Решение по дело №15215/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8414
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Анелия Здравкова Маркова
Дело: 20191100515215
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                              РЕШЕНИЕ

                                         Гр.София,10.12.2019 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на десети декември

През две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

                                              Мл.с-я   ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

 

Като изслуша докладваното от съдия Маркова ч.гр..д.№ 15215  по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.437 ГПК.

          Образувано е по жалба, подадена от Г.Ф./длъжник по изп.производство/ срещу разпореждане от 23.10.2019 г. за разноски, постановено по изп.дело № 20199240401269, с което от ЧСИ Г.К., рег.№ 924, с район на действие СГС, в частта, в която е оставено без уважение възражението на ГФ относно определяне като размер на адв.възнаграждение 200 лв.

          В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че СИ уважил частично възражението на ГФ по чл.78, ал.5 ГПК като намалил адв.възнаграждение до сумата от 777,42 лв., а оставил без уважение възражението за намаляване на същото до размера от сумата от 200 лв. Твърди се, че адв.възнаграждение е прекомерно, тъй като в случая било извършено само образуване на изп.дело; вземането било удовлетворено в срока за доброволно изпълнение и по нататъшни действия не били извършвани. Следователно не била налице фактическа и правна сложност на делото; цитира съдебна практика на СГС.Освен това следвало да се има предвид, че ГФ е ЮЛ с обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция, с публична дейност, поради което не се налагало да бъде проучвано наличното му имущество.

          Иска се обжалваното постановление да бъде отменено, както и да бъде уважено възражението за прекомерност, а адв.възнаграждение да бъде определено по реда на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2014 г. за минималните размери на адв.възнаграждение в размер на 200 лв., а не 777,42  лв., както е приел СИ.

          Прави се евентуално искане, ако се уважи възражението по чл.78, ал.5 ГПК, да се измени и размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, съобразно размера на дълга.

          С жалбата се претендират разноски – държавна такса - 25 лв. , авансови такси за администриране на жалбата и юриск.възнаграждение като самата жалба представлява списък по чл.80 ГПК.

          От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, защото същата била в обхвата на чл.435 ГПК, а по същество излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че правилно били присъдени и определени разноските в полза на взискателя като били отчетени извършените от пълномощника на взискателя действия, вкл. пълното проучване на имуществото на длъжника. Следвало да се има предвид и, че адв.Б.била регистрирана по ЗДДС.

По отношение на пропорционалната такса по реда на т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ не излага мотиви.

          Взискателят  П.Г.П.не изразява  становище по жалбата. Не се претендират разноски пред настоящата инстанция.

          По допустимостта на жалбата:

          За обжалваното постановление жалбоподателят е бил уведомен на 04.11.2019 г.

          Жалбата е подадена на 05.11.2019 г.

          Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.

          По основателността на жалбата:

          Процесното изп. дело е образувано  въз основа на молба, подадена на 24.09. 2019 г. за събиране на сумата в размер на 10 000 лв. – главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл.288, ал.1,т.2, б.“а“ КЗ, ведно със законната лихва от 14.07.2016 г. до окончателното плащане, както и 7915,19 лв.- обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва от 14.07.2016 г. до окончателното плащане.

Претендирани са и разноски, вкл. адв.възнаграждение по чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв., което да бъде присъдено ведно с ДДС като са ангажирани доказателства за регистрация по ЗДДС. В договора за процесуално представителство е посочена разпоредбата на чл.38, ал.1,т.2 от ЗАдв.

ЧСИ е определил за дължими разноски по изпълнителното дело –1 731,10 лв. – адв.възнаграждение и 2 151,84 лв. такси по Тарифата по ЗЧСИ, дължими към 14.10.2019 г.

          Оправена е ПДИ до длъжника /жалбоподател/ за заплащане на сумите. Поканата е била връчена на 30.09.2019 г.

          На 02.10.2019 г. е постъпило от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК с доводи аналогични на тези в жалбата, по която е образувано настоящето производство. Направено е и искане при условията на евентуалност – ако СИ уважи възражението, да намали таксата по т.26 Тарифата по ЗЧСИ, съгласно материалния интерес.

          С разпореждане от 15.10.2019 г. възражението по чл.78, ал.5 ГПК е оставено без уважение с мотиви, че взискателят се бил противопоставил. Това разпореждане е съобщено на длъжника на 18.10.2019 г.  и на 21.10.2019 г. от последния е била подадена частна жалба от длъжника до СГС.

          ЧСИ вместо да администрира жалба и я изпрати на СГС по компетентност за произнасяне по реда на чл.437 ГПК, с разпореждане от 23.10.2019 г. намалява адв.възнаграждение до размера на 777,42 лв. с ДДС, както и размера на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ до сумата от 2021,67 лв.

          По доводите в жалбата:

          Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.

          Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.     

        Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно/ какъвто е настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“- решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.

          Основателен е довода на жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с фактическа и правна сложност.

Основателен е довода на жалбоподателя, че ГФ е ЮЛ с обезщетителна, обезпечителна, социална и защитна функция, с публична дейност; същият е създаден по силата КЗ, поради което не се налага да бъде проучвано наличното му имущество.

          В конкретния случай единственото действие, което е предприето от взискателя е това по образуването на изп.дело.

Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:

1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.

          Съдебната практика на ВКС приема, че разпоредбата на пар.2 а от ДР на същата е неприложима, тъй като е приета извън предвидената за това възможност по ЗАдв.

          Не се спори, а и от данните по изп.дело се установява, че дължимите суми по изп.лист са били платени от длъжника в срока за доброволно изпълнение- 02.10.2019 г. В този смисъл проявената от адв.Б.„активност“ с молбата й от 04.10.2019 г. за извършване на справки относно имуществото на длъжника, е излишна.

          Налага се извод, че жалбата е основателна във връзка с възражението по чл.78, ал.5 ГПК, а обжалваното постановление ще следва да бъде отменено относно разноските за адв.възнаграждение за разликата над 200 лв./без ДДС/ или с ДДС-240 лв.

          Що се касае до искането за намаляване размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ, съдът излага следните мотиви:

Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Съгласно забележка 27а към т. 26 от Тарифата, максималният размер на пропорционалната такса по т. 26 не може да надвишава една десета от вземането.

Ето защо в настоящия случай дължимата такса по т. 26, изчислена по реда на т.26, б.г) от Тарифата при материален интерес от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. е в размер на 1 979,20 лв. с ДДС. В ПДИ  съдебния изпълнител е посочил размер от 2 151,84 лв. обща сума на таксите по ТТР по ЗЧСИ. Като имаме предвид сметка 826, изготвена от самия СИ въз основа на която таксата по т.т.1,5 възлиза на 48 лв. В сметка  024  е определена такса по т.26 в размер на 1 631,1 2 лв., което е в рамките на законното. С обжалваното разпореждане размерът на таксата е определен на 2021,67 лв. и същата се явява в съответствие с материалния интерес по издадения изпълнителен лист. Таксите по т.т.1 и 5 от ТТР ЗСЧИ не са предмет на жалбата.

Следователно, жалбата в тази й част е неоснователна.

          По разноските:

          С оглед изхода на спора на ГФ се следват разноски; същият е сторил такива, изразяващи се в държавна такса за настоящето производство- 25 лв., авансови такси за адм. на жалбата-48 лв. и юриск.възнаграждение, което се претендира на основание чл.78, ал.8 ГПК. Последното съдът определя в размер на 50 лв. Или при съобразяване с уважената част на жалбата разноски се следват в размер на 36 лв. за държавни такси и 50 лв./което е минимума/ за юриск.възнаграждение.

               Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                 Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ  разпореждане от 23.10.2019 г. за разноски, постановено по изп.дело № 20199240401269 по описа на ЧСИ Г.К., рег.№ 924, с район на действие СГС, в частта, в която е оставено без уважение възражението на ГФ по чл.78, ал.5 ГПК относно определяне като размер на адв.възнаграждение в полза на взискателя - 200 лв. /без ДДС/ или с ДДС-240 лв.

И вместо това                  ПОСТАНОВЯВА:

 

          НАМАЛЯВА определеното от ЧСИ Г.К., рег.№ 924, с район на действие СГС, по изп.дело № 20199240401269, адв.възнаграждение в полза на взискателя – П.Г.П.,ЕГН ********** , до сумата в размер на 200 лв. /без ДДС/ или с ДДС-240 лв.

 

          ОСЪЖДА П.Г.П.,ЕГН **********, съдебен адрес: ***-адв.Е.Б., да заплати на Г. ф., *** разноските в производството по чл.437 ГПК - държавна такса в размер на 36 лв. и юриск.възнаграждение в размер на 50 лв.

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в частта относно искането за намаляване размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ.

 

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: