№ 13209
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110105999 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.126 от АПК, вр. чл. 14,
ал.7а от ЗСПЗЗ и е образувано въз основа на жалба с вх.
№20282/04.02.2022 г, подадена от В. С. П. и Л. Ц. В. срещу
отказа на ****************, обективиран в писмо № ПО-
15-15759-2/ПО15-16489-2/24.01.2022 г. да измени Решение
№9485/375А/20.10.2021 г. по преписка по заявление вх.
№375А/26.05.1992 г., което изменение е поискано с молби вх.
№ПО-15- 15759/16.11.2021 г. и №ПО-15-16489/29.11.2021 г.
Жалбоподателите излагат, че незаконосъобразно
ответната *** е отказала да измени решението си в частта
му относно лицето, в полза на което е издадено то, поради
допуснати нарушения на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Молят съда
да постанови решение, с което да отмени отказа и задължи
административния орган като вярно в решението да бъде
1
вписано лицето М.И.С.. Излагат, че при постановяване на
решение № 9845/375А от 20.10.2021г. грубо е нарушен чл. 11
от ЗСПЗЗ поради липса на подадено заявление за
възстановяване в м. ************* на имот с пл. № 822 от
к.л. № 6 по кадастралния план от 1939г. от наследниците на
И.И.С.. Твърди се че е налице законова забрана за
възстановяване собствеността на лице, което е било
починало към момента на образуване на ТКЗС, лицето
И.С.И. е било починало 30 години преди образуване на
ТКЗС в с.Д.. Твърди се че *** ************ не е обсъдила в
атакувания административен акт наведените в молбата
основания за промяна на лицето, в чиято полза е издадено
Решение № 9845/374А от 20.10.2021г., като не били обсъдени
наведените доводи за съществени нарушения на ЗСПЗЗ.
Неправилно било посочено в атакувания административен
акт, че при постановяване на решение № 9845/375А от
20.10.2021г. *** е взела предвид последваща нотариално
заверена спогодба от 2003г., доколкото тази спогодба няма
характеристиките на заявление по чл. 11 от ЗСПЗЗ, като
същата не била подписана от всички наследници на М.С.,
поради което не е породила вещно правно действие и не
обвързва жалбоподателите.
Ответната страна по жалбата Общинска служба по
земеделие (***)-************, оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че пред административния орган
по заявлението фактически е постановено решение от
20.10.2021г. по реда на чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, като
2
решението, като необжалвано е влязло в сила. Посочва, че
законосъобразно административният орган при
постановяване на решението е взел предвид валидна
спогодба, а не обявена за нищожна със съдебно решение.
Счита, че ако жалбоподателите считат, че е налице спор за
собственост, те следвало да процедират по реда на чл. 14,
ал.4 от ЗСПЗЗ и едва след това да сезират
административния орган за издаване на решение по реда на
чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ. Моли за отхвърляне на жалбата.
По делото е приета цялата административна преписка
по издаване на решение № 9845/375А/20.10.2021г.
Установява се, че жалбоподателите са наследници по закон
на М.И.С., починал на 15.11.1989г., всички наследници на
общия им наследодател - И.С.С./И./, починал на 22.11.1915г.
По молба на Л. Ц. В., наследник на М.И.С., последният син
на И.С.И. е образувана преписка № 375А/26.05.1992г. По
преписката е постановено решение № 9845/375А от
20.10.2021г. с което е признато правото на собственост на
наследниците на И.С.И. /С./ в съществуващи възстановими
реални граници по отношение на горепосочения имот. По
преписката се установява, че е подадено и заявление от
С.И.С., починал на 22.11.1915г., брат на М.И.С.. По
преписката е постъпило заявление от А.Г.Н., като
наследник на С.И.С., в което е изложено, че не са
представени никакви доказателства, че претендираните за
възстановяване имоти са на М.И.С., а че са съсобствени
между братята М. и С.С.. Отправено е искане имотите по
3
заявлението да бъдат възстановени на общия наследодател
– И.И., а не на наследниците на М. И.. В отговор на горното
по преписката е налично писмо от *** – Овча Купел до
А.Н., в което е посочено, че със заявление с вх. № ВС-01-
156/22.02.2012г. е поискано възстановяване на общия
наследодател – И.И.. Посочено е че в срока по чл. 11, ал.1 от
ЗСПЗЗ не е подадено заявление за възстановяване правото
на собственост на наследниците на И.С.И.. Посочено е че
административното производство по чл. 14, ал.1-3 започва
по молба на заинтересованите лица по чл. 10, ал.1 от
ЗСПЗЗ, поради и което не е налице основание за
произнасяне от страна на *** Овча Купел в полза на
наследниците на И.С.И.. По преписката е налична спогодба
от 31.12.2003г., с нотариална заверка на подписите на
Нотариус П.Т., с рег. № *** в НК, с район на действие,
районна на СРС, с която наследниците на общия им
наследодател - И.С., по отношение на имотите, посочени в
спогодбата, в т.ч. и този, предмет на решението за
възстановяване, вземат решение тези имоти да се разделят
на три дяла. Впоследствие с решение № I-32-74 от
08.07.2010г., постановено по гр.д. № 31692/2007г. по описа на
СРС, 32 състав е признато за установено, че съдебната
спогодба, обективирана в съдебен протокол от 06.02.1997г.,
също наличен по преписката по гр.д. № 3241/1995г. на СРС,
40-ти състав е нищожна поради липса на съгласие на Г.М.Я.
и В.М.И., като решението е потвърдено при въззивен
контрол в горепосочената част с решение от 29.11.2016г. на
4
СГС, IIб въззивен състав, постановено по гр.д. №
14937/2010г., и е влязло в сила на 30.01.2018г.
В конкретиката на случая е налице отправено искане в
съответните преклузивни срокове. По преписката на
практика се установява, че в срока по чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ
заявление за възстановяване са подадени от наследниците
на С.И.С., по преписка № 153/25.11.1991г., с което е заявен
за възстановяване с пореден номер 9, имот – „нива“ с площ
от 3100 дка в местността „****************“, землище Д.,
като е представен опис-декларация за членство в ТКЗС от
27.01.1958г., както и се установява, че в срока по чл. 11, ал.1
от ЗСПЗЗ заявление е подадено и от наследниците на
М.И.С. по преписка № 375/26.05.1992г., с което под номер 9 е
заявен за възстановяване имот – „нива“, с площ от 2,73 дка
в местността „******************“, землище Д., като
правото на собственост е удостоверено от декларация по чл.
12, ал.3 от ЗСПЗЗ от 25.05.1992г. и Протокол на ТПС
Комисия от 27.09.1951г., т.4. От протокола е установена
замяна, при която М.С. отстъпва нива в местност
„******************“ с площ от 2,730 дка, а получава
нивата на А.Д. в местност „****“ от 2,730 дка. От
доказателствата по преписката е видно, че Комисията е
констатирала, че цитираните две преписки № 375 и 153 са
подадени от различни лица, като е заявен един и същи имот
за възстановяване, тоест констатирана е пълна или
частична идентичност на имотите, заявени за
възстановяване, поради което е прието, че са налице
5
основания за спиране на административното производство
до произнасяне по спор за материално право. Впоследствие
е оставена без уважение жалбата на жалбоподателя В.
срещу разпореждане № 66263 от 12.03.2020г. по гр.д. №
75077/2019г. на СРС, 43-ти състав, с което е оставена без
разглеждане жалбата му против писмо с изх. № ВС-01-
10697-1/16.01.2019г. на Началника на *****************, с
което той е уведомен, че е спряно производството по
преписка № 375.
В настоящия случай, осъществявайки проверка за
спазването на императивните правила, регламентиращи
законосъобразното протичане на административното
производство, съдът не констатира допускането на
нарушение на същите. Обжалваният административен акт
е постановен от компетентен орган, съобразно неговата
материална и териториална компетентност – ***
"************", която е компетентният орган по искания
за възстановяване на собствеността върху земеделски земи
в конкретното землище. Издаденият индивидуален
административен акт е подписан от началника на
службата, който е компетентното лице по аргумент от чл.
33, ал. 6 ЗСПЗЗ. Спазена е и изискуемата от закона форма, в
процесния административен акт е обективиран отказ за
произнасяне с решение по реда на чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ.
Това е така, защото за естеството на акта се съди по
неговото съдържание и произтичащите от него правни
последици, а не по наименованието му, като в процесния
6
случай атакуваното писмо изх. № ПО-15-15759-2/ПО-15-
16489-2 от 24.01.2022г. безспорно има белезите на макар и
кратко мотивирано решение за отказ на общинската
служба по земеделие, тъй като е постановено от последната
във връзка с искане за постановяване на решение за
изменение на решение за възстановяване правото на
собственост, в частта за лицата, титуляри на правото, по
реда на ЗСПЗЗ, изложени са кратки фактически и правни
съображения по основателността на искането, посочено е че
не е налице основание за промяна на постановеното
решение и е положен подпис на началника на общинската
служба по земеделие. Този отказ влияе негативно върху
правната сфера на жалбоподателите, тъй като искането им
се отхвърля. Не бе установено по делото съществено
нарушение на административно производствените правила.
В случая атакуваният индивидуален административен акт
е издаден при спазване на разпоредбите на чл. 21 и сл.
АПК и има изискуемото съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК.
Действително, в него не е посочено пред кой орган и в
какъв срок може да се обжалва, но това нарушение на
административнопроизводствените правила не е
съществено, тъй като жалбоподателите са упражнили
правото си на защита, като са атакували в
законоустановения срок процесния отказ и с това правата
им са защитени в максимална степен. Липсата на
наименование на административния акт също не може да се
третира като съществно процесуално нарушение, тъй като
7
за естеството на административния акт се съди по неговото
съдържание и правни последици и в настоящия случай
атакуваното писмо по същество представлява решение на
*** за отказ за постановяване на решение по реда на чл. 14,
ал.7а от ЗСПЗЗ.
Атакуваният индивидуален административен акт
според настоящия съдебен състав е материално
незаконосъобразен като краен резултат по изложените в
него съображения. Настоящият съдебен състав приема, че
*** "************“ неправилно е отказала да постанови
решение по реда на чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ, с което да
промени лицето/та в чиято полза е издадено решение №
9845/375А от 20.10.2021г., но не точно съобразено с искането
на жалбоподателите. Мотивите на административния орган
са кратки и ясни – посочено е че е взето предвид съдебното
решение, постановено по гр.д. № 31692/2007г. с което е
обявена за нищожна съдебна спогодба, обективирана в
съдебен протокол от 06.12.1997г. по гр.д. № 3241/1995г. на
СРС, 40-ти състав, доколкото съдебната спогодба има
характер на влязло в сила решение по аргумент на чл. 234,
ал.3 от ГПК, посочено е че е взета в предвид спогодба
/споразумение от 31.12.2003г./.
Следва да се има предвид, че решението по чл. 14, ал.1
от ЗСПЗЗ представлява стабилен индивидуален
административен акт, с конститутивно действие по
отношение на субекта - лицата, на които се възстановява
8
собствеността и индивидуализира обекта - земеделската
земя, която се възстановява, с оглед на което
постановилият го орган не разполага с правомощието сам
да го отменя или изменя, освен в изрично предвидени от
закона случаи, като например чл. 14, ал. 6, ал. 7 и ал. 8
ЗСПЗЗ. Правилността на влязлото в сила решение не може
да се проверява извън срока за обжалване. Затова, след като
веднъж е постановено позитивно решение на поземлената
комисия, е недопустимо впоследствие да се издава ново
такова, различно по съдържание и правни последици от
първото. При евентуални нарушения на ЗСПЗЗ или
ППЗСПЗЗ заинтересованите лица могат да искат отмяна
или изменение на решението на ***************** по реда
на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ стига да са налице уредените в тази
разпоредба предпоставки, а именно: да не са изтекли
предвидените в нея преклузивни срокове и за същите земи
да няма влязло в сила съдебно решение. Хипотезата на чл.
14, ал. 7 ЗСПЗЗ предвижда, че при откриване на нарушения
на този закон и правилника за неговото прилагане, на нови
обстоятелства, нови писмени доказателства от съществено
значение за постановяване на решението по ал. 1
общинската служба по земеделие и гори по искане на
министъра на земеделието и горите или по искане на
заинтересуваните лица се произнася с решение да го измени
в срок до 1 година от откриването на новите обстоятелства
или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 3
години от влизане в сила на плана за земеразделяне или от
9
постановяването на решението на общинската служба по
земеделие и гори по чл. 14, ал. 1, т. 1. Този ред не се прилага,
когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение.
Според разпоредбата на чл.14,а л.7а от ЗСПЗЗ с ново
решение може да се променят лицата, в чиято полза или
вреда е постановено първото решение, но постановяването
на това второ решение е допустимо само при отправено
искане от страна на заинтересованите лица, каквото е
отправено в срок в конкретиката на случая и при наличие
на условията по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. В случаи, различни от
изрично предвидените, второто постановено решение от
органа по възстановяване на собствеността би било
нищожно, като постановено при отсъствие на материална
компетентност и съдът е длъжен да съобрази нищожността
/в този смисъл решение № 47 от 24.01.2023 г. на ОС - София
по в. гр. д. № 438/2022 г./.
В настоящия случай, съдът приема, че не са налице
пречки за прилагането на хипотезата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ
по следните аргументи, макар и не точно съобразно
искането на жалбоподателите. Действително спазени са
предвидените в разпоредбата преклузивни срокове при
подаването на искането от заинтересованите страни, но от
коментираните по-горе съдебно решение, постановено по
гр.д. № 31692/2007г. с което е обявена за нищожна съдебна
спогодба, обективирана в съдебен протокол от 06.12.1997г.
по гр.д. № 3241/1995г. на СРС, 40-ти състав, доколкото
съдебната спогодба има характер на влязло в сила решение
10
по аргумент на чл. 234, ал.3 от ГПК, посоченото, че е взета в
предвид спогодба /споразумение от 31.12.2003г./ не
обосновава извод, че наследодателя на жалбоподателите е
единствен собственик на спорния имот. Дори и имотите,
предмет на заявлението за възстановяване да са били
предмет на съдебен спор, то не е видно този спор да е
приключил с решение, със сила на присъдено нещо,
обвързващо административния орган, с което да се
изключват правата на наследниците и на С.И.С. върху
имота. Сключването на спогодба представлява действие по
разпореждане с предмета на делото, за сключването е
необходимо специално упълномощаване, поради което
настоящият съдебен състав, счита, че в духа на закона,
следва да се тълкува, че след като тази спогодба е обявена
за нищожна то тя не произвежда действие, но тази от 2003г.
сочи на намерение наследниците на И.С.И. да са се
разпоредили с правата си, чрез разделяне съобразно
законните дялове на наследодателите им, тоест по
правилата на ЗН, както са намерили за добре, поради което
установеното в тази спогодба правно положение касае
волята на страните, а не установеното по съдебен ред
правно положение, впоследствие която спогодба е обявена
за нищожна, касателно законността на решението за
възстановяване, чиято промяна е поискана. От
доказателствата по преписката е видно, че Комисията е
констатирала, че цитираните две преписки № 375 и 153 са
подадени от различни лица, като е заявен един и същи имот
11
за възстановяване, тоест констатирана е пълна или
частична идентичност на имотите, заявени за
възстановяване, поради което е прието, че са налице
основания за спиране на административното производство
до произнасяне по спор за материално право. Не се
установява да е проведено производството по реда на чл. 14,
ал.4 от ЗСПЗЗ, което да е основание, дори и решението за
възстановяване да е влязло в сила, да бъде променено, чрез
постановяване на ново решение по реда на чл. 14, ал.7а от
ЗСПЗЗ. Основателно е възражението на жалбоподателите,
че при постановяване на решение № 9845/375А от
20.10.2021г. е нарушен чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ поради липса
на подадено заявление за възстановяване в м.
************* на имот с пл. № 822 от к.л. № 6 по
кадастралния план от 1939г. от наследниците на И.И.С.. По
преписката не се установява да е било образувано
административно производство по възстановяване на
собствеността на наследниците на общия наследодател,
като такава възможност е изключена към настоящия
момент по силата на чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ и дадените
указания с ТР № 1 по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС. В
тази връзка правилно по преписката е налично писмо от
*** – Овча Купел до А.Н., в което е посочено, че със
заявление с вх. № ВС-01-156/22.02.2012г. е поискано
възстановяване на общия наследодател – И.И.. Посочено е
че в срока по чл. 11, ал.1 от ЗСПЗЗ не е подадено заявление
за възстановяване правото на собственост на наследниците
12
на И.С.И.. Посочено е че административното производство
по чл. 14, ал.1-3 започва по молба на заинтересованите лица
по чл. 10, ал.1 от ЗСПЗЗ, поради и което не е налице
основание за произнасяне от страна на *** Овча Купел в
полза на наследниците на И.С.И.. Установява се че общият
наследодател е починал преди внасяне на имота в ТКЗС,
поради което към тази дата той не е бил собственик на
имота, а неговите наследници. По преписката има данни за
образуване на обща преписка по двете заявление, като ***
при наличните документи за собственост е следвало да
възстанови имотите на името на наследниците и на М.И.С.
и на С.И.С., след което при спор за материално право да се
води друго производството, решението по което вече да е
друго основание за изменение на решението за
възстановяване по реда на чл. 14, ал.7а от ЗСПЗЗ.
По гореизложеното съдът намира, че атакувания отказ
е незаконосъобразен, като постановен при нарушение на
материалния закон, поради което следва да бъде отменен,
приписката върната в **************** за процедиране
съобразно мотивната част на настоящото решение.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен по жалба на В. С. П. и Л. Ц. В. отказа на
****************, обективиран в писмо № ПО-15-15759-2/ПО15-16489-2/24.01.2022 г. да
измени Решение №9485/375А/20.10.2021 г. по преписка по заявление вх.№375А/26.05.1992
г., което изменение е поискано с молби вх.№ПО-15- 15759/16.11.2021 г. и №ПО-15-
16489/29.11.2021 г.
13
ВРЪЩА делото на ***************** за продължаване на производството
съобразно мотивната част на настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
София в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14