РЕШЕНИЕ
№ 1658
гр. Пловдив, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330120026 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени искове
е по чл. 55 от ЗЗД и 86 от ЗЗД по молба на от Л. К. К., ЕГН **********, от
***** против БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от ***** за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата
от 6545,96 лева, недължимо платена по договор за паричен заем от 19.12.2016
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и насрещен иск
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж против Л. К. К. за осъждане
последната да заплати на първия сумата от 896,40 лв. като законна лихва
върху заемната сума за периода 19.12.2016-24.06.2019 г. Притендират се
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на 19.12.2016
г. договор за паричен заем за сума от 6000 лв. ГЛП е 37,54 %., а ГПР-46,53 %.
Съдържа се клауза за заплащане на застраховка-2419,20 лв. и такса
„Ангажимент“ -150 лв. Общата стойност е 17836,56 лв. дължи се на 72
месечни вноски по 247,73 лв. налице са нарушения на императивните
изисквания на ЗПК, които водят до недействителност на договора. Дължи се
само главницата.
1
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват
нарушения на ЗПК.
В насрещната искова молба се твърди, че на ищеца е предадена заемна
сума от 6000 лв. При обявяване на договора за недействителен същата
подлежи на връщане от 19.12.2016 г. до пълното и погасяване-24.06.2016 г.
В срока за отговор по насрещния иск Л. К. чрез адв. Н. оспорва иска.
Посочва, че забава за връщане на получената по договора сума настъпва след
влизане в сила на решението за провъзгласяване недействителността на
договора.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства- договор за потребителски
кредит от 19.12.2016 г. и погасителен план е видно, че ответника е поел
задължение да предостави в заем на ищеца сумата от 6000 лева за срок от 6
години, платима на 72 вноски по 247,73 лв., при лихвен процент от 37,54 % и
ГПР 46,53 %. Предвидено е заплащане на такса ангажимент от 150 лв. и
застрахователна премия от 2419,20 лв. Общия размер на дължимите суми по
договора е 17836,56 лв.
От представената справка за извършени плащания (лист 29-30 от
делото) е видно, че в периода 06.01.2017-11.02.2022 г. ищцата е платила по
договора сума в размер от 13166,77 лв.
От изготвеното заключение от 12.01.2023 г. по извършената СТЕ е
видно, че размера на шрифта на договора за кредит е между 11,5 и 11,7 pt.
От изготвеното заключение от 20.02.2023 г. по извършената ССЕ е
видно, че в ГПР от 46,53 % влиза само договорната лихва и такса ангажимент.
При включване на застраховката същия ще се увеличи с 11,32 %. Размера на
законната лихва за периода от усвояване на главницата до плащането и
24.6.2019 г. е 896,40 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Не се спори между страните, а от представения договор се установява,
че между тях е възникнало на 19.12.2016 заявеното правоотношение по
договор за потребителски кредит.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
2
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищеца е физическо лице. Следователно сключеният между страните
договор подлежи на регулиране на нормите на ЗПК.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на
договора поради нарушение на императивните разпоредби съдът намира, че
по аргумент на чл. 22 от ЗПК действителността на договора за потребителски
кредит е обусловена от спазване изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-
12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК.
Съобразно установените факти от събраните писмени доказателства и
извършените изследвания на същите от вещите лица, обективирани в
изготвените заключения по допуснатите СТЕ и ССЕ съдът намира за
доказано, че размера на шрифта на договора за кредит не отговаря на
изискването на чл. 10, ал. 2 от ЗПК, тъй като размера на шрифта му- между
11,5 и 11,7 pt е по малък от предвидения минимален такъв в закона -12 pt.
На следващо място в договора не са посочени условията за прилагане
на лихвения процент и визирания ГПР от 46,53 % не обхваща всички разходи
по кредита, а само възнаградителната лихва и таксата ангажимент. Тези
пропуски сочат несъответствие на договора с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.
9 и 10 от ЗПК.
Изводите за несъобразяване на договора с разпоредбите на ЗПК водят
до недействителността му и последицата от това по аргумент на чл. 23 от
ЗПК налага връщане от заемополучателя само на чистата стойност на
кредита, но не и на лихвата и другите разходи. Ето защо К. дължи
възстановяване на БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж само на
предоставената и в заем сума от 6000 лв.
Тъй като не се спори между страните, а и от представената справка от
ответника се установява, че ищцата е заплатила по договора сума от 13166,77
лв., то следва да се приеме, че част от нея -6000 лв. е покрила задължението й
за връщане на заемната сума, а остатъка в размер от 7 166.77 лв. се явява
даден при липса на основание и подлежи на връщане. С оглед на това
притенцията на ищеца за възстановяване на сумата от 6545,96 лв. се явява
основателна и следва да се уважи изцяло до притендирания размер.
Уважаването на иска за връщане на притендираната главница е
3
основание за присъждане и на обезщетение за забавеното и плащане за
периода от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По отношение предявения насрещен иск по чл. 86 от ЗЗД съдът
намира, че задължението за връщане на даденото при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е безсрочно. То възниква
по правоотношение с извъндоговорен характер, а не в резултат на
съгласуване на волите на правните субекти и е немислимо страните по него да
определят предварително срок за изпълнение. В закона също не е определен
такъв. След като задължението е безсрочно, то подлежи на изпълнение след
отправяне на покана от кредитора. Независимо, че задължението възниква от
момента на получаване на даденото при липса на основание, и от този момент
започва да тече погасителната давност за него, следва да се има предвид, че
това не е момента на изпадане на длъжника в забава, защото за забавата на
длъжника при безсрочното задължение е необходимо да е налице покана от
кредитора да се изпълни, както и вина за неизпълнението или за късното
изпълнение. В конкретния случай няма твърдения и данни за отправена
извънсъдебна покана до длъжника, поради което лихва, имаща обезщетителна
функция, се дължи едва от датата на депозиране на насрещната искова молба.
Тъй като искът касае заплащане на обезщетение за забава за минал период не
е налице основание за дължимост на такова и притенцията следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца
се дължат направените по делото разноски за държавна такса-261, 84 лв. и
300 лв. за възнаграждения на вещи лица и 1600 лв. за адвокатско
възнаграждение, съобразно представените доказателства и списък.
На ответника разноски не се дължат.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.,Париж, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от **** управител да заплати на Л. К. К., ЕГН **********, от
4
село *****, сумата от 6545,96 лева(шест хиляди петстотин четиридесет и пет
лева и 96 ст.) - недължимо платена по договор за паричен заем от 19.12.2016
г., ведно със законната лихва върху нея от от датата на предявяване исковата
молба в съда 17.12.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
2161,84 лв.(две хиляди сто шестдесет и един лева и 84 ст.) за разноски за
производството.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А.,Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК:
*********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, представлявано от ***** против Л. К. К., ЕГН
**********, от село ***** иск за осъждане ответницата да заплати на ищеца
сумата от 896,40 лв.(осемстотин деветдесет и шест лева и 40 ст.) - законна
лихва върху заемната сума от 6000 лв. за периода 19.12.2016-24.06.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
5