Решение по дело №14/2018 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 април 2018 г. (в сила от 9 януари 2020 г.)
Съдия: Таня Димова Дамянова
Дело: 20187190700014
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер:  24                          4 април 2018 година               Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година, в  състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАНЯ ДАМЯНОВА

 

при секретаря Пламена Мутафова, с участието на прокурора… разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 14  по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.211 от ЗМВР.

Със заповед рег.№ 1873з-1/02.01.2018г., издадена от  началника на Районно управление на МВР- град Разград, на младши инспектор Б. В. М., полицай (ВПА), група „ООР“ към сектор „Охранителна полиция“ при РУМВР-Разград е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от пет месеца на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.4 от ЗМВР.

Против заповедта е постъпила жалба от Б. М. В. от град Р. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена  при допуснати съществени процесуални нарушения и в  противоречие с материалния закон. Поради това моли съда да я отмени, като му присъди и направените по производството разноски.

Ответникът по оспорването- Началникът на Районно управление на МВР- Разград оспорва жалбата. Счита, че издадената заповед е законосъобразна. Поради това моли съда да отхвърли жалбата. Заявява и евентуално искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност.

Разградският административен съд, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 От представената по делото кадрова справка  се установява, че със заповед  № 330з-2038/16.10.2017г. жалбоподателят е назначен на длъжността полицай (ВПА) в  РУ МВР- Разград. Жалбоподателят е назначен  в системата на МВР  на 15.12.2003г.  До момента му е наложено едно дисциплинарно наказание- писмено предупреждение за срок от три месеца  със заповед № 767/30.09.2013г. Не е отличаван или награждаван.

От показанията на свидетеля С. С., който работи като полицай патрулно-постова дейност, понастоящем в Районно управление- Лозница, а преди това в Районно управление-Разград, се установява следното:

По време на инструктажа, провеждан в началото на всяка смяна, нарядите били запознавани с разпореждането на началника на  районното управление, в което били определени  задачите, маршрутите и установъчните пунктове за патрулно-постова дейност. Свидетелят сочи, че  задачите, маршрутите и  пунктовете били определени в зависимост от оперативната обстановка и обикновено били различни, но се случвало и да се повтарят. В разпореждането обикновено не било предвидено време за  придвижване  на патрула от един установъчен пункт до друг. При оперативката понякога представяли на полицаите копие на  разпореждането на хартия, но в някои случаи самите полицаи го снимали със смартфоните си. Според свидетеля се случвало патрулиращите да се отклонят от определените маршрути и времеви граници ако възникнат ситуации, които изискват тяхната намеса. Установената практика  на патрулните полицаи в такива случаи била да уведомяват дежурния ако закъснеят повече от 10-15 минути. 

  Със Заповед № 1873з-368/25.09.2017г. е организирана патрулно-постовата дейност в РУ-Разград. В т.1 на цитираната заповед са  обособени  участъците за обслужване на територията и са посочени техните местонахождение и граници.  В т.2 е предвидено, че  при изменение на оперативната обстановка  или при възникнала  служебна необходимост, полицейските органи от състава на нарядите, изпълняващи ППД, могат да напускат границите  на разпоредените им за обслужване участъци или да изпълняват други служебни задачи  след разпореждане от началник РУ-Разград, началник сектор „ОП“, началник-група „ООР“, дежурен в ОДЧ при РУ-Разград или след  съгласуване с посочените длъжностни лица, при спазване на разпоредбите на чл.45 и 60 от Инструкция № 8121з-929/2014г. за ППД. Съобразно представения протокол от 19.10.2017г.  жалбоподателят е запознат с посочената заповед и му е проведено обучение по нея.

 В указанията за изпълнение на патрулно-постова дейност на територията на трети патрулен участък  (рег.№ 1873р-1347/22.01.2016г.) са посочени границите  за изпълнение по отношение на  установъчен пункт „заведение „Сохо““- ул.“Княз Дондуков“, ул.“Русе“, ул.“Христо Балкански“, ул.“Св.св.Кирил и Методий“, пл.“Независимост“, ул.“Искър“. Изрично е предвидено, че автомобилът следва да бъде установен на бул.“България“ до Момина чешма. В специфичните задължения на нарядите е посочено, че те следва да осъществяват превенция на правонарушенията в обслужваната територия чрез видимо присъствие за лесна и навременна комуникация с гражданите.

С ежедневна ведомост  № 1873р-18161/23.11.2017г. жалбоподателят и младши инспектор Д. Н. били  назначени в наряд „Автопатрул“  за времето от 19,30 часа на 24.11.2017г. до 07,30 часа на 25.11.2017г. Съобразно разпореждане № 1873р-18161/23.11.2017г. двамата служители е следвало да осъществяват патрулно-постова дейност в първи и трети патрулни участъци (АПУ № 1 и АПУ № 3) със служебен автомобил РР  6641 АК.

 В периода от 23,15 часа до 23,45 часа на 24.11.2017г.  автопатрулът е следвало да бъде установен на установъчен пункт „Кафе-аперитив „Сохо““. Поставената задача за предходния период- от 22,30 до 23,15 часа, е „обход сборища на ЛПИП“. В разпореждането не е зададен конкретен маршрут за придвижване до УП „Кафе –аперитив „Сохо““. В  разпореждането е посочено, че в тези случаи старшият на наряда избира маршрут за придвижване съобразно оперативната обстановка и  картата на престъпността (разпореждане, л.24 от делото).

Около 23,10 часа  полицаите се движели със служебния автомобил по  бул.“Бели Лом“ край бистро „Стоп Моцарела“. Забелязали, че един таксиметров шофьор е паркирал неправилно- не на обозначената стоянка за таксиметрови автомобили, която се намира вдясно на пътното платно, а в лявото пътно платно. От показанията на таксиметровия шофьор- св. В. Н., се установява, че полицаите спрели патрулния автомобил, направили му забележка и му разпоредили да  премести автомобила си на стоянката. Таксиметровият шофьор им казал, че няма как да се премести там, тъй като определените за таксиметрови автомобили места са заети от други паркирали коли, които не са таксиметрови. Заявил на полицаите, че те първо трябва да глобят тях, а не него. Полицаите му обяснили, че те не могат да съставят актове за нарушения по Закона за движение по пътищата. В това време на стоянката се освободило място, св. Н. преместил таксиметровия си автомобил и полицаите си тръгнали.  Според свидетеля разговорът между  него и полицаите продължил около 10-15 минути. На представените разпечатки от GPS системата  за автомобил РР  6641 АК е  отразено спиране  в близост до „Стоп Моцарела“ в 23,16 часа и  потегляне в 23,29 часа (л.37 и 38 от делото). 

Жалбоподателят признава обстоятелството, че не са уведомили дежурния за проведения разговор с таксиметровия шофьор и за закъснението да заемат установъчния пункт пред заведение „Сохо“ в резултат на това.  Това обстоятелство се потвърждава и от приложената докладна записка № 1873р-19153 от 11.12.2017г. на  С. М., който бил назначен наряд в дежурната част за времето от 08,30 ч. на 24.11.2017г. до 08,30 ч. на 25.11.2017г.

 След това полицаите потеглили към установъчния пункт до заведение „Сохо“. Видно от техните обяснения и от приложените към делото извадки от GPS устройството на автомобила, полицаите са се отклонили от улица „Дунав“, преминали са по улиците „Пенчо Славейков“, „Неофит Рилски“, „Марин Дринов“ и „Иван Вазов“, след което са  продължили движението си по ул.“Дунав“. В 23,31 е отразено моментно спиране на  ул.“Марин Дринов“- л.39. Според дадените от полицаите обяснения, това отклонение те извършили, за да изхвърлят  отпадъци от храна  в контейнер за смет.

В това време началникът на сектор „ОП“- главен инспектор А. С. и  старши инспектор Т. извършвали проверка  на изпълнението на патрулно-постовата дейност и в 23,15 часа отишли пред кафе-аперитив „Сохо“. Констатирали, че автопатрулът не е на посочения установъчен пункт. Проверяващите изчакали до около 23,30 часа, след което началникът извикал полицаите по радиостанцията. Те пристигнали пред заведението в 23,35 часа. Горните обстоятелства са описани в изготвената от началника на „ОП“ справка № 1873р-18393 от 27.11.2017г.  На разпечатките от GPS устройството на  служебния автомобил е отразено спиране  в близост до заведение „Сохо“ в 23,33 часа- лист 40 от делото. В с.з. жалбоподателят заявява, че при извършената  им проверка двамата с колегата му са обяснили на проверяващите причината за забавянето на проверяващия- гл. инспектор С.

Въз основа на изготвената от началника на сектор „Охранителна полиция“ справка за извършената проверка на патрулно постовата дейност, от полицаите, изпълняващи наряд като автопатрул  за посочения период, са изискани обяснения. Жалбоподателят  и  колегата му- Д. Н., изготвили докладни записки, в които изложили идентична на описаната по-горе фактическа обстановка. Към докладните си приложили и обяснение от таксиметровия шофьор, с когото разговаряли.

Със Заповед № 1873з-423/06.12.2017г. на началника на РУ-Разград е  разпоредено  извършването на дисциплинарна проверка  по  случая.

Извършената проверка е приключила с изготвянето на справка № 1873з-19366 от 13.12.2017г., в която се предлага  на младши полицейски инспектори Н. и М. да бъде наложено  дисциплинарно наказание  писмено предупреждение за срок от шест месеца  на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР за извършено нарушение по чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР.

В мотивите на справката е посочено, че  в 23,15 часа служителите не са се намирали на посочения в разпореждането установъчен пункт, а на друго място, като за това обстоятелство не са докладвали по надлежен ред в ОДЧ на РУ на МВР или на служител, отговарящ за изпълнението на ППД.  Така М. и колегата му са нарушили  чл.60, т.1 от Инструкция №  8121з-929/14г. за ППД, както и т.2 на заповед №  1873з-368/25.09.2017г. на началника на РУ-Разград.

 Жалбоподателят се е запознал със справката на 20.12.2017г. Същевременно му е връчена и покана  за даване на обяснения в срок от 24 часа. Такива обяснения са депозирани от М. на същата дата- 20.12.2017г. и те са идентични с дадените по-рано обяснения в ДЗ №№ № 1873з-18473/29.11.2017г. и № 1873з-18752/04.12.2017г. Като причини за извършване на нарушението жалбоподателят изтъкнал и обстоятелството, че не са им създадени условия за спазване на графика, тъй като не им се връчва разпореждане на хартия, а се разчита на направени от тях снимки с личните им мобилни телефони.

Въз основа на установеното в справката е издадена и атакуваната заповед № 1873з-1/02.01.2018г., с която на  Б. М. е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от  пет месеца затова, че за времето от  23,15 часа до 23,35 часа не е заел установъчен пункт до заведение „Сохо“ съгласно разпореждане №  1873зр-18161/23.11.2017г. на началника на РУМВР-Разград, за което не е докладвал и съгласувал с ОДЧ на РУМВР-Разград или друго длъжностно лице, отговарящо за изпълнение на ППД и с това е нарушил виновно чл.60, т.1 от Инструкция №  8121з-929/14г. за ППД, както и т.2 на Заповед №  1873з-368/25.09.2017г. на началника на РУ-Разград.

Дисциплинарнонаказващият орган е приел, че това съставлява дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР във връзка с чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР-  неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на  него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на  министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители и пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност.

В хода на съдебното производство началникът на районното управление  сочи, че при налагането на дисциплинарното наказание и определяне на размера му е бил ръководен от обстоятелството, че в редица други случаи жалбоподателят не е изпълнявал разпорежданията за патрулно-постова дейност. Сочи  три случая, в които М. и другият полицай, назначен в наряда, паркират служебния автомобил на безлюдно място и престояват там за дълъг период от време. В с.з. той сочи, че полицаите от РУ-Разград, осъществяващи патрулно постовата дейност системно не спазват заложените в разпореждането графици.  

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е  процесуално допустима. Тя е подадена против акт, подлежащ на съдебен контрол по смисъла на чл. 211 от ЗМВР, в законоустановения срок и от активно легитимирано за това лице- пряк адресат на заповедта.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Процесната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т.4 от ЗМВР дисциплинарнонаказващ орган. Съгласно тази разпоредба, наказанията по чл. 197, ал.1, т.1 - т.3 от ЗМВР се налагат със заповеди от служители на висши ръководни и ръководни длъжности. Началникът на районното управление в Разград заема ръководна  длъжност и се явява компетентен дисциплинарнонаказващ орган и притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197, ал.1, т.2 от ЗМВР, а именно – писмено предупреждение по отношение на наказания полицейски служител.

Спазени са регламентираните в чл. 195, ал.1 от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното наказание. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на оспорващия, е "открито" по смисъла на чл. 196, ал.1 от ЗМВР на 27.11.2017г., когато е регистриран справката на началника на сектор „Охранителна полиция“ по повод извършената от него проверка на 24.11.2017г. Заповедта е издадена на  02.01.2018г. в установения двумесечен срок от откриване на нарушението. Същевременно към датата на издаване на заповедта не е изтекъл и едногодишният срок от извършването му.

Спазено е и императивното изискване на чл. 206 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарнонаказващия орган да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание. Видно от данните по преписката, за случая е  разпоредена и извършена проверка, при която са събрани редица доказателства–  писмени обяснения от полицаите, назначени в наряд за процесната дата и от таксиметровия шофьор Н., приложени са  разпечатки от GPS устройството на автомобила,  разпореждането на началника на РУ-Разград  за патрулно-постовата дейност за процесната дата.  Дадените  от жалбоподателя и колегата му обяснения  (докладни записки на  М. и Н. от 29.11 и 04.12.2017г.), са били разгледани и обсъдени в изготвената справка рег. № 1873р-19366, с чието съдържание жалбоподателят се е запознал. Освен това той е бил поканен писмено да даде  допълнителни обяснения във връзка с направеното в справката предложение за налагане на дисциплинарно наказание и се е възползвал от тази възможност.

Съдът намира, че оспорената заповед съдържа изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР 

 

 

 

 тя е в писмена форма и посочва извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени; доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

 В тази връзка съдът не споделя развитите от процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че е допуснато съществено процесуално нарушение и от изложеното в заповедта не става ясно в какво  дисциплинарно нарушение е обвинен М. Посочена е точната разпоредба от инструкцията за патрулно-постова дейност, която е нарушил жалбоподателя. В конкретната хипотеза жалбоподателят е обвинен  и в неспазването на заповед на  началника на районното управление, която е  изрично описана. Посочени са конкретно и фактите, формиращи изпълнителното деяние на нарушението- незаемане на посочения в разпореждането установъчен пункт в периода от 23,15 до 23,35 часа на 24.11.2017г.- отклонение от разпореждането, което не е докладвано и съгласувано с ОДЧ на РУМВР-Разград или друго длъжностно лице, отговарящо за  изпълнение на ППД в районното управление.

Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание обаче е издадена в несъответствие с материалния закон.

 Обвинението срещу жалбоподателя е, че автопатрулът не е заел мястото си на дежурство на определения установъчен пункт и в определения час,  без  това да е съгласувано или разпоредено от длъжностните лица, отговарящи за изпълнението на ППД, и дежурните в ОДЦ/ОДЧ.

Съдът приема, че в конкретната хипотеза е налице дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, изразяващо се в  неизпълнение на разпоредбите на  Инструкцията, която е издадена  въз основа на ЗМВР, както и на разпореждането на началника на РУМВР за  патрулно-постовата дейност  за  24/25.11.2017г. и пропуски при прилагането на чл.60, т.1  от Инструкцията. Съдът приема обаче, че в случая се касае за провинение, при което отклонението от изискванията е  съвсем незначително и което съгласно разпоредбата на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР  следва да се определи като маловажно. Няма каквито и да било доказателства, че от това нарушение са произлезли някакви вредни последици. Нарушението е извършено, тъй като полицаите от автопатрула са били забавени от проведения с таксиметровия шофьор разговор. Този разговор е предизвикан от  обстоятелството, че таксиметровият автомобил е бил спрян извън определените за таксиметрови автомобили места. Поради това съдът приема, че той е проведен в изпълнение на задълженията на полицаите, възложени им с указанията за изпълнение на патрулно-постова дейност и е бил насочен към превенция на правонарушенията. Обстоятелството, че полицаите от автопатрула нямат правомощия да съставят актове по Закона за движение по пътищата  не ги освобождава от възложените им със закона задължения да следят за спазване на законите, като вземат навременни мерки за това. Именно в този дух са били и обясненията, които те са дали на таксиметровия шофьор.  Четири минути след приключването на този разговор полицаите са пристигнали на установъчния пункт и са  обяснили на проверяващия, който е  и началник на сектор „Охранителна полиция“, причините за закъснението си. В действителност те не са могли да  преценят предварително колко време ще отнеме  разговорът им  със свидетеля Н., за да уведомят за това някое от длъжностните лица, посочени в чл.60, т.1 от Инструкцията.  Всички тези обстоятелства в случая не са преценени.

Съдът приема, че началникът на районното управление не е преценил и цялостното поведение на държавния служител по време на службата- от кадровата му справка се установява, че  предходното дисциплинарно наказание-  писмено предупреждение за срок от три месеца, му е наложено през 2013 година и до момента няма други наказания. Едва в хода на съдебното производство дисциплинарнонаказващият орган изтъква, че при налагането на наказанието е бил мотивиран от допусканите от жалбоподателя и други  отклонения от маршрутите и часовете, предвидени в разпорежданията за ППД, както и нежеланието на полицаите, осъществяващи патрулно-постова дейност да спазват указаните графици и маршрути. Тези факти и обстоятелства обаче не са установени по съответния ред в хода на дисциплинарната проверка, нито са намерили отражение в издадената дисциплинарна заповед, а се изтъкват за първи път в представения по делото писмен отговор на жалбата срещу заповедта. Ето защо  те не следва да се обсъждат в настоящия процес.

Изложените по-горе обстоятелства  предполагат квалифицирането на нарушението като маловажно, но те не са взети предвид при определяне на дисциплинарното наказание. Съобразно чл.198, ал.1 от ЗМВР, за маловажни нарушения на служебната дисциплина се налага наказание мъмрене. След като за извършеното маловажно дисциплинарно нарушение административнонаказващият орган е наложил по-тежко наказание- „писмено предупреждение“  и то за срок от пет месеца, което е над определения от закона минимум от три месеца, той е нарушил закона.  Това налага и отмяната на атакуваната заповед.

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските и предвид обема на правна защита, проведените съдебни заседания и представения доказателствен материал съдът намира, че са налице основания за редуциране на размера на дължимите от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение до установения минимален размер в чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и  на основание чл.143, ал.1 във връзка с чл.78, ал.5 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА заповед рег.№ 1873з-1/02.01.2018г., издадена от  началника на Районно управление на МВР- град Разград, с която на младши инспектор Б. В. М.- полицай ВПА, група „ООР“ към сектор „Охранителна полиция“ при РУМВР-Разград, е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от пет месеца на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Разград да заплати на Б. В. М. от град Р. 400 (четиристотин) лева за разноски по производството.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховния административен съд.

 

Съдия:/п/