Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 157/21.7. 2015 г. по гр.д. № 299/2015 г. на РС-П. е признато за незаконно и е отменено уволнение на А. Я. А., извършено със заповед № 4/18.3. 2015 г. на управителя на "Х. Б." О., на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ. С решението е възстановен А. Я. А. на заеманата преди уволнението длъжност "монтьор поддръжка на инсталации и оборудване" в дружеството на основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ. Дружеството е осъдено да заплати на А. 1 717.783 лв.,представляващи обезщетение за времето през което е останал без работа за периода 18.3. 201 г.- 7.7. 2015 г. вследствие на незаконното уволнение,заедно със зак. лихва от подаване на исковата молба 14.5.2015 г. до окончателното изплащане,като е отхвълен иска за разликата до 2 716.20 лв. С решението са присъдени разноски и държавни такси. Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за трудовото възнаграждение. Недоволно от решението е останало дружеството, което го обжалва. Твърди ,че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и да се отхвърли предявения иск. По жалбата е постъпил отговор от другата страна, в който се твърди,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а за жалбата се твърди, че е неоснователна и недоказана. Твърди се,че има новонастъпили обстоятелства по делото- работникът е останал без работа до 18.9. 2015 г., за което се представят доказателства.Претендират се разноски пред настоящата инстанция. Великотърновският окръжен съд като се запозна с жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: С обжалваното решение ПРС се е произнесъл по повод исковата молба на А. Я. А. против "Х. Б." О., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 344 ал.1 т.1,т.2 и 3 във вр. с чл. 225 КТ-иска да се признае за незаконно уволнението на А. Я. А., и да се отмени заповед № 4/18.3. 2015 г. на управителя на "Х. Б." О., ; иска се да бъде възстановен А. Я. А. на заеманата преди уволнението длъжност "монтьор поддръжка на инсталации и оборудване" в дружеството. Иска се да осъдено дружеството да му заплати 2716.20лв.,представляващи обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ за периода 18.3.2015 г. до 18.9. 2015 г.,заедно със зак. лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Поискано е постановяване на предварително изпълнение на решението. Изложени са твърдения, че липсва предписание на компетентния орган-ТЕЛК,което да обуслови уволнението, както алтернативно се твърди ,че работодателят не е доказал по несъмнен начин,че при него липсва свободна подходяща длъжност,отговаряща на предписанието. Претендирани са разноски. По исковата молба е постъпил отговор от дружеството-ответник,в която се твърди ,че искът е допустим, но не е основателен. Твърди се , уволнението е извършено поради това, че ищецът не може да изпълнява досегашната си работа,поради намалената му работоспособност ,както и поради това ,че дружеството не разполага с друга подходяща за здравословното му състояние, образование квалификация длъжност. Моли да се отхвърлят исковете. За да постанови решението си съдията правилно е приел, че между страните е съществувало трудово правоотношение като ищецът е заемал длъжността " монтьор поддръжка на инсталации и оборудване". Подробно съдията е анализирал доказателствата, събрани по делото и правилно е приел, че предявените искове са основателни . Съдията е приел обосновано ,че работодателят не е упражнил законосъобразно субективното си право да прекрати трудовото правоотношение с работника. Съдията задълбочено е обсъдил както съдържанието на експертното решене на ТЕЛК-неговата непълнота относно работоспособността на лицето на заеманата длъжност, което кореспондира и с предвиденото в производствената характеристика на ищеца натоварване/подробно описано от съдията/. Въззивният съд споделя това становище на районния съд. Освен това съдията е отразил коректно и това ,че не е установено от работодателя дали е предложил на работника да заеме друга подходяща работа и съответни дали последният е приел или отказ да заеме предлаганата му длъжност. ВТОС намира за правилен и крайният извод на съдията ,че искът по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е основателен и доказан. Правилно съдията във връзка с това е уважил и иска по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на работника на заеманата от него преди уволнението длъжност. Съдията правилно и законосъобразно се е произнесъл и по иска по чл. 225 ал.1 от КТ като го е уважил до присъдения размер, като е отчел, че не е изтекъл целия срок за обезщетението. ВТОС напълно споделя становището на районния съд, както и крайния извод ,че предявените искове, респ. в уважения размер, са основателни и доказани и на основание чл. чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Пред въззивната инстанция се представиха новонастъпили доказателства ,че работникът е останал без работа до изтичане на шестмесечния срок за обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 235 ал.3 от ГПК въззивният съд е длъжен да ги вземе предвид, но само ако решението в отхвърлителната му част бе обжалвано пред настоящата инстанция.В случая решението не е обжалвано в тази му част и то е влязло в сила. С оглед изложеното настоящата инстанция намира,че оплакванията на жалбоподателя са неоснователни и недоказани. При този изход на делото право на разноски има ответника по жалбата А..По делото са представени доказателства на л.12 и 13 , че е заплатена сумата 1152 лв.,представляваща заплатен адвокатски хонорар,поради което следва да се присъдят същите. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 157/21.7. 2015 г. по гр.д. № 299/2015 г. на РС-П.. ОСЪЖДА "Х. Б." О. гр.П., ул."Д."№..., ЕИК ..да заплати на А. Я. А., ЕГН ..... от гр.П.,съдебен адрес- ул."И." № .., чрез адвокат Х. В., сумата 1152 лв.,представляваща заплатен адвокатски хонорар пред въззивната инстанция. Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |