Решение по дело №528/2024 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 118
Дата: 2 август 2024 г.
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20244210200528
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Габрово, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Административно
наказателно дело № 20244210200528 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 765787-F653323, издадено на
17.04.2024 година от заместник директор на ТД на НАП – Велико Търново, с което за
нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч и §33 от ПЗР на Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, и за преодоляване на
последиците, на „Акси комерс БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Габрово, ул. „Любен Каравелов” № 29, ет. 10, ап. 18, е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 200 (двеста) лева – на
основание чл. 74, ал. 1 от ЗСч, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на упълномощения процесуален
представител на ответната по жалба страна за присъждане на разноски, направени във
връзка с осъществено по отношение на нея процесуално представителство по делото,
като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово
по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 / четИ.десет / дневен срок от датата за
получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
1

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Жалбоподателката И.В.Г. като управител на „Акси комерс БГ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. „Любен Каравелов” №
29, ет. 10, ап. 18, е обжалвала Наказателно постановление № 765787-F653323,
издадено на 17.04.2024 година от заместник директор на ТД на НАП – Велико
Търново, чрез което за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч
и §33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
и за преодоляване на последиците, на представляваното от същата дружество е
наложена имуществена санкция в размер на сумата от 200 лева, на основание чл. 74,
ал. 1 от ЗСч. Въз основа изложени в жалбата съображения жалбоподателката е
възприела наказателното постановление за незаконосъобразно и го е обжалвала като
такова с искания за неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици,
които произтичат от това.
Ответната по жалба страна чрез процесуални представители, които също са
упълномощени по надлежния ред, оспорва подадената жалба, като застъпва становище
за нейното оставяне без уважение, и за потвърждаване на атакуваното чрез същата
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
След като съпостави събраните при производството писмени и гласни
доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Жалбоподателката е управител на търговско дружество –„Акси комерс БГ”
ЕООД, ЕИК *********, което е със седалище и адрес на управление в гр. Габрово, ул.
„Любен Каравелов” № 29, ет. 10, ап. 18.
При проверка, която била извършена на 11.05.2022 година от св. М.Й. (служител
на офис Габрово към ТД на НАП – В. Търново) въз основа на постъпило писмо № 12-
00-48/24.02.2022 г. на на ЦУ на НАП и осъществена от нея справка в търговския
регистър при АВ, същата установила, че като задължено лице представляваното от
жалбоподателката дружество не е изпълнило задължението си да подаде заявление за
вписване и представяне за обявяване по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗСч в Агенцията по
вписванията - търговски регистър, на годишен финансов отчет за дейността си през
2020 г., в установения съгласно §33 от ПЗР на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, и за преодоляване на последиците срок – до
30.09.2021 година. Поради това на 28.04.2022 г. до дружеството е била изпратена
покана с Изх. № 5706-1 (л. 8), с която неговия представляващ е бил уведомен, че в 7
дневен срок от нейното получаване той следва да се яви в упоменатия офис за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение заради
неизпълнението на посоченото задължение. Поканата е била изпратена за връчване по
електронен път, и (според приложеното на л. 9 удостоверение) е била получена на
29.04.2022 година. Тъй като представляващия дружеството не се е явил, на 11.05.2022
година актът е съставен в негово отсъствие. По-късно са били предприети действия за
откриване на нарушителя, но тъй като двукратните опити за това (протоколи от
15.05.2022 г. и 22.08.2022 г.) не са дали резултат, чрез резолюция от 29.08.2022 г.
административно-наказателното производство е било спряно въз основа на чл. 43, ал.
6 от ЗАНН. С оглед на този акт е издадено и описаното по-горе наказателно
постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.
При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намери следното от
правна страна :
Данните, отразени в разписката към приложения на л. 5-6 от делото екземпляр
1
от НП водят до заключение, че то е получено от жалбоподателя на 26.06.2024 г.
Жалбата против същото е постъпила в офис Габрово при ТД на НАП – Велико
Търново на 10.07.2024 г., или на последния ден от определения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
четиринадесет дневен срок, започнал (съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183,
ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ този за получаване на препис от него. С оглед
на изложеното и поради обстоятелството, че е подадена от правоимащо лице, тя
следва да се приеме за процесуално допустима, а разгледана по същество – и за
основателна по отношение на направеното искане за отмяна на това постановление,
макар и не въз основа на онези съображения, които се поддържат във връзка с него.
За да бъде законосъобразно едно наказателно постановление, преди всичко е
необходимо такъв да бъде акта за установяване на съответното нарушение, което се
санкционира чрез него. В настоящия случай същият е съставен в тримесечен срок от
деня за откриване на нарушителя, който съвпада с 11.05.2022 година – датата за
извършване на проверката, приключила с установените от свид. М.Й. обстоятелства.
Предвидените изисквания в чл. 34, ал. 1, б. „В” от ЗАНН се явяват спазени и от аспект
на едногодишния срок, започнал да тече от датата за извършване на нарушението,
което в конкретния случай произтича от бездействие, свързано с неизпълнение на
задължение до изтичане на предварително определен от закона срок. И това е така, тъй
като между крайния ден (30 септември на 2021 г.) от удължения (по силата на §33 от
ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, и за
преодоляване на последиците) период, до който е следвало да се подаде заявление за
вписване и представяне на годишния финансов отчет за дейността на дружеството
през 2020г. и датата за съставяне на акта, е изминало време, чиято продължителност не
надвишава този срок. С оглед на изложеното не може да се счита, че при съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на
административно-производствените правила, довели до незаконосъобразно
санкциониране на нарушителя поради това, че то е било реализирано след изтичане на
съответните давностни срокове, предвидени в ЗАНН. Такива нарушения не се
констатират и във връзка с факта, че акта е съставен в отсъствието на представляващо
дружеството лице, след като действията в тази насока са извършени въз основа на
установената възможност по чл. 40, ал. 2, изр. 2-ро от ЗАНН, а по делото е безспорно
установено, че това лице е било уведомено за датата и часа, на които е следвало да се
яви в офис Габрово при ТД на НАП – В. Търново за съставяне на акт за установяване
на нарушението, но че не се е отзовало на изпратената покана. Макар и от гледна
точка на изложеното съставянето на акта в отсъствието на нарушителя да не е в разрез
със закона, следва да се има предвид, че в разрез с него се явяват други обстоятелства,
тъй като в административно-наказателната преписка липсват доказателства, които да
установяват не само, че след неговото спиране на 22.08.2022 г. въз основа на чл. 43, ал.
6 от ЗАНН, административно-наказателното производство е било въобновено, но и на
коя дата се е случило това. Липсата на доказателства за посочените по-горе
обстоятелства е довела и до друго самостоятелно съществено нарушение на
административно-производствените правила, тъй като спряното производство е
съставлявало пречка, която не е позволявала да се издаде и обжалваното наказателно
постановление, образувано въз основа на акта, преди неговото възобновяване.
Освен изложените до момента обстоятелства, съдът констатира, че искането за
отмяна на наказателното постановление следва да се уважи и поради други причини,
свързани с неговото санкциониране. От данните, които се съдържат в приложените
доказателствени материали е видно, че се касае за едно формално нарушение, което
2
законодателно не е обвързано с настъпване на определен вредоносен резултат. След
като това е така, а по делото не са налице данни, които да сочат, че представляваното
от жалбоподателката дружество е санкционирано за други сходни нарушения по ЗСч
до датата за неговото издаване, може да се приеме, че осъществяването на
конкретното нарушение се дължи по-скоро на пропуск във връзка със своевременното
изпълнение на установеното в закона задължение за подаване на заявление за вписване
и представяне за обявяване на ГФО по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗСч в Агенцията по
вписванията, а не на поведение, свързано с целенасочено или умишлено неспазване на
установените във връзка с това срокове. Тези обстоятелства не са отчетени от
наказващия орган, който (предвид липсата на други посочени данни в НП, които да
дават представа за констатацията, че извършеното не съставлява маловажен случай на
нарушение освен тези, отнасящи се до факта, че е било първо по ред) очевидно не е
извършил в пълен обем дължимата преценка относно нея по същество. А основания за
това са били налице, тъй като изложените до момента обстоятелства не само
установяват една по-ниска степен на опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с тази при други такива от неговия вид, но и водят до извод, че (при
извършеното подаване на заявлението за вписване и представяне на годишния отчет за
дейността на дружеството на 27.06.2024 г., дори в нейния минимален размер от 200
лева) определената имуществена санкция е завишена с оглед на тях. При тези
обстоятелства, които са обосновавали наличие на маловажен случай на нарушение,
наказващия орган е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди
нарушителя, че при повторен случай ще го накаже. След като не го е сторил, още
повече и без да е извършил в пълнота задължителната за него (според приложимото
ТР № 1/12.12.2007г по т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на РБ, НК) проверка за наличието или
липсата на маловажност по същество, той е издал едно незаконосъобразно НП, което
също подлежи на отмяна именно поради това.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. При това положение искането за присъждане на
възнаграждение във връзка с осъществено процесуално представителство по
отношение на ответната по жалба страна не би могло да се уважи, тъй като
предвидените в чл. 143, ал. 1 от АПК предпоставки за това не са налице.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................


3