Р Е Ш Е Н И Е № 106
Гр.
Сливен, 17.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При
участието на прокурора Красимир Маринов и секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 73 по описа за 2022
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 819 по описа на Сливенски Районен
съд за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С
Решение № 56/31.01.2022 г. постановено по АНД № 819/2021 г. Сливенски Районен съд е отменил Наказателно
постановление № 11-01-838²⁰²⁰/16.06.2021г. на Зам. Директора
на Агенция за държавна финансова инспекция, с което на С.Р. ***, за нарушение
на чл. 17 ал. 1, във вр.
с чл. 186, във вр. с чл. 20 ал. 3 т. 2, във вр. с чл. 3 ал. 1 т. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП)
и на основание чл.256 ал.1 от ЗОП е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 545,54 лева.
Недоволен
от така постановеното решение, касационният жалбоподател – АДФИ гр.София, чрез
представител по пълномощие, го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат
доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Касационният
жалбоподател поддържа, че при издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По безспорен начин било установено извършването на
административното нарушение, правилно бил приложен и материалния закон при
налагането на административното наказание. Моли съда да отмени решението и по
същество да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника по касацията адвокатско
възнаграждение.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява.
Ответникът
по касационната жалба – С.Р.Р., в съдебно заседание
се представлява от надлежно упълномощен адв. Ст. Р. ***, който оспорва жалбата
и моли съда да остави в сила атакувания съдебен акт, с претенция за разноски
пред касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна,
а решението на РС - Сливен – законосъобразно, доколкото мотивите на съда за
неправилно приложение на чл. 256 ал. 1 от ЗОП следва да бъдат споделени. Наличието
на неправилно приложение на санкционна разпоредба не водело до необходимост от
анализа на материалноправната разпоредба дали е
извършено или не нарушението.
Административен
съд Сливен, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и ОП – Сливен, както и събраните
доказателства, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законния срок и е процесуално допустима, но по същество е
неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за противоречие и неправилно приложение на
обжалвания акт със закона. За да отговори на същите, след като обсъди събраните
по делото доказателства, касационната инстанция прие за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед №
ФК-10-588/28.04.2020 г. на директор на Агенцията за държавна финансова
инспекция е възложена финансова инспекция на „Водоснабдяване и канализация -
Сливен" ООД. Проверката установила, че С.Р., в качеството на у.на
„Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД и секторен възложител по
смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Закона за обществените поръчки не е приложил
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка чрез събиране на
оферти с обява или покана до определени лица за предоставяне на услуги по
проверки на уреди и изпитания на съоръжения, въпреки наличието на законоустановените
основания за това (обект, субект и стойност на доставките). Вместо това,
възложил поръчката по по-облекчен от предвидения за това ред, съобразно нейната
стойност, като за периода от 31.01.2018 г. до 18.12.2018 г. са осъществени услуги
по проверки на уреди и изпитания на съоръжения, за които са извършени и
отчетени разходи в размер на 45 461,99 лв. без ДДС, която стойност попада
в стойностния праг по чл. 20 ал. 3 т. 2 от ЗОП и задължава възлагане на
обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява или покана до определени
лица по реда на Глава двадесет и шеста от ЗОП. При
извършена документална проверка на представени счетоводни данни, първични
платежни документи и Справка изх. № РД-04- 762/05.06.2020 г., се установило, че
за периода от 31.01.2018 г. до 18.12.2018 г. на основание издадени фактури са
изплатени суми за услуги по проверки на уреди и изпитания на съоръжения на обща
стойност 54 554,39 лв. с ДДС (45 461,99 лв. без ДДС). Проверяващите
приели, че услугите попадат сред обектите на обществени поръчки съгласно чл. 3
ал. 1 т. 3 от ЗОП, тъй като попадат в стойностния праг на чл. 20 ал. 3 т. 2 от
ЗОП, изискващ възлагане на обществена поръчка чрез събиране на оферти с обява
или покана до определени лица. Било установено, че първата фактура през 2018 г.
за „функционални проверки на повдигателни съоръжения“ е № 964/31.01.2018 г. на
стойност 500,00 лв. без ДДС (600,00 лв. с ДДС), издадена от „Хета“ ООД, гр. Стара Загора, платена с РКО № 124/31.01.2018
г., а последната – за „функционални проверки на повдигателни съоръжения“ е с №
1062/18.12.2018 г. на стойност 500,00 лв. без ДДС (600,00 лв. с ДДС), издадена
от „Хета“ ООД, гр. Стара Загора, платена с РКО №
1939/18.12.2018 г. В писмено обяснение изх. № РД-04-1487/05.11.2020 г. С.Р.
посочил, че за услугите от проверки на уреди и изпитания на съоръжения през
2018 г. „не е провеждана процедура за възлагане на обществена поръчка".
За така
установеното от фактическа страна срещу Р. бил съставен АУАН № 11-01-838/17.12.2020
г., в който деянието било квалифицирано като такова по чл. 17 ал. 1, във вр. с чл. 186, във вр. с чл. 20
ал. 3 т. 2, вр. чл. 3 ал. 1 т. 3 от ЗОП. Актът бил предявен на ответника по
касационната жалба, който след като се запознал с неговото съдържание, не направил възражение.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 11-01-838²⁰²⁰/16.06.2021
г.
С решение, постановено по АНД № 819/2021 г.
РС Сливен отменил наказателното постановление. Съдът приел незаконосъобразност
на санкционния акт, като постановен при допуснато съществено процесуално
нарушение. С позоваване на разпоредбата на чл. 256 ал. 1 от ЗОП в действащата
към процесния период редакция, решаващият съд приел, че същата е неправилно
приложена доколкото не се спори между страните, а и е установено по категоричен
начин от доказателствата, че не е възлагана обществена поръчка за доставката на
услуги по проверки на уреди и изпитания на съоръжения. Санкционната норма на
чл. 256 ал. 2 от ЗОП в приложимата в случая редакция обаче предполагала
влошаване на положението на жалбоподателя, поради което за съда е невъзможно да
измени наказателното постановление. При такива мотиви решаващият състав на
първоинстанционния съд отменил изцяло НП.
Обжалваното
решението на РС - Сливен се приема от настоящата съдебна инстанция като
валидно, допустимо и правилно, при следните съображения:
Извършеното от С.Р. нарушение е квалифицирано от наказващия орган като
такова по чл. 17 ал. 1 от ЗОП, съгласно която норма възложителите са длъжни да
приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са
налице основанията за това. Текстът на
чл. 20 ал. 3 т. 2 от ЗОП предвижда възложителите да прилагат процедурите
по чл. 18 ал. 1 т. 12 или 13, когато обществените поръчки имат прогнозна
стойност при доставки и услуги, с изключение на услугите по приложение № 2 – от
30 000 до 70 000 лв. Според чл. 3
ал. 1 т. 3 от ЗОП, предоставянето на услуги, са обекти на обществени
поръчки, а приложената санкционна норма на чл. 256, ал. 1 от ЗОП (в редакция
ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.) предвижда, че възложител, който
възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната
стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения
договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор - глобата е 1 на сто от
извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но във
всички случаи не повече от 10 000 лв.
Анализът на посочените норми мотивира настоящата съдебна
инстанция да приеме, че (както е възприел и Районният съд) в конкретния случай
при издаване на НП е допуснато нарушение, което е съществено. От приложените
АУАН и НП, както и от събраните по делото писмени доказателства (писмено
обяснение изх. №РД-04-1487/05.11.2020 от С.Р.), а и от разпита на свидетелите, несъмнено
се установява, че за услугите по проверка на уреди и изпитания на съоръжения,
за която към 31.01.2018 г. (началната дата, към която за периода 31.01.2018 г.
– 18.12.2018 г. е следвало да има проведена обществена поръчка, такава не е
била проведена въобще. Видно обаче от санкционната разпоредба на чл. 256 ал. 1 от ЗОП (в редакцията след
обнародването на закона с ДВ. бр. 13 в сила от 15.04.2016 г. и преди
измененията с ДВ бр. 86 в сила от 01.03.2019, която съдът намира за приложима,
тъй като за дата на извършване на деянието е посочена 31.01.2018 г.),
възложител, който възложи поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона
съобразно нейната стойност, се наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността
на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен договор - глобата е 1
на сто от извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход,
но във всички случаи не повече от 10 000 лева. Съгласно разпоредбата на ал. 2
на чл. 256 (в цитираната редакция, относима към процесния случай), възложител, който сключи договор, без да
проведе процедура за възлагане на обществена поръчка при наличие на основания
за това, или не спази изискването по чл. 99, се наказва с глоба в размер 10 на
сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000
лв. Следователно в конкретния случай касационната инстанция намира, че
неправилно, след като не се спори между страните, а и безспорно се установи, че
обществена поръчка към 31.01.2018 г. за доставка на услуги по проверки на уреди
и изпитания на съоръжения за периода 31.01.2018 г. – 18.12.2018 г. не е
провеждана, ответникът по касационната жалба е санкциониран на основание чл. 256 ал. 1 от ЗОП. В случая е налице
противоречие в наказателното постановление между твърдяното като извършено
нарушение и приложимата санкционна норма, доколкото от една страна се твърди, а
и се установява, че С.Р. не е възложил обществена поръчка за доставка на услуги
въобще, а от друга страна същият е санкциониран за това, че е възложил поръчка,
но при по-облекчен ред от предвидения в закона. Така на практика ответникът по
касацията Р. е санкциониран за нарушение, което не се твърди да е извършил.
Доколкото обаче санкционната разпоредба на чл. 256 ал. 2 от ЗОП в приложимата в
случая редакция след обнародването на закона с ДВ. бр. 13 в сила от 15.04.2016
г. и преди измененията с ДВ бр. 86, в сила от 01.03.2019, предполага влошаване
положението на С.Р., тъй като следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо
административно нарушение, а именно "глоба в размер 10 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв.",
то за съда е процесуално невъзможно да измени наказателното постановление, което
налага отмяна на НП изцяло, както правилно е подходил Районният съд.
По
изложените съображения, Административен съд Сливен приема, че решението на РС -
Сливен е законосъобразно, същото не е постановено при нарушенията, сочени в
касационната жалба като отменителни основания и
следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на
спора, съдът следва да осъди касационният жалбоподател да заплати на ответника
по касацията направените в хода на настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, който е
съобразен с разпоредбите на чл. 18 ал. 2, във вр. с чл. 7 ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл направеното от
касационния жалбоподател възражение за прекомерност се явява неоснователно.
По
изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 56 от 31.01.2022 г., постановено по АНД № 819/2021 г. по описа на Районен съд
Сливен.
ОСЪЖДА Агенция за
държавна финансова инспекция – гр. София да заплати на С.Р. ***, ЕГН **********
сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: