№ 86
гр. Шумен, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря М. Л. М.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20213630202016 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №27-2100017/08.11.2021 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.1 от КТ на „Баронеса-26” ЕООД, с ЕИК206634248, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, област Шумен, ул.”Генерал Тотлебен” №47, представлявано от Н.
С. Н. с ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/. Жалбоподателят оспорва наказателното
постановление, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподателят не се явява
лично. За него се явява упълномощен представител в лицето на адв.Х. П. от ШАК, който
поддържа жалбата и излага конкретни доводи в защита на направените искания.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен-
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно
императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да
отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно
постановление, като в съдебно заседание в подкрепа на тезата си, представя и подробни
писмени бележки.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните
съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
„Баронеса-26” ЕООД осъществява търговска дейност в заведение кафе-аперитив,
намиращо се на адрес: гр.Шумен, , ул.”Генерал Тотлебен” №47. На 30.09.2021 год. била
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни
лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен в посоченото заведение . При
проверката било установено, че лицето А. Д. Р., работеща, като сервитьор на 29.09.2021
год. е била на работа втора смяна с начало на работното време 14.30 часа и край на
работното време 22.00 часа, а на 30.09.2021 год. е била на работа първа смяна с начало на
работното време 07.00 часа и край на работното време 14.30 часа. В тази връзка било
констатирано, че дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател не и е
осигурило непрекъсната междудневна почивка в размер на не по-малко от 12 часа между
смените. От името на лицето А. Д. Р. била попълнена декларация на основание чл.402, ал.1,
т.3 от КТ, в която посочила, че на 29.09.2021 год. е била на работа от 14.30 до 22.00 часа, а
на 30.06.2021 год. е на работа от 07.00 часа до 14.30 часа, също така че на 01.10.2021г ще
бъде на работа от 07.00 часа, както и че в момента не може да представи график за работа и
правилник за вътрешния трудов ред..
Резултатите от извършената проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка №ПР2131904 от 30.09.2021г. За констатираното нарушение на 08.10.2021 год. на
дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно
нарушение №27-2100017/08.10.2021 год., като актосъставителят е посочил, че с горното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.152 от КТ. Актът е бил съставен в присъствие на
представляващ дружеството, който е посочил, че при попълване на декларацията А. Р. е
посочила нейното работно време, а не това на заведението.го е подписал, без да изложи
възражения. Впоследствие не се е възползвал и от законното си право и не е депозирал
писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление №27-2100017/08.11.2021 год.. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414,
ал.1 от КТ на „Баронеса-26” ЕООД , в качеството му на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В. Р. и
на свид.С.Х. , както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на
2
актосъставителя Р. , доколкото същата пряко е участвала в извършената проверка и
показанията и почиват на нейните преки и непосредствени впечатления от фактите, за които
свидетелства. В същото време показанията и са последователни, непредубедени и
кореспондират, както помежду си така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетеля
С.Х. , доколкото същата работи именно в дружеството-жалбоподател и също има преки
впечатления от продължителността на работното време, разпределението на смените и
действително отработените часове. В този смисъл показанията на посочения по горе
свидетел също кореспондират с установената по-горе фактическа обстановка и със събрания
по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.152 от КТ, работникът или служителят има право на
непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
лицето А. Д. Р. , работеща като сервитьор в посоченото по-горе заведение на 29.09.2021 год.
е била на работа втора смяна с начало на работното време 14.30 часа и край на работното
време 22.00 часа, а на 30.09.2021 год. е била на работа първа смяна с начало на работното
време 07.00 часа и край на работното време 14.30 часа. В подкрепа на изложеното е и
попълнена от лицето Декларация на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която същата
посочва, че действително на 29.09.2021 год. е била на работа от 14.30 до 22.00 часа, а на
30.06.2021 год. е била на работа от 07.00 часа до 14.30 часа В съдебно заседание, свид..Х.,
която продължава да бъде в трудовоправни отношения с жалбоподателя посочи единствено
причината, поради която А. Р. на 30.09.2021 год. е била на работа първа смяна
С оглед изложеното се налага извода, че дружеството – жалбоподател, в качеството
си на работодател не е осигурило на лицето А. Р. , работеща като сервитьор непрекъсната
междудневна почивка в размер на не по-малко от 12 часа между смените, с което е
осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.152 от КТ.
Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е
работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, доколкото именно то е юридическото лице,
което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.
Административно-наказващия орган правилно и законосъобразно е квалифицирал
нарушението, като е ангажирал отговорността на юридическото лице, в качеството му на
работодател за допуснатото нарушение на чл.152 от КТ.
За посоченото нарушение санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ предвижда
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева за работодател, който
наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
3
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В тази
смисъл съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и
приложил съответната санкционна разпоредба. В същото време обаче, съдът намира, че
административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието.
Наложил е наказание в размер над минималния, предвиден в закона, без да изложи
конкретни мотиви и съображения в тази насока. Ето защо съдът намира, че в настоящия
случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена
имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ
минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения
по-горе смисъл.
Ирелевантно към настоящото нарушение е и дали отклонението от посочените в
графика смени е извършено по желание на работниците или не, доколкото същото е станало
със знанието и съгласието на работодателя и същият е бил длъжен да следи при съответната
замяна на смените да не се допускат нарушение на регламентираните в закона почивки,
било то междудневни, междуседмични или др.
При проверка законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и на
съставения акт за установяване на административно нарушение съдът намира, че не са
налице пороци, които да са довели до накърняване правото на защита на дружеството или до
невъзможност да бъде разбрано какво точно нарушение се твърди, че е извършено, кога е
извършено, а от тук и до невъзможност дружеството да организира защитата си по един
адекватен начин.
Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия
орган, че в случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
или чл.415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
и в частност тази на чл.415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на
административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко
административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин
на извършване. В настоящия случай се касае за полагане на труд от работника, в отклонение
на нормите за междудневна почивка, като нарушението е било извършено и същото не може
да бъде отстранено. В същото време с оглед естеството на нарушението и значимостта му за
здравето на работниците се налага и извода, че същото не може да бъде квалифицирано като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира за правилно и законосъобразно, обжалваното
наказателното постановление да бъде изменено, като наложената на дружеството-
жалбоподател „имуществена санкция” бъде намалена от 2500 /две хиляди и петстотин/ на
1500 /хиляда и петстотин/ лева.
4
С оглед изхода на делото, разноски на дружеството-жалбоподател не се дължат
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №27-2100017/08.11.2021 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.
с чл.414, ал.1 от КТ на „Баронеса-26” ЕООД, с ЕИК206634248, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, област Шумен, ул.”Генерал Тотлебен” №47, представлявано от Н.
С. Н. с ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева /две хиляди и петстотин лева, като намалява размера на наложената
„иуществена санкция“ от 2500 /две хиляди и петстотин/ на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5