ОПРЕДЕЛЕНИЕ№260453
гр. Хасково, 11.03.2020г.
Районен съд -
Хасково, гражданско отделение, VII–и състав в
закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Иванова-Георгиева гр. д. № 510 по описа за 2021г.
на РС-Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от
Агенция за социално подпомагане, против Р.Ю.Р., с която се иска да се признае
по отношение на ответника, че дължи сума в размер на 190 лева, представляваща
неизползвана по предназначение целева помощ за закупуване на един чифт
ортопедични обувки, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
28.10.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Съдът при извършена служебна проверка на
редовността и допустимостта на исковата молба, съобразно правилото на чл. 129 ГПК
и чл. 130 ГПК намира, че исковата молба е недопустима. Съображенията за този
извод на съда са следните:
Ищецът твърди, че на 28.10.2020г. е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по
което било образувано ч.гр.д. № 2456 по описа за 2020г. на РС-Хасково. На
05.02.2021г. получил съобщение, че издадената заповед за изпълнение била
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, при което той в указания
му срок предявявал настоящия си иск. Следователно предявеният иск е с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 44, ал. 2 от Закона
за интеграция на хората с увреждания /отм./
Именно поради особения ред, по който е
предявен иска, обуславящ исковото производство като продължение на развилото се
заповедно такова, е необходимо да са налице допълнителните специални
предпоставки за допустимост на особения установителен иск по чл. 422 от ГПК. Преди
изменението на чл. 415 с ДВ бр. 86 от 2017г. единствената предпоставка за
завеждането на иска по чл. 422 от ГПК е била да е подадено възражение по чл.
414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение. С изменението са въведени още две
предпоставки с т.2 и т. 3 на ал. 1 на същия член – когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и при
отказ за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай се твърди
наличието на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК – връчването на
заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Макар съдът по заповедното производство
да е направил вече преценка за наличието й, съобразно мотивите по т. 10а от
тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълк. д. № 4 по описа за 2013г. на ВКС, ОСГТК
съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК е длъжен да извърши отново
проверка за неговата допустимост, независимо от преценката на заповедния съд.
В настоящия случай заповедта за
изпълнение не е надлежно връчена не само по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а
изобщо. Разпоредбата на чл. 38 от ГПК предвижда поредността за връчване на
призовки и съобщения – първо се връчва на посочения по делото адрес, а ако
адресатът не бъде намерен там – на настоящия, а при липса на такъв на
постоянния. Поредността на адресите, на които следва да се извършва връчването,
е съобразена с вероятността адресатът да бъде открит - посоченият по делото
адрес се предполага, че е най-актуалният и лицето може да бъде открито на него.
В конкретният случай адресът, на който
длъжникът е търсен от връчителя и на който е залепено уведомление по чл. 47,
ал. 1 от ГПК, е различен от посочения в заявлението адрес, съвпадащ с
постоянния и настоящия адрес на длъжника, видно от извършената служебна
проверка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г. Адресът на длъжника е в гр.
Хасково, ************, а видно от върнатото в цялост съобщение – длъжникът е
търсен на адрес – **************. Уведомлението по чл. 47, ал. 1 от ГПК видно
от отразеното от връчителя е залепено на входната врата на ап. 22, намиращ се в
************.
С оглед осъществяването на действия по
връчването на заповедта на адрес, различен от посочения в заявлението, от
постоянния и от настоящия адрес на длъжника, не може да се приеме, че е
извършено надлежно връчване на съдебните книжа. Длъжникът е бил лишен от
възможността да се запознае със съдържанието на заповедта – съответно да
признае вземането като не я оспори в законоустановения срок или пък да подаде
възражение по чл. 414а или чл. 414 от ГПК. По този начин са нарушени и правата
на заявителя, доколкото са му дадени указания за предявяване на иск, преди
заповедта за изпълнение да е била надлежно връчена и респективно да е отпаднала
възможността за влизането й в сила.
При тези обстоятелства следва да се
приеме, че хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е неприложима и предявеният
иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК е недопустим поради липса на законовите
предпоставки за предявяването му. Налице е и практика в този смисъл на
въззивната на настоящата инстанция -
Определение №1342 от 23.09.2020г., постановено по в. ч. гр. д. № 779 по
описа за 2020г. на ОС – Хасково.
Така мотивиран и на основание чл. 130 вр.
чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА
искова
молба с вх. № 264125/04.03.2021г. подадена от Агенция
за социално подпомагане с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. "Триадица" № 2, представлявана от изпълнителния
директор Румяна Димитрова Петкова против Р.Ю.Р., ЕГН **********, с адрес
*** и ПРЕКРАТЯВА производството по
гр. д. № 510 по описа за 2021г. на Районен съд – Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от
връчването му на ищеца.
Препис
от определението да се връчи на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
не се чете
Вярно с
оригинала!
Секретар: В.К.