№ 6
гр. Бургас , 12.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на дванадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел А. Ханджиев
Членове:Иван А. Воденичаров
Христина З. Марева
като разгледа докладваното от Павел А. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20212000500118 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 445 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д. №
1973/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Въззивниците-ищци Е. С. Д. и Д. А. Р. са останали недоволни от тази
част от решението, с която са отхвърлени претенциите им против Г. ф. при
участието на трето лице-помагач В. Н. К. за обезщетение за неимуществени
вреди над присъдения размер от по 84 000 лв. до претендирания размер от по
250 000 лв. В отхвърлителната част решението било неправилно, постановено
в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необосновано, постановено в противоречие
със съдебната практика и при дискриминационен подход.
Определените от съда размери на обезщетението били прекомерно
занижени с оглед принципа на справедливост и постоянната практика по
приложението на чл. 52 ЗЗД. Съдът не изследвал задълбочено и не оценил в
достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за
справедливия размер на претендираното обезщетение, между които
свидетелските показания за изключителната близост, любов, доверие, взаимна
отдаденост, емоционална привързаност и зависимост между ищците и
починалата тяхна майка, които превръщали загубата в изключително тежка,
непрежалима и непосилна за децата трагедия, както и актуализираните към
датата на настъпване на застрахователното събитие лимити на
застрахователните суми за неимуществени вреди.
В отхвърлителната част решението било постановено при допуснати
съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не изпълнил
задължението си да извърши задълбочена и всестранна преценка на
релевантните обстоятелства, а поради това решението било и необосновано.
1
Обжалваното решение било в противоречие с практиката на ВКС и
останалите съдилища, които в сходни случаи определяли по-високи размери
на обезщетения при смърт на родител.
Неправилно съдът приел наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата, изразяващо се в заставане в непосредствена
близост до работно оборудване. това защитно възражение на ответника
останало недоказано, поради което неправилно съдът го уважил в размер на
30 %. Причина за настъпване на произшествието, довело до смъртта на А. М.
Р. били само действията на неправоспособния водач - третото лице-помагач
В.К., който не обезопасил извършваната от него маневра, като преди
започването не се убедил, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението. В случай че възражението въпреки това бъде
счетено за основателно, то следвало да се приеме съпричиняване до размер от
10 %.
Решението било неправилно в частта, с която е присъдена законна
лихва върху обезщетенията, считано от 05.06.2020 г., като било оставено без
уважение искането лихвата да се присъди на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от
14.05.2020 г. - датата, на която било депозирана застрахователната претенция
на ищците. Задълженията за лихви по чл. 429 и чл. 497 КЗ били с различни
правни основания: едното било част от общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение, а другото било за забава на ответника с
определянето и изплащането на общия размер на дължимото обезщетение.
Поради това, считано от 05.06.2020 г., ответникът дължал на осн. чл. 497, ал.
1, т. 1 КЗ законната лихва върху общия размер на дължимото застрахователно
обезщетение, включващо главница и лихва по чл. 429, ал. 3 КЗ.
Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 250
000 лв. заедно със законната лихва на осн. чл. 429, ал. 3 КЗ, считано от
14.05.2020 г. - датата на депозиране на застрахователната претенция, до
окончателното изплащане, както и законната лихва на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1
КЗ вр. чл. 558, ал. 1 КЗ върху общия размер на застрахователното
обезщетение, включващо главница и законна лихва по чл. 429, ал. 3 КЗ,
считано от 05.06.2020 г. до окончателното погасяване на вземането.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият ответник Г. ф. чрез
процесуалния си представител е представил писмен отговор. Въззивната
жалба и отделните оплаквания в нея се оспорват като неоснователни.
Третото лице-помагач В. Н. К. не е изразил становище по въззивната
жалба на ищците.
2
Третото лице-помагач В. Н. К. е останал недоволен от решението в
осъдителната част, с която на ищците са присъдени обезщетения в размер на
по 84 000 лв. Поддържа се, че в тази част съдебното решение е неправилно.
Смъртта на майката на ищците не била резултат на ПТП по смисъла на §
6, т. 30 от ЗДвП, багерът, причинил смъртта, не придвижвал по път, отворен
за обществено ползване, и за собственика или ползвателя му не била
задължителна застраховката “Гражданска отговорност”. Оттук - липсвало
основание да се ангажира отговорността на Г. ф. по чл. 557 КЗ.
Не било доказано по делото, че К. виновно е причинил смъртта на А. Р..
Не били доказани и размерите на претенциите.
Иска се отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на
исковете. В условия на евентуалност се иска изменение на решението и
намаляване размера на обезщетенията при приемане на съпричиняване от
страна на пострадалата 70 %.
Ищците, въззиваеми по тази въззивна жалба, представили писмен
отговор, с който я оспорват и излагат насрещни аргументи по оплакванията
на третото лице-помагач.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с въззивните жалби
констатира, че те са подадени от надлежни страни, които имат правен интерес
от обжалване на решението, в законния срок, и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което са допустими и следва да се разгледат по
същество.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267 ГПК Бургаският
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на Е. С. Д. и Д. А. Р. против
отхвърлителните части и на В. Н. К. против осъдителните части на решение
№ 445 от 05.01.2021 г., постановено по гр.д. № 1973/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Бургас.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните
на 22.04.2021 г. от 9,30 часа.
Определението не може да се обжалва.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4