№ 11212
гр. С., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110157211 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д., с която е предявен срещу „Д. осъдителен иск за
заплащане на сумата от 6128,86 лв., представляваща регресно вземане, възникнало с
изплащане на застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му за
вредите по л.а. „А., причинени вследствие на ПТП от 07.01.2022г., настъпило в гр. С. по
вина на водача на л.а. „Р., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била
застрахована при ответника.
Ищецът „Д. твърди, че на 07.01.2022 г. в гр. С., на кръстовището на ул. „Х.” и ул.
„Ц.”, Ф. К., управлявайки автомобил „Р.“ с рег. № ., собств.ст на същия, отнел предимство и
реализирал ПТП, като ударил лек автомобил „А.“ с рег. № ., управляван от К. С., собств.ст
на същия. В резултат на настъпилото ПТП, реализирано вследствие виновното поведение на
Ф. К., били причинени имуществени вреди на лек автомобил „А.“ с рег. № . - повреда на
броня, спойлер, фар и други в размер на 6113,86 лева, формирани от стойността на
вложените при ремонта нови части, ремонтираните такива, материалите за ремонта и труда
по ремонта. Твърди, че към датата на събитието – 07.01.2022 г., собственикът на увредения
лек автомобил „А.“, рег. № ., е имал за автомобила сключен договор за автомобилна
застраховка „Каско+” с „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД със застрахователна полица №
./21.09.2021 г. и със срок една година, считано от 28.09.2021 г. до 27.09.2022 г. Във връзка с
настъпилите увреждания била образувана преписка № ./2022 г. по щета № ., по която за
повредите по застрахования автомобил било определ. застрахователно обезщетение в
размер на 6113,86 лева и разноски за определянето му в размер на 15 лева, което
обезщетение било заплат. на сервиза, извършил ремонта по възлагане от застрахователя на
02.03.2022 г. Твърди, че виновният за произшествието водач по време на събитието е имал
сключен договор за „Гражданска отговорност”, обективиран в полица №
BG/08/521002301937 с „Дженерали Застраховане” АД, която е била валидна за периода от
19.08.2021 г. до 18.08.2022 г. Посочва, че поканил ответника да заплати доброволно
1
дължимата сума с писмо с изх.№./14.03.2022 г, като с писмо вх. № ./09.05.2022 г. ответникът
отказал плащане. С оглед излож.то, моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата в размер на 6128,86 лв., представляваща изплат.
застрахователно обезщетение от ищеца и разноски по определянето му. Претендират се
законна лихва от подаване на исковата молба и сторените по делото разноски.
Ответникът „Д. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на настъпилото
ПТП, както и противоправността на действията на застрахования при него водач. Оспорва
причинната връзка между твърдените от ищеца щети и настъпилото ПТП. Оспорва размера
на претендираното застрахователно обезщетение. Моли предявения иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на
договора за имуществ. застраховане и вследствие виновно и противоправно поведение на
водача на застрахованото при ответника по застраховка гражданска отговорност МПС, е
настъпило конкретното събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, както и твърденията си за факти, водещи до извод, че единствена
причина за ПТП е станало поведението на водача, управлявал застрахования при ищеца
автомобил.
С доклада по делото като безспорни и неподлежащи на доказване между страните са
отделени фактите, че е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена между
ответника и собственика на л.а. „Р., валидна към момента на настъпване на процесното
събитие, както и валидно правоотношение по „КАСКО“ на МПС между ищеца и
собственика на л.а. „А.“, рег. № ..
Видно от представената по делото комбинирана застрахователна полица №
./21.09.2021 г. със срок на действие от 00:00 часа на 28.09.2021 г. до 23:59 часа на 27.09.2022
г. лек автомобил „А.“ с рег. № . е имал сключена застраховка „Каско+“ с ищцовото
дружество по клауза „Пълно Каско“, която съдът, при липса на спор между страните,
приема, че покрива риска от възникване на вреди на застрахованото имущество, причинени
вследствие на пътно-транспортни произшествия.
Не е спорно, че в срока на действие на застрахователния договор по имуществената
застраховка в гр. С., на 07.01.2022г. е настъпило ПТП с участието на застрахования л.а. „А.“
с рег. № ., което представлява покрит по застраховката риск.
Установява се от представените документи по преписката по щета № . по описа на
„Д., образувана на 10.01.2022г., че при ищеца е заяв. настъпването на застрахователното
събитие, извършен е опис и оценка на щетите, като ремонтът за отстраняването им е
възложен на сервиз „В., на когото чрез извършване на директен превод (преводно нареждане
на л. 35 от делото) ищецът е заплатил дължимото застрахователно обезщетение за вредите
по застрахования лек автомобил в размер 6113,86 лв.
Между страните няма спор, че размерът на обичайните ликвидационни разноски по
щетата се равнява на сумата от 15 лв.
2
Основният спорен между страните въпрос е относно механизма на настъпилото ПТП,
както и по чия вина е настъпил инцидентът. Във връзка с доказването на механизма на
настъпилото ПТП са събрани писмени доказателства (двустранен констативен протокол за
ПТП от 07.01.2022г., копие от проект за организация на движението), гласни доказателства
и съдебно-техническа експертиза.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от 07.01.2022г.
и изобразената на него скица на пътната обстановка и ПТП се установява, че
произшествието е настъпило в гр. С., на кръстовището на ул. „Ц.“ и ул. „Х.“, като към
момента на удара л.а. „Р.“ с рег. № . се е движил по ул. „Ц.“, а л.а. „А.“ с рег. № . е
предприемал маневра за завой наляво от ул. „Х.“ към ул. „Ц.“. На скицата е изобраз., че
мястото на удара е в самото кръстовище, а л.а. „А.“ е бил навлязъл в него преди ПТП-то. В
протокола като виновен за настъпилото ПТП е посочен водачът на лек автомобил „Р.“ с ..
По делото е прието като доказателство копие от проект за организация на движението
в района на кръстовището между ул. „Х.“ и ул. „Ц.“, съгласно което същото е нерегулирано
с поставяне на специална маркировка, указваща предимство на някой от движещите се по
пресичащите се на кръстовището улици. Дирекция „Управление и анализ на трафика“ не
разполага с данни за промяна в организацията на движение към 07.01.2022г. съгласно писмо
на Столична община,
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на двамата водачи на автомобилите,
между които е настъпило процесното ПТП. Свидетелят С., водач на лек автомобил „А.“
посочва, че се е движил по еднопосочната улица „Х.“ по посока улица „Ц.“, към която е щял
да завие. При завоя наляво е бил ударен от идващия от дясната му страна от улица „Ц.“ лек
автомобил „Р.“. Свидетелят посочва, че към момента на удара бил извършил част от
маневрата и се намирал в кръстовището, като другият автомобил се движел твърде бързо и
нямал време за реакция. Свидетелят си спомня, че по улицата е имало множество кофи и
автомобили, които ограничавали видимостта му. Посочва, че на кръстовището нямало пътни
знаци, освен знак, забраняващ движението му напред. Споделя, че се огледал при
извършването на маневрата, като се движил със скорост 1-2 км/ч.
Свидетелят К. посочва, че си спомня за процесното ПТП, като същото се случило на
пресечката между ул. „Ц.“ и ул. „Х.“, като другият автомобил бил черно „А.“. Посочва, че
другата кола идвала от лявата му страна, като инцидентът настъпил в средата на
кръстовището, като счита, че най-вероятно другият водач завивал наляво. Посочва, че се
подписал в графата за виновен в подписания между страните двустранен констативен
протокол, което осъзнал на следващия ден. Посочва, че се движел със скорост 20-30 км/ч., а
другият автомобил с още по-ниска скорост от 5-6 км/ч. Посочва, че кръстовището е
нерегулирано, като съответно се върнал да провери този факт. Свидетелства, че се подписал
като виновен, тъй като се притеснил понеже в другата кола имало жена и малко дете.
Посочва, че е нямало никаква видимост, тъй като имало множество паркирани коли и кофи
за боклук, с оглед на което нямало видимост от улицата вляво. Сочи, че по време на удара
предната част на лекия автомобил „А.“ е била отчасти в кръстовището, тъй като иначе би
било невъзможно ударът да настъпи. Споделя, че го видял секунди преди да се случи удара
като натиснал спирачка, но не успял да предотврати удара.
Налице е противоречие между свидетелски показания относно фактите, относими към
вината за настъпване на инцидента, но не и относно механизма на произшествието в цялост.
Между страните не се спори, че водачът на лек автомобил „Р.“ е идвал от път с предимство,
както и че водачът на лек автомобил „А.“ е бил започнал извършването на маневрата по
завой наляво от ул. „Х.“ към ул. „Ц.“. Обстоятелството, че процесното кръстовище е било
нерегулирано към датата на ПТП се установява и от приетото и неоспор. от страните копие
от проект за организация на движението по него.
Във връзка с механизма на настъпилото ПТП е приета и съдебно-техническа
3
експертиза. Според заключението на вещото лице на 07.01.2022 г., около 08:40 часа, лек
автомобил „Р.”, с рег.№ ., се движил по ул. „Ц.“ (улица без изход в единия си край), с посока
към ул. „Г.“, и на кръстовището с ул. „Х.“, настъпило съприкосновение с идващия от лявата
му страна и извършващ маневра за завой наляво лек автомобил „А.”, с рег.№ .. Вещото лице
посочва, че съгласно приложената по делото скица на организацията на движението в
района на процесното кръстовище, ул. „Ц.“ е улица без изход, като платното за движение се
състои от две ленти за движение, по една за всяка посока и не се наблюдава поставена
хоризонтална маркировка. Лек автомобил „Р.“ се е движил срещу пътен знак Г1 - „Движение
само направо след знака“. В обратна посока се наблюдавал поставен пътен знак Ж13 - „Път
без изход“. Ул. „Х.“ е еднопосочна (в посоката на движение на лек автомобил „А.) и се
състои от една лента за движение (лентата за движение е с ширина около 7 метра и отдясно
по посоката на движение паркират автомобили). Лек автомобил „А.“ се е движил срещу
пътен знак ГЗ - „Движение само наляво след знака“ и пътен знак Ж12 - „Пресичаният път е
без изход“. Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка, водачът на лек автомобил
„А.“ е имал възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако е бил изчакал
преминаването на лек автомобил „Р.“ през кръстовището и след това е извършил своята
маневра за завой наляво.
При така събраните доказателства съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 47 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство. Съгласно чл. 48 от ЗДвП на
кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му
страна, а водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите
пътни превозни средства независимо от местоположението и посоката им на движение.
Видно от разпоредбите на Закона за движението по пътищата е вмен. задължение
единств. на водачите идващи от път без предимство да се движат с такава скорост, че при
необходимост да могат да спрат и да допуснат участниците, идващи от пътя с предимство,
като в случая безспорно по пътя с предимство се е движил водачът на лек автомобил „Р.“.
Законът не предвижда различни правила за предимството на автомобилите в зависимост от
това дали автомобилът е навлязъл в кръстовището или не. В случая от така събраните
доказателства безспорно се установява, че водачът на лек автомобил „А.“ не е пропуснал
приближащия се отдясно лек автомобил „Р.“, като е отнел предимството му.
В случая в съставения между страните протокол е отбелязало, че виновен за
настъпилото ПТП е водачът на лек автомобил „Р.“. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия
и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Гаранционния фонд, когато при произшествието са причинени само
материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който
органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно, по
аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК, съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен
протокол няма характер на официален документ и същият не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа
техните съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Обстоятелството, че
двустранният констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила, не го
лишава от доказателствена стойност, като последната следва да се прецени при съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства. Същият съставлява частен документ,
подписан от трети за спора лица и се ползва само с формална доказателствена сила по
4
смисъла на чл. 180 ГПК. Спрямо ответника, който е трето лице, неучастващо в съставянето
на протокола, той няма материална доказателствена сила относно причините за настъпване
на ПТП. Този протокол се съставя от водачите на МПС, и съдържа съгласуваните им
изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с
действителното фактическо положение може да бъде проверявано от застрахователя,
респективно подлежи на доказване на общо основание в процеса.
С оглед гореизлож.то и предвид събраните многобройни доказателства,
опровергаващи вписването в двустранния констативен протокол относно вината за ПТП,
съдът намира, че водачът на лек автомобил „Р.“ няма вина за настъпване на процесното
ПТП. Напротив, установява се от събраните и обсъдени доказателства, че вина за настъпване
на ПТП носи водачът на л.а. „А.“, който е нарушил правилото на чл. 48 ЗДвП, като на
кръстовище на равнозначни пътища не е пропуснал пътно превозно средство, което се
намира или приближава от дясната му страна. Наличието на препятствия, които са
затруднявали видимостта на водача на л.а. „А.“, за наличието на каквито има данни по
делото, не освобождава водача от задължението му да пропусне приближаващия отдясно
автомобил, като е длъжен да започне целената маневра като се съобрази с намалената
видимост и я предприеме едва след като се убеди, че от дясната му страна не приближава
автомобил.
С оглед излож.то и доколкото отговорността на застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от деликтната
отговорност на застрахования водач, а в случая се установи, че същият няма вина за
настъпване на процесното ПТП, ищецът няма регресно вземане срещу ответника като
застраховател на гражданската му отговорност. Предявеният иск по чл. 411 КЗ е
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал и
доказал извършването на разноски за депозит за САТЕ в размер на 200 лв. Същият е бил
защитаван в производството от юрисконсулт и е претендирал юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определя с оглед фактическата и правна сложност на
делото и съобразно разпоредбата на чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП на сумата от 200 лв. С
оглед излож.то и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски в общ размер на 400 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., б.
срещу „Д., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. иск с правно
основание чл. 411 КЗ за сумата от 6128,86 лв., представляваща регресно вземане,
възникнало с изплащане на застрахователно обезщетение и обичайните разноски за
определянето му за вредите по л.а. „А., причинени вследствие на ПТП от 07.01.2022г.,
настъпило в гр. С. по вина на водача на л.а. „Р., чиято гражданска отговорност към датата на
ПТП била застрахована при ответника.
ОСЪЖДА „Д., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., б. да заплати на
„Д., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 ГПК сумата от 400 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6