РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ …………….
гр. Пловдив, .................
2011 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на трети
май през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К.,
като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 2234
по описа за 2010 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните :
1. Производството е по реда
на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване /КСО/.
2. Образувано
е по жалба на С.Г.Н., ЕГН **********, с адрес за кореспонденция ***, против Решение № 279/04.10.2010 г. на Ръководителя
на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. №
МП-58417/07.09.2010 г. на С.Г.Н.
против Разпореждане № **********/20.08.2010 г. на Ръководител на отдел “Пенсии”
в ТП на НОИ – Пловдив, постановяващо същата да възстанови неправилно
изплатената й сума за пенсия в размер на 4751,01 лв., в това число главница в
размер на 4002,76 лв. за периода от 01.11.2006 г. до 30.11.2009 г. и лихви по
чл. 113 от КСО в размер на 748,25 начислени към 06.08.2010 г.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност и се иска
отмяна на оспорения административен акт. В тази връзка жалбоподателката счита,
че сумите са добросъвестно получени и не следва да се иска тяхното
възстановяване. Иска се също така, съдът да констатира по реда на косвения
съдебен контрол нищожността на експертно решение на НЕЛК № 0009/08.01.2010 г.,
тъй като същото има преюдициално значение относно законосъобразността на
оспореното разпореждане и реализирането на имуществена отговорност от Н..
Претендират се сторените по делото разноски.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на Районно управление “Социално осигуряване” гр.
Пловдив, чрез процесуалния си
представител, е на становище че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По
допустимостта :
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите :
5. Както вече бе казано, с
оспорваното решение, Директорът на РУСО – Пловдив е оставена без уважение жалба вх. № МП-58417/07.09.2010 г. на С.Г.Н. против Разпореждане № **********/20.08.2010 г.
на Ръководител на отдел “Пенсии” в ТП на НОИ – Пловдив, постановяващо същата
да възстанови неправилно изплатената й сума за пенсия в размер на 4751,01 лв.,
в това число главница в размер на 4002,76 лв. за периода от 01.11.2006 г. до
30.11.2009 г. и лихви по чл. 113 от КСО в размер на 748,25 начислени към
06.08.2010 г.
Последното
е издадено на
основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване
/КСО/ и във връзка с разпореждане № ********** от 06.08.2010 г.
Изначално производството е
започнало по повод заявления вх. № 64221/11.12.2006 г. и вх. № 65559/11.12.2006
г., с което Н. е направила искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, като към заявлението
е приложено ЕР на ТЕЛК № 2558/01.12.2006 г. с определени 72.4 % трайно намалена
работоспособност / вид и степен на увреждане за общо заболяване, с дата на
инвалидизиране - 01.11.2006 г. и срок на инвалидността - 01.12.2009 г. Това
експертно решение е обжалвано съгласно чл. 98, ал. 6 от КСО от Медицинската
комисия към РУСО Пловдив, въз основа на нейно решение № 00382/15.01.2007г. и е
подадена жалба пред НЕЛК гр. София с изх. № 820/16.01.2007 г., т.е. същото не е
влязло в законна сила. На основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, с разпореждане
№ **********/02.02.2007 г. е спряно административното производство по
заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване
до приключване на производството по обжалване на ЕР на ТЕЛК №2558/01.12.2006 г.
С експертно решение №
0009/08.01.2010 г., НЕЛК отменя ЕР на ТЕЛК № 2558/01.12.2006 г. и връща
преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване на Н..
Във връзка с направените
изменения и допълнения на КСО с § 89 от Предходните и заключителни разпоредби
на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ бр.41/2009 г., в
сила от 01.07.2009 г./ и по-конкретно със създаването на нова ал. 7 на чл. 98
от КСО и § 22м, ал. 2 от ПЗР на КСО, е издадено разпореждане № **********/13.08.2009
г. на основание чл. 55, ал. 1 от АПК, с което е възобновено административното
производство по заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради
общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност с вх. № вх. №
64221/11.12.2006 г. и вх. № 65559/11.12.2006 г. С разпореждане № **********/13.08.2009 г. - протокол № 0106 са
отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична
социална пенсия за инвалидност в размера по чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от
01.11.2006 г. до 01.12.2009 г.
Във връзка с Експертно решение
№ 0009/08.01.2010 г. на НЕЛК, с което както вече бе казано се отменя ЕР на ТЕЛК
№ 2558/01.12.2006 г. и преписката се връща за ново освидетелстване на Н., е
издадено ЕР № 1383/18.06.2010 г. на ТЕЛК при МБАЛ “Пловдив” АД. С последнопосоченото
експертно решение, ТЕЛК прави следната констатация : “ТЕЛК се произнася по
повод неявяване на лицето на преглед след НЕЛК. Лицето е редовно призовано с
обратна разписка. Същото не се яви, поради което ТЕЛК не може да излезе с ЕР и
прекратява процедурата по призоваване.”. За това решение съответно е информирано
РУ “СО” - гр. Пловдив.
При
тези данни е направен извод, че С.Н. няма издаден акт на орган на медицинската
експертиза, установяващ трайно намалена работоспособност над 50 на сто, въз
основа на който да се придобие право на пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, поради което е отпаднало основанието за отпускане и изплащане на
пенсия за инвалидност поради общо заболяване – арг. чл. 72 КСО
Осигурителният
орган е приел, че след като процедурата по освидетелстване на Н. е
преустановена поради нейни недобросъвестни действия - неявяване след надлежно
уведомяване, получената от нея сума по разпореждане № **********/13.08.2009 г.
- протокол № 01069, следва да се възстанови от лицето изцяло по чл. 114, ал. 1
от КСО ведно с лихвата по чл. 113 от КСО.
С
тези съображения е обоснован извода за законосъобразност на Разпореждане № **********
от 20.08.2010 г., а жалбата на Н. срещу същото е оставена без уважение.
6.
В хода на съдебното производство от Регионалната картотека на
медицинските експертизи /РКМЕ/ при РЦЗ – гр. Пловдив е изискано и приобщено към
доказателствения материал по делото Медицинското експертно досие на С.Н..
ІV. За правото :
7.
Разрешаването
на настоящия административноправен спор, налага да се съобрази следното:
За да бъде задължено лицето, получавало
осигурителните плащания да възстанови същите не е достатъчно установяването на
неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите,
когато получилият е действал недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно
получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са
ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Изрично
в тази насока чл. 114, ал. 2 КСО въвежда правилото, че добросъвестно получени
суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с
изключение на случаите по чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите
на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи
възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно
изпълнение.
Добросъвестността се
предполага до доказване на противното. В случая няма данни за недобросъвестност
от страна на лицето, претендирало и получило пенсия. Същото не е укрило факти и
е представило всички относими документи във връзка с придобитото право на лична
пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност в
размера по чл. 98, ал. 7 от КСО. Проява на недобросъвестност би била налице,
ако Н. бе подала невярна информация относно релевантните за осигурителните
плащания обстоятелства или бе затаила такава. Неточното тълкуване на закона от
пенсионните органи и непоследователните и несъобразени със закона действия на
ТЕЛК и НЕЛК във връзка с процедурата по освидетелстване по повод трайната
намалена работоспособност на жалбоподателката, не следва да се вменяват в неин
ущърб и не сочат наличие на недобросъвестно поведение. В следващото изложение
ще бъдат конкретизирани съображенията за този извод.
8. Не
спорно между страните, че Н. е
подала надлежни заявления вх. № 64221/11.12.2006 г. и вх. № 65559/11.12.2006 г.
за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична
социална пенсия за инвалидност, към които е приложила изискуемите документи -
ЕР на ТЕЛК № 2558/01.12.2006 г. с определени 72.4 % трайно намалена
работоспособност, с дата на инвалидизиране - 01.11.2006 г. и срок на
инвалидността - 01.12.2009 г. Това експертно решение, каза се е обжалвано от
Медицинската комисия към РУСО Пловдив пред НЕЛК гр. София с жалба изх. №
820/16.01.2007 г., която е постъпила в НЕЛК на 26.01.2007 г. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ПРАВИЛНИК за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи (Правилника) Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК)
постановява своите решения в срок 3 месеца от датата на постъпване на
медицинските документи. В конкретния случай НЕЛК не само, че не се е произнесла
в нормативно установения срок, а е сторила това в един значително по-късен
период - на 08.01.2010 г., т.е. дори след срока на инвалидност - 01.12.2009 г.,
определен с обжалваното ЕР № 2558/01.12.2006 г. на ТЕЛК. Произнасянето на НЕЛК
е обективирано в Експертно решение № 0009/08.01.2010 г., с което се отменя ЕР
на ТЕЛК № 2558/01.12.2006 г. и преписката се връща на ТЕЛК за ново
освидетелстване на Н.. В тази връзка ТЕЛК при МБАЛ “Пловдив” АД издава ЕР №
1383/18.06.2010 г., с което постановява : “ТЕЛК
се произнася по повод неявяване на лицето на преглед след НЕЛК. Лицето е
редовно призовано с обратна разписка. Същото не се яви, поради което ТЕЛК не
може да излезе с ЕР и прекратява процедурата по призоваване.”. Точно това
ЕР е крайния акт дал основание на пенсионния орган да постанови процесното
разпореждане от 20.08.2010 г. за възстановяване на “неправилно” изплатена сума
за пенсия в размер на 4002,76 лв., съответно Директорът на РУ “СО” Пловдив да
приеме, че процедурата по
освидетелстване на Н. е преустановена поради нейни недобросъвестни действия –
неявяване след надлежно уведомяване, поради което процесната сума следва да
бъде възстановена от лицето.
Тук именно следва да се
посочи, че осигурителният орган не е положил дължимата грижа да установи дали
действително се касае за недобросъвестност от страна на Н., доколкото негова е
доказателствената тежест за установяване по несъмнен начин на това обстоятелство.
9. Необходимо
е да се отбележи, че нито в Правилника, нито в Наредбата за медицинската
експертиза на работоспособността (НМЕР), нито в КСО или пък в Закона за
здравето, е предвидена възможност ТЕЛК да “прекратява производство по призоваване”.
Напротив в чл. 40, ал. 1, т. 3 от Правилника е предвидено ТЕЛК да вземат
решение само по документи без преглед на лицата в случаите, когато лицето,
редовно призовано, не се яви за освидетелстване, с изключение на случаите, при
които по здравословни причини то не може да ръководи постъпките си и да
отговаря за тях в тези случаи ДЕЛК/ТЕЛК е задължена да изиска служебно
първичната медицинска документация от личния лекар. Очевидно в конкретния
случай сме изправени пред тази хипотеза, което налага да се приеме, че е налице
неприключило административно производство, т.е. ЕР № 1383/18.06.2010 г. на ТЕЛК
не може да обоснове извода, че процедурата по освидетелстване на Н. е
преустановена поради нейни недобросъвестни действия. Казано с други думи, с
оглед разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от Правилника, ТЕЛК дължи произнасяне
независимо, че лицето, което разбира се трябва да е редовно призован, не се е
явило за освидетелстване. Освен това, Съдът намира, за нужно да добави, че
макар и да не е изрично уредено, доколкото се касае за установяване на
здравословното състояния на Н. към 01.11.2006 г., т.е. за минал период,
повторното освидетелстване на същата следва да стане именно по документи.
Аргумент за този извод дава разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от Правилника (с
оглед систематичното й място), съгласно която в случаите на обжалване на
болнични листове за минало време ТЕЛК е задължена да изиска служебно първичната
медицинска документация от органите, издали болничните листове, и от личния
лекар. Извършването на преглед на лицето през 2010 г. за освидетелстването му
към 01.11.2006 г. е правно, житейски и от медицинска гледна точка несериозно.
10.
Освен изложеното от данните по Медицинското експертно досие на
жалбоподателката, приобщено към доказателствения материал по делото, не се
установява Н. да е била надлежно уведомено нито за ЕР на НЕЛК, нито за последно
коментираното ЕР на ТЕЛК при МБАЛ Пловдив № 1383/18.06.2010 г. Единствената
обратна разписка приложена към досието е връчена на 08.05.2010 г., на К. –
очевидно лице различно от жалбоподателката (без да е ясно каква е връзката на К. с Н.). От съдържанието на разглежданото
известие за доставяне не е възможно да се установи и какво е било съдържанието
на получената от К. на 08.05.2010 г. пощенска пратка.
11. В
обобщение на всичко изложено до тук следва да се посочи, че настоящият съдебен
състав не констатира никакви недобросъвестни действия от страна на С.Н., които
биха могли да обосноват приложението на чл. 114, ал. 1 от КСО. Очевидно и
пенсионният орган, не е констатирал такива, тъй като с процесното разпореждане
е разпоредено възстановяване на “неправилно изплатени суми”, а не на
недобросъвестно получени. Всъщност в конкретния случа дори не може да се
обоснове категоричен извод, че органите на НОИ са извършили недължими
осигурителни плащания, доколкото както вече бе констатирано в случай, не може
да се приеме, че производство пред ТЕЛК при МБАЛ Пловдив е приключило, за което
вече бяха изложени съображения в предходното изложение.
12.
С оглед искането, съдът да констатира по реда на косвения съдебен контрол
нищожността на експертно решение на НЕЛК № 0009/08.01.2010 г., следва да се
посочи следното:
Предмет на спора в настоящото
производството е действителността и законосъобразността на Решение № 279/04.10.2010 г. на Ръководителя
на ТП на НОИ – Пловдив, на всички основания по чл. 146 от АПК, и е
процесуално недопустимо извършването на "косвен" съдебен контрол и
върху други административни актове, които не са оспорени от заинтересовано лица
по съответния ред, предвиден в АПК. Прилагането на чл. 17 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК е процесуално недопустимо, понеже противоречи на основни
принципи на административния процес относно предмета на съдебния спор, който е различен
от този в гражданския процес. Прилагането на "косвен" съдебен контрол
в административния процес е в противоречие и с изрични правни норми на АПК, а
именно чл. 129 от АПК, който урежда съединяването на жалби като единствена
хипотеза, както и чл. 132, и чл. 133 от АПК, които регламентират подсъдността.
Възможността за контрол относно действителността на административни актове, от
които се пораждат права или задължения от значение за законосъобразността на
административния акт, предмет на съдебен контрол в конкретно висящо
производство, е допустима само по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК и то само от
съдебен орган. До постановяване на влязъл в сила съдебен акт в производство по
чл. 149, ал. 5 от АПК, процесното решение на НЕЛК представлява стабилен индивидуален
административен акт и поражда целените с него правни последици.
13. Изложените до тук
съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 279/04.10.2010 г. на Ръководителя
на ТП на НОИ – Пловдив и Разпореждане № **********/20.08.2010 г. на Ръководител
на отдел “Пенсии” в ТП на НОИ – Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат
отменени. Това налага извод за основателност на жалбата.
V. За
разноските:
13. При посочения изход на
спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателката С.Г.Н., се
дължат извършените разноски по производството. Те се констатирах в размер на 100
лв. /сто лева/. В тази връзка следва да се добави, че по делото е приложена
квитанция за внесена държавна такса в размер на 10 лв. Същата обаче не може да
бъде призната като разноски по производството, доколкото се явява недължимо
внесена, с оглед разпоредбата на чл. 120, ал. 1 КСО, съгласно която за делата
по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса. По
отношение на размера на адвокатското възнаграждение следва да се посочи, че
макар и договорено в размер на 400 лв., по делото не са представени
доказателства, че разликата от 300 лв. са изплатени от жалбоподателката на
нейния процесуален представител към 31.12.2010 г. или в по-късен момент, така
както е уговорено в договора за правна защита и съдействие. От последния се
установява, че към датата на неговото сключване е изплатена само сумата от 100
лв. По тези именно съображения съдът намира, че Районно управление
"Социално осигуряване" - гр. Пловдив следва да бъде осъдена да
заплати на С.Г.Н. сумата от 100 лв., представляваща сторените от последната
разноски по производството, представляващи заплатената част от договореното адвокатско
възнаграждение.
Предвид горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение
№ 279/04.10.2010 г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив и Разпореждане № **********/20.08.2010
г. на Ръководител на отдел “Пенсии” в ТП на НОИ – Пловдив, постановяващо С.Г.Н. да възстанови неправилно изплатената
й сума за пенсия в размер на 4751,01 лв., в това число главница в размер на
4002,76 лв. за периода от 01.11.2006 г. до 30.11.2009 г. и лихви по чл. 113 от КСО в размер на 748,25 начислени към 06.08.2010 г.
ОСЪЖДА Районно управление
"Социално осигуряване" - гр. Пловдив, да заплати на С.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес за кореспонденция ***, сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща сторените от последната разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: