РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. Бургас, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Светлин Ив. Иванов
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Павлина Д. Костова
в присъствието на прокурора Росица Георгиева Дапчева (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Катя Й. Господинова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212100601036 по описа за 2021 година
С Присъда № 3 от 10.09.2021г., постановена по НОХД № 146/2021г.,
Pайонен съд - Карнобат признал подсъдимия Ж. Н. И., ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 01.03.2021г., в с. Крумово Градище, община
Карнобат, област Бургас, управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „********“, модел „****“ с регистрационен номер №
********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно
1,63 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство - Дрегер
7510, с фабр. № ARBA-0159, след като е осъден с влязла в сила присъда за
деянието по чл.343б ал.1 НК със Споразумение № 389 от 06.08.2019г. по
НОХД 3321/2019г. по описа на Районен съд Бургас, влязло в сила на
06.08.2019г., поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. чл. 54 от НК му
наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се изтърпи ефективно при
първоначален „общ“ режим, и наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, като
на основание чл.343г от НК му наложил наказание „Лишаване от право да
1
управлява МПС“ за срок от 1 година и 2 месеца.
Със същата присъда на основание чл.59, ал.1 вр. ал.2 от НК от така
наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, съдът
приспаднал времето, през което подсъдимият бил задържан по ЗМВР за срок
от 24 часа на 01.03.2021г., а на основание чл.59 ал.4 от НК приспаднал
времето, през което подс. И. бил лишен от правото да управлява МПС по
административен ред, считано от 01.03.2021г.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът привел в изпълнение наказанието
„Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, наложено на подс. И. със
Споразумение № 389 от 06.08.2019г. по НОХД 3321/2019г. по описа на
Районен съд Бургас, и постановил да се изтърпи отделно, като на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определил първоначален „общ“ режим за
изтърпяване.
Недоволен от постановената присъда останал подсъдимият Ж.И., който я
обжалва в законоустановения срок. Във въззивната жалба са изложени
твърдения за неправилност на съдебния акт. Районният съд не бил изследвал
наличните доказателства по законосъобразен начин, поради което извел
погрешния извод, че подс. И. бил извършил вмененото му с обвинителния акт
престъпление. Съдът следвало да кредитира показанията на единствения
очевидец - свид. М. П. Г., а не тези на полицейските служители, тъй като
последните били противоречиви, непоследователни и не отразявали
обективната действителност. Жалбоподателят твърди, че на посочените дата
и място не бил управлявал автомобила. Моли съда да отмени присъдата и да
го оправдае по повдигнатото обвинение.
Във въззивното съдебно заседание окръжният прокурор намира жалбата
за неоснователна и предлага съдът да потвърди първоинстанционната
присъда като правилна и обоснована. Счита, че фактическата обстановка била
правилно установена и изцяло подкрепена от доказателствата по делото.
Версията на подсъдимия и неговия приятел – свид. Г., че последният е
управлявал лекия автомобил, а не подс. И. се оборвала от показанията на
кредитираните по делото свидетели и в този смисъл доказателственият анализ
бил коректен. Наложеното наказание било справедливо отмерено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият И., редовно
призован, се явява лично, заедно с упълномощения си защитник – адв. Г. С. от
2
АК-Бургас, който поддържа жалбата с изложените в нея доводи. Сочи още, че
в показанията на кредитираните от районния съд свидетели – полицейски
служители, имало множество противоречия, а също така били и
заинтересовани от изхода на делото. Показанията на свид. Г. и обясненията на
подсъдимия били обективни, поради което следвало именно те да бъдат
кредитирани с доверие. Моли се за отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова, с която подс. И. да бъде признат за невиновен.
В последната си дума подсъдимият И. изразява желание да бъде оправдан.
Счита себе се за невиновен, тъй като не бил управлявал автомобила на
посочената дата. Признава, че вечерта бил пил алкохол, но автомобилът се
управлявал от свид. М. П. Г..
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на
въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Въззивният състав констатира, че районният съд е събрал по
съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз
основа на които е извел фактическа обстановка, съвпадаща с установената от
настоящата инстанция, а именно:
Подсъдимият Ж. Н. И., ЕГН **********, е роден в гр. ********, *****
област и е с постоянен адрес: гр. ******, ж.к. „*******“ № **, вх.*, ет.*,
ап.***, и живее в с. **********, общ. *******. Той е ******* гражданин, със
********* образование, трудово ангажиран – работи като***** към
„*******, *****и е осъждан.
Видно от приложеното в съдебното производство свидетелство за
съдимост, с определение № 389 от 06.08.2019г. за одобряване на
споразумение по НОХД 3321/2019г. по описа на Районен съд Бургас, в сила
от същата дата, подс. И. бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му било наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, чието изпълнение на основание
чл.66, ал.1 от НК било отложено за изпитателен срок от 3 години.
От приложената на л.29-30 от досъдебното производство справка за
3
нарушител/водач се установява, че към 01.03.2021г. – датата на извършване
на деянието по настоящото дело, подс. И. е бил правоспособен водач с
категории „В“, „С“, „АМ“ и „ТКТ“, притежаващ валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство № ********* от 08.04.2019г.
На 28.02.2021г. подс. И. се намирал в наследствената си къща, находяща
се в с. ********, община *******, заедно с негов дългогодишен приятел –
свид. М.Г.. Вечерта на посочената дата двамата употребили алкохол – ракия,
след което заспали. На следващата сутрин – 01.03.2021г., до дома на
подсъдимия отишъл негов съсед, който се оплакал, че кучетата на подс. И. за
пореден път били влезли в имота му. В тази връзка кметът на селото, който
също присъствал на мястото на конфронтацията се обадил на свид. Х.Х. – мл.
полицейски инспектор в РУ-Карнобат и го уведомил, че трябва да се яви, за
да се изясни ситуацията. По-късно на същия ден свид. Х., заедно с неговия
колега свид. И.Д. – инспектор група „Криминална полиция“ към РУ-Карнобат
отишли до дома на подсъдимия и възприели спорещите помежду си лица.
Полицейските служители помолили подс. И. да се яви в сградата на
кметството, намираща се на около 200 метра от дома му, след което със
служебния си автомобил се отправили натам. След около 10 минути,
свидетелите Х. и Д., докато се намирали пред входа на кметството, видели лек
автомобил марка „********“, модел „****“, с рег. № *********, управляван
от подс. И., да се движи по улицата, на която живеел същия, след което
продължил движението си по главната улица в селото в посока към с.
Железник. Тъй като последният не отишъл при полицаите, въпреки
уговорката им, същите го последвали със служебния си автомобил. На улица,
намираща се до гробищния парк в селото, полицейските служители
пресрещнали автомобила на подсъдимия, който се движел срещу тях.
Последният преустановил движението си като двата автомобила били
позиционирани един срещу друг на близко разстояние. Свидетелите Х. и Д.
възприели, че подс. И. бил сам в автомобила и лично управлявал същия.
Свидетелят Х. отишъл при подсъдимия, който стоял в превозното средство,
поискал му документите и го попитал накъде бил тръгнал. Подсъдимият
предоставил документите си и тези на автомобила и отговорил, че отивал да
търси кучетата си. Свид. Д. също се приближил до подсъдимия. Свид. Х.
констатирал, че представените му документи били изрядни, но тъй като
поведението на подсъдимия му се сторило неадекватно, поискал съдействие
4
от свои колеги, които да извършат проверка на подсъдимия за употреба на
алкохол. Малко по-късно на място пристигнали полицейските служители от
РУ-Карнобат – свидетелите Т.Т. и М.В., заемащи длъжността съответно
„младши автоконтрольор“ и „полицай ППД“. Свид. Т. извършил проверка на
подсъдимия И. за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510, с
фабр. № ARBA-0159, което отчело концентрация на алкохол в издишания от
водача въздух – 1.63 на хиляда. Въз основа на установеното, свид. Т. съставил
срещу И. Акт за установяване на административно нарушение Серия АА, бл.
№ 662225 от 01.03.2021 (л.24 от досъдебното производство) за управление на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.63 на хиляда, който акт
подсъдимият подписал лично, а в графа „възражения“ вписал: „не съм
управлявал МПС“. Непосредствено след това на И. бил издаден и талон за
изследване по образец № 091076 от 01.03.2021г. (л. 26 от досъдебното
производство), също подписан лично от него, и видно от който при
отвеждането му в ЦСМП-гр.Карнобат, подсъдимият отказал да даде кръвна
проба за изследване концентрацията на алкохол в кръвта му. Също така И.
отказал да бъде тестван и с доказателствен анализатор, което също било
отразено в талона за изследване. След приключване на проверката, подс. И.
бил задържан за срок от 24 часа.
Гореизложената фактическа обстановка се извежда от наличната по
делото доказателствена съвкупност - показанията на свидетелите Х.Х., И.Д.,
Т.Т., М.В. и М.Г. и частично от обясненията на подсъдимия Ж.И.; от анализа
на писмените доказателства – АУАН Серия АА, бл. № 662225 от 01.03.2021г.,
талон за изследване по образец № 091076 от 01.03.2021г., справка за
съдимост и справка за нарушител/водач (л.29-30 от досъдебното
производство) по отношение на подс. И., списък на средствата за измерване,
преминали последваща проверка (л.28 от досъдебното производство), заповед
за задържане, докладни записки и други.
Процесуалната дейност на първоинстанционния съд по събиране,
проверка и анализ на доказателствата не търпи критики, тъй като е извършена
в съответствие с разпоредбите на наказателно-процесуалния закон, в частност
– чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, и с правилата на формалната логика,
поради което се споделя изцяло от настоящия състав. Проверяваният съд е
обсъдил отделните доказателствените източници поотделно и в тяхната
съвкупност, според точното им съдържание, и подробно е посочил кои от
5
тези доказателства кредитира, кои не, а също и защо, с което е разкрил
обективната истина.
В действителност в преобладаващата си част доказателствената съвкупност
по делото е непротиворечива. Съдът обосновано се е доверил на изложеното
от свидетелите Х., Д., Т. и В., тъй като показанията им са обективни,
непротиворечиви, последователни, логични, изцяло в синхрон с писмените
доказателства и по мнение на настоящия състав – дадени безпристрастно. От
твърденията на свид. Х. и свид. Д. се установява по категоричен начин, че
подсъдимият е управлявал лекия си автомобил на инкриминираните с
обвинителния акт дата и място. В тази връзка следва да се посочи, че
твърденията на защитата, че друго лице, различно от подс. И., е управлявало
лекия автомобил, а изобщо и останалите отправени възражения, са изцяло
логически неиздържани, което коректно е било отбелязано от районния съд и
неподкрепени от наличните доказателства. Двамата полицейски служители –
Х. и Д., отзовавайки се на сигнал на кмета на с.**********, общ. *******, са
отишли до дома на подсъдимия, говорили са с него, след което са го очаквали
пред кметството в селото. Минути след това същите визуално са възприели
обстоятелството, че по улицата се движи лек автомобил, разпознали са
неговия водач - подс. И., след което незабавно са предприели действия, с
които да преустановят движението на същия. В кратък период от време те са
успели да спрат подсъдимия за проверка и отново са видели, че той лично
управлява лекия автомобил, в който е нямало други лица. В контекста на
изложеното следва да се посочи, че ако тези свидетели не са разпознали
подсъдимия като водач на превозното средство, то предприетите от тях
мигновени действия по „преследване“ на случайно преминаващо покрай тях
моторно превозно средство, без водачът му да е дал повод за това, биха били
изцяло нелогични. Също така следва да се уточни, че възраженията на
защитата, свързани с обстоятелството, че полицейските служители са били в
невъзможност да възприемат подс. И. като шофьор на МПС, докато са стояли
пред кметството, са най-напред в противоречие с доказателствата, а след това
и несъстоятелни, тъй като това обстоятелство не е предмет на разглеждане по
настоящото дело. Попадащо в обхвата на чл.102 от НПК в конкретния случай
е обстоятелството дали към момента на проверката, тоест към момента на
спиране на автомобила „*********“, модел „*****“, с рег. № ********** на
описаните в обвинителния акт дата и място, негов водач е бил подс. И.. Този
6
факт се установява безспорно от обсъдените дотук доказателства.
По-нататък, другото подлежащо на доказване обстоятелство е
управлението на МПС от страна на И. с концентрация на алкохол в организма
му над 0.5 на хиляда, предвид конкретно повдигнатото му обвинение. Този
факт също е доказан с дължимата се по чл.303 ал.2 от НПК категоричност и
не се отрича дори и от подсъдимия. Свидетелите Т. и В. не оставят съмнение,
че на 01.03.2021г. на улица, находяща се в близост до гробищния парк на
територията на с.************ са извършили проверка на подс. И. с
техническо средство Дрегер 7510, с фабр. № ARBA-0159, което отчело
концентрация на алкохол в издишания от последния въздух, а именно 1.63 на
хиляда. Съставеният на подс. И. АУАН, отразяващ резултата от извършеното
изследване, потвърждава този извод. Подсъдимият го е подписал
собственоръчно, като посоченото от него възражение не е свързано с
установеното количество алкохол, а с това, че не е управлявал лекия
автомобил – обстоятелство, доказано като невярно. В подкрепа на дотук
посоченото е и приложеният в досъдебното производство талон за изследване
по образец № 091076 от 01.03.2021г., отново подписан от подсъдимия
собственоръчно, и в който количеството алкохолна концентрация също било
вписано. Това обстоятелство сочи, че последният е приел така получилият се
резултат. Отказът му да даде кръвна проба за химически анализ, косвено
също сочи, че той се е съгласил с казаните стойности и не ги е оспорил,
въпреки че му е била предоставена реална възможност за това – бил е отведен
от полицейските служители в ЦСМП-гр. Карнобат и е декларирал отказа си
директно пред медицинското лице. Изложеното дотук от своя страна също
потвърждава правилността на решението на районния съд да кредитира
именно показанията на полицейските служители.
От приложения списък на средствата за измерване, преминали последваща
проверка е видно, че техническото средство Дрегер 7510, с фабричен номер
ARBA-0159, с което е извършена проверката и е констатирано наличието на
алкохол в издишания от И. въздух, е валидно и законосъобразно средство за
осъществяване на такъв вид проверки и е било техническо изправно, т.е. не са
налице съмнения в правилността на установеното количеството алкохол.
Правилна и обоснована се явява преценката на проверявания съд относно
субективното отношение (незаинтересоваността) на кредитираните с доверие
7
свидетели от изхода на делото. Опитите на защитата да представи действията
на същите като следствие от вражда между подсъдимия и кмета на селото или
между подсъдимия и полицейските служители са абсолютно несъстоятелни и
неподкрепени от доказателствената маса. Изцяло извън правилата на
формалната логика остава съждението, че полицейски служители, някои от
тях с дългогодишен опит, биха преследвали по улиците на селото и спрели за
проверка дадено лице само за да му припишат извършване на престъпление,
като дори биха извикали свои колеги и то по официален ред, чрез оперативна
дежурна част (ОДЧ), които да подкрепят действията на свидетелите Х. и Д.,
след което всички заедно да лъжесвидетелстват пред съда, без дори да има
каквато и да било предшестваща причина за това. По делото липсват данни за
конфликти - физически или словесни, между горепосочените лица.
Относно противоречията в показанията на свидетелите Х. и Д.,
настоящият състав, предвид изложените в тази връзка от районния съд
коректни аргументи, счита, че е достатъчно да посочи само, че същите са
несъществени, не свързани с предмета на делото и по никакъв начин не
влияят на цялостната дадена от настоящия състав оценка относно
достоверността и обективността им.
На следващо място изложеното от защитата е вярно – обясненията на
подсъдимия са гласно доказателство. В конкретният случай обаче след
внимателното им обсъждане правилно са преценени от съда единствено като
израз на гарантираното от закона право на защита на подсъдимия и
обслужващи защитната му теза. Твърденията на И., подкрепени от тези на
свид. Г., че последният е лицето, управлявало лекия автомобил, а И. бил само
пътник, бяха оборени посредством обсъдените по-горе доказателства.
Противно на доводите на защитата, настоящият състав счита, че
противоречие и непоследователност се открива между показанията на свид. Г.
и обясненията на подсъдимия. Тези различия коректно са отбелязани от
районния съд в мотивите към присъдата му и не следва да се повтарят отново.
Не по-малко важно е обстоятелството, че в действителност свид. Г. не е
присъствал нито при спирането от полицейските служители на управлявания
от подсъдимия лек автомобил, нито при извършването на проверката с
техническото средство, а оттук следва, че същият е бил в обективна
невъзможност да възприеме относими към конкретния предмет на делото
факти и да дава показания за тях, което впрочем се потвърждава и от
8
посочения свидетел. При разпита си в първоинстанционното съдебно
следствие, същият е заявил, че след като е излязъл и се е отдалечил от лекия
автомобил е търсил кучетата, намерил ги е, прибрал се е в дома на
подсъдимия и едва тогава е разбрал от полицейските служители, че подс. И.
бил задържан.
При правилно установени фактически обстоятелства, районният съд е извел
законосъобразен и изцяло обоснован извод, че подсъдимият Ж.И. е
осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2
от НК, тъй като на инкриминираните с обвинителния акт дата и място,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „*********“,
модел „*****“ с регистрационен номер № *********, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1,63 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство - Дрегер 7510, с фабр. № ARBA-0159,
след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по чл.343б ал.1 от НК
– със Споразумение № 389 от 06.08.2019г. по НОХД 3321/2019г. по описа на
Районен съд Бургас, влязло в сила на 06.08.2019г.
Безспорно горепосоченият лек автомобил е моторно превозно средство по
смисъла на §6, т.11 от допълнителните разпоредби на Закона за движението
по пътищата, тъй като е пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване.
Действията на подсъдимия по направляването на МПС в пространството
чрез определяне скоростта и посоката на движението му, представляват
управление на моторно превозно средство по смисъла на Наказателния
кодекс.
Проверката е била извършена по надлежния ред, който следва да е изцяло
съобразен с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. За установяване наличието на
алкохол в кръвта на водача е използвано посоченото по-горе годно
техническо средство в съответствие с чл.1, ал. 3 от Наредбата, като след
констатиране на алкохол в кръвта на водача над 0,5 на хиляда, полицейските
служители са издали на подсъдимия талон за изследване. Отказът на
последния да даде кръв за химически анализ, което всъщност е негово право,
не променя факта, че полицейските служители са изпълнили вменените им
9
задължения. Предвидените в разпоредбата на чл.3а от Наредбата
възможности (доказателствен анализатор, или медицинско и химическо
лабораторно изследване) са допустими в изчерпателно изброени случаи, сред
които не е настоящият, поради което отчетената от техническото средство
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия следва да се приеме за
категорично и безспорно установена.
Отсъства спор относно доказаността и на последния елемент от обективна
страна, а именно, че подсъдимият е осъществил процесното деяние, след като
е бил осъден с влязла в сила присъда за престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Както беше вече посочено в настоящото изложение, с определение № 389 от
06.08.2019г. за одобряване на споразумение по НОХД 3321/2019г. по описа на
Районен съд Бургас, в сила от същата дата, подс. И. бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което му било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено за изпитателен
срок от 3 години.
Досежно субективната страна, настоящият състав счита, че деянието е
извършено виновно при „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. И.
ясно е съзнавал, че предприема управление на моторното превозно средство,
след като е употребил алкохол, като същевременно е предвиждал и искал
настъпването на общественоопасните последици. Доказателство за
възприетия извод са и подписаните от него и неоспорени в тази част АУАН и
талон за изследване и от показанията на свид. Г., който сочи, че както вечерта
на 28.02.2021г., така и сутринта на 01.03.2021г. подс. И. е употребил алкохол.
За посоченото престъпление по чл.343б, ал.2 от НК са предвидени
наказания „Лишаване от свобода“ от 1 до 5 години и „Глоба“ от петстотин до
хиляда и петстотин лева. Районният съд при приложението на чл.54 от НК
определил на подс. И. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
„Глоба“ в размер на 500 лева, а на основание чл. 343г от НК определил
същият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година и 2
месеца. Най-напред следва да се посочи, че правилно първоинстанционния
съд е извел извод за липсата на основание за приложението на чл. 55 от НК,
тъй като по делото не са налице нито изключителни, нито многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при които и най-
10
лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко.
Решаващият съд, въпреки че е отмерил наказанията „Лишаване от свобода“ и
„Глоба“ към предвидения в закона минимум, в мотивите към присъдата си е
посочил, че по делото не били налице смекчаващи отговорността
обстоятелства. Настоящият състав не споделя този извод, тъй като счита, че
като такива обстоятелства (смекчаващи) в полза на подсъдимия следва да се
отчетат липсата на данни за други негови противообществени прояви,
трудовата му социална ангажираност . Независимо, че И. не признава вината
си, което е негово неизменно право, същият се е явявал пред съда и
разследващите органи всеки път, когато е бил призован и не е дал повод
съответни процесуално-следствени действия да бъдат отложени. Отчетеното,
според въззивния съд, обосновава извод за невисока степен на обществена
опасност на личността на дееца. Вярно е, че същият е осъждан отново за
управление на МПС след употреба на алкохол, но доколкото това
обстоятелство е елемент от обективната страна на настоящото престъпление и
е взето предвид от законодателя при определяне на размера на наказанието за
него, то същият този факт – осъждането на подсъдимия не следва да се отчита
повторно като отегчаващо. Обществената опасност на деянието според
настоящия състав е завишена, тъй като механизмът на извършването му-
управление на автомобил с висока концентрация на алкохол в кръвта,през
деня ,в центъра на селото застрашава не само здравето и живота на
подсъдимия ,но и на случайни жители на селото. Всичко изложено дотук,
сочи, че наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, наложено на
подсъдимия И. за извършеното от него престъпление по настоящото дело е
правилно, справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и
дееца и е съответно на степента и интензитета на увредените обществени
отношения, като чрез него в най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на
генералната и индивидуалната превенции, заложени в чл.36 от НК.
От справката за съдимост на подсъдимия И. е видно, че отлагането на
изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ не е постигнало
търсеният ефект, тъй като той е извършил ново престъпление в изпитателния
срок, поради което спрямо него следва да бъде приложено ефективно
наказание, още повече, че не са налице обективните предпоставки по чл.66,
ал.1 от НК за това. През времето, в което ще търпи ефективно наказанието
„Лишаване от свобода“, подсъдимият ще може да преосмисли поведението си
11
и наред с това ще бъде лишен от възможността да извършва други
престъпления, свързани с управлението на МПС. Определеният му
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наказанието „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година е в съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС. Коректно е и извършеното по реда на чл.59, ал.1, вр. ал.2 от НК
приспадане на времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на
ЗМВР на 01.03.2021г.
При определянето на кумулативно предвиденото наказание „Глоба“
следва да се отнесат всички посочени по-горе обстоятелства относно
обществената опасност на деянието и дееца, като се добави и липсата на
данни за конкретното имуществено състояние на подсъдимия,което е
мотивирало съда да определи размера на глобата към минималния такъв
Видно е, че и това наказание, за да е справедливо и съответно на стореното,
също следва да се определи в минималния предвиден размер от 500 лева,
както правилно е посочил районният съд. Така отмереното наказание в
достатъчна степен би подсилило превъзпитателното въздействие върху
подсъдимия на наказанието „Лишаване от свобода“ и би създало у него
усещането, че за противоправните му деяния, освен социалната, ще бъде
засегната и финансовата му сфера.
Наложеното на основание чл.343г от НК наказание „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 година и 2 месеца,
въззивният съд също намира за правилно и законосъобразно определено.
Допуснатите от подс. И. преди настоящото деяние множество
административни нарушения на правилата за движение по пътищата дават
основание да се приеме, че това му право следва да бъде ефективно
ограничено и то за продължителен период от време. Видно от приложената
справка за нарушител/водач, срещу подс. И. са издадени 8 наказателни
постановления за нарушаване на различни разпоредби от ЗДвП, като същият
не е заплатил нито едно от тях, а също така са му били издадени и 3 фиша,
които обаче са били платени. Макар и към настоящия момент да е изтекла
погасителната давност за събирането на тези санкции, с поведението си
подсъдимият ясно и категорично е демонстрирал нежеланието си да се
съобразява с установените в обществото правила и морал. Не може да остане
неотчетено и обстоятелството, че този вид престъпления са масово
разпространени, а това безспорно застрашава в значителна степен живота и
12
здравето на останалите участници в движението. Отнемането на правото на
подсъдимия да управлява МПС за по-кратък срок би било проява на
необоснован от доказателствата по делото толеранс и би затвърдило вече
изграденото и многократно проявено от него усещане за безнаказаност на
действията му. Предходното осъждане на подсъдимия е било за деяние,
извършено на 24.07.2019г., а наложеното му за него наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ е било за срок от 7 месеца и е било изтърпяно на
09.03.2020г. Само около 1 година след това, подсъдимият е извършил
деянието по настоящото дело. Така изложените обстоятелства показват освен
нуждата поведението на И. да бъде коригирано в положителна за него посока
- към спазване на установените правила, но също така и необходимостта от
ограничаването на това му конкретно право за по-дълъг срок. И тук
разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК е приложена правилно, тъй като от така
определения срок на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“,
следва да се приспадне времето, през което подс. И. е бил лишен от това
право по административен ред, считано от 01.03.2021г.
Първостепенният съд законосъобразно е привел на основание чл. 68, ал. 1
от НК наложеното на подсъдимия Ж.И. по НОХД № 3321/2019г. по описа на
Районен съд Бургас наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 11 месеца,
което да се изтърпи отделно, при първоначален „общ“ режим на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Предвид всичко изложено и след извършена на основание чл.314 от НПК
служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира допуснати нарушения на материалния закон или
процесуалните правила, които да налагат изменяване или отменяване на
присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3 от 10.09.2021г., постановена по
НОХД № 146/2021г. по описа на Районен съд-Карнобат.
13
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14