О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……….…./…………………..2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл. с. Никола Дойчев
като
разгледа докладваното от мл. съдия Дойчев
въззивно гр.д.
№ 139 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД против Решение № 4756/22.11.2018г.
по гр.д. 8691/2018г. на РС-Варна, с което е прието за установено в
отношенията между страните, че М.К. Ефтимова
не дължи на „Енерго-про Продажби“ АД, сумата от 581.67 лв. /петстотин осемдесет и един лева и шестдесет
и седем стотинки/, представляваща 1/9 част от общо претендираната
сума по фактура
№ **********/23.10.2017г. на
стойност 5235.02 лева, представляваща начислена корекция на електроенергия
за периода от 20.07.2016г. до
19.07.2017г. за обект находящ се
в гр.Варна, ул. „Константин Доганов“ №51, отчитан по
клиентски номер **********
и абонатен номер
**********.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо,
неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода на делото доказателствен материал. Навеждат се твърдения, че
решението е неправилно, тъй като извършената корекционна
процедура е на основание действащите ПИКЕЕ и е осъществен целия правопораждащ фактически състав, обуславящ
законосъобразността на процедурата. Оспорва се изводът на ВРС, че не са налице
предпоставките на чл. 50 от ПИКЕЕ – излагат се подробни доводи за наличието на
условията за приложението на чл. 50 от ПИКЕЕ, които се доказвали от приложените
по делото доказателства. Посочва се, че отчетената електроенергия в СТИ е
доставена и потребена от ищеца, остойностена по цени за
технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия
по отделно за всяка тарифа. Обосновава се хипотезата на чл. 200 от ЗЗД,
приложима при договорите за покупко-продажба, тъй като въззиваемата
страна е длъжна да плати цената на вещта, която е получена чрез направената доставка
на електрическа енергия. Моли се решението на ВРС да бъде отменено и да бъде
поставено ново решение, с което предявеният иск да бъдат отхвърлен. Претендират
се разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен
отговор от въззиваемата страна М.К. Е. Поддържа се
становището за липса нормативно уредена възможност за доставчиците да
начисляват служебна ел.енергия, предвид отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС.
Посочва се, че не е установено, също така, за какъв период от време е потребена допълнително начислената ел. енергия и в кой
часови диапазон. На следващо място се твърди, че не е спазена разпоредбата на
чл. 675а, ал. 4 и чл. 662, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Моли се решението на първоинстанционния
съд да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е процесуално допустима.
Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите
изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са направили
искания по доказателствата.
Производството следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
По изложените съображения и на основание чл. 267 от ГПК , съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ
в открито съдебно заседание въззивна жалба, подадена от „Енерго
– Про Продажби“ АД против Решение № 4756/22.11.2018г.
по гр.д. 8691/2018г. на РС-Варна.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 139/2019
г. по описа на ВОС за разглеждане в
о.с.з. на 06.03.2019 г.
от 9:00 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.