№ 34394
гр. София, 24.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕШ
като разгледа докладваното от ЕШ Частно гражданско дело №
20211110159637 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от “СК” ООД, ЕИК: .............., срещу АЛ. В. ТР. за главница в размер на 750,00 лв. по
договор за паричен заем № 251881/28.12.2018 г., ведно със законна лихва от
15.09.2021г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва от 28.12.2018 г. до
28.11.2019 г. в размер на 192,05 лв., мораторна лихва от 27.02.2019г. до 01.09.2021 г. в
размер на 296,54 лв., разходи за събиране на вземането при забава в плащането в
размер на 100,00 лв., неустойка от 28.12.2018г. до 28.11.2019 г. в размер на 916,95 за
неизпълнение за предоставяне на обезпечение, неустойка за забава от 28.04.2019 г. до
изплащане на вземането в размер на 185,90 лв.
Съдът намира, че подаденото заявление следва да бъде отхвърлено в частта, за
заплащане на разходи за събиране на вземането при забава в плащането в размер на
100,00 лв., неустойка от 28.12.2018г. до 28.11.2019 г. в размер на 916,95 за
неизпълнение за предоставяне на обезпечение, неустойка за забава от 28.04.2019г. до
изплащане на вземането в размер на 185,90 лв., поради следните правни съображения:
В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните
предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за
издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато
противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е
налице обоснована вероятност за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
В настоящия случай се претендират вземания по договор за паричен заем №
251881 от 28.12.2018 г. На основание клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора и посоченото
от длъжника в заявлението, страните са договорили, че заемателят се задължава в срок
1
от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, по
начина и реда, отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия: поръчител
или банкова гаранция /поне едно от изброените/. При неизпълнение на това
задължение, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 916,95 лв. /чл. 6,
ал. 2 от договора/. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни
разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на
добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.
д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът
следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на
съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Отделно по този начин се
заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда,
че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната
клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно
задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.
Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма
да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна
неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо. Следва да се посочи също
така, че размерът на претендираната неустойка надхвърля размера на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Сумата за „разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането“ не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се
дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй
като не се дължи заради извършени разходи, а по същество служи като обезщетение за
вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
2
сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва.
Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, която в случая вече е присъдена
с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Процесните клаузи,
регламентиращи разходи за събиране на вземането поради забава и неустойката за
вреди от забавено изпълнение, са нищожни поради противоречието им с
императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.
Воден от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 1923/15.09.2021 г., подадено на основание чл. 410
ГПК за издаване на заповед за изпълнение от „СК“ ООД, ЕИК .............., срещу АЛ. В.
ТР., ЕГН **********, в частта за
сумата от 916,95 лв., представляваща неустойка за неизпълнение за предоставяне на
обезпечение за периода от 28.12.2018 г. до 28.11.2019 г., за сумата от 185,90 лв.,
представляваща неустойка за забава от 28.04.2019г. до изплащане на вземането, и за
сумата от 100,00 лв., представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3