажат като „доказателство“ тениската с
петната на родителите си, че кръвта е получена вследствие осъществен между
двамата полов контакт и разкъсване на девствената ципа на пострадалата, какъвто
в действителност нямало. Междувременно родителите на И. се притеснили, че не се
е прибрала от училище в обичайния час и сигнализирали кварталния полицай, като
споделили и съмненията си, че може да е избягала с приятеля си подсъдимия М.. В
търсенето се включили и роднини на двамата, а свидетелят С. позвънил по
мобилния телефон на последния и му съобщил, че го търсят от полицията, както и
пострадалата. Първоначално М. не казвал къде се намират, тъй като се страхувал
от конфликти между семействата, след това обаче съобщил и точното
местоположение, където се намирали. Свидетелят С. отишъл на посоченото място, където
след дълго дошли и самият М. и И.. След това всички отишли в сградата на
кметството на с. Р., където ги очаквали кварталният полицай и близки на
пострадалата.
Съгласно приложеното
удостоверение за раждане на Ф.М.И., родена на ***г***, към 21.01.20.г. тя не е
била навършила .-годишна възраст.
В хода на
досъдебното производство е била назначена и изготвена от вещо лице д-р Ш. съдебномедицинска експертиза,
според която не се установяват данни за въвеждане на полов член във влагалището
на пострадалата И., тъй като девствената й ципа не е разкъсана. Установени са
били кръвонасядания в областта на шията и по горната повърхност на дясната
гръдна жлеза, добре отговарящи да са получени по механизма екс вакуо, т.е. при
засмукване с уста. По своето разположение и характеристика тези кръвонасядания
могат да се приемат като морфологичен израз на проявени блудствени действия
спрямо И. - хапане и засмукване. Вещото лице не е установило по тялото на И.
други травматични увреждания, като не изключва възможността по отношение на
последната да са били извършени и други блудствени действия, освен описаните от
него – опипване на половия орган, допиране с полов член .
Изготвената съдебно- медицинска
експертиза № 19/20.г. в сектор БНТЛ при
ОДМВР - Пловдив установява липсата на човешка семенна течност в представената
проба - направената намазка от
влагалищно съдържимо от пострадалата с марлен тампо.
От изготвената съдебно- медицинска експертиза № 20/20.г. в сектор
БНТЛ при ОДМВР - Пловдив се установява, че по тениската на подсъдимия А.М. има
петна, съдържащи човешка кръв.
Според изготвената
съдебнопсихиатрична експертиза относно подсъдимия М., същият не страда от
физически и психически недостатъци и правилно възприема фактите, имащи значение
за делото и дава достоверни обяснения за тях. М. е могъл да разбира свойството
и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
Според изготвената съдебнопсихиатрична експертиза по отношение
на пострадалата И., същата не страда от
физически и психически недостатъци и правилно възприема фактите имащи значение
за делото и дава достоверни показания за
тях.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена на базата на събраните по делото
доказателства. От тях по несъмнен начин се доказва авторството на деянието,
механизма на извършването му, времето, мястото и обстановката на
осъществяването му, предхождащото и последващото поведение на подсъдимия, както
и всички обстоятелства от значение за индивидуализирането на наказателната
отговорност на подсъдимия.
Съдът кредитира напълно
свидетелските показания на свидетелите С.А.С., М. И.
Д. и Ф. М. И..
Показанията на тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в
съответствие помежду си и със събраните по делото писмени и веществени доказателства
и съдебни експертизи. Съдът възприема
обясненията на подсъдимия, депозирани пред съдебния състав, доколкото същите са
в съответствие с кредитираните от съдебния състав доказателства. Не ги
кредитира само в частта им относно причината за преустановяването на интимната
близост, а именно достигнатата възбуда от страна на М. и страха поради нея у пострадалата
И. действията им да не надхвърлят целените и да преминат в полово сношение,
каквото не били планирали към този момент. В тази част обясненията му са
отречени от тези на И.. Позицията на последната във всички фази на процеса е
била последователна, деянието не е променило отношението й към подсъдимия,
същата не е заинтересована от изхода на делото, поради което съдът приема
показанията й за обективни и добросъвестно депозирани. Отделно заявеното от нея
е и логично, предвид установената за няколко часа интензивна интимната близост
на двамата. Изложените факти от И. се потвърждават и от обективните находки по
тялото й, намерили израз в заключението на изготвената и приета по делото
съдебно-медицинска експертиза на живо лице, изготвена от вещото лице д-р Ш., от
заключението на изготвените съдебно-медицински експертизи на веществени
доказателства, които съдът намира за изготвени с необходимите професионални
знания и ги кредитира. Съдът ползва и изготвените и приети съдебно-психиатрични
експертизи, изготвени от вещото лице д-р Р.Д. по отношение на подсъдимия и
пострадалата. Ползва и прочетените писмени доказателства по делото и
предявените веществени доказателства.
При
тези доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият А.М.М.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. .9 ал.1 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК.
Същият на 21.01.20.г. в землището на с. Р.,
Пловдивска област, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи
постъпките си, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило .-годишна възраст - Ф.М.И.,
ЕГН ********** ***.
Пострадалото лице Ф.М.И. е родена
на ***г. и към момента на деянието е била на тринадесет години и съответно не е
навършила . години.
Изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено от подсъдимия, като е целувал пострадалата И. по
устата, по лицето, по шията, по гърдите, като
я е галел и засмуквал по шията и гърдите. Тези действия са от естеството
да възбудят и удовлетворят полово желание без съвкупление.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал възрастта на
пострадалата, както и че чрез действията си ще възбуди и удовлетвори полово
желание, без да извършва съвкупление и е целял този резултат.
Налице е и предвидената в чл. .9
ал. 1 от НК особена цел – деецът с действията си да цели възбуждане или
удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Този субективен елемент от
състава на престъплението се установява от външно обективираните действия на
подсъдимия, целенасочената и търсена интимна близост в продължение на
продължителен период от време.
Престъплението е квалифицирано и
по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като към момента на извършването му –
21.01.20.г. г. подсъдимият е бил на .
г., но е можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Предвид изложените съображения съдът призна
подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл. .9 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК. За престъплението законът предвижда наказание
лишаване от свобода до три години. В случая според съда следва да се прилага
разпоредбата на чл.55 от НК. При индивидуализация наказанието на подсъдимия
съдът прецени, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при наличието на които и най – лекото предвидено в закона наказание от три
месеца лишаване от свобода, съобразявайки редукцията по чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК
се явява несъразмерно тежко, с оглед обществената опасност и на деянието, и на
дееца, поради което определи наказанието при приложението на чл. 55 от НК. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни, добросъвестното му процесуално
поведение, културните особености на средата в която живее, съдействащото
поведение на пострадалата, съдействието за разкриване на обективната истина.
Тези обстоятелства мотивираха съда да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2
от НК и да наложи на подсъдимия наказание обществено порицание.
Така
определеното наказание на подсъдимия съдебният състав счита за справедливо и
способстващо за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и
по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимия към
извършване на престъпни деяния в бъдеще.
Така определеното наказание
съдебният състав постанови да се изпълни чрез поставяне на извлечение от
присъдата на информационното табло на кметството по местоживеене ***.
Вещественото доказателство -
стерилен памучен тампон
— влагалищна обтривка, съдът постанови след влизане на
присъдата в законна сила да бъде унищожено като вещ без стойност.
Вещественото доказателство жълта
трикотажна риза с къс ръкав, собственост на подсъдимия, съдът постанови след
влизане на присъдата в законна сила да му бъде върната.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия Съдът
възложи направените по делото разноски в досъдебното производство в
размер на 356.80 лева за възнаграждения на вещи лица, като го осъди да ги заплати
в полза на държавата, по бюджетна сметка на ОД на МВР гр. Пловдив, възложи му и
направените в съдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 80.00лв., като го осъди да ги заплати по бюджетна сметка на ВСС.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.