Решение по дело №42/2021 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 105
Дата: 27 май 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Рени Валентинова Георгиева
Дело: 20214400500042
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Плевен , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова

Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева

Емилия А. Кунчева
при участието на секретаря Анелия Й. Докузова
като разгледа докладваното от Рени В. Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214400500042 по описа за 2021 година
С решение № 260332/16.10.2020 г. по гр.д.№ 1013/2020 г. по описа на
ПлРС е признато за установено чл. 422 във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл.
79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, че З. З. Б. дължи на „Т**** със седалище гр.София
сумата 194.33 лв. – главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 20.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.11.2018 г. - датата на депозиране на заявление по чл. 417 ГПК,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК
по ч. гр. д. № 8637/2018 год. по описа на ПлРС.Отхвърлени са предявените от
„Т**** със седалище гр.София срещу З. З. Б., искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца главница за разликата над 194.33 лв. до
претендирания размер 655. 59 лв.; 94.06 лв. договорна лихва за периода от
25.04.2018 г. – 26.06.2018 г. и 57.11 лв. лихва обезщетение за забава за
периода 25.04.2018 г. – 14.11.2018 г., като неоснователни.Осъдена е З. З. Б. да
заплати на „Т**** със седалище гр.София съразмерно уважената част на
1
исковете разноски в исковото производство – 92.74 лв., а за заповедното
производство – 75 лв.
Депозирана е въззивна жалба от „Т**** със седалище гр.*** чрез
пълномощник, против решение № 260332/16.10.2020 г. по гр.д.№ 1013/2020 г.
по описа на ПлРС в отхвърлената част за сумата от 461.06 лв. главница, 94.06
лв. - договорна лихва за периода 25.04.2018 г. - 26.06.2018 г. и 57.11 лв.
обезщетение за забава за периода 25.04.2018 г. - 14.11.2018 г.За да постанови
решението в тази си част, като основен аргумент в мотивите си
първоинстанционният съд посочва наличие на неравноправни клаузи в
процесния договор за потребителски кредит.Излагат се доводи, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно в тази му
част.Прави се искане да ес отмени решение № 260332/16.10.2020 г. по гр.д.№
1013/2020 г. в отхвърлителната му част като неправилно и незаконосъобразно
и да се постанови решение, с което да се признае за установено, че З. З. Б.
дължи по процесния договор за потребителски кредит сумата от 461.06 лв.
главница, 94.06 лв. - договорна лихва за периода 25.04.2018 г. - 26.06.2018 г. и
57.11 лв. обезщетение за забава за периода 25.04.2018 г. - 14.11.2018 г., както
и да бъдат присъдени сторените съдебни разноски.
Въззиваемата З. З. Б., редовно призована, не изразява становище във
въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Настоящата инстанция приема за установено следното от фактическа
страна.
2
На 20.07.2017 г. между въззивника и въззиваемата е сключен договор за
потребителски кредит № **********, като съгласно чл.6 от договора срокът
му е 25.03.2019 г.
От заключението на ВЛ Винчева, неоспорено от страните, което съдът
възприема като обективно и компетентно, се установява, че размерът на
извършените плащания по процесния договор за потребителски кредит от
20.07.2017 г. е 451.97 лв.
Общият размер на кредита и условията за усвояването му са посочени в
чл.7.1 от договора, като размерът на кредита е 800 лв., общият размер на
застрахователната премия - 59.28 лв., еднократната такса за оценка на риска е
103.11 лв., а общият размер на кредита е 962.39 лв.
Лихвеният процент, с който се олихвява предоставеният кредит, е 27,87
% в годишен размер.Лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата
лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в
месеца и 360 дни в годината съгласно чл.9 от договора.
Съгласно чл.9.4 от договора при просрочие потребителят дължи и лихва
за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за
периода на просрочието.
ГПР е 45,48%.
Общата сума, дължима от потребителя, е 1 201.28 лв.
Погасителният план към договора е посочен в чл.11.2.
Представено е застрахователно удостоверение №
81001NLB201170002958042017 по Групова застрахователна полица №
81001NLB2011.Застраховател е ****, притежател на полицата е въззивникът,
който е и застрахователен посредник, застрахован кредитополучател е
въззиваемата.Дължимите суми в размер на 59,28 лв., включени в Групова
застрахователна полица № 81001NLB2011 са преведени от въззивника на
14.08.2017 г. на ****.
Предсрочната изискуемост на задълженията по договора за
потребителски кредит е обявена на 26.06.2018 г. на основание чл.16, т.2 от
3
договора, поради просрочие в изплащането на вноски с падежи: 25.04.2018 г.,
25.05.2018 г. и 25.06.2018 г.
През 2019 г. е изтекъл срокът на договора.
Не се споделя от настоящата инстанция изводът на първоинстанционния
съд, че е допуснато нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК, която императивна
разпоредба изисква договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин,
като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт -не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.
Договорът за потребителски кредит е формален договор, като се сключва
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер на шрифта - не по -малък от 12, в два екземпляра - по един
за всяка от страните по договора, като същото важи и за всички негови
изменения и допълнения (чл.10, ал.1 и ал.3 ЗПК).
Първоинстанционният съд е приел, че застрахователното удостоверение,
рамковият договор за платежни услуги и искането за откриване на банкова
сметка са с размер на шрифта, по-малък от 12.
Съдът намира, че последните два не са елементи на договора за
потребителски кредит.
Рамковият договор за платежни услуги за физически лица от 20.07.2017 г.
е отделен такъв съгласно чл.14.1 от договора за потребителски кредит.
Искането за откриване на банкова сметка на физически лица е във връзка с
договора, тъй като при потребителски кредит за общо ползване, какъвто е
процесният, средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3
работни дни, считано от датата на сключване на договора, по сметката на
потребителя, открита при въззивника, като кредитът се счита за усвоен от
потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената му
банкова сметка съгласно чл.7.2.1 от договора, но не е елемент на същия.
Съгласно императивната материалноправна разпоредба на чл.344, ал.1 КЗ
застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна
4
полица или друг писмен акт, като съгласно ал.3 застрахователят издава
застрахователен сертификат, удостоверяващ сключения
договор.Първоинстанционният съд е приел, че застрахователният сертификат
е трудно четим, поради малкия размер на шрифта, на който е написан.Би
могло да се приеме, че същият съставлява елемент от договора, по отношение
на който трябва да са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК по
отношение на размера на шрифта (решение № 99/08.04.2019 г. на ОС - Враца
по в.гр.д.№ 104/2019 г.), но в процесния случай това е правноирелевантно.
Във въззивната жалба в тази насока е посочено, че сумата в размер на
52.28 лв. по договорената между страните застрахователна премия е
допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК, като застрахователната
премия е финансирана от банката и платена директно на застрахователя при
условията на чл.7.2.2 от договора за кредит.
Според чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11,
ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит
е недействителен.Настоящата инстанция приема, че тъй като не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК в процесния случай,
договорът за потребителски кредит от 20.07.2017 г. е недействителен на
посоченото друго основание.
Решението в обжалваната му отхвърлителна част следва да бъде
потвърдено, тъй като поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и
т.12 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит следва да се счита
за недействителен.
В процесния случай кредитът не е предоставен при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
Посочен е размерът и броят на погасителните вноски - 19 вноски, от които
18 вноски по 63.22 лв. и 19 по 63.32 лв.
Посочени са периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, като първата е на 25.09.2017 г., а последната на 25.03.2019 г.
Във въззивната жалба е налице позоваване на чл.12 от договора за
потребителски кредит, като счита, че е информирал потребителя в
5
съответствие с горепосочените изисквания, че може във всеки един момент и
безвъзмездно да получи извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящи плащания, разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и когато е приложимо
допълнителните разходи.
В процесния случай не са спазени всички от горепосочените законови
изисквания, тъй като в договора не е посочено от какви суми е формирана
всяка от погасителните вноски и какво включва същата като главница и
лихва. Не става ясно също така, нито от клаузите на самия договор, нито от
обективирания в него погасителен план, върху какъв размер на главницата се
начислява договорната лихва, която в случая е определена като фиксиран
лихвен процент.
Отделно от това, с чл.10а, ал. 2 от ЗПК е предвидена забрана за
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита.В случая уговорената с договора
еднократна такса за оценка на риска, която се финансира от кредитора, но се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски по погасителния
план, по естеството си представлява такса за усвояване на кредита и е изцяло
в противоречие с цитираната разпоредба.
Съгласно чл.21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел и резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна (решение № 260001/4.01.2021 г. на ОС Враца по в.гр.д.№ 439/2020
г., решение № 260296/14.01.2021 г. на СГС по в.гр.д.№ 13256/2019 г.,
решение от 27.07.2020 г. на ПлОС по в.гр.д.№ 1035/2019 г.).
Ето защо правилно е прието от първоинстанционния съд, че въззиваемата
е получила заемната сума в размер на 800 лв., която съставлява чистата
стойност на кредита, от които е заплатила общо сумата от 605.67 лв., тъй като
плащанията от нея възлизат на 443.28 лв., застрахователната премия - на
59.28 лв., еднократната такса за оценка на риска - на 103.11 лв., а дължимият
остатък възлиза на 194.33 лв.
Ето защо съдът счита, че не са налице основания за отмяна на решението
в обжалваната му отхвърлителна част, поради което следва да бъде
6
потвърдено в същата.
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260332/16.10.2020 г. по гр.д.№ 1013/2020 г.
по описа на Плевенски районен съд в обжалваната му част, в която са
отхвърлени предявените от „Т****, ЕИК**** със седалище и адрес на
управление:гр****** срещу З. З. Б., ЕГН ***** с адрес: гр.Плевен, ул.*****,
искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.240 от
ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, с искане да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца главница за
разликата над 194.33 лв. до претендирания размер 655. 59 лв.; 94.06 лв.
договорна лихва за периода от 25.04.2018 г. – 26.06.2018 г. и 57.11 лв. лихва
обезщетение за забава за периода 25.04.2018 г. – 14.11.2018 г., като
неоснователни.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7