№ 2648
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20241110205911 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
К. Г. Г. ЕГН ********** от град ***, ул.“***“ № 74, вх.“В“, ет.5, ап.15,
обжалва наказателно постановление (НП) № 21-4332-003905/23.02.2024г.
издадено от ***- Началник Група към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
СДВР, с което са наложени:1.глоба в размер на 30 лева за нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП; 2.глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП; 3. глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП;
4.глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно, в
жалбата си твърди, че не е извършил нарушенията.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява и
не изразява становище по жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията
1
на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по
чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
На 02.02.2024г., около 03:54 часа, в град София, жалбоподателят К. Г. Г.
управлявал лек автомобил, марка”*** ”, с рег.№ ***, движейки се по
улица”Рилски езера ”, с посока от ул.”Христо Ценов ”към ул.”Кишинев ” и
пред № 3 на ул.“Кишинев“, навлязъл след знак, забраняващ навлизане на
МПС в улицата, в резултат на което бил спрян за проверка от полицейските
служители – свидетелите В. Б. Н. и М. К. Д..В хода на полицейската проверка,
Г. не предоставил СУМПС и СРМПС за управляваното МПС – собственост на
***, отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство - Алкотест
дрегер 7510 ARBA 0143.Въпреки, че бил издаден и талон за меицинско
изследване № 0150017 с направление за „ВМА“, както и седем броя
холограмни стикера, Г. отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества и не дал кръвна проба за медицинско изследване.
За констатираните нарушения свидетелката В. Б. Н. съставила АУАН, въз
основа на който било издадено и обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата
административно - наказателна преписка и от показанията на разпитаните
свидетели – Н. и Д., в които те заявяват, че са работили в екип към
посочената дата на извършване на нарушенията от Г., че няма как това, което е
написано в АУАН да не е така и няма никакъв вариант в акта да е записано
нещо, което да не се е случило.
Видно от представения по делото талон за медицинско изследване/л.8/,
на 02.02.2024г. в 03:40 часа, Г. е отказал да бъде тестван за употреба на
алкохол с техническо средство, отказал и тестване за употреба на наркотични
вещества, бил насочен да предостави кръвна проба за химическо изследване
във ВМА, но липсват данни същият да се е явил и да е дал такава кръвна
проба.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
2
постановление са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията
по закон и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН.
Относно посоченоот в НП нарушение-по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП - водач на моторно превозно средство,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и
глоба 2000 лв.
В по–голямата част от показанията си свидетелите сочат, че нямат ясен
спомен относно случилото се, но същевременно заявяват, че няма никаква
възможност в АУАН да не са записани действителните факти относно
извършените нарушения. Отказът от страна на Г. да бъде тестван за употреба
на алкохол, както с техническо средство, така и чрез кръвна проба е записан в
талона за медицинско изследване. Липсват каквито и да било данни за
причина, различна от отказа на жалбоподателя да съдейства, за да се направи
кръвна проба, или такива, от които да се изведе, че Г. е бил в невъзможност да
изпълни даденото му предписание за изследване именно в лабораторията на
ВМА и непредоставянето на кръв за изследване на посоченото място логично
следва да му се вмени във вина.
Относно нарушенията по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП - липсват доказателства, които да опровергават
констатациите в АУАН и НП, че Криситян Г. не е навлязъл в улица, след знак,
забраняващ влизането на пътно превозно средство, че е носил свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и, че носил и свидетелство за
регистрация на автомобила, който управлявал.Жалбоподателят не е доказал
твърденията си, че не извършил нарушенията, за които са му наложени глоби.
Ето защо настоящият съдебен състав счита за доказано извършването на
нарушенията по чл.174, ал.3 от ЗДвП, по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 от
3
ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП от К. Г., както от обективна, така и от
субективна страна, НП е законосъобразно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на
АНО следва да се присъдят направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 21-4332-
003905/23.02.2024г. издадено от ***- Началник Група към СДВР, ОТДЕЛ
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, с което на К. Г. Г. ЕГН ********** са
наложени:1.глоба в размер на 30 лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП;
2.глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; 3. глоба
в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП; 4.глоба в
размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП .
ОСЪЖДА К. Г. Г. ЕГН ********** да заплати на СДВР направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от
датата на съобщаване, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4