РЕШЕНИЕ
№ 2213
гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря А. М. А.а
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20253110105870 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Съдът е сезиран с молба от Т. К. Т., лично и като баща и законен представител на
детето Т. Т. Т., родено на **** г., с адрес в гр. Варна, срещу А. Х. А. за защита по реда на
чл.4 от ЗЗДН. В молбата се твърди, че Т. К. Т. и А. Х. А. десет години са живели на семейни
начела и имат общо дете Т. Т. Т., родено на ****г.
Твърдят се извършени актове на домашно насилие в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН:
На 16.04.2025г. в с. К., пред входната врата на двора на ОУ "Кл. Охридски" на
неизвестно лице от мъжки пол, А. Х. А. хукнала към Т. К. Т., когато излязъл от автомобила
си и тръгнал към вратата на училището и я препречила в началото, докато казала на някой за
молителя, че „изродът е тук“ и „да се връщат веднага“. На 16.04.2025г. Т. К. Т. изпитал страх
и притеснения от действията на ответницата.
На 16.04.2025 г. в училище ОУ „Свети Климент Охридски“ с. К., А. А. отишла да
вземе дъщеря си.
Твърди се, че ответницата е отишла с вероятна цел да я открадне или отвлече от
училището дъщеря си Т., тя много се страхувала и плакала там, и казала на психолог и двама
полицаи поотделно и насаме, че иска да живее само с тати, и баба и дядо и, както и с
нейните кучета Бали и Кера.
Ha 16.04.2025г. ответницата отишла до колата на Т. Т., детето Т. било вътре,
полицаите, молителя и колегата му били наблизо, твърди се, че детето когато видяло майка
си се изплашило и не пожелало да говори нищо с нея. Твърди се, че от уплахата и стреса
този ден, Т. Т. цяла нощ бълнувала, ръкомахала уплашено насън и се напишкала за първи
път в живота си.
Твърди се, че през време на всички разговори,които детето води с майка си по
телефон, тя - А. само я разпитва/ла, и от време на време обижда/ла бащата с думите че е
1
дебела свиня и и казва почти всеки път, че ще я отведе във Финландия, като по този начин
още повече я стресира и подлага на тормоз, при което детето и казва/ла че не иска да ходи
във Финландия при нея, да не и се обажда повече, затваря/ла телефона и започва/ла да плаче
и да се страхува. И тоя тормоз и атаки не спират периодично.
Молителите правят искане за налагане на мерки за домашно насилие по ЗЗДН.
В с.з. ответната страна чрез проц. представител оспорва твърденията на молителите.
С писмен отговор излага подробно възприетата и твърдяна от нея фактическа обстановка за
случилото се.
Дирекция социално подпомагане Варна, не изразява становище.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Представени са декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН Т. К. Т., лично и като баща и
законен представител на детето Т. Т. Т., родено на ****г., потвърждаващи под страх от
наказателна отговорност верността на изложените в молбата факти относно осъщественото
спрямо молителите насилие.
С не влязло в законна сила решение по гр.д.№442/22г. на ВРС, съдът е предоставил
родителските права по отношение на детето Т. Т. Т. на майката А. Х. А., като е определено
местоживеенето при нея, определен е режим на лични отношения с бащата Т. К. Т. и бащата
е осъден да заплаща издръжка в полза на детето.
Молбата е допустима, подадена от Т. К. Т., лично и като баща и законен представител
на детето Т. Т. Т., лице попадащо в хипотезата на чл.3,т.2 и т.3 от ЗЗДН.
Съгласно разпоредбата на чл.7 от ЗЗДН, компетентен да наложи мярка за защита е
районния съд по постоянния или настоящ адрес на пострадалото лице, в случая Районен
съд-Варна.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е
предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно насилие ред, като
представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от
домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и
конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от
ЗЗДН.
В настоящия случай бащата Т. К. Т. изрично под страх от наказателна отговорност е
посочил в декларация, твърдения за извършени актове на насилие спрямо него и спрямо
детето Т. Т..
Съгласно трайната съдебна практика (Решение № 407 от 9.10.2013 г. на ОС - Сливен по
в. гр. д. № 496/2013 г., Решение № 109 от 28.03.2019 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. № 167/2019
г.), (Решение № 1978 от 20.11.2014 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 3043/2014 г., Решение №
588 от 31.03.2015 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 442/2015 г., Решение № 779 от 30.05.2016
г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 837/2016 г., Решение № 3465 от 30.07.2019 г. на ОС -
Благоевград по в. гр. д. № 445/2019 г.) "не всяко нарушение на лично или имуществено благо
представлява домашно насилие". Поради това, дали описаната от молителя проява отговаря
на признаците на домашно насилие е въпрос по същество, който следва да бъде разрешаван
конкретно и индивидуално по всяко отделно дело.
Неоснователно молителя Т. К. Т., тълкува посещението в училището на дъщеря си на
майката и желанието й да осъществи контакт с дъщеря си Т., като акт на насилие спрямо
него така и спрямо детето и то единствено по вина на ответницата А. А..
2
Между страните е налице висящо производстство на осн.чл.127 от СК по гр.д.
№442/2022г. по описа на ВРС по отношение упражняването родителските права спрямо
детето Т. Т., като по делото към момента са постановени привременни мерки, по силата на
които с Определение №1673/25г. упражняването родителските права спрямо детето Т. Т. са
предоставени на майката. Това обстоятелство само по себе си сочи за обтегнати отношения
между родителите на детето Т.. Фактът, че ответницата А. е отишла в училището на дъщеря
си на 16.04.2025г. не е необичайна и агресивна реакция на родител, който е абсолютно
нормално да иска да упражни дадените му със съдебен акт права спрямо дъщеря си.
Действията на А. А. не биха могли да се тълкуват като насилие, тъй като същата освен, че
се е опитала да осъществи законното си право над дъщеря си, същата дори не е успяла да я
види.
Разпитаните по делото като свидетели за молителите Н.Н. и за ответника М.Д.,
потвърждават факта, че майката А. А. при посещението си на 16.04.25г. в ОУ Климент
Охридски“ с. Кичево не се е срещнала с дъщеря си. Свидетелите излагат, че детето е
плакало, но по никакъв начин не се установява майката А. А. да е въздействала върху него.
От представената и приета по делото Докладна записка УРИ 445р-6305/16.04.2025г.
по описа на РУ – Аксаково, се установява, че сигнал е подаден от А. А., че не й се дава
детето, като полицаите удостоверяват, че детето е предадено от директорката на бащата. В
докладната се сочи, че майката е попитала детето дали желае да тръгне с нея и то отказало.
Разпитаните по делото свидетели не установяват пряк контакт между майката и детето, като
единствено съдът приема, че в присъствието на длъжностни лица-полицаи, майката е
осъществила някакъв контакт, който не излиза извън рамките на зададен въпрос и не
навежда на извод за осъществен акт на насилие спрямо детето.
Предназначението на ЗЗДН е да осигури бърза, своевременна и ефективна защита на
определена категория лица, които се намират в реален риск по повод упражнено върху тях
насилие, но в никакъв случай механизмите, разписани от този нормативен акт, не могат да
се ползват за уреждане на дългогодишни имуществени или лични спорове между страните,
за чието разрешаване са налице други юридически способи. Същевременно, независимо, че
в случая липсва каквато и да е агресия в изложените от молителя Т. Т. действия на
ответницата, следва да се отбележи, че и не всяко агресивно поведение следва да се
квалифицира като насилие по смисъла на ЗЗДН, а само онова, с което целенасочено се
нанасят вреди на пострадалия, надхвърлящи тези, свързани с влошени отношения между
близки, като в този смисъл е и Решение № 653 от 31.10.2019 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. №
518/2019 г., съгласно което "от дефиницията, дадена в чл. 2 ЗЗДН и от разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че в случаите на твърдяно физическо и емоционално насилие идеята
на закона е не да се изследва поведението на ответника общо и абстрактно, а конкретният
твърдян акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място и проявна форма".
От контекста на междуличностните отношения между страните по делото са ясно
очертани съществуващи обтегнати отношения между родителите на детето Т. Т. и прекъснат
контакт между майката и детето. По никакъв начин упражняването на дадени от закона и
потвърдени със съдебен акт права не могат да съставляват акт на насилие, още повече в
случая майката дори не е упражнила тези свои права, като вземе дъщеря си със себе си.
Твърденията на молителя Т. К. Т., че А. Х. А. хукнала към него, когато излязъл от
автомобила си и тръгнал към вратата на училището и я препречила в началото, докато
казала на някой за молителя, че „изродът е тук“ и „да се връщат веднага“, също така не биха
могли да обосноват осъществен акт на домашно насилие, дори и да са се случили
действително, както се твърди. Това действие на А. Антотона, както и казаното от нея към
трето лице, в никакъв случая не засягат пряко Т. Т., нито са с такъв интензитет, за да се
квалифицират като домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. Както бе посочено по-горе в
случая се касае за обтегнати отношения между родители които имат спор по отношение
3
упражняване родителските права спрямо общото им дете.
Представените по делото от молителите Психиатрично освидетелстване амб.
№507/15.05.2025г. за Т. Т. от д-р Т.А. и психиатрично освидетелстване амб.
№508/15.05.2025г. за Т. Т. от д-р Т.А. не са в състояние да обосноват основателност на така
подадената молба, тъй като са извършени по данни дадени от молителите и същевременно
същите са съставени месец след твърдяната дата за осъществено насилие.
В обобщение, по делото не се установи по никакъв начин А. А. де е проявила агресия
както спрямо Т. Т. така и спрямо Т. Т., нито да е отправяла каквито и да е заплахи.
Съответно подадената молба е неоснователна по отношение твърдените актове за
домашно насилие както спрямо Т. Т., така и спрямо детето Т. Т. и следва да се отхвърли.
По разноските: Разноски, на осн.чл.11 ,ал.3 от ЗЗДН следва да се присъдят в тежест
на молителя Т. Т. - 25 лв. за дължима държавна такса.
По отношение на заплатеното от ответницата адв.възнаграждение в размер на 1200
лв. молителят е направил възражение за прекомерност. Съдът намира направеното от
молителя възражение за прекомерност на така заплатеното адв.възнаграждение за
неоснователно. Делото се развива по реда на ЗЗДН и е с кратки порцесуални срокове,
същевременно се касае за защита по твърдения за извършено насилие спрямо две лица, едно
от които малолетно, поради което и уговореното и заплатено адв.възнаграждение за сумата
от 1200 лв. не е прекомерно и следва да се пири съди в този размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. К. Т., ЕГН **********, лично и като баща и законен
представител на детето Т. Т. Т., родено на ****г., с адрес в гр. В. и улица **** против А. Х.
А., ЕГН ********** с адрес в гр.В., с искане за прилагане на мерки по ЗЗДН за извършен акт
на насилие спрямо Т. К. Т. и детето Т. Т. Т. на 16.04.2025 г.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. В. и улица **** ДА ЗАПЛАТИ на
А. Х. А., ЕГН ********** с адрес в гр.В. сумата в размер на 1200 (хиляда и двеста ) лева,
на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. В. и улица **** ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ВРС дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер на 25
(двадесет и пет) лева, на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в 7-дневен срок, считано
от датата на обявяването му - 16.06.2025 г. , съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4