О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 2404 Година 2019, 06.12 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На шести декември, две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1741 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
вх.№36386/21.08.2019г. по описа на БРС, подадена от „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Александър
Дондуков“ № 19, ет.2, чрез юрисконсулт Наталия Бахчеванова, съдебен адрес:***, срещу
Решение №1935/25.07.2019г., постановено по гр.д.№3422/2018г. по описа на
Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският
районен съд е отхвърлил предявения от
„ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, против Б.С.К., ЕГН **********, иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 406,08 лв., представляваща
дължима главница по Договор за кредит за текущо потребление от 22.01.2015 г.,
сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД и ответника, вземанията по който са били цедирани
на ищеца, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до
изплащане на вземането.
Отхвърлен е и евентуално
предявения от дружеството против Б.С.К., иск за осъждането му да заплати на
ищеца следните суми, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от
22.01.2015 г., сключен между „БАНКА ДСК” ЕАД и ответника, вземанията по който
са били цедирани на ищеца, а именно: сумата от 1 780,03 лв., представляваща
падежирала към датата на подаване на исковата молба част от главницата по
договора за кредит, включена в анюитетните погасителни вноски, дължими за
периода 22.01.2015 г. - 15.04.2018 г.,
сумата от 6 719,97 лв., представляваща
предсрочно изискуема част от главницата, включена в анюитетните погасителни
вноски, дължими през периода 15.05.2018 г. - 22.01.2025 г., и сумата от 2
741,56 лв., представляваща непогасена по давност част от възнаградителната
лихва по падежиралата към датата на подаване на исковата молба част от
главницата, начислена за периода 15.05.2015 г. – 15.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от предявяването на иска до окончателното
им изплащане.
С жалбата се изразява недоволство от
решението в неговата цялост и се иска отмяната му. Жалбоподателят счита, че
същото е неправилно и недопустимо.
Изразява се несъгласие с извода на съда, че
ответникът Б.К. не е бил надлежно уведомен за цесията.
Твърди се, че на базата на изрично
пълномощно, предоставено от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, от
името на цедента е изпратено уведомително писмо до длъжника на посочения от
него адрес за прехвърлянето на вземането. От обратната разписка е отразено, че
адресатът е преместен на друг адрес, което е и причина да не бъде получено
писмото. Съгласно чл.22 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, изпратените уведомления до кредитополучателя на посочения от него
адрес се считат за връчени, освен ако не е предвиден друг ред за уведомяване.
Няма данни за друг адрес на длъжника, а и същият не е уведомил кредитора за
промяна в адреса си. Неполучаването на уведомителното писмо за цесията е изцяло
във вина на длъжника. Няма изпълнение от страна на длъжника нито към стария,
нито към новия кредитор.
По отношение на особения представител,
назначен на ответника, изразява становище, че действително той притежава
особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на
съдебното производство, но следва да се има предвид, че същият е назначен от
съда след прилагане на нормата на чл.47, ал.5 ГПК, т.е. съобщенията и книжата
до ответника се считат за редовно връчени.
Заявява, че уведомлението, представено с
исковата молба и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл.47 ГПК
връчване на съдебни книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно
чл.99, ал.3 ЗЗД. Сочи съдебна практика, според която уведомяването за настъпила
предсрочна изискуемост /уведомяването за прехвърляне на вземането/ може да се
съобщи и чрез назначения по делото особен представител – решение № 198 от
18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. на I т.о. на ВКС.
Счита, че е законово задължение на всяко
лице да заяви промяната на настоящия си адрес и след като ответникът съзнателно
не е изпълнил това свое задължение, след като е напуснал вписания в съответните
регистри адрес, то същият не може да черпи ползи от това свое поведение. Чрез
фигурата на особения представител, ГПК компенсира личното участие на ответника
в процеса, поради и което особения представител следва да се счита за надлежен
адресат на уведомяването за извършената цесия.
Иска се,
атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което предявената главна осъдителна претенция за сумата от 8406,08 лв.-дължима
главница по договор за кредит за текущо потребление, ведно със законната лихва
от предявяване на иска до окончателното изплащане, да бъде уважена. В случай,
че главният иск бъде счетен за неоснователен, да бъде уважен евентуалния
осъдителен иск за сумата от 1 780,03 лв., представляваща подозирала към датата
на подаване на исковата молба част от главницата по договора за кредит,
включена в анюитетните погасителни вноски, дължими за периода 22.01.2015 г. - 15.04.2018 г., сумата от
6719,97 лв., представляваща предсрочно
изискуема част от главницата, включена в анюитетните погасителни вноски,
дължими през периода 15.05.2018 г. - 22.01.2025 г., и сумата от 2741,56 лв.,
представляваща непогасена по давност част от възнаградителната лихва по подозиралата
към датата на подаване на исковата молба част от главницата, начислена за
периода 15.05.2015 г. – 15.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от предявяването на иска до окончателното им
изплащане.
Претендират се направените в настоящото
производство разноски.
При проверката, извършена на осн. чл.267,
ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е връчено
на упълномощено от ищеца лице- юрисконсулт Наталия Бахчеванова, на 07.08.2019г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 21.08.2019г, следователно е подадена в
законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение. Жалбата е редовна и допустима за
разглеждане по същество.
Препис от постъпилата въззивна жалба е
връчен на особения представител на ответника
на 07.10.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от въззиваемия
–Б.С.К., чрез адв.Е.Д. в качеството й на особен представител, съдебен адрес:***,
с който се оспорва въззивната жалба
изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният
съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Сочи, че ненамирането на
ответника на посочения от него адрес не може да се приравни на редовно връчване
на уведомлението за цесия. Известието за доставяне не е връчено съгласно
изискванията на чл.5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските
пратки и пощенските колети, издадени на
основание чл.36, ал.2 от Закона за пощенските услуги. В тежест на ищеца е да
докаже фактът на извършено уведомление за цесията на длъжника, което не е
сторено по делото, поради и което исковете правилно са отхвърлени като
неоснователни.
Споделя разрешението в трайната
съдебна практика, че принципно уведомяване за извършена цесия може да се
извърши с връчването на преписа от исковата молба, но същото не е приложимо в
процесния случай, тъй като ответникът не е получил лично съдебните книжа, а от
особен представител. Той не упражнява свои процесуални права, а тези на
страната, която представлява и в тази връзка не може да засяга материално правната
сфера на лицето, което представлява. Посочва в този смисъл т.7 от ТР №
6/06.11.2013г. по т.д.№ 6/12г. на ВКС, ОСГТК, според което особения
представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема
адресирани до ответника материално правни изявления на трети лица.
Действително нормата на чл.47,
ал.5 ГПК въвежда една фикция за получаване на книжата от ответника, но
действието на тази фикция е изцяло от процесуално естество.
Заявява, че договорът за цесия
няма действие по отношение на ответника К., тъй като за извършеното прехвърляне
не му е съобщено по предвидения в закона ред, поради и което ищцовото дружество
не може да се легитимира като кредитор на ответника.
Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна
жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание
за разглеждане и решаване.
С оглед на
гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1741/2019г. в съдебно заседание
за разглеждане и решаване на 16.12.2019г.
от 10,30
ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: