Присъда по дело №243/2023 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № : 34/28.03.2023г. по НОХД №:
243/2023г. по описа на ПОС

Спрямо подсъдимият Р. В. М. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.” в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за
това, че на 09.09.2021 година на кръстовище между път PVD 1190 /в посока
от с. Б. към с. К./ и път III-8006 /в посока от с. К. към с. М./, обл. П., при
управляване и като водач на моторно превозно средство - тежкотоварен
автомобил „МАН‘ с рег.№ ****, е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.47 от ЗДвП, чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от
ППЗДвП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на лицето А.И.
К., ЕГН **********.
За съвместно разглеждане в наказателния процес не е предявен
граждански иск.
Пострадалите И. А. К. и П. М. К. като родители на починалия А.И.
К., както и М. И. И.-живяла на семейно начала с починалия и И.Н А. К., негов
син и наследник, представляван от своята майка и законен представител М.
И., са конституирани в качеството на частни обвинители в наказателния
процес.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за
осъдителна присъда, като счита, че на подсъдимият Р. М. следва да бъде
наложено наказание при условията на чл.54 във вр. с чл.58а, ал.1 от НК,
предвид направеното признание от негова страна на фактите изложени в
обвинителния акт. Изразява становище, че е налице превес на смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, а като отегчаващо предлага да
се отчетат предходните наказания на подсъдимия по ЗДвП и в този смисъл
предлага да бъде определено наказание „лишаване от свобода” над минимума
предвиден в закона, което да бъде намалено с 1/3, а изпълнението на
определеното наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен срок,
съгласно чл.66 от НК. Намира, че следва да се наложи и предвиденото в
чл.343г от НК наказание „лишаване от право да управлява МПС”, което
предлага да е надвишаващо наказанието лишаване от свобода, предвид
характеристичните данни на подсъдимия като водач на МПС.
Частните обвинители И. А. К. и П. М. К., лично и чрез повереника
си адв.Т., изразяват становище за доказаност на обвинението от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства. Отчитайки
обстоятелството, че деянието е станало на оживен път и с отнето от
подсъдимия предимство за преминаване, считат, че същото се отличава с
висока обществена опасност. Предлагат да се определи наказание при превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства, като се отчете високата
скорост на движение, избрана от подсъдимия за този пътен участък,
множеството допуснати нарушения на ЗДвП, както и обстоятелството, че
1

подсъдимия М. е професионален шофьор и носи отговорност за другите
участници в движението. С оглед на това считат, че справедливо е
наказанието на последния да бъде определено в размер над средния,
предвиден в закона, каквито са и доводите им по отношение на кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
Защитникът на подсъдимия –адв.К. Ш.-Ш. не оспорва фактическата
обстановка и правна квалификация възприета от обвинението. Изразява
становище, че подс.М. е съдействал на разследващите, както и че е помогнал
с действията си за спасяване на пострадалия, като го е изкарал от автомобила.
Акцентира се върху добрите характеристични данни на подсъдимия Р. М.,
предвид дългогодишната му трудова ангажираност, семейното положение,
процесуалното му поведение до момента и изразеното искрено разкаяние за
случилото се. С оглед на това, пледира спрямо подсъдимия да бъде
определено наказание в размер, ориентиран към минимума, предвиден от
закона, като предлага то да бъде намалено с 1/3, а изпълнението на това
наказание да бъде отложено с подходящ изпитателен срок по реда на чл.66 от
НК. Счита, че срока на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
правоуправление” следва да бъде определен в минимален размер, без да
надвишава размера на наказанието лишаване от свобода, поради факта, че
подсъдимият работи като шофьор и по този начин осигурява доходи за
семейството си.
Подсъдимият Р. В. М. признава всички факти и обстоятелства,
изложени в обвинителния акт. Признава вината си и изразява съжаление за
случилото се.
Съдът, въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за
установена фактическата обстановка, а именно:
Подсъдичият Р. В. М. е роден на *** г. в гр.Р., обл.П., живее в
същия град. ***, *** гражданин е, със средно образование. Същият е семеен и
към момента работи като тракторист при „***“ ЕООД. Видно от приложената
справка съдимост към инкриминираната дата е неосъждан /реабилитиран/.
Подсъдимият е правоспособен водач с категории С, В, D, АМ и
ТКТ. В качеството си на водач на МПС, същият бил многократно наказван за
нарушения на Закона за движение по пътищата, включително и по реда на
НПК.
Подсъдимият М. работел като шофьор на камион във фирма „***“
ЕООД, като управлявал товарен автомобил МАN с рег.№ ****.
Пострадалият А.И. К. живеел със семейството си в с.Б., обл.П..
Същият свирел на барабани и се занимавал професионално с музика заедно с
колегите си- свидетелите С.П.Г. и П.С.Г.. Пострадалият К. бил правоспособен
водач на МПС и през лятото на 2021г. закупил лек автомобил „Рено Сценик“,
с рег.№ *** от свидетеля А.Х., но сделката не била оформена документално,
2

поради което колата се водела на името на Х..
На 09.09.2021г. подс.Р. М. изпълнявал курс от с.М., обл. П. до
базата на фирмата в гр.Р.. На същата дата свидетелят С.Г. помолил А. К. да го
закара с колата до с.К.. Около 15.00 часа пострадалият К., заедно със
свидетелите С.Г. и П. Г. тръгнали с автомобила на К. от с.Б. за село К., като
той управлявал лекият автомобил „Рено Сценик“. След като приключили
работата си в с.К., тримата колеги потеглили обратно за с.Б.. Колата отново
управлявал пострадалият К., като на предната седалка до шофьора стоял
св.С.Г., а на задната, зад шофьорската седалка- свидетелят П. Г..
Пострадалият се движел по път III- 8006 от с. К. към кръстовището
с път PDV 1190 /с.Б.- с.К./. Около 16,36 часа автомобилът управляван от А. К.
достигнал до въпросното кръстовище между пътищата водещи от с.К. към
с.М. и от с.Б. към с.К.. Пътят, по който се движел пострадалият, бил път с
предимство. Времето било в светлата част на денонощието, дъждовно, а
пътната настилка - асфалтова, без неравности и мокра. След като достигнал
цитираното кръстовище, пострадалият А. К. предприел неговото пресичане,
тъй като в неговата посока пътят бил обозначен като път с предимство.
Скоростта, с която пострадалият навлязъл в кръстовището била около 37, 75
км в час.
В същото това време подс. М. управлявал тежкотоварния
автомобил марка МАN, с рег.№ **** по пътя от с.Б. към с.К., в посока изток-
запад, със скорост около 90 км/ч, насочвайки се към кръстовището между път
PDV 1190 и път III- 8006. Предимство за преминаване през това кръстовище
имали автомобилите движещи се по път III- 8006. В района на кръстовището,
за движещите се по път PDV 1190 в посока изток- запад имало знак „Стоп“-
пътен знак Б2- „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“,
поставен от дясно на движението на подсъдимия М., непосредствено преди
кръстовището, на път PDV 1190 .
Приближавайки кръстовището М. вместо да спре на знак „Стоп“,
продължил да управлява товарния автомобил със скорост от около 90 км в
час, несъобразявайки се със забраната на посочения знак, важаща за неговата
посока. Заобиколил спрелия пред него в неговата лента на знак „Стоп“ лек
автомобил „Фиат Пунто“, управляван от св.П. и навлязъл в насрещната лента
за движение. Подсъдимият М. не се огледал и тъй като не видял движещия се
по път III- 8006 лек автомобил, навлязъл в кръстовището със скорост от
около 90 км в час, без да спре и осигури предимство на движещото се в този
момент по пътя с предимство МПС "Рено Сценик" с рег.№ ***. Така,
предприемайки пресичане на кръстовището, на което единият път бил
сигнализиран като път с предимство, подсъдимият М. не пропуснал пътното
превозно средство, управлявано от пострадалия К..
В резултат на поведението на подсъдимия, управляваният от него
тежкотоварен автомобил и лек автомобил „Рено Сценик“ с рег.№ ***
навлезли едновременно в кръстовището. Настъпил неизбежен удар между
3

двете превозни средства, при който товарният автомобил марка МАN, с рег.
№ ****, управляван от М. ударил с предната си дясна част, в областта на
предна дясна броня, преден десен фар, предна дясна степенка и предна дясна
джанта, лекия автомобил, управляван от А. К. в лявата му странична част, в
областта на предната лява/шофьорска/ врата, средна лява колона, задна лява
врата и преден ляв калник. След настъпване на удара товарният автомобил
избутал странично в посока югозапад лекия автомобил от кръстовището на
път PDV 1190 и път III- 8006, като и двете моторни превозни средства се
установили в покой югозападно от кръстовището, в затревената площ.
След спирането на пътните превозни средства, свидетелят П. Г.
успял веднага да излезе от колата и отворил предната дясна врата, като
помогнал на баща си да излезе от автомобила. Междувременно св.П. Г. видял,
че пострадалият А. К. има кръв от лявата страна на главата, която висяла
надолу към тялото. Пострадалият не показвал никакви вербални или
двигателни реакции, освен, че издавал хъркащи звуци. Свидетелят П. Г. се
опитал сам да извади от колата пострадалия, но след като не успял извикал
подс. Масалджийки. Двамата изтеглили А. К. от автомобила и го сложили на
земята. През това време покрай местопроизшествието преминала с
автомобила си свидетелката ***, която първа се обадила на тел.112 и
съобщила за станалата катастрофа. На местопроизшествието пристигнал екип
на Спешна помощ, който откарал А. К. в УМБАЛ Св.Георги ЕАД Пловдив,
където малко по- късно К. починал. Свидетелите С.Г. и П. Г. също отишли на
преглед в болничното заведение, но и на двамата били установени само
контузии по тялото.
На местопроизшествието пристигнали служители при РУ- гр.А.,
които тествали подс. М. с „Драг чек“ за употреба на алкохол, като пробата му
била отрицателна.
Според назначената в хода на досъдебното производство СМЕ на
трупа на А.И. К., са установени следните травматични увреждания: счупване
на ребра двустранно по общо 3 фрактурни линии, 500 мл кръв в лява гръдна
половина и 380мл. кръв в дясна гръдна половина, частично разкъсване на
хилуса на левия бял дроб; разкъсване на плевралните листове, оскъден
субарахноидален кръвоизлив, кръвонасядане по черепните покривки вляво;
счупване на дясна раменна кост; кръвонасядане на меките тъкани около
местата на счупване на костите. Според вещото лице смъртта на А. К. се
дължи на гръдна травма със счупване на ребра двустранно по общо 3
фрактурни линии, с формиране на гръден капак, с разкъсване на прилежащата
плевра и частично разкъсване на хилуса на левия бял дроб и последващо
остро нарушаване на дихателната и сърдечносъдовата система. Всички
описани травматични увреждания, установени по тялото на А. К. са
причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят
да бъдат получени така, както се съобщава в предварителните сведения- при
претърпяно ПТП като водач на лек автомобил.
4

От изготвената съдебномедицинска експертиза на свидетеля П. Г.,
се установява, че на същия е било причинено контузия на ляво коляно и
контузия на гръдния кош, което е причинило болка и страдание.
По делото е извършена и съдебномедицинска експертиза на
свидетеля С.Г., съгласно която на същия е било причинено контузия на
главата и тялото, което е причинило болка и страдание.
В хода на досъдебното производство е била назначена и извършена
съдебно химико- токсикологична експертиза, съгласно която от извършените
изследвания на предоставените проби кръв и урина от лицето Р. В. М. не се
установява наличие на алкохол и на наркотични вещества.
Видно от извършената съдебно- химическата експертиза не е
установено наличие на алкохол и наркотици в изследваните проби от кръв и
урина и от лицето А. К..
Установява се от заключението на назначена и изготвена по делото
автотехническа експертиза, че ударът между товарния автомобил МАN модел
„ТГС“ с рег.№ ****, управляван от подс.Р. М. и лек автомобил, марка „Рено“,
модел „Меган Сценик“, с рег.№ ***, управляван от А. К. е настъпило в
района на кръстовището, образувано от пресичането на път PDV 1190 и път
III- 8006, обл.П., в конфликтна точка, която спрямо избрания ориентир по
време на огледа приблизително отстои по дължина на около 26.80 метра
източно и по ширина на около 11 метра северно от ориентира. Скоростта на
товарния автомобил преди и в момента на настъпване на пътно-
транспортното произшествие е била около 90 км/ч., която според вещото лице
е била технически несъобразена и опасна, а скоростта на движение на лекия
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ преди и в момента на удара е
бил около 37.75км/ч. Според вещото лице, тази скорост е била технически
съобразена с конкретната пътна обстановка, пътни и атмосферни условия без
техническа възможност да се предвиди движението на товарния автомобил.
Установено е още ,че опасната зона за спиране на товарния
автомобил, при скорост на движение от 90 км/ч, е 105.62 метра. При
движение от 90 км/ч и технически несъобразено и опасно навлизане в района
на кръстовището, при извършване на технически несъобразена и опасна
маневра „изпреварване“ на неустановения лек автомобил спрял на знак Б2
„СТОП“, водачът на товарния автомобил МАN е нямал техническа
възможност да предотврати удара с лекия автомобил, тъй като същият е
попадал в опасната му зона за спиране. Водачът на товарният автомобил е
имал техническа възможност да се съобрази с пътните условия, а именно да
забележи пътния знак Б2 „СТОП“, да спре преди навлизане в кръстовището и
да предотврати настъпИ. удар в лекия автомобил, като по този начин би
предотвратил настъпилото ПТП.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил Рено, управляван от
А. К. е опредЕ. от експерта на около 18,17метра. Водачът на лекия автомобил
е нямал техническа възможност да предотврати удара, тъй като е поел същия/
5

бил е просто пометен от товарния автомобил/, видно от заключението на
изготвената АТЕ-за.
Вещото лице е възприел и следния механизмът на настъпилото
ПТП: На 09.09.2021г., около 16,36 часа, денем, в светлата част на
денонощието, при валеж и мокра пътна настилка, в района на кръстовището
между път PDV 1190 и път III- 8006, област П. от с.Б. към с.К., в посока
изток- запад, товарен автомобил марка МАN, модел ТГС с рег.№ ****,
управляван от Р. В. М. технически несъобразено с пътните условия, а именно
при наличие на пътен знак Б2 „СТОП“ за него при входа на кръстовището,
без да спре, с технически несъобразена скорост на движение от около 90 км/ч,
извършвайки технически несъобразена маневра „изпреварване“ на
неустановен лек автомобил спрял на знака „СТОП“, навлиза в южната част на
път PDV 1190 и навлизайки в кръстовището с предната си част удря лекия
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, с рег.№ ***, управляван от
А. К., който навлиза в кръстовището от север по път III- 8006, в посока ляв
завой към с.Б. в лявата странична част.
С оглед на горното, експертът е заключил, че техническите
причини за настъпилото ПТП са технически несъобразеното с пътните
условия не спиране на пътен знак Б2 СТОП от страна на товарния автомобил;
технически несъобразената маневра „Изпреварване“ на неустановения лек
автомобил, спрял на знак Б2 СТОП от страна на товарния автомобил;
технически несъобразеното навлизане в кръстовището на път PDV 1190 и път
III- 8006, област П. от страна на товарния автомобил, управляван от М. с
технически несъобразена скорост на движение от около 90 км/ч; технически
неправилните действия на водача Р. М. по незабелязване на знак Б2 СТОП, в
района на кръстовището при наличие на пряка техническа видимост към
знака; попадане на лекия автомобил марка Рено, управляван от А. К. в
опасната зона за спиране на товарния автомобил и създаване на условие за
пресичане траектории на движение от страна на товарния автомобил и
предпоставка за настъпване на пътнотранспортно произшествие.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от показанията на всички разпитани в хода на
досъдебното производство свидетели; от приложените писмени
доказателства-протокол за оглед / на л.4-5, от д.п./, фотоалбум/ на л.7-12 от
д.п./, протокол за химическа експертиза/ на л.59 от д.п./, талони за
изследване л.51-53 от д.п./, справка от сектор „ПП и КАТ” за нарушения/ на
л.47-48 от д.п/, свидетелство съдимост/ на л.73, т.2 от д.п./, медицинска
документация от УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД/ л.79-96 и л. 169-171 от д.п./,
удостоверение за наследници/ на л.3, том 2 от д.п./, справка от НИМХ/ на л.5,
т.2 от д.п./, справка от АПИ/ на л.8-12, т.2 от д.п./, протокол за оглед на ВД/
на л.29-31, т.2 от д.п./, длъжностна характеристика и трудов договор /в т.2 от
д.п./, а така също и от назначените експертизи.
Съдът кредитира с доверие изготвените химически експертизи,
6

които са изготвени от лица с необходимите професионални знания в
съответната област. Като такива следва да бъдат кредитирани и изготвените в
досъдебното производство съдебно медицински експертизи на труп и по
писмени данни, изготвени от вещите лица д-р П.Д. и д-р П.Т., които дават
заключение за причинените на пострадалия К. увреждания, за причините за
настъпилата смърт, както и за причинените на други лица по-леки
увреждания вследствие на удара. Като обективно, безпристрастно и изготвено
с необходимите познания, съдът възприема и заключението на назначената в
хода на досъдебното производство автотехническа експертиза на вещото лице
П.С.. Същото е съобразено не само с обективните данни отразени в огледните
протоколи и фотоалбум, но и с другите писмени и гласни доказателства и не е
оспорено от страните.
Направеното от подс. Р. М. признание на фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съдът намира за безспорно доказано от събраните в досъдебното
производство доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите
С.Г., П. Г., ***, К.Т., В.А., Й.С., Д.Ж., П.П. и З. П., които по същото време са
се предвижвали по пътя III -8006/ С.-А./, в същия пътен участък, минавайки
през кръстовището за с.Б., както и двете участващи в ПТП превозни средства
и са възприели пътната обстановка, местоположението и посоката на
движение на участниците в ПТП, както и поведението на всеки един от тях
след произшествието. От показанията на тези свидетели, които са напълно
обективни, безспорно се установява каква е била конкретната пътна и
климатична обстановка в същия ден и час, каква е била посоката на движение
на л.а.”Рено” и товарния автомобил „МАН“, настъпИ. удар между тези двете
превозни средства и местоположението им след ПТП. Свидетелите М., Т., А.,
С. и Ж., видно от показанията им, са минали покрай мястото на
произшествието и са възприели вече ударените автомобили, състоянието на
участниците в пътното произшествие и тяхното положение, като описват
поведението на лицата на място и оказаното съдействие, чрез сигнализиране
на тел. 112. Показанията на посочените свидетели намират подкрепа и в
данните от приложената справка от тел. 112.
В показанията си свидетелите С.Г., П. Г., П.П. и З. П., дават
конкретни сведения за мястото, начина на настъпване на произшествието,
конкретно предприетите маневри в зоната на кръстовището и поведението на
двамата шофьори след удара. Първите двама-свидетелите Г.и са пътували в
автомобила на пострадалия К. и ясно са възприели начина му на предвижване
при управлявания от него автомобил, както и удара от изненадващо
връхлетелият ги товарен автомобил. В този смисъл са и показанията на
свидетелите П.П. и З. П., които са категорични, че задминалия ги товарен
автомобил „МАН“ не е спрял на знака „Стоп“ и е предприел рисково
навлизане в кръстовището, в насрещната пътна лента, отнемайки предимство
на автомобила „Рено“, движещ се по пътя с предимство. Тези двама
свидетели категорично описват начина на движение и на автомобила „Рено“,
7

тъй като според показанията им са спрели на знак „Стоп“, именно за да
осигурят преминаването на този автомобил, движещ се по път с предимство.
Кореспондиращи на показанията на посочените свидетели-очевидци са и
данните, отразени в протокола за оглед и фотоалбума.
Съдът кредитира и свидетелските показания на П. К., И. К., В. К.,
Е. К. и М. И., които макар да не са свидетели на произшествието, дават
сведения за отношенията си със пострадалата А. К. –техен родственик.
Ето защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена
описаната по-горе фактическа обстановка и не намира съществени
противоречия в обсъдените доказателства, които да разколебават направените
изводи относно фактите. Всички събрани гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и дават основание да се възприеме описаната фактическа
обстановка.
При така възприетата и установена фактическа обстановка по
делото съдът счита, че подс. Р. В. М. е осъществил от обективна и субективна
страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343, ал.1, б.”в”,
вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 09.09.2021 година на кръстовище
между път PVD 1190 /в посока от с. Б. към с. К./ и път III-8006 /в посока от с.
К. към с. М./, обл. П., при управляване и като водач на моторно превозно
средство - тежкотоварен автомобил „МАН‘ с рег.№ ****, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.47 от ЗДвП, чл.50, ал.1 от
ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП, при което по непредпазливост е причинил
смъртта на лицето А.И. К., ЕГН **********.
Настоящия състав намира, че от обективна страна е установено
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и допуснатите от
подс.М. нарушения на правилата за движение. Безспорно установено е, че
същият при движението си с управлявания товарен автомобил” МАН” в
пътния участък с.Б. към с.К., обл.П., не е спрял на знак „Стоп“ в
кръстовището, в което другият път III-8006, е път с предимство, като в
резултат на това е навлязъл в кръстовището с несъобразена скорост и не е
пропуснал лекият автомобил „Рено“, управляван от пострадалия К. . По този
начин подс.М., като водач на МПС не е съобразил изискванията по чл.47 и
чл.50, ал.1 от ЗДвП, указващи, че водач на ППС, приближаващо към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участниците в движението, които се движат по
пътя с предимство. В конкретната пътна обстановка е установено, че
подс.Илиев като водач на товарния автомобил е предприел неправомерно
навлизане в кръстовище, без да спре на знак „Стоп“, който указва на
водачите, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с маркировка
или на линията, на която е поставен знака, каквото е предписанието на чл.46,
ал.2 отППЗДвП. Така поведението на подс. М. е в причинна връзка с настъпИ.
вредоносен резултат-удара с л.а. „Рено Сценик“ и настъпилата след това
смърт на водача А. К.. Безспорно установено е от приетата и неоспорена
8

автотехническа експретиза, че технически несъобразената маневра
„Изпреварване“ на лек автомобил, спрял на знак Б2 СТОП от страна на
товарния автомобил; несъобразеното навлизане в кръстовището на път PDV
1190 и път III- 8006, област П. от страна на товарния автомобил, управляван
от М. с технически несъобразена скорост на движение от около 90 км/ч;
технически неправилните действия на водача Р. М. по незабелязване на знак
Б2 СТОП, в района на кръстовището при наличие на пряка техническа
видимост към знака, е създало условие за пресичане траектории на движение
от страна на товарния автомобил и лекия автомобил „Рено Сценик“, и е
предпоставка за настъпване на пътнотранспортно произшествие. Това според
експерта са и основните причини за ПТП. Подсъдимият е бил наясно, че
наближава кръстовище, имал е видимост и е следвало да съобрази при
поведението си не само скоростта, с която приближава, но и забраната на
знаците преди кръстовището. Поведението му е в причинна връзка с ПТП и е
поставило в опасност живота и здравето на другите участници в движението.
Несъобразявайки посочените правила, същият е нарушил разпоредбите на
чл.47 от ЗДвП, чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.46, ал.2 от ППЗДвП,. Ето защо, съдът
намира за обоснован правния извод на обвинението, че в процесния случай
допуснатите нарушения на посочените разпоредби от страна на подс.Р. М., са
в пряка причинна връзка с настъпИ. съставомерен вредоносен резултат.
Няма установено неправомерно поведение при движението на пътя
от страна на пострадалия А.И. К. като водач на МПС-л.а.”Рено” с рег. № ***.
Установено е от изготвената съдебно-медицинска експертиза, че
смъртта на пострадалия А. К. се дължи на гръдна травма със счупване на
ребра двустранно, с формиране на гръден капак, с разкъсване на прилежащата
плевра и частично разкъсване на хилуса на левия бял дроб и последващо
остро нарушаване на дихателната и сърдечносъдовата система. Тези
травматични увреждания, установени по тялото на А. К. са причинени по
механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и отговарят да бъдат
получени при претърпяно ПТП като водач на лек автомобил. Несъмнено
доказана е причинна връзка между настъпИ. вредоносен резултат и
действията на подсъдимия М., като от обективна страна е изпълнен състава
на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”от НК- настъпила смърт на едно лице.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но с оглед времето и мястото на ПТП – движейки се по
междуградски път, в района на кръстовище и по път, по който няма
предимство, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Въпреки данните за оказано съдействие за изваждане тялото на
пострадалия К. от автомобила след удара от страна на подс. М., то в случая
съдът прие, че не е осъществен по-леко квалифициращия състав по чл.343а от
НК, тъй като доказателствата-единствено свидетелски показания в този
смисъл сочат, че действията на подсъдимия и на св. П. Г. са се изразили
9

единствено в изваждане на тялото на пострадалия А. К. извън автомобила. Не
се установява никакви други действия да са предприети от подсъдимия ,
които обективно да са съдействали за спасяване на живота на пострадалия.
Нещо повече, установява се, че подсъдимият се е отзовал за тази помощ, след
като е бил извикан от св. Г.. Съгласно трайната практика на ВКС
„необходимата помощ“, която дава водач на МПС на пострадало лице след
злополука, в която има участие, трябва да се заключава в такива действия,
които обективно и субективно са насочени към спасяване живота на
пострадалото лице. Затова, така описаното и възприето съдействие от страна
на М., изразяващо се в помощ за изваждане на пострадалия от автомобила, не
е достатъчно, според съда да обоснове необходимата помощ за спасяване на
живота, за да се ползва подсъдимия от намалената отговорност по чл.343а от
НК. Същото може да се отчете единствено като смекчаващо отговорността
обстоятелство.
По отношение на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. с чл.342,
ал.1 от НК, законодателят е установил граници на наказанието “лишаване от
свобода” от две до шест години. В случая, с оглед норма на чл.373, ал.2 от
НПК, определянето на наказанието съобразно разпоредбата на чл.58а от НК
се явява задължително.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373,
ал.2 от НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК,
ръководейки се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете
наличието на смекчаващи отговорността на подс.Р. М. обстоятелства, като
чистото му съдебно минало към инкриминирата дата, трудовата му
ангажираност, семейното му положение и съдействието в хода на
разследването и в цялото производство. Смекчаващо вината обстоятелства е и
оказаното след удара съдействие от страна на подсъдимия за изваждане на
пострадалия К. от автомобила до изчакване на медицинската помощ.
Настоящият състав отчита в случая, като отегчаващо отговорността
обстоятелство поведението на подсъдимия като шофьор в конкретната
ситуация, дължащо се на допуснати няколко груби нарушения на правилата
за движение, при това с тежко товарен автомобил и извършени с висока
скорост, при която подс. М. е навлезнал в кръстовището и е отнел предимство
на пострадалия автомобил. Съдът отчита и факта, че подсъдимият е
професионален шофьор и естеството на извършваната от него работа изисква
по-висока отговорност за останалите участници в движението. В случая, в
резултат на деянието са пострадали и други две лица, макар и с по-леки по
характер наранявания. Така, отчетените по отношение на отговоронстта
обстоятелства, мотивират съда да приеме, че за постигане целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК и за поправяне на подсъдимия Р. М.,
следва да се определи наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, в размер на средния, предвиден в закона, а именно
10

ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Това наказание
предвид характера на настоящото производство и с оглед разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК във вр. с чл. 54 от НК, следва да бъде намалено с една
трета, или наказанието, което се налага на подс. Р. В. М. и което последният
следва да изтърпи е ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК и според съдебният
състав изтърпяването на така наложеното на подс.М. наказание от две години
и осем месеца „лишаване от свобода”, следва да бъде отложено с изпитателен
срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на
мнение, че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на чл.66 от НК, ще
се съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно спрямо
подсъдимия и в пълна степен ще се постигнат целите на наказанието.
Безспорно, в случая са настъпилите тежки съставомерни последици по
отношение на пострадалия, но тези обстоятелства са отчетени от
законодателя при определяне границите на наказанието лишаване от свобода.
При определяне на неговото изтърпяване следва да се отчете във всеки
конкретен случай поведението на виновния, в случая на подс.М. и данните за
личността му. Съдът намира, че в случая освен коментираните по-горе
нарушения, подсъдимият не е допуснал да бъдат реализирани другите, по-
тежки квалификации, като пияно състояние, бягство от местопрестъплението,
които определят по-висока степен на обществена опасност на самия деец.
Напротив, същият до момента на пътния инцидент, е имал добро поведение в
обществото и добри характеристични данни, определящи се от трудова му
ангажираност и необходимостта да полага грижи за издръжка на семейството
си, за което са представени доказателства в съдебното производство, а
именно необходимост от грижи за дъщеря му, която макар и пълнолетна е с
установено тежко психично заболяване и има нужда от допълнителни грижи
и издръжка. Вярно е, че подс.М. има и други провинения като водач на МПС,
видно от приложена справка за нарушител, но това обстоятелство следва да
бъде коментирано при определяне на наказанието лишаване от права. Ето
защо, предвид отчетените по-горе смекчаващи обстоятелства, както и предвид
възрастта на подс.М., семейното му положение и трудовата му ангажираност,
съдът е на становище, че наложеното след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК
наказание от две години и осем месеца лишаване от свобода, с подходящия
изпитателен срок от пет години, в пълна степен ще изиграе поправително и
превъзпитателно въздействие по смисъла на чл.36 от НК.
Наред с това, съдът наложи и кумулативната санкция по чл.343г
вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, а именно „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от ТРИ ГОДИНИ. Настоящата инстанция намира, че тази санкция,
опредЕ. в размер надвишаващ наказанието лишаване от свобода, би изиграла
своята роля. За определяне размера на тази санкция, съдът съобрази
обстоятелството, че причина за ПТП са допуснатите няколко нарушения на
ЗДвП и Правилника за неговото прилагане, както и данните за предходни
11

други наказания за нарушения при движение по пътищата. Няма данни
свидетелството за правоуправление на подсъдимия да е било отнемано по
административен ред, поради което наложеното наказание „лишаване от
правоуправление” следва да се изтърпи след влизане на присъдата в сила.
С присъдата си съдът не присъди на частните обвинители
разноски, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за действително
направени такива за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият М. беше осъден да заплати на основание чл.189, ал.3
от НПК по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив разноските, направени в хода на
досъдебното производство в размер на 1552,50 лева, представляващи
възнаграждения за назначените и изготвени експертизи.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
12

Номер на акта:	34
Дата:	28 март 2023 г. (в сила от 13 април 2023 г.)
Съдия:	Нина Иванова Кузманова

Дело:	20235300200243
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 февруари 2023 г.

Присъда по дело №243/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите