Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Съдия -
докладчик Д. БИШУРОВ
Днес 15.10.2014 год. Д. Бишуров -
районен съдия в Районен съд-гр.Пазарджик, след като се запознах в качеството си
на съдия-докладчик с материалите по НОХД № 1932/2013г. по описа на Районен съд
гр.Пазарджик намирам, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбите
на чл.249 ал.1 и ал.2 от НПК във връзка с чл.248 ал.2, т.3 от НПК, като
съдебното производство по делото бъде прекратено и последното изпратено на Районна прокуратура, за
отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила.
Видно от материалите по делото е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на обвиняемия,
поради обстоятелството, че ОА не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК.
В досъдебната фаза на процеса, а и с изготвения
обвинителен акт против обвиняемата С.М. е било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.202 ал.2, т.1 от НК, извършено на 29.04.2013г. в
гр.Септември, т.е. за присвояване в големи размери на паричната сума от
22 256.93 лева.
Видно от
обстоятелствената част на ОА, при описване на престъпната деятелност на
обвиняемия, прокурорът не е изпълнил задълженията си по чл.246 ал.2 от НПК като конкретизира подробно по
време, място и начин извършеното престъпно деяние. С това той не е очертал
прецизно рамката на обвинението и е накърнил правото на защита на обвиняемата,
т.к. не й и посочил конкретните факти, очертаващи от обективна страна
осъществения престъпен състав, при което я е лишил от възможността да
организира адекватна защита и да научи в какво точно е обвинена.
Така например в
самото начало на ОА са описани установените трудови отношения между обвиняемата
и ощетеното юридическо лице, като е изведено и длъжностното качество на М.,
бидейки назначена на длъжността комисионер в заложна къща. Описано е по принцип
как и при какви условия тя е осъществявала трудовите си функции. На стр.2, абз.3 от ОА, прокурорът е посочил,
че на 25.04.2013г. управителят на ощетеното ЮЛ бил в обекта, където работела
обвиняемата и там той установил визуално, че наличните в касата пари били
по-малко отколкото следвало да бъдат. Описано е, че на 29.04.2013г. управителят
на дружеството насрочил ревизия, на която присъствал както другият съдружник,
така и обвиняемата. Посочено е, че при
тази ревизия по груби сметки на съдружниците били констатирани липси на парични
средства в касата в размер на около 50 000 лева. След това е описано, че
на 30.04.2013г. била насрочена нова ревизия, в която да участва и счетоводителят
на дружеството. Тя обаче не се състояла, т.к. обвиняемата не пристигнала в
обекта, за да вземе участие според уговореното. Фактологията в ОА продължава с
това, че на 01.05.2013г., след съдействие от органите на МВР, съдружниците
влезли в обекта, като в присъствието на бащата на обвиняемата и съжителстващия
с нея мъж, който представил нарочно пълномощно от нейна страна, бил извършен
опис на всички намиращи се в заложната къща пари и ценности. Веднага след това
е посочено какви липси са бил констатирани, включително и посредством
назначената финансово-счетоводна експертиза.
При тази фактология
е формиран правния извод, че на 29.04.2013г. обвиняемата е извършила длъжностно
присвояване в големи размери на липсващата парична сума от 22 256.93 лева,
при което й е повдигнато обвинение за престъпление по чл.202 ал.2, т.1 от НК.
Настоящият съдебен
състав намира, че в нарушение на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК авторът на
ОА не е посочил в неговата обстоятелствена част точно, ясно и конкретно как е
извършено вмененото престъпно деяние, с което е накърнил правото на защита на
обвиняемата. Тя е лишена от възможността да научи конкретните факти, очертаващи
от обективна и субективна страна престъплението и да изгражда защитата си по
тези факти. Казано с други думи,
обвиняемата, а и нейният защитник, са
поставени в ситуация да гадаят защо точно на 29.04.2013г. и с какви конкретно
фактически и/или юридически разпоредителни действия е било извършено
присвояването, което е недопустимо.
Тук е мястото да се
посочи, че в своята константна практика ВКС
не търпи различие досежно разбирането за съдържанието на изпълнителното деяние
на присвояването по чл.201 НК, а именно че понятията "липса на имуществото" и
"длъжностното присвояване" не са еднозначни фактически състави. За да е налице присвояването от фактическа
страна, следва да се установи не само не отчитането на имуществото от
отчетника, т.е. липсата на
повереното му за пазене имущество, но да се установи и факта, че липсата е предхождана от конкретни
разпоредителни действия на дееца по отношение на повереното му имущество, с
които той да се е отнесъл към него, като със свое собствено имущество, без
значение е дори, дали това той е сторил само в свой или в чужд интерес.
Определящо за отговорността е отнасянето с имуществото като със свое собствено.
В този ред на мисли
съдът намира за нужно да цитира следните съдебни решения:
Решение
№ 5 от 30.11.1983г. по н.д. № 4/83г. на Пленума на ВС: „Липсата на стоково-материални ценности,
поверени на длъжностно лице за пазене или управление, не означава, че същите са
присвоени, защото тази липса може да се дължи на различни причини. Длъжностно
присвояване по смисъла на чл. 201 - 205 НК ще има само ако се
докаже по несъмнен начин, че длъжностното лице се е разпоредило с
обществено имущество в свой личен интерес или в интерес на други граждани,
които нямат право за това.”;
Решение № 469 от 29.06.2005г. по н.д. № 887/2004г. на ВКС ІІ
н.о. с докл. с-я Гроздан Илиев: „Изпълнителното деяние на длъжностното присвояване се
изразява в това, че длъжностното лице, на което е връчено или поверено
имуществото, се разпорежда с това имущество в свой личен или чужд личен или
колективен интерес, без да има право за това, т. е. разпорежда се с него като
със свое. Установената липса на имущество не винаги е резултат на длъжностно
присвояване. Действията на длъжностното лице, с които се е разпоредило в свои
или чужд интерес, като признак от състава по чл. 201 НПК, задължително подлежат на
установяване по предвидения в НПК процесуален ред.”;
Решение № 425 от 17.09.1991г. по н.д. № 278/1991г. на ВКС І
н.о. с докл. с-я Пламен Томов: „Не всяка липса се дължи на престъпление,
а още по-малко на длъжностно присвояване във всички случаи. Последното се
потвърждава в съдебната практика и неизменно е поддържано от Върховния съд.
Нещо повече, ако понятието "липса" се употребява в точния му
юридически смисъл, престъпление и липса изобщо не могат да бъдат в отношение на
причина и следствие. В областта на отчетническата имуществена отговорност, в
която е разработено това понятие, под "липса" най-често се разбира
неотчитане на обществено имущество, предизвикано от щета с неизвестен произход.
Обратно, произходът на щетата, причинена от престъпление, винаги е известен.
Това са съдействията или бездействията, в които се изразява самото
престъпление. При длъжностно присвояване, по-конкретно, не могат да не бъдат
известни разпоредителните дейности, които отчетникът, без да има право, е
извършил с повереното му обществено имущество в свой или в чужд личен интерес,
отнасяйки се към това имущество като към собствено. С други думи, за липса
би трябвало да се говори само доколкото не е установено неотчитането на
общественото имущество да се дължи на престъпление или поне доколкото става
дума за времето, преди да е установено престъплението.”;
Решение № 11 от 28.04.2010г. по н.д. № 659/2009г. на ВКС ІІ
н.о. с докл. с-я Жанина Начева: „Съдебната
практика на ВКС последователно стои на разбирането, че поначало само
констатираната липса (щета с неустановен произход) и невъзможността подсъдимият
да обясни причините за тази липса не е достатъчно основание да се приеме, че
той е присвоил чуждото имущество”.
В този
ред на мисли следва да се каже, че липсата на описание относно конкретните факти
съставляващи обективен елемент на осъществения престъпен състав, т.е. на
изпълнителното деяние /фактически и/или юридически разпоредителни действия на
длъжностното лице/ драстично засяга
правото на защита, т.к. обладаващият това право се брани срещу конкретните факти,
а при тяхното непосочване той е лишен от възможност да построи защитна теза, да
изгражда алиби, да обосновава несъставомерност и т.н.
С оглед на това
ВКС е имал повод да изтъкне в свое Решение № 4 от 14.01.2003г. по н.д. №
621/2003г. на І н.о. с докл. с-я Евелина Стоянова следното: „С Тълкувателно решение № 2/2002 г., т. т. 2 и 4.2,
ОСНК на ВКС достатъчно ясно е взело отношение по значимостта на обвинителния
акт, с който обвинителната власт определя предмета на доказване от гледна точка
на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и се поставят
основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.
На същото
място ОСНК е разяснил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът
задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му и че липсата на
посочване на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване на
правото на защита не само на подсъдимия, но и на евентуални бъдещи страни в
съдебното производство.
…
Върховният
касационен съд е имал повод многократно да посочи, че не всяка
"липса" се дължи на престъпление, в това число и на длъжностно
присвояване, защото обективно липсата може да се дължи на различни по
естеството си причини.
От друга
страна, част от изпълнителното деяние на присвояването изисква доказване по
несъмнен начин на действията на съответното длъжностно лице, довели до
инкриминираната липса, респ. доказване на разпоредителните действия на
отчетника, които той е извършил в свой или чужд интерес.
От изложеното
дотук е видно, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсва посочване
на съществени факти от категорията на тези по чл. 82, т. 1 НПК /стар – бел. моя/ - за част от изпълнителното деяние на
предявеното престъпление, касаеща разпоредителните действия на отчетника с
повереното му имущество в личен или чужд интерес.
Поради това и така изготвеният в нарушение на
изискванията на чл. 235, ал. 2 НПК /стар –
бел. моя/ обвинителен акт не е могъл да
изпълни възложената му от закона функция по определяне на предмета на
доказване, а оттук и гарантиране правото на защита на подсъдимата. Затова,
съдията-докладчик е следвало да изпълни задължението си по чл. 246, ал. 2 вр. чл. 241, ал. 1, т. 3 НПК /стар – бел. моя/,
като прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора за
отстраняване на допуснатото от него съществено нарушение на процесуални
правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата”.
Имайки предвид казаното
до тук и факта, че допуснатите съществени
нарушения на процесуалните правила могат да бъдат отстранени в този стадий на
наказателния процес, в който са били допуснати, то делото следва да бъде върнато на прокурора за
извършване на следващите се процесуални действия, евентуално надлежно и
прецизно привличане на обвиняем, респ.
изготвяне на ОА, а алтернативно – спиране или прекратяване на производството
поради недоказаност.
Воден от горните
съображения и на основание чл.249 ал.2 от НПК,
Р А З П О Р Е Д И Х :
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 1932/2013
год. по описа на Районен съд – гр.Пазарджик и ВРЪЩАМ делото на прокурора в
Районна прокуратура-гр.Пазарджик за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
Разпореждането
подлежи на обжалване и протестиране
с частна жалба и протест в седмодневен срок от съобщаването му пред
Пазарджишкия окръжен съд.
Препис
от разпореждането да се изпрати на обвиняемата, защитника– адв.Л.Л. от ПАК,
ощетеното ЮЛ чрез пълномощника адв.И.Б. ***, за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: