Решение по дело №121/2020 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е   № …

                                гр.Козлодуй, 26 октомври 2020 г.

 

                              В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Козлодуйският районен съд, трети състав в открито съдебно заседание на 20.10.2020 г. /двадесети октомври две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

                                                   Районен съдия: Борислав Методиев

 

при секретаря Валентина Гъркова, като разгледа докладваното от съдията Б.Методиев административно наказателно дело № 121 по описа на РС-Козлодуй за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство e по чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството по делото е образувано по повод жалба на Й.Р.Й. с ЕГН:********** *** срещу Наказателно постановление № 20-0288-000***/09.04.2020г. на Началник РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление, като счита, че същото е незаконосъобразно, тъй като са налице съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата му и е налице несъобразяване с материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.Ц.К. ***, като поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна – административно-наказващият орган не изпраща представител, не сочи доказателства.

Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.03.2020г., полицейските служители на РУ-К. – св.Н.Ц. и св. Л.К., били на работа, като управлявали служебен автомобил в гр.К. по ул.“Х. Б.“ в посока училище „Св. Св. К. и М.“. Приближавайки училището, двамата забелязват лек автомобил марка „А.“ модел „А*“, с рег. №********, който в близост до паркинга на учебното заведение, потегляйки и движейки се срещу тях, рязко подава газ, превърта гуми и прави маневра обратен завой. При завоя задната част на автомобила се „изнася“, което създава предпоставки за ПТП. Констатирайки това полицаите, привеждат патрулния автомобил в специален режим на движение, като подават свитлинен и звуков сигнал и спират за проверка лек автомобил марка „А.“ модел „А*“, с рег. №********. При извършване на проверката установяват, че водач на автомобила е жалбоподателят Й.Р.Й. ***. Полицейските служитери извикват за съдействие своя колега - св.Г.М., който има правомощия за съставяне на актове за установяване на административни нарушения по закона за движение по пътищата. На мястото св.М. след като разбира за случилото се от колегите си съставя на жалбоподателя АУАН за това, че на 16.03.2020г., около 15.30 часа, в гр.К. по ул“Х. Б.“ срещу СОУ“Св. Св. К. и М.“, управлява лек автомобил марка „А. А*“, с рег. №********, собственост на Р. Й. Р. с ЕГН:**********, като при потегляне от СОУ „К. и М.“ прекомерно форсира двигателя при потегляне и движение, с което умишлено предизвиква превъртане на задвижващите колела на автомобила, неконтролирано поднясяне на същия, с което създава явна опасност и пречки на движението, застрашава живота и здравето на хората и би могло да причини имуществени вреди, с което виновно е нарушил чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от св.Г. Ю.М., а като свидетили са вписани очевидците Л.К.К. и Н.В.Ц.. АУАН е подписан от жалбоподателя Й. без възражения. 

 Въз основа на съставения АУАН по ЗДвП е издадено обжалваното Наказателно постановление №20-0288-000*** от 09.04.2020г. от Началник РУ-К. към ОДМВР-В., с което за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца Това наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 21.04.2020г..

По делото, разпитани като свидетели са полицейските служители на Г.Ю.М., Л.К.К., Н.В.Ц., както и доведените от жалбоподателя – К. Т. М. и П. К. Й., които са негови приятели.

Показанията на свидетелите са еднопосочни, досежно това, че при движението си автомобилът на жалбоподателя е превъртял гуми. Налице е противоречие между показанията на св.Ц., св.К. и св.Й. от една страна и тези на св.Маринов, относно това дали е извършвал маневра автомобилът на жалбоподателя. Според св.М., неговият приятел не е извършвал маневри, докато според свидетеля Й. жалбоподателят е извършл маневра – завой наляво. Полицейските служители са категорични, че е направил обратен завой и е пресякъл двойна непрекъсната линия. Тази маневра е била съпроводена от превъртане на гуми и поднасяне на задната част на автомобила, която служителите на реда описват като „дрифт“.

На следващо място според св. К. М. пътната настилка е била по-прашна, докато св. П. Й. е несигурен в показанията си относно състоянието на пътната настилка, като същият е колеблив дали е имало пясък или не. В обясненията си жалбоподателят също признава, че е превъртял гуми при потеглянето си, но отдава това че пътната настилка е била прашна. Полицейските слежители св.М., св.Ц. и св.К., са категорични, че времето е било ясно, а пътната настилка суха.

Съдът кредитира показанията на полицейските служители като еднопосочни, непротиворечиви и незаинтересовани. По отношение на показанията на св.К. М. и св.П. Й., съдът не кредитира същите, доколкото двамата са приятели на жалбоподателя, доведени са от него, т.е. същите са пряко заинтересовани от изхода на делото. Също така е налице и противоречие в техните показания, касателно състоянието на пътната настилка, движението на автомобила на жалбоподателя и дали същият е извършвал маневри.

Съдът не кредитира и обясненията на жалбоподателя Й., които освен доказателствено средство са и средство за защита и същите противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

От представена справка от Общинско предприятие на „БКС“ се установявава, че в периода от 10.03.2020г. до 20.03.2020г., ежедневно са извършвани оборка и метене на обекти, включително по ул.“Х. Б.“ и около СОУ „Св. Св. К. и М.“.

Горната фактическа обстановка се установява от приложената административнонаказателна преписка, Заповед №369з-346 от 27.02.2019г. на Директора на ОДМВР-В., справка от Общинско предприятие „БКС“ и показанията на разпитаните свидетели.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

Видно от представената по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи е, че компетентни да издават актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП са служителите на „Териториална полиция“ на длъжност полицейски и младши полицейски инспектори в структурите на „Охранителна полиция“ към районните управления, след успешно положен изпит по ЗДвП и КЗ. От допълнително изискана и приложена към делото Заповед №369з-*** от 27.02.2019г. на ЗА Директора на ОДМВР-В. е видно, че актосъставителят - св.Г.Ю.М. *** успешно е положил изпит по ЗДвП и КЗ. Самият Акт за установяване на административно нарушение №167 е съставен от св.М. на 16.03.2020г., т.е. след успешно полагане на изпита по ЗДвП и КЗ.

На следващо място актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат изискуемото съдържание и необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати процесуални нарушения при съставянето им. Спазени са правилата за съставянето на акта за установяване на административно нарушение, като същият е съставен в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване на деянието – Л.К.К. и Н.В.Ц., съгласно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН.

Впоследствие, наказателното постановление е издадено от компетентното за това лице – Началник РУ-К. към ОДМВР-В., упълномощен със Заповед №8121з-*** от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи в съответния 6-месечен срок от съставянето на акта, съгласно чл.34 от ЗАНН.

В чл.104Б, т.2 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Съгласно чл.175А, ал.1 от ЗДвП наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лева, водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От събраните по делото гласни доказателства на свидетелите-очевидци Л.К. и Н.Ц. се установи, че жалбоподателят Й.Р. Й. на 16.03.2020г. е управлявал лек автомобил марка „А. А*“, с рег. №********, собственост на Р. Й. Р. с ЕГН:**********, като при потегляне от паркинга на СОУ „К. и М.“ прекомерно е форсирал двигателя, с което умишлено е предизвикал превъртане на задвижващите колела на автомобила, неконтролирано поднясяне на същия, с което е създадена явна опасност и пречки за движението, застрашен е живота и здравето на хората, което би могло да причини и имуществени вреди. Свидетелите описват това движение на автомобила като „дрифт“.

Действително няма легално законово понятие на термина „дрифт“, но същият практически се възприема и припокрива с правния израз „използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“. Най-просто казано, „дрифтът“ е техника характерна с умишленото извеждане на автомобила извън контрол чрез „презавиване“, което води до загуба на сцепление на задните колела. В това положение, ъгълът на приплъзване на задните колела е по-голям от ъгъла на приплъзване на предните, което налага контрирането им в посока обратна на посоката на завоя, за да се запази контролът на автомобила и правилната му траектория на завиване. Фактически това, но с други думи и изрази сочат и свидетелите – Ц. и К.. Въз основа на показанията на контролните органи съдът приема, че Й. умишлено е поднасял задната част на автомобила при извършената маневра обратен завой и по този начин е създал опасност за останалите участници в движението, тъй като не е използвал пътя отворен за обществено ползване по предназначение. Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. В конкретния случай е била налице и непосредствена опасност за движението, която се установява безспорно от свидетелите очевидци – К. и Ц..

Съдът не приема тезата на защитата, че жалбоподателят е неопитен шофьор, който е подал малко повече газ и в резултан на запрашената пътна настилка несъзнателно е превъртял гумите на автомобила. Нотроно известно е, че при потегляне не би могло да се получи превъртане на гумите дори и да е опесачена пътната настилка, освен ако не се подаде повече газ, отколкото е необходимо. По делото не са събрани доказатества какво е било състоянието на пътната настилка, освен от показанията на св.М. и обясненията на жалбоподателя, които съдът не кредитира, тъй като същите са заинтересовани от изхода на делото. Същите противоречат и на представената информация от Общинско предприятие „БКС“, че е извършено почистване в района на СОУ „Х. Б.“. Също така според св.Ц. и св.К., пътната настилка е била суха, а жалбоподателят след като е подал газ е направил и маневра обратен завой, което е довело до поднасяне на задната част на автомобила и е създало опасност за другите участници в движението. Това действие жалбоподателят е извършил умишлено след като преди това същият е бил неколкократно предупреждаван от служителите на реда, за извършени от него други подобни провинения, за които не е бил санкциониран.

Действията на Й. са извършени в централната част на населеното място, пред учебно заведение, при наличието на други участници в движението и на немалко присъстващи в непосредствена близост пешеходци. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което е била създадена опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП. Настоящият съдебен състав намира, че законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017 г., обосновавайки се с изключителното увеличение на подобни случаи в цялата страна, при които водачи на автомобили извършват подобни „маневри“ по оживени улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказание „глоба“ от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

От събраните по делото доказателства не може да определи приложението на чл.28 от ЗАНН. За да представлява извършеното „маловажен случай“ е необходимо извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от съответния вид. В конкретния случай, жалбоподателят освен, че е създал опасност за живота и здравето на себе си и на останалите пътници в автомобила, но и за другите участници в движението и случайно преминаващите наблизо пешеходци, което повишава степента на обществената обасност, на извършеното деяние.

Предвид горното, Наказателно постановление № 20-0288-000***/09.04.2020г. на Началник РУ-К. към ОД на МВР гр.В., с което за нарушение на чл.104Б, т.2 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП /, на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, следва да бъде потъврдено от настоящата въззивна инстанция, като законосъобразно и правилно издадено.